Р Е
Ш Е Н
И Е
№
1493
15.10.2021
година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, ХХІІІ състав, на двадесет и седми
септември две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния
състав:
Председател:
Галя Русева
при
секретаря И. Г., като разгледа докладваното от съдията Русева административно
дело № 1103 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118, ал.1 КСО
вр.чл.145 и сл. АПК и е образувано по жалба на К.В.В. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес *** – адв.
Ц., против Решение № Ц1012-02-65#11/10.07.2020 г. на директора на Териториално поделение
на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Бургас, с което е потвърдено
Разпореждане № 2/08.05.2020 г. на
ръководителя на пенсионно осигуряване на ТП на НОИ-Бургас, с което на В., на
основание чл. 10, ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал.
3 от КСО в минимален размер, съгласно чл. 70, ал. 13 от КСО до определяне на
пенсията в действителен размер по реда на КСО, добавка по чл. 84 от КСО и
наследствена пенсия по чл. 82, ал. 2 от КСО.
В жалбата са релевирани възражения за
незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснато съществено нарушение на
административно-производствените правила и материалния закон. Твърди се, че с
подаденото заявление до ТП на НОИ - Бургас на 25.02.2020 г. К.В. е поискала възстановяване
– възобновяване на отпуснатата ѝ, но спряна лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по пар.4, ал.1 от ПЗР на КСО и добавка по чл.84 от КСО, както и
да бъде признато правото ѝ на наследствена пенсия, считано от датата на
спиране изплащането на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, а не е
подала ново заявление за отпускане на какъвто и да е вид пенсия, считано от
25.02.2020 г. Жалбоподателката счита, че с оспореното разпореждане неправилно е
отпусната пенсия от тази дата на основание чл.68, ал.3 от КСО. Излага и доводи
за нищожност на разпореждане № 1054-02-16#2 от
30.04.2020г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Бургас, с което е възобновена
личната ѝ пенсия за осигурителен стаж и възраст по §4, ал.1 от ПЗР на КСО
и добавка по чл.84 от КСО и с което на основание чл.99, ал.1, т.2 от КСО е
отменено разпореждането на ръководителя на ПО с № 35/08.01.2014г., с което тази
пенсия е отпусната. Счита, че това не я лишава от правото да получава пенсия на
основание чл.68, ал.1 и по чл.84 от КСО за същия период, считано от
01.09.2014г. до настоящия момент, както и дължимата на самостоятелно основание
наследствена пенсия, каквото произнасяне липсва от страна на административния
орган. Сочи, че липсват и мотиви в оспорваното решение за определяне размера на
пенсията: не е посочено какви документи са изследвани, нито за какъв период, поради
което е неясно как и въз основа на какви документи е изчислен осигурителния
ѝ доход; административният орган не е извършил проверка и не е изяснил
факти, за които са налице данни в пенсионната преписка от 2014г. Искането е за
отмяна на оспореното решение и да бъде признато правото на жалбоподателката на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, добавка по чл.84 от КСО и
наследствена пенсия за времето от 01.09.2014г. до 24.08.2019г. на следните алтернативно
посочени в жалбата правни основания, а именно - на основание чл.68, ал.1 и чл.
84 от КСО или на основание чл.68, ал.3 от КСО и чл.80-83 от КСО, както и за
времето от 24.08.2019г. до настоящия момент на основание чл.68, ал.3 от КСО и
чл.84 от КСО. Формулирано е и искане за прогласяване нищожността на
разпореждане № 1054-02-16#2 от 30.04.2020г. на
ръководителя на ПО. При условия на евентуалност, в случай, че съдът установи
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
административното производство по издаването на оспорения акт, жалбоподателката
моли преписката да бъде върната на ТП на НОИ – Бургас за тяхното отстраняване.
В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв. Ц., която
поддържа жалбата на основанията, изложени в нея. Претендира присъждане на
разноски.
Ответникът - директор на ТП на НОИ-Бургас, се
представлява в с.з. от главен юрисконсулт К.В., която оспорва жалбата и иска
потвърждаване на оспореното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Производството по делото е висящо за втори път пред
Административен съд – Бургас, след като с Решение № 5785/13.05.2021г.,
постановено по адм.д.3272/13.05.2021г., VІ отд., Върховен Административен съд е
отменил Решение № 134/03.02.2021г., постановено по адм.д.№ 1582/2020г. по описа
на Административен съд – Бургас, и е върнал делото за ново разглеждане от друг
състав на Административен – съд Бургас със задължителни указания.
Административен
съд - Бургас, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответника по
нея, представената административна преписка и като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Установява се от
доказателствата, представени с административната преписка, че с Разпореждане №
35/08.01.2014г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Бургас (л.46-47 от адм.д. № 1582/2020г. на АдмС Бургас) на жалбоподателката К.В.В. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст в минимален размер по заявление от 11.11.2013г. пожизнено по §4, ал.1
от ПЗР на КСО, при навършена възраст 60 години и 6 месеца и общ осигурителен стаж,
превърнат към III
категория труд в размер на 35години
07 месеца и 10 дни, добавка от лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване по чл.74 от КСО на С. К. В., починал на 07.05.2005г., за трайно
намалена работоспособност и степен на увреждане над 90 на сто от 11.11.2013г.
по чл.84 от КСО, а на основание чл.95, ал.1, т.4 от КСО е спряна наследствената
ѝ пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 11.11.2013г. С Разпореждане
№ 202/14.02.2014г. на ръководител
„ПО“ при ТП на НОИ - Бургас, на
основание чл.99, ал.1, т.6 от КСО пенсията е определена в действителния ѝ
размер.
При отпускане на пенсията на жалбоподателката са били
зачетени 16години, 10м. и 06 дни от първа категория, 5 години, 7 месеца и 26
дни от втора категория, и 10 месеца и 15 дни от трета категория, като целият
зачетен осигурителен стаж, превърнат към трета категория на основание чл.104 от КСО, е 36 г. и 10 дни. При определяне на осигурителния стаж на жалбоподателката
за отпускане на пенсията са взети предвид документи, посочени в справка,
(представена на л.41-42 от адм.дело №1582/2020г. на АдмС Бургас), в това число
удостоверение обр.УП-30 № 200/11.04.1990г., издадено от Железопътен завод „Г.
Димитров“ София, съгласно което жалбоподателката е придобила осигурителен стаж
от първа категория на длъжност „сушилник на форми в леарен цех“ в размер общо
на 16 години, 10 месеца и 6 дни, приравнен на 27 години и тринадесет месеца
труд трета категория в периода 11.10.1971 г. - 11.08.1988 г. (л.82 от адм.д.№ 1582/2020г.
на АдмС Бургас) и удостоверение обр. УП-2 № 33/18.02.2002г., издадено от ДФ
„Стоймашинжинеринг“ (л.21-23 от адм.д. № 1582/2020г. на АдмС Бургас), съгласно
което жалбоподателката е придобила осигурителен стаж от втора категория на
длъжност „строителен работник“ в размер общо на 3г., 4м. и 13 дни, приравнен на
4 години, 2 месеца и 16 дни трета категория труд в периода 18.08.1988 г. - 31.12.1991
г.
Впоследствие е установено, че за времето от 01.11.1975
г. до 09.06.1996 г. жалбоподателката К.В.В. е работила като учител към Община
Несебър – дейност „Образование, извънучилищни и други дейности“ – 20 години, 7
месеца и 9 дни от трета категория, видно от УП-3 № 148/12.08.2014 г. (л.63 от
адм.д. 1582/2020 г.), обстоятелство, което не е заявено от нея и не е взето
предвид при отпускане на пенсията ѝ.
С разпореждане на ръководител на „ПО“ в ТП на НОИ –
Бургас от 24.02.2015 г. е изменено разпореждане № 530424 от 26.08.2014г. на
ръководител на „ПО“ в ТП на НОИ – Бургас (л.95 от адм.д. №1582/2020г), като
отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавката от починал
съпруг на основание чл.84 от КСО са спрени, считано от 01.09.2014 г., на
основание чл.95, ал.2 от КСО, тъй като е прието, че са представени
доказателства, които могат да доведат до нейното прекратяване, съгласно чл.96,
ал.1 от КСО.
Това разпореждане е обжалвано от В. и оставено в сила
с Решение № 94К-3019-7/06.11.2014г. на директора на ТП на НОИ – Бургас (л.90-93
от адм.д. № 1582/2020г), в мотивите на което е посочено, че при извършена
проверка на обстоятелствата по спиране изплащане на отпусната ѝ пенсия и
на документите за осигурителния ѝ стаж и възраст и доход, съдържащи се в
пенсионната преписка, е било установено несъответствие между твърденията в
нейната жалба за положен труд в СО „Вагоностроене Червено Знаме“ – Бургас (по
представен заповеди № 297, №208 и № 835) за периода от 01.01.1974г. до
31.08.1988г. и заверен трудов стаж в трудова книжка № 1702 за същия период от
Железопътен завод „Георги Димитров“ – София, потвърден с УП-30 изх.№ XIV-200/11.04.1990г.)
С писмо изх.№ 17672/24.02.2020 г. (л.134-135 от адм.д.
№ 1582/2020 г.) прокурор при Софийска градска прокуратура е уведомил ТП на НОИ,
че е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че
за периода от неустановена дата до края на 2014г., в гр.София съставил
неистински официални документи с цел да бъдат използвани – престъпление по
чл.308, ал.1 от НК, а именно - удостоверения УП-2 за 74 лица, в които за
ръководител на ДФ „Строймашинженеринг“ е изписано името И.Радев; удостоверения
УП-3 за 78 лица, в които за ръководител на ДФ „Строймашинженеринг“ е изписано
името на И.Радев. В писмото е посочено, че от заключението на извършената в
хода на разследването графическа експертиза е установено, че подписите,
положени в удостоверенията от името на И.Р., не са положени от И.Р. Р., не може
да бъде даден отговор дали същите са положени от Щ. Щ. Щ.или от друго лице. В
писмото е посочено също, че заключението на вещото лице е, че тези документи са
неистински по смисъла на чл.93, т.6 от НК, доколкото на същите е придаден вид,
че изхождат от лице, различно от лицето, подписало документа. Посочено е също,
че до момента съставителят на неистинските документи не е установен, както и че
разследването по досъдебното производство продължава.
Производството по издаване на оспореното решение е
започнало по повод подадено заявление вх. № 1019-02-142/25.02.2020 г. до
директора на ТП на НОИ-Бургас (л. 136), с което жалбоподателката В. е направила
оплаквания досежно Решение изх. № 94К-3019-7/06.11.2014 г. на директора на ТП
на НОИ – Бургас и потвърденото с него Разпореждане № 530424/26.08.2014 г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Бургас, с което на
основание чл. 95, ал.2 КСО е спряна личната ѝ пенсия за осигурителен стаж
и възраст по §4, ал.1 ПЗР на КСО за период от шест години, като са формулирани
три различни искания: да бъде възобновено изплащането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст и на добавката по чл. 84 КСО от наследствената
пенсия на съпруга ѝ, считано от датата на спирането ѝ; отпуснатата
пенсия за осигурителен стаж и възраст да бъде трансформирана в наследствена
пенсия, респективно - да бъде отпусната полагащата ѝ се пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68,
ал.3 КСО, както и полагащата се към нея добавка по чл. 84 КСО от пенсията на
починалия съпруг.
С възражение вх. № 1054-02-16/01.04.2020 г. до
директора на ТП на НОИ – Бургас (л.143 от
адм.д. № 1582/2020 г.), във връзка с писмо изх. № 1029-02-10170/20.03.2020 г. (л.139 от адм.д. № 1582/2020 г.) от н-к сектор „Отпускане на
пенсии“, оспорващата е изразила волята си, като е заявила, че претендира
възобновяване на отпусната ѝ пенсия по заявление вх. № МП – 41780/11.11.2013
г. и е възразила заявление с вх. № 1019-02-142/25.02.2020 г. да се възприема
като ново самостоятелно искане за отпускане на нов вид пенсия.
След сезиране с горното заявление от 25.02.2020
г., пенсионният орган е приел, че в конкретния случай не са отпаднали
основанията, довели до спирането на пенсията, но е настъпило основание за
отпускане на пенсия по чл. 68, ал.3 КСО. Във връзка с горното е било издадено
разпореждане № 1054-02-16#2/30.04.2020 г. от ръководител по пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ – Бургас (л.149 от адм.д. № 1582/2020 г.), с което на
основание чл. 97, ал.1 КСО спряната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
по §4, ал.1 ПЗР на КСО и добавката по чл. 84 КСО на К.В. е възобновена от
01.09.2014г., като на основание чл. 99, ал.1, т.2 КСО е отменено разпореждане №
35/08.01.2014 г. относно отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по
§4, ал.1 ПЗР на КСО и добавка по чл. 84 КСО и всички последващи го.
Преди изтичане на едномесечния срок за
обжалване на горното разпореждане пред ръководителя на съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт по реда на чл. 117, ал.2 КСО,
при липса на данни за надлежното му съобщаване на страната, ръководителят на
пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Бургас е издал разпореждане № 2/08.05.2020
г., с което на основание чл. 10, ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж (НПОС) е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68,
ал.3 КСО в минимален размер съгласно чл. 70, ал.13 КСО, до определяне на
пенсията в действителен размер по реда на КСО, добавка по чл. 84 КСО и
наследствена пенсия по чл. 82, ал.2 КСО. Посочено е, че при право на получаване
на повече от една пенсия, на основание чл. 101 КСО е преценен
най-благоприятният вариант за оспорващата, респ. личната пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 68, ал.3 КСО и добавка по чл. 84 КСО, спрямо
наследствената пенсия по чл. 82, ал.2 КСО, като последната на основание чл. 95,
ал.1, т.4 КСО е спряна като по-неблагоприятна.
С жалба вх. № 1012-02-65/12.06.2020 г. до директора на
ТП на НОИ – Бургас (л.172-178 от адм.д. № 1582/2020 г.), К.В. е оспорила разпореждане
№ 2/08.05.2020 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Бургас
с доводи за допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила и неправилно приложение на материалния закон. В жалбата са били
релевирани и оплаквания за липсата на произнасяне по отношение на спряната на
основание чл. 95, ал.2 КСО лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от
01.09.2014 г. с разпореждане изх. № 530424/26.08.2014 г. на ръководителя по
„ПО“ при ТП на НОИ – Бургас, оставено в сила с Решение № 94К-3019-7/06.11.2014
г., липса на произнасяне по спряната добавка от лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване на Стоян Вълчев и липса на произнасяне относно дължимата
на самостоятелно основание в определен размер дължима добавка от лична пенсия
по чл. 84 КСО за времето от 01.09.2014 г. до датата на постановяване на
разпореждането 08.05.2020 г. Изложени са били съображения, че административният
орган не е изследвал и не е изяснил относимите факти и обстоятелства, като е
посочено, че в срок от 6 години (от 2014 г. до 2020 г.) липсва произнасяне по
спряната ѝ пенсия и/или добавки към нея. Посочено е, че пенсионният орган
е издал обжалваното разпореждане, без да извърши нужните проверки, като в
потвърждение на горното са били представени удостоверение УП– 2, изх. № 066/28.05.2020
г. от ДГ „Яна Лъскова“ - Несебър (л.180) и удостоверение УП-3, изх. №
067/28.05.2020 г. от ДГ „Яна Лъскова – Несебър“ (л.179 от адм.д. № 1582/2020 г.).
С оспореното в настоящото производство Решение № Ц1012-02-65#11/10.07.2020
г. директорът на ТП на НОИ - Бургас е оставил в сила Разпореждане № 2/08.05.2020
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Бургас.
В изпълнение указанията на Върховния административен
съд, съдът при повторното разглеждане на делото изиска информация от директора
на ТП на НОИ Бургас относно това на коя дата е било връчено на жалбоподателката
Разпореждане № 1054-02-16#2/30.04.2020 г. на
ръководител по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Бургас и дали същото е
било обжалвано в законоустановения срок. В изпълнение на указанията, по делото
е постъпило на 02.06.2021 г. писмо от директора
на ТП на НОИ – Бургас, ведно с доказателствата към него, от които се
установява, че Разпореждане № 1054-02-16#2/30.04.2020
г. e връчено на Николай Вълчев на 12.05.2020 г.,
както и че същото не е било обжалвано в срок – обстоятелство, което
жалбоподателката не е оспорила. Независимо от това и предвид релевираните в
жалбата възражения за нищожност на това разпореждане, съдът с Определение №
1202/08.06.2021г. е прекратил поради неподведомственост производството по
адм.д.№ 1103/2021г. по описа на Административен съд – Бургас в тази част и е
изпратил по компетентност за разглеждане и произнасяне от директора на ТП на
НОИ жалбата на К.В.В. в частта, с която е поискано обявяване нищожността на
Разпореждане № 1054-02-16#2/30.04.2020г. на ръководител
по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Бургас.
С Решение № 1054-02-16#/02.07.2021 г. директорът на ТП на НОИ – Бургас е оставил без
уважение жалбата на К.В. в частта, в която се иска обявяване нищожността на Разпореждане
№ 1054-02-16#2/30.04.2020 г. Решението е връчено на К.В. на
06.07.2021г., видно от представеното по делото известие за доставяне (л.40), и
не е оспорено в законоустановения четиринадесетдневен срок, както стана ясно и от
изявлението на процесуалния представител на ответната страна в съдебно
заседание.
При
така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Обжалваното решение е издадено
от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл.117, ал.3 КСО, в предвидената
от закона писмена форма и съдържа правни и фактическите основания за издаването
му. В мотивите му подробно са обсъдени и отхвърлени като неоснователни всички
релевирани възражения в жалбата на К.В. против Разпореждане № 2/08.05.2020 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване на ТП на
НОИ-Бургас, като обосновано е прието от административния орган, че
разпореждането е издадено в предвидената от закона писмена форма и мотивирано в
достатъчна степен, при спазване на
административно-производствените правила и при наличие на
материално-правни предпоставки за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. на основание чл.68,
ал.3 от КСО, считано от 25.02.2020 г., съответно добавката по чл.84 от КСО от
пенсията на починалия ѝ съпруг.
В мотивите на решението е посочено, че не са допуснати
сочените от жалбоподателката съществени нарушения на процесуалните правила в
административното производство по издаване на Разпореждане № 2/08.05.2020 г., тъй като е налице произнасяне от страна на
ръководителя по ПО при ТП на НОИ Бургас с влязло в сила Разпореждане от
30.04.2020 г. по отправеното от жалбоподателката искане за възобновявяне
изплащането на отпуснатата ѝ, но спряна пенсия по §4, ал.1 от ПЗР на КСО
и добавка по чл.84 от КСО. Посочено е, че с това разпореждане едновременно е
възобновена пенсията и отменено разпореждането за нейното отпускане, тъй като ръководителят
по ПО при ТП на НОИ – Бургас е приел, че не са отпаднали основанията за нейното
спиране, но е настъпило ново основание за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката по чл.68, ал.3 от КСО. Освен това, в
оспореното решението са изложени подробни мотиви както относно определяне
размера на пенсията по чл.68, ал.3 от КСО, така и на добавката по чл.84 от КСО
от пенсията на починалия съпруг на жалбоподателката и на наследствената й пенсия
по чл.81, ал. 1, т.1 от КСО. Посочено е, че с Разпореждане № 2/08.05.2020 г. пенсията по чл.68, ал.3 от КСО не е определена в
действителния, а в минимален размер, съгласно чл.70, ал.13 от КСО и това е
видно от мотивите му, както и причините за това – необходимост от изясняване на
осигурителния стаж на жалбоподателката за периода от 26.06.2007 г. до
30.09.2007 г. – период, за който в регистъра на осигурените лица се сдържат
данни за осигурителен стаж и осигурителен доход с вид на осигурен -
самоосигураващо се лице. Обсъдени са фактите от значение за определяне минималния
размер на пенсията по чл.68, ал.3 от КСО, които са взети предвид и от
ръководителя по ПО при издаване на Разпореждане № 2/08.05.2020 г. и посочени като фактически основания за неговото
издаване, а именно - изискуема навършена възраст от 66 години и 4 месеца, наличие
на минимум 15 години действителен осигурителен стаж, началната дата на
отпускане на пенсията. Уточнено е, че действителният размер на пенсията по
чл.68, ал.3 от КСО е определен впоследствие от ръководителя по ПО при ТП на НОИ
– Бургас с издаване на разпореждане за изменение на отпуснатата ѝ от 25.02.2020 г. лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.99, ал.1, т.2, б „д” от КСО,
представляващо ново произнасяне по случая, при което от административния орган
е изследван и взет предвид целият придобит от нея осигурителен стаж и
осигурителен доход. Това разпореждане е представено с административната
преписка на л.188-189 от адм.д. № 1582/2020г. на АдмС Бургас.
Мотиви за изчисляване на осигурителния стаж на
жалбоподателката, в това число данни за заеманите от нея длъжности,
работодатели и времеви периоди, през които е придобит стажът, както и
съответните документи, които го удостоверяват и въз основа на които същият е
зачетен при отпускане на пенсията по чл.68, ал.3 от КСО, се съдържат в
представения с административната преписка опис (л.146-147 от адм.д. № 1582/2020
г.), изготвен от ТП на НОИ – Бургас на 29.04.2020 г. при предварителна преценка
за придобити права, съгласно вписаната забележка в документа. Данни както за
осигурителния стаж, така и за осигурителния доход на жалбоподателката, въз
основа на който е определен впоследствие действителният размер на нейната
пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, се съдържат в представения с административната
преписка опис на осигурителния стаж от 18.06.2020 г. (л.231-232 от адм.д. № 1582/2020
г.), както и опис на осигурителния доход от 16.06.2020 г. (л.235-237 от адм.д.
№ 1582/2020 г.), съставени от ТП на НОИ
– Бургас. Ето защо, съдът намира за
неоснователни възраженията на жалбоподателката, че не е посочено какви
документи са изследвани, нито за какъв период и на каква длъжност, и че не е неясно
как и въз основа на какви документи е изчислен осигурителния ѝ доход, както
и че административният орган не е извършил проверка и не е изяснил факти, за
които са налице данни в пенсионната преписка от 2014 г.
Оспореното решение е издадено при правилно приложение
на материалния закон.
Релевираните оплаквания в жалбата очертават рамките на
спора между страните, който се свежда до това дали жалбоподателката е имала
право да ѝ бъде възстановена отпусната пенсия по §4, ал.1 от ПЗР на КСО и
дали правилно с оспореното решение е потвърдено разпореждане на ръководителя по
ПО, с което вместо това ѝ е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на друго основание – чл.68, ал.3 от КСО и добавка по чл.84 от КСО от
пенсията на починалия ѝ съпруг.
Нормите, регламентиращи обществените отношения,
свързани с този спор, са §4, ал.1 от ПЗР на КСО, респективно чл.68, ал.1 и ал.3
от КСО, в които са установени различни материално-правни предпоставки за
придобиване на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, в това
число различни изисквания относно навършена възраст, размер на осигурителния
стаж, категорията труд, при която същият е придобит, както и дата на
придобиване на правото на пенсия.
Съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО /изм. - ДВ, бр. 64
от 2000 г., бр. 33 от 2008 г., бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., бр.
100 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., бр. 111 от 2013 г., в сила от 1.01.2014
г., бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г./ до 31 декември 2015 г.
включително, лицата, които са работили 10 години при условията на първа
категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се
пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за жените и 52
години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години и 8 месеца
за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд, и ако имат
сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете.
Съгласно чл. 68, ал.1 от КСО (изм. - ДВ, бр. 100 от
2010 г., в сила от 1.01.2011 г., бр. 100 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.,
бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените
и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за
жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се
увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва:
1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се
увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с
по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст;
2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се
увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна
година до достигане на 65-годишна възраст.
Съгласно чл.68, ал.2 от КСО от 31 декември 2016 г.
осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за
жените и 40 години за мъжете.
Съгласно чл.68, ал.3 от КСО в случай, че лицата нямат
право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на
пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и
най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г.
възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2
месеца до достигане на 67-годишна възраст.
Признатото право на жалбоподателката на пенсия по §4,
ал.1 от ПЗР на КСО, на добавката по чл.84 от КСО от лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване по чл.74 от КСО на съпруга ѝ С. К. В. и право на
наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, спряна на основание
чл.95, ал.1, т.4 от КСО, е било впоследствие отречено от ръководителя по ПО при
ТП на НОИ – Бургас с издаването на Разпореждане 1054-02-16#2/30.04.2020 г. (л.149 от адм.д. № 1582/2020г.)
за отмяна на Разпореждане № 35/08.01.2014 г. Данните по делото сочат, че това Разпореждане 1054-02-16#2/30.04.2020 г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Бургас не е било оспорено от
жалбоподателката по отношение неговата законосъобразност в законоустановения
срок, както и че тя не е оспорила Решение № 1054-02-16#/02.07.2021г. на директора на ТП на НОИ – Бургас, с което
е оставена без уважение жалбата за прогласяване на неговата нищожност, поради
което същото е влязло в сила и е породило последиците си на стабилен
административен акт. Ето защо, въпросът дали жалбоподателката има право на
пенсия на основание §4, ал.1 от ПЗР на КСО, считано от 01.09.2014г., или на наследствена пенсия за
инвалидност поради общо заболяване не подлежи на пререшаване. По
изложените съображения съдът намира за неоснователно, а освен това и изцяло
лишено от законово основание релевираното възражение в жалбата, че е следвало
отпусната пенсия по §4 от ПЗР на КСО да бъде трансформирана в наследствена
пенсия, считано от 01.09.2014 г.
Съгласно разпоредбата на чл.94, ал.1 КСО /изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., предишен текст на чл. 94,
бр. 112 от 2004 г., изм., бр. 100 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм. и
доп., бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г., доп., бр. 99 от 2017 г., в
сила от 1.01.2018 г./, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на
правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок
от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от
придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на
подаването им.
Искане на В. да ѝ бъде признато право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.1 от КСО и чл.84 от КСО,
считано от 01.09.2014 г. до 24.08.2019г., каквото се съдържа в жалбата, не е
било формулирано в заявлението от 25.02.2020 г., поради което същото е
неоснователно. Личната пенсия за осигурителен стаж и възраст не се отпуска
служебно с възникване правото на пенсия, а упражняването на това право изисква
лицето да направи волеизявление, придружено с необходимите документи. Доколкото
такова искане за отпускане на пенсия, считано от 01.09.2014 г. до 24.08.2019 г.,
на основание чл.68, ал.1 от КСО и чл.84 от КСО не е направено от
жалбоподателката в хода на проведеното административно производство, подобно
искане, съответно възникването на право по чл.68, ал.1 от КСО, считано от
01.09.2014 г. до 24.08.2019 г., не е обсъждано като възможност в мотивите на Разпореждане
№ 2/08.05.2020 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Бургас,
респективно в мотивите на оспореното решение, с което същото е оставено в сила.
Противно на
твърденията ѝ в жалбата, К.В. е поискала при условия на евентуалност в заявлението
от 25.02.2020 г. да ѝ бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и
възраст на основание чл.68, ал.3 от КСО, което само по себе си изключва като
възможност отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание чл.68, ал.1 от КСО.
Поради това и предвид отмененото с влязло в сила
разпореждане на ръководителя на ПО за отпускане на пенсия на основание §4, ал.1
от ПЗР на КСО, правилно ръководителят ПО при ТП на НОИ - Бургас е отпуснал
пенсията на жалбоподателката на така поисканото правно основание, като е
съобразил обстоятелството, че тя е била
навършила изискуемата от нормата на чл.68, ал.3 от КСО възраст от 66 г. и 4
месеца на 24.08.2019 г. и че към тази дата е придобила минимално изискуемия от
цитираната норма действителен осигурителен стаж от 15 години - обстоятелство,
което се потвърждава от представените документи с административната преписка,
посочени в справка-опис за осигурителния стаж, представена на стр.146 от от
адм.д. № 1582/2020 г. С Разпореждане № 2/08.05.2020 г. на ръководителя „ПО” в
ТП на НОИ – Бургас е отпусната пенсия на жалбоподателката на основание чл.68,
ал.3 от КСО, считано от датата на подаване на заявлението, съобразно чл.94,
ал.1 от КСО, като административният орган е съобразил факта, че двумесечният
срок от придобиване на правото -
24.08.2019 г., е изтекъл към датата на подаване на заявлението – 25.02.2020 г.
Минималният
размер на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст е правилно
определен с Разпореждане № 2/08.05.2020 г. на ръководителя по ПО в ТП на НОИ –
Бургас, съобразно разпоредбата на чл.70, ал.13 от КСО, съгласно която размерът
на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 не може да бъде
по-малък от 85 на сто от минималния размер по ал. 12. Съгласно чл.70, ал.12 от КСО минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал.
1 се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Разпоредбата на чл.10, т.2 от Закона за бюджета на държавното обществено
осигуряване определя за минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и
възраст по чл.68, ал.1 от КСО за 2019 г. от 01.07.2019 г. в размер на 219.43
лева. Следователно минималният размер на пенсията по чл.68, ал.3 от КСО е 85%
от 219.43 лева, или както правилно е определен с разпореждане № 2/08.05.2020 г.
на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Бургас в размер на
186.52 лева. Правилно е определен и размерът на определената наследствена
пенсия на жалбоподателката – 164.57 лева, изчислен на основание чл.81, ал.1 т.1
от КСО, съгласно която тази пенсия се определя в процент от полагащата се лична
пенсия на починалото осигурено лице, който при един наследник, какъвто е
процесният случай, е 50%., във вр.чл.81,
ал.2 от КСО и въведеното в тази норма условие, че минималният размер на
наследствената пенсия не може да не бъде по-малък от 75 на сто от минималния
размер по чл. 70, ал. 12.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателката и относно размера на отпуснатата ѝ с
Разпореждане № 2/08.05.2020 г. добавка на основание чл.84 от КСО. Съгласно тази
норма, пенсионерът има право на добавка от пенсията или сбора от пенсиите,
които е получавал починалият съпруг/съпруга, в размер на 26.5 % от 1 септември
2011 г., в конкретния случай 26.5% от 252.34 лева – размер на личната пенсия на съпруга ѝ за
инвалидност поради общо заболяване по чл.74 от КСО. Правилно е преценено, че
при възникнало право на получаване на повече от една пенсия за К.В., а именно -
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО и добавка по
чл.84 от КСО, спрямо наследствена пенсия по чл.82, ал.2 от КСО, като
изплащането на последната законосъобразно е спряно на основание чл.95, ал.1 т.4
от КСО като по-неблагоприятна по размер, във вр. чл.101 от КСО.
С оглед на горното, жалбата се явява неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и своевременно направено
искане от страна на ответника за присъждане на разноски, на основание чл.143,
ал.3 от АПК в полза на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, което с оглед фактическата и правната сложност на делото следва
да бъде определено в размер на 150 лева на основание чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, във вр. чл.78, ал.8 от ГПК, вр.чл.144 от АПК.
Мотивиран от горното и на осн.чл.172, ал.2 АПК,
Административен съд Бургас
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на К.В.В. ***, със
съдебен адрес *** против Решение № Ц1012-02-65#11/10.07.2020 г. на директора на Териториално поделение
на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Бургас, с което е оставено в
сила Разпореждане № 2/08.05.2020 г. на
ръководителя на пенсионно осигуряване на ТП на НОИ-Бургас.
ОСЪЖДА
К.В.В. *** и адрес за
получаване на съобщения и призовки гр. Бургас, ул. "Шейново" № 50,
ет. 3 да заплати на ТП на НОИ Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
(сто и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: