Р
Е Ш Е Н И Е №
Казанлък, 29.05.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито
съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав
Председател
: КЕТИ КОСЕВА
При участието на секретаря Галина Гилева като разгледа докладваното от съдия Косева гр.
дело № 695/2019 годин.за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е
установителен иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл.415 ГПК.
Ищецът „А.з.с.на
в." ЕАД моли съда да призн.е за установено по отношение н.И.М.С., ЕГН **********,
че същият дължи на „А.з.с.на в." ЕАД сумите: 864,59 лв., представляващи
главница по договор за паричен заем; 82,09 лв., представляващи договорна лихва
за периода от 05.09.2017 г. до 06.02.2018 г. (падеж на последна погасителна
вноска); 569,97 лв., представляващи неустойка по договора за кредит за периода от 05.09.2017 г. до 06.02.2018 г.; 45,00
лв., представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания; 86,35
лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 06.09.2017 г. до датата
на подаване на заявлението в съда – 07.12.2018 г., и законната лихва за забава
върху главницата от датата на постъпване на заявлението (07.12.2018 г.) до окончателното
изплащане на задължението.
Моли да му бъдат
присъдени разноските, направени в хода на заповедното производство и разноските
заплатени в настоящото производство.
Претендира юрисконсулстско възнаграждение в размер н.350 лв.
Твърди, че на
01.03.2018 г. между „И.А.М." АД и „А.з.с.на в." ООД е подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010 г. по силата н. което вземането н.„И.А.М." АД, произтичащо
от договор за паричен заем № 3005626/31.07.2017 г. е прехвърлено в собственост
на „А.з.с.на в." ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържа изрична
клауза, която урежда правото н.кредитора да прехвърли вземането си в полза н.трети
лица. „А.з.с.н.в." АД /пон.стоящем „А.з.с.н.в." ЕАД/, ЕИК ******е
правоприемник н.„А.з.с.на в." ООД, ЕИК ******.
„И.А.М."
АД е упълномощило „А.з.с.на в." АД /понастоящем „А.з.с.на в." ЕАД/ в
качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010
г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
По реда н.чл.
99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на „И.А.М." АД чрез „А.з.с.на
в." ЕАД уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/3005626 от 06.03.2018 г. за
станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне н.посочения в
договора за кредит постоянен адрес. Писмото се върнало в цялост с отбелязване
върху обратната разписка, че адресът вече не съществува. На 18.02.2019 г. до
длъжника е изпратено повторно уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/3005626 за
извършената цесия чрез куриер. Писмото отново е върнато.
Представя
копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „И.А.М."" АД
чрез „А.з.с.на в." ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/3005626 от 18.02.2019 г., с
искане съдът да го връчи на ответника с исковата молба и приложенията към нея в
случай, че последният оспори извършените до момента действията във връзка с
уведомяването му за станалата продажба на вземането. Позовава се на постановените
от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. №
1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 год.
на II т. о.
В случай, че
ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде
надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство
безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения
договор за паричен заем, не е погасено, моли съда да приеме, че получаването на
уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за
основателността на предявените искове тъй като уведомлението по реда на чл. 99,
ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното
плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на
уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента
на уведомлението и фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото
вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото
безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е
погасено. Позовава се на Опр. № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.дело 86712011
г., IV г.о. и Р N173/15.04.2004 г. на ВКС по гр.дело 788/2013 г., ТК.
На 31.07.2017
г. между „И.А.М." АД /заемодател/ и И.М.С. /заемател/ е сключен договор за
паричен заем с № 3005626, в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено
от заемателя. С подписването на договора заемодателят се е задължил да
предостави на заемателя парична сума в размер на 1000,00 лева, представляваща
главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е
отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждат от договора. Съгласно клаузите
на договора, страните са постигнали съгласие, че договорът за заем има силата
на разписка, видно от което заемната сума по договора е била предоставена от заемодателя
на заемателя при подписване на договора, т.е. реалното предаване на заемната
сума е на датата на сключване на договора. Така предоставянето в собственост на
посочената в договора сума от заемодателя на заемателя, съставлява изпълнение
на задължението на заемодателя да предостави заема и създава задължение на заемателя
да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в
Договора. Погасителните вноски, които заемателят се задължава да изплаща на заемодателя,
съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е
фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което общата стойност на
плащанията по кредита е договорена в размер на 1111,32 лв. като договорната лихва
по кредита е уговорена от страните в размер на 111,32 лв. Съгласно разпоредбите
на договора за паричен заем, заемателят се е задължил да върне кредита в срок
до 06.02.2018 г. на 27 равни седмични погасителни вноски, в размер на 41,16
лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 08.08.2017 г., а
падежът на последната погасителна вноска е 06.02.2018 г.
С подписването
на договора за заем заемателят удостоверява, че заемодателят го е уведомил
подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае
договорът да бъде сключен.
На основание
сключения договор за паричен заем и съгласно Тарифа за таксите на „И.А.М."
АД, в случай че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни,
дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения
и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за
направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който
има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни.
Всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв. На
основание цитираните разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за
събиране на вземането в размер на 45,00 лв.
Съгласно чл.
4, ал. 1 от договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на
договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря
на следните изисквания: да представи на заемателя служебна бележка за размер на
трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в
размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И.А.М." АД; да
няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР
към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен", като
поръчителите подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с
бенефициер - заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид
обстоятелството, че заемателят не е представил на заемодателя нито едно от
договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от
договора, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 669,33
лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 27 равни
вноски, всяка в размер на 24,79 лева, платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем. Начислената неустойка е с конкретно
определен размер в договора за заем, като не е изчислена в процентно
съотношение. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща заемателят е в
общ размер на 65,95 лева.
На основание
Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на чл. 8 от
сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в размер на
действащата законна лихва за периода от 06.09.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 86,35 лева, който е
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителн.вноска, включваща главница и договорна лихва.
Длъжникът не е
заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена
до момента, е в размер на 264,00 лв., с която са погасени както следва:
неустойка з. неизпълнение: 99,36 лв., договорна лихва: 29,23 лв., главница:
135,41 лв.
Срокът на
договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно
06.02.2018 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
В тази връзка
за "А.з.с.на в." ЕАД е възникнал правен интерес от подаване на
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът
е уважил претенцията му за общата сума в размер на 1648,00 лв., от които
главница 864,59 лв., договорна лихва 82,09 лв., ведно със законната лихва за
забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното
изплащане на задължението, неустойка за неизпълнение 569,97 лв., обезщетение за
забава в размер на 86,35 лв. и такса разходи в размер на 45,00 лв.и по
образуваното ч. гр. д. 3221/2018 г. по описа на Районен съд - К.е издадена
Заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното
производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК, което от своя страна обуславя правния му интерес от подаването на
настоящата искова молба.
Ответникът И.М.С.,
ЕГН ********** чрез назначения му особен
представител адв. Д.Д. счита предявения иск за неоснователен. Моли съда да
отхвърли иска и да му присъди разноските.
Претенциите за
неустойка по чл. 4 от договора и за такса разходи, намира за нищожни като противоречащи
на добрите нрави. Поставените от заемодателя условия за заплащане на неустойка
от страна на заемателя намира за практически неизпълними. Очевидно е, че в
тридневния кратък срок от сключване на
договора е невъзможно да бъдат осигурени двама гаранти, работещи на постоянен и
безсрочен трудов договор, с нетно трудово възнаграждение в размер на 1000 лв.,
които да не са заематели или поръчители по друг договор за заем, сключен със
заемодателя, нямат неплатени осигуровки за последните две години, нямат
задължения към други банкови и финансови институции или ако имат - кредитната
им история в ЦКР към БНБ за една година назад да е със статус не по-лош от
"Редовен", които да подпишат договор за поръчителство. От това
автоматично следва възникване на задължението за заплащане на неустойка. Също толкова неизпълнимо е и второто условие -
да се внесе банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, в размер на сумата на
главницата и за срок на валидност - 30 дни след крайния срок на договора за
заем. Очевидно е, че лице, което има средства в размера на главницата за
заплащане на банкова гаранция в полза на заемателя, няма да търси да сключи
договор за заем за същата сума. Клаузата е неравноправна, т.е. недействителна
по арг. на чл.143, т.5 ЗЗП и по арг. от чл.26, ал.1 ЗЗД. Условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции и от принципа за справедливост в гражданските и търговски
правоотношения (ТР №1/09 г., т.3 ОСТК на ВКС). Доколкото размерът на
неустойката от 669,33 лева е почти еквивалентен на заетата сума, тя се явява
прекомерна и противоречи на обезщетителната и функция, по своя характер е
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, и не
зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с
последиците от неизпълнението. Предвиждането да се кумулира към погасителните
вноски я отклонява изцяло от обезпечителната й и обезщетителната й функции и
води до скрито оскъпяване на кредита. Посоченият в размер на разходите по
кредита за потребителя като ГПР от 48.52 %, нараства допълнително с размера на
неустойката по чл. 4 от договора. Разходите на търговеца, така и печалбата му,
бе следвало да са включени в посочения в договора Фискиран годишен процент по
заема от 40.00%. С чл.19 от ЗПК е
въведено ограничение, което се заобикаля с така уговорената неустойка. Посочената
в договора в чл.2, т.3 седмична сума за плащане е подвеждаща за потребителя,
той не може да прецени действителният размер на задължението си и последиците
от забавата си. Поради изложеното следва, намира, че сумата 669,33 лева е
недължима.
С платената по
заема сума в размер на 264,00 лева не трябва да се погасява тази нищожна
неустойка, а да се погасят лихвите и главницата.
Претенцията за
заплащане на 45,00 лева такса разходи е неоснователна. Клаузата има за цел или
резултат заобикаляне изискванията на закона, поради което на основание чл. 21,
ал. 1 ЗПК е нищожна. Таксата за разходи има за цел да заобиколи ограничението
на чл. 33 ЗПК, съгласно което при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като тази
лихва за забава не може да надвишава законната лихва. Това правило е уредено от
норми от императивен порядък, които са установени в публичен /обществен/
интерес с оглед целта на закона - да осигури защита на потребителите чрез
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и
чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при
предоставянето на потребителски кредит/чл. 2 ЗПК/. Разноските, необходими за
събиране на всяко конкретно вземане, при настъпила забава, не могат да бъдат
определени предварително. Посочено, че разноските са за телефонни разговори,
ел. съобщения, изпращане на писма и ангажиране на служител, от което следва, че
тези разноски варират според конкретните обстоятелства, а начинът по който те
са определени, налага извода, че са установени с цел да се избегне
ограничението на закона свързано с размера на дължимото обезщетение при забава.
Чл. 10а ЗПК забранява на кредитора да изисква заплащането на такси и комисионни
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а разходите за
телефонни разговори, напомнителни писма и другите действия, сочени от ищеца,
представляват разходи за управление на кредита - свързани са с неговото
събиране, Уговорения отнапред техен размер не освобождава кредиторът от
задължението да докаже действителното им извършване, по делото не са ангажирани доказателства от ищеца за
извършването на такива разходи.
Начислената от кредитора сума за такса разходи от 45
лв. се явява недължима, като произтичаща от недействителна договорна клауза.
И в останалите
му части счита искът за неоснователен тъй като до настоящия момент, ответникът
не е уведомяван за извършено прехвърляне на вземането. За да има действие
цесията спрямо длъжника, уведомлението за нея трябва да е достигнало до
знанието му (решение № 137 от 02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г.,
III г. о., ГК). А такова уведомяване не е налице, нито към датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК, нито към датата на предявяване на настоящия
иск по делото. До ответника са били изпратени 2 броя уведомителни писма за
извършеното прехвърляне на вземания от ищеца, но нито едно от тях обаче не е
достигнало до знанието на ответника, като писмата са върнати като недоставени. Неоснователен
счита доводът на ищеца, че длъжникът бил уведомен за цесията със самата искова
молба. Цесията може да се счете за надлежно съобщена на длъжника тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към
исковата молба, но в случая длъжникът не е получил препис от исковата молба и
приложенията, тъй като връчването им е извършено по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Извършената цесия не е произвела своето действие спрямо ответника и защото макар и уведомлението да е
било връчено на особения представител на ответника, назначен му от съда по реда
на чл. 47, ал. 6 от ГПК, уведомяването за цесията няма действие спрямо
ответника, тъй като се касае за представителство по закон, а не за договорни
пълномощия. Цесията не е породила действие спрямо ответника и той не дължи
плащане на задълженията, произтичащи от процесния договор за заем и от договора
за допълнителни услуги към него, в полза на цесионера - ищцовото дружество.
Счита за
неоснователна и претенцията за договорна лихва от 82,09 лева, за основанието за
претендирането на която не се излагат твърдения в исковата молба. Счита, че за
нея липсва основание и в самия договор. Претенцията за договорна лихва се
припокрива с периода на другата претенция на ищеца - тази за обезщетение за
забава, като по този начин се заобикалят разпоредбите на споменатия закон, за
да се завишат законните лихви. Получава се олихвяване на два пъти за един и
същи период.
Заявява, че не
са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Когато търговецът или доставчикът твърди, че определено условие от договора е
индивидуално уговорено, тежестта за доказване пада върху него (решение № 23/07.07.2016 г. по т.д.№ 3686/14г. на ВКС,
I т.о.). По делото липсва представено
към договора Предложение за сключване на договор за паричен заем, без данни за
разясняване конкретните разпоредби в отклонение от изрично вписания ГПР и ФГЛП
в чл. 2 от договора което е нарушение на изискването на чл.5 от ЗПК.
Клаузите, към
които препраща договорът/в - Стандартен европейски формуляр и Общите следва да
съответстват на разпоредбата на чл.147а, ал.5 ЗЗП /в сила от юли 2014 г./ и чл.147б
ЗЗП. Одобряването на общите условия от Комисията за защита на потребителите по
реда на чл.148, ал.2 и ал.3 не изключва съдебния контрол за преценка на
клаузите в тези общи условия относно неравноправния им характер. Независимо от
включването в чл.1 от договора заявление на потребителя, че е запознат с
европейския формуляр, в тежест на ищеца е установяване предварителното
предоставяне на формуляра и разясняване на условията по договора, респ. конкретните
оспорени от ответника като нищожни клаузи.
По отношение извършеното погасяване на задължения със сумата
от 264.00 лева при липса на уговорен начин на погасяване на задължението, счита,
че следва да се приложи чл.76 от ЗЗД и моли съдът да приложи именно този ред на
погасяване след като в договорът не е уговорен друг. /р.211 от 26.01.2017 г. по
гр.дело №958/2016 г. на Трето г.о. на ВКС/
Моли съда да вземе предвид, че всяка клауза в договор
за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора, по-голямо от
посоченото в чл.32, ал.4 ЗПК, е нищожна. Настоящият договор за заем е сключен
при действието на ЗПК /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010 г., в редакцията му изм. и
доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014 г., в сила от 25.07.2014 г./, съответно нормите
му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по специално императивното правило
н.чл.ЗЗ, ал.1 и 2 ЗПК. Цитираната норма в ал.1 предвижда, че при забава на
потребителя кредиторът има право само н. лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Според ал.2 на чл. 33 ЗПК, когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва.
От представените по делото доказателства, преценени по
отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:
Въз основа на
подадено на 07.12.2018 год. заявление, по образуваното ч.гр.дело № 3221/2018 год.
със Заповед № 1947/10.12.2018 год. з.изпълнение на парично задължение Районен
съд - К.е разпоредил И.М.С., с ЕГН-********** *** да заплати на “А.за с.на в.”
ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***, ******,
представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д.– Изпълнителни директори, сумите: 864.59 лв.
главница, 82.09 лв. договорн.лихва от 05.09.2017 г. до 06.02.2018 г., 45.00 лв.
такса разходи, 569.97 лв. неустойка за неизпълнение н.договорно задължение от
05.09.2017 г. до 06.02.2018 г., 86.35 лв. лихва за забава от 06.09.2017 г. до
07.12.2018 г., по договор за паричен заем №3005626/31.07.2017г. и законна лихва
върху главницата от 07.12.2018 г. до изплащане на вземането, както и 82.96 лв.
разноски по делото, от които: 32.96 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение на основание сключен между
длъжника и „И.А.М.“ АД договор за паричен заем №3005626/31.07.2017 г., в
размер на 1000.00 лв., Приложение №1 от 01.03.2018 г. към рамков договор з.продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „И.А.М.” АД и
„А.з.с.на в.” ООД /сега „А.за с.на в.” ЕАД/.
Основание за образуване на настоящото производство е предписаното
от съда с Разпореждане № 633/29.01.2019 г. на осн. чл.415, ал.1, т.2 ГПК във
връзка с чл.47, ал.5 ГПК процесуално поведение за заявителя. Исковата молба е
подадена на 06.03.2019 год.
На 31.07.2017 год. И.М.С. *** с настоящ адрес *** като
заемател и „И.А.М.“ АД като заемодател е сключен писмен договор за паричен заем
№3005626/31.07.2017 г. за срок от 27 седмици със следните параметри: заемна
сума в размер на 1000.00 лв. платима на 27 седмични погасителни вноски, всяка
от по 41,16 лв., първата с падеж 08.08.2017 г., последната с падеж 06.02.2018
г. при фиксиран годишен лихвен процент
по заема в размер на 40%, годишен процент на разходите по заема 48,52 % и обща
дължима сума по заема 1111,32 лв.
На осн. чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит
годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, в сила
от 01.01.2015 г., Обн. ДВ. бр.106 от 23 декември 2014 г. определя годишния
размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния
лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1
юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Дневният размер на законната
лихва за просрочени парични задължения е равен на 1/360 част от годишния
размер, определен по ал. 1. Лихвеният процент в сила от 1 януари на текущата
година e приложим за първото полугодие на съответната година, а лихвеният
процент в сила от 1 юли e приложим за второто полугодие. Постановлението е
прието на основание чл. 86, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите и е в
сила от 1 януари 2015 г.
Основният лихвен процент на Българската народна банка
в сила от 1 юли 2017 г. е 00,00 %. Годишен процент на разходите по заема в
размер на 48,52 % е в определените от чл.19 от ЗПК граници към момента на
сключване на договора (50%).
Видно от съдържанието на чл.4 от договора и приложения
към него погасителен пран страните са договорили оскъпяване на кредита, в случай на непредставяне на обезпечение.
Оскъпяването е със 669,33 лв. и е наречено неустойка за неизпълнение на
задължението да се представи обезпечение чрез влагане на сумата по кредита в
полза на заемодателя за времето на договора за кредит удължено с още 30 дни или
поемане на поръчителство от две физически лица с нетен размер на осигурителния
доход над 1000 лв., работещи по безсрочен трудов договор които не са заематели
или поръчители по други договори за заем. Страните са уговорили неустойката да
се плаща разсрочено, заедно с погасителните вноски (27 бр.) към които се добавя
сумата 24,79 лв.
С чл.8 от договора страните са уговорили при забава на
някоя от погасителните вноски заемателят да дължи на заемодателя законната
лихва върху забавената сума за всеки ден забава.
Относно Тарифата на „И.А.М.“ АД заемодателят е
декларирал, че тя се намира на видно място в офиса и на интернет адреса на
дружеството, а заемателят – че се е запознал с нея (чл.16, ал.2). В тарифата
има три такси – такса разходи за събиране на вземането при забава в плащането
на вноска повече от 30 дни в размер на 9 лв. и два такси за издаване на
удостоверения.
Липсват доказателства, че представената по делото
Тарифа н.„И.А.М.“ АД е била тази, която е била известна на заемателя при
сключването на договора през 2017 г.
В представения „Ред за предоставяне на потребителски
кредити на „И.А.М.“ АД“ от значения з.спора
са т.6, т.7 и т.9 – заемателят извършва оценка н.кредитоспособността н.потребителя
и след извършване на оценката взема мотивирано решение дали да бъде отпусната
заемната сума и в какъв размер. При одобрение н.предложението се сключва
договорът.
Н. 16.11.2010 г. между „И.А.М.“ АД и „А.за с.на в.“
ООД е сключен рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания. Извършено е потвърждение н.сключения договор
за цесия. Н.01.03.2018 г. е подписано Приложение № 1 към рамковия договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010
г., с което приложение задължение н.И.М.С. към „И.А.М.“ АД по договор з.паричен
заем №3005626/31.07.2017 г. в размер общо на 1780,65 лв. е прехвърлено на А.з.с.н.в.“
ООД.
Представено е пълномощно, с което „И.А.М.“ АД на
09.09.2015 год. упълномощава „А.за с.на в.“ АД да уведоми от името на „И.А.М.“
АД з.извършеното цедиране на задълженията им на „А.з.с.на в.“ ООД, чийто
универсален правоприемник се явява упълномощеното АД „А.за с.н.в.“.
Н.06.03.2018 г. ищецът съставил уведомително писмо от
името н. „И.А.М.“ АД до И.М.С. ***, с което го уведомява, че кредитор по
задължението му договор з.паричен заем №3005626/31.07.2017 г. е „А.за с.н.в.“ АД.
Писмото съдържащо уведомлението е върнато н.15.03.2018 г. недоставено със
забележка, че адресът вече не съществува.
На 18.02.2019 г. ищецът съставил уведомително писмо от
името на „И.А.М.“ АД до И.М.С. ***, с
което го уведомява, че кредитор по задължението му договор з.паричен заем
№3005626/31.07.2017 г. е „А.за с.на в.“ АД. Писмото съдържащо уведомлението е
върнато на 15.03.2018 г. недоставено със забележка, че хората в селото не
познават такъв човек.
Съгласно чл. 33 от Закона за потребителския кредит при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата. Когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната
лихва.
Средномесечният осигурителен доход за страната обявен
от НОИ за м. юли 2017 год. възлиз.на 811.75 лв.
Страните не спорят, че А.з.с.на в." ЕАД и
правоприемник на А.з.с.на в." АД, която е правоприемник на А.за с.на в."
ООД.
От така приетите за установени факти и обстоятелства
съдът прави следните изводи:
Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ищецът не се легитимира като кредитор на ответника.
Купуването на дълга на И.М.С. е валидно в отношенията между продавача и
купувача на дълга, но няма отношение спрямо носителя на паричното задължение
докато той не бъде надлежно уведомен за извършеното прехвърляне. Новият
кредитор не разполага с правната възможност да претендира цедираното вземане от
длъжника преди датата на уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне,
тъй като извършената между предишния и новия кредитор на длъжника сделка
/цесия/ няма действие спрямо длъжника до момента на уведомяването.
Неоснователно е твърдението, че с факта на получаване
на съдебните книжа от назначеният на ответника особен представител е налице
редовно уведомяване за цесията. Вярно е твърдението на ищеца, че като служебно
назначен на ответника процесуален представител, особеният представител на
ответника може да получава исковата молба, приложенията към нея и други съдебни
книжа. Съгласно чл. 29, ал. 5, вр. чл. 34, ал. 3 ГПК, особеният представител
може да извършва действия, представляващи разпореждане с предмета на делото и
за които се изисква изрично пълномощно само след одобрението на съда. Смисълът
на разпоредбата е, че в този случай разрешението на съда замества изричното
волеизявление на представляваната страна, тъй като тя самата не може да го
извърши. Тази разпоредба подчертава специфичната роля на особения представител
в гражданския процес - доколкото той не е упълномощен от страната, която
представлява, не се явява пълномощник по смисъла на чл. 32 ГПК. Поради това
следва съдът служебно да следи за извършването на действията, изброени в чл.
34, ал. 3 ГПК и да прецени последиците, които биха настъпили в сферата на
представляваната по този ред страна, съответно при наличието и при липсата на
извършеното от представителя процесуално действие, за което се изисква изрично
пълномощно (Опр. № 415 от 10.12.2018 г. на ВКС по к. т. д. № 1721/2018 г.).
Приемането от страна на особения представител на уведомлението за извършената
цесия, приложено към исковата молба, засяга по неблагоприятен начин интереса на
представляваната страна, доколкото ще има за последица накърняване на
имуществото на същата и не следва да бъде допускано.
С т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, е прието, че когато частното правоприемство се основава на
договор за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за
уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането
няма действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 ЗЗД/. Длъжникът има право да
узнае за настъпилата в правоотношението му промяна преди от тази промяна за него
да произтекат каквито и да било последици.
Според чл. 21, ал. 1 от Закона за потребителския
кредит всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Ответникът не дължи
на кредитора си задължение в претендирания от ищеца размер тъй като договорът,
на който вземането се основава противоречи на закона.
Нарушена е забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК за
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Заемодателят няма правно основание да събира Такса „разходи за
събиране на вземането при забава в плащането на вноски повече от 30 дни“.
Нарушена е забраната на чл.19, ал.4 от Закона за
потребителския кредит за размера на ГПР. С включването на задължението за
заплащане на седмични вноски на обезщетение, представляващо 67 % от заемната
сума за неизпълнение на задължението за представяне на гаранция се цели
единствено заобикаляне на ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.
Това е така понеже видно от установения от самия заемодател ред за отпускане на
кредити, кредитът се отпуска след оценка на кредитоспособността на заявилия
желанието за получаване на кредит, а до сключване на договор се стига само след
одобрение на предложението от страна на заемодателя. Изпълнението на
задължението, за което е предвидена неустойката от 669,33 лв. е предварително
известно на заемодателя, което се потвърждава от включването на неустойката в
приложения към договора за заем погасителен план. На заемодателят е
предварително известно, че това задължение няма да бъде изпълнено тъй като е
практически неизпълнимо и в двете си хипотези. Няма причина някой който има
паричната сума от 1000 лв. да вземе н.заем тази сума като прати на заемодателя
възнаграждение докато притежаваната от него парична сума стои на разположение н.заемодателя
месец след като договорът за наем изтече. Неизпълними са условията и на другата
„обезпечителн.“ хипотеза - да бъдат намерени две лица с осигурителен доход 1000
лв. при среден за страната осигурителен доход от 811лв. при това на безсрочни
трудови договори, че и без задължения по кредити или като поръчители.
Искането на ищеца за разноски следва да бъде оставено
без уважение поради отхвърляне на предявения иск.
Ответникът няма направени в производството разноски.
На осн. т.13 от ТР 4/2013/18.06.2014 год. по т.д. №
4/2013 год. на ОСГТК на ВКС издадената по ч.гр.д. № 3221/2018год. по описа на
РС-К.заповед з.изпълнение не подлежи на обезсилване при отхвърляне на иска,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А.за с.на в." ЕАД, със седалище
и адрес на управление:*****, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д.чрез юрисконсулт М.
С., със съдебен адрес по чл. 39 ал. 1 от ГПК: гр. ***** иск съдът да признае з.установено,
че И.М.С., ЕГН **********,*** дължи на „А.за с.на в." ЕАД по издадената по
ч.гр.д. № 3221/2018год. по описа на РС-К.заповед за изпълнение на парично
задължение № 1947/10.12.2018 год. сумите: 864,59 лв. (осемстотин шестдесет и
четири лева и 59 ст.) - представляващи главница по договор за паричен заем;
82,09 лв. (осемдесет и два лева и 09 ст.) представляващи договорна лихва за
периода от 05.09.2017 г. до 06.02.2018 г.; 569,97 лв. (петстотин шестдесет и
девет лева и 97 ст.) за периода от 05.09.2017 г. до 06.02.2018 г., представляващи
неустойка по договора за кредит; 45,00 лв. (четиридесет и пет лв.)
представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания; 86,35 лв.
(осемдесет и шест лева и 35 ст.) представляващи обезщетение за забава за
периода от 06.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
07.12.2018 г., както и законната лихва за забава върху главницата от 07.12.2018
г. до окончателното изплащане на
задължението.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му пред ОКРЪЖЕН СЪД - Ст. З.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
След
влизане в сила на решението препис от него да се приложи към ч.гр.дело №.3221/2018
год. РС- К.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: