Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1388 23.04.2018 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и девети март две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 20572 по
описа за 2017 година.
Предявени са обективно съединени при условията на
евентуалност искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 430 ТЗ
и чл.92, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Райфайзенбанк България“ ЕАД твърди, че на 12.05.2015г.
между него и кредитополучателя Л.И.Г. е подписан договор за потребителски
кредит № **********, по силата на който на
ответника била отпусната сумата в размер на 6240,91 лева. Кредитът бил
напълно усвоен в деня на сключване на договора. Уговорен бил краен срок за
погасяване 05.06.2022г. В договора страните уговорили редовна лихва в размер на
9.50% за първите дванадесет месеца, като след изтичане на посочения период се
дължала годишна лихва в размер на 6-месечен SOFIBOR +
8,379 пункта надбавка, като лихвата в частта 6-месечен SOFIBOR се преизчислява и променя от банката два пъти годишно.
В случай на забава в заплащането на дължими вноски по кредита страните са
уговорили наказателна лихва, чийто размер се определя като към размера на
дължимата възнаградителна лихва се надбавят 10 пункта. Кредитополучателят
изпаднал в забава по отношение на месечните погасителни вноски с падежни дати в
периода 05.10.2016г. – 05.06.2017г.
Съгласно чл. 9.2 от договора банката упражнила правото си да направи предсрочно
изискуем целия ползван кредит, като на длъжника било изпратено уведомление,
което било доставено до адреса му. На 08.06.2017г. била осчетоводена
предсрочната изискуемост на всички вземания по процесния договор. Банката
подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
дължимите суми по договора, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 4286/2017г.
по описа на Районен съд Пазарджик. По издадената заповед за постъпило
възражение от страна на длъжника, което обуславяло правния интерес от
предявяване на настоящия установителен иск. Предвид изложеното ищецът моли да
бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумите от 5403,03 лева-
главница, сумата от 340,48 лева- редовна лихва за периода от
05.09.2016г.-07.06.2017г., 410,92 лева- наказателна лихва за периода от
05.10.2016г. до 19.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 20.10.2017г. до окончателното погасяване, както и направените разноски в
исковото и заповедното производство. При условията на евентуалност претендира
да бъде осъден ответника да заплати горепосочените суми.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който ответникът признава иска по основание и по размер.
Съдът намери за установено следното:
Установява се от приетия по делото договор /лист 22/, че на 12.05.2015г. между ищцовото дружество и
ответника бил сключен договор за потребителски кредит № *********, по силата на
който ищецът се задължил да отпусне на ответника сумата от 6240,91 лева. От
своя страна кредитополучателя се
задължил да погаси кредита на 84 анюитетни месечни погасителни вноски, дължими
на 5-то число на съответния месец, платими от 05.07.2015г. до 05.06.2022г.
Уговорена била редовна лихва в размер на 9.50% за първите дванадесет месеца,
като след изтичане на посочения период се дължи годишна лихва в размер на
6-месечен SOFIBOR + 8,379 пункта надбавка, като лихвата в частта 6-месечен
SOFIBOR се преизчислява и променя от банката два пъти годишно. В случай на
забава в заплащането на дължими вноски по кредита страните са уговорили
наказателна лихва, чийто размер се определя като към размера на дължимата възнаградителна
лихва се надбавят 10 пункта. В чл. 11 от договора е уредена клауза за
предсрочна изискуемост на вземанията в случай на забава в плащанията от страна
на кредитополучателя изцяло или частично на което и да е парично задължение по
договора в продължение на 150 дни.
По делото е представено уведомление от 12.05.2017г. /лист 34/, отправено до ответника относно обявяване на
предсрочната изискуемост на вземанията по процесния договор за потребителски
кредит поради неплащане на дължимите вноски за периода от 04.10.2016г. до
12.05.2017г.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 4286 по описа за 2017 г.
на Районен съд Пазарджик, в полза на ищеца е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за исковите суми срещу ответника. В срока по чл.414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта.
При така установените
факти се налагат следните правни изводи:
Между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение по сключен между тях договор за
банков кредит, по който ответната страна е кредитополучател. От приложеното към
делото уведомително писмо е видно, че банката
е упражнила правото си да направи целия кредит предсрочно изискуем. Ответникът
признава по основание и размер задълженията си към дружеството- ищец по
процесния договор. Направеното от страна на ответника признание кореспондира с
останалите доказателства по делото, поради което съдът счита, че искът е
доказан. С оглед изложеното исковите претенции на ищеца следва да бъдат уважени
изцяло.
Разноските за
юрисконсултско възнаграждение по заповедното и настоящото дело следва да бъдат
определени от съда съобразно редакцията на чл. 78 ал. 8 от
ГПК, съгласно който присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната
помощ. Съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, към
която препраща чл. 37 от Закона за правната помощ, за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева, за защита
по заповедни производства от 50 до 150 лева. Поради изложеното ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева за заповедното производство, предвид едностранния характер
на производството и в размер на 100 лева за настоящото дело предвид липсата на
фактическа и правна сложност, приключването на делото в едно съдебно заседание
и направеното признание от страна на ответника. В полза на ищеца следва да
бъдат присъдени и разноските за държавна такса, които възлизат на сумата от
220,57 лева за настоящото дело и 123,09 лева за заповедното производство. С
оглед изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
320,57 лева разноски по настоящото производство и 223,09 лева разноски за
производството по чл. 410 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.И.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, че същият дължи на “Райфайзенбанк /България/” ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, бул.
”Никола Вапцаров” № 55, Експо 2000 сумата от 5403,03 лева /пет хиляди четиристотин и три лева и 3 ст./-
изискуема главница, от която: редовно падежирали главници за периода от
05.10.2016г. до 05.06.2017г. в размер на 561,53 лева и предсрочно изискуема
главница в размер на 4841,50 лева, дължими по договор за потребителски кредит №
1505040927649532 от 12.05.2015г.; сумата от 340,48 лева /триста и четиридесет лева и четиридесет и 8 ст./ –
изискуема редовна лихва за периода от 05.09.2016г. до 07.06.2017г. вкл., сумата
от 410,92 лева /четиристотин и десет
лева и 92 ст./, начислена за периода от 05.10.2016г.-19.10.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.10.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4286/2017 по описа на Районен
съд Пазарджик.
ОСЪЖДА Л.И.Г. да заплати на
“Райфайзенбанк /България/” ЕАД, сумата от 320,57
лева /триста и двадесет лева и петдесет и 57 ст./, представляваща деловодни
разноски в настоящото производство, както и сумата от 223,09 лева /двеста двадесет и три лева и 9 ст./ - деловодни разноски направени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 4286/2017 г. по описа на Районен съд
Пазарджик.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД