№ 5611
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20231100507637 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №2976/27.02.2023г., постановено по гр.д. №15106/2022г. по
описа на СРС, 42 състав, е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на М. М.
М. сумата от 2000 лева – обезщетение за неимуществени вреди вследствие на
незаконно обвинение, по което е оправдана с влязла в сила присъда по НОХД
№19692/2018г. по описа на СРС, НО, 3 състав, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.04.2019г. до окончателното изплащане на
вземането, като е отхвърлен искът в частта за разликата над 2000 лева до
пълния претендиран размер от 5001 лева, предявена като частичен иск от
20000 лева, както и е отхвърлено искането за присъждане на лихва за периода
от 05.07.2018г. до 25.04.2019г. Осъдена е Прокуратурата на РБ да заплати на
основание чл.81 във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК на М. М. М. сумата от 10 лева,
заплатена държавна такса. Осъдена е Прокуратурата на РБ да заплати на адв.
Д. Б. сумата от 280 лева адвокатско възнаграждение за предоставена правна
помощ по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
Постъпила е въззивна жалба от ответника в производството
Прокуратурата на РБ, чрез прокурор К. В., срещу решението в осъдителната
1
му част. В жалбата се излагат оплаквания, че решението е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно. Поддържа се, че ищецът не е провел пълно и
главно доказване, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК за
претърпени от него неимуществени вреди, както и непосредствената им
връзка с незаконното обвинение. Съдът неправилно направил правния извод,
че това се установява от събраните по делото гласни доказателства. При
определяне на обезщетението не било обсъдено и обстоятелството, че по
същото време срещу ищцата е водено и друго наказателно производство,
поради което не можело да се направи разграничение на претърпените
неимуществени вреди, като се конкретизира кои от тях от кое наказателно
производство са причинени. Първоинстанционният съд не съобразил факта, че
наказателното производство се развило в рамките само на девет месеца, от
които ищцата е имала качеството на обвиняема, респ. подсъдима в
продължение на шест месеца. Поради това счита, че присъденият размер на
обезщетението е в нарушение на принципа на чл.52 от ЗЗД за обществена
справедливост и надвишава достатъчния и справедлив размер, необходим за
обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди. Съдът не
взел предвид интензитета на извършените процесуално-следствени действия с
ищцата, нито отчел икономическия стандарт на живот в страната, към
момента на търпене на вредите, както и обстоятелството, че прекратяването
на наказателното производство само по себе си дава морално обезщетение и
компенсира до известна степен търпените страдания. Неотчитането на тези
обстоятелства довело до необосновано завишаване на определеното
обезщетение. Поради това счита, че определеният размер на обезщетение за
неимуществени вреди е завишен и не съответства на твърдените вреди, на
принципите, залегнали в чл.52 от ЗЗД, на икономическия стандарт в РБ, и на
установената съдебна практика по аналогични дела. С оглед изложеното моли
обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен
изцяло, или при условията на евентуалност да бъде намален размерът на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от
насрещната страна М. М. М., чрез пълномощника адв. Д. Б.. Излагат се доводи
за неоснователност на жалбата и е направено искане същата да бъде оставена
без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено в
осъдителната му част.
2
Съдът, като обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Жалбите са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, и са процесуално допустими, а разгледани по
същество са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно,
като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.
272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации
на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания
съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в жалбите за
неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен осъдителен иск правна
квалификация чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от обвинение в извършване на
престъпление, по което ищецът е оправдан.
Съдът намира, че са налице основанията по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
ангажиране отговорността на държавата за причинени на ищеца вреди от
незаконните действия на нейни органи. Съгласно цитираната разпоредба
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на
дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. В процесния случай
от събраните по делото доказателства се установява, че с решение
№93302/10.04.2019г., постановено по НАХД №19692/2018г. по описа на СРС,
НО, 3 състав, е призната ищцата М. М. М. за невиновна в това, че на
05.07.2018г. около 10:00 часа, в гр. София, пред служебен вход на сградата на
Народното събрание, находяща се на пл. „Народно събрание“ №2, като
3
участник в протестни действия извършила непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото
– хвърлила ябълка по журналисти на телевизия „Алфа“ и ударила с нея
оператора Г.И.Р., поради което на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК същата е
оправдана по обвинението по чл.325, ал.1 от НК.
Според разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице.
Съдът намира, че е доказано по делото наличие на претърпени от ищеца
неимуществени вреди.
Установената практика на ВКС приема, че при търсене на обезщетение
за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от
формалните доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на
обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на
цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване
на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е
притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у
личността, както и социалното му общуване. Когато се твърди причиняване на
болки и страдания, над обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане
на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни
обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено
положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно
главно доказване от ищеца (в този смисъл решение № 388 по гр.д. №
1030/2012 г., ІV г.о., ВКС, решение №3/29.01.2014г. по гр.д.№2477/13г., 4.г.о.
на ВКС/
В случая от събраните в първоинстанционното производство гласни
доказателства се установява, че по време на наказателното производство
ищцата е изпитвала негативни емоции, затворила се в себе си, станала
тревожна и притеснена за бъдещето. Тези неимуществени вреди са резултат
именно от осъщественото спрямо ищцата наказателно преследване. Законът за
отговорността на държавата и общините за вреди /§1 от ЗР на ЗОДОВ/ свързва
обезщетяването за претърпяна неимуществена вреда с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 от ЗЗД. Спрямо този критерий
4
в конкретния случай настъпилата вреда се съизмерява с отрицателните
изживявания на ищеца от незаконно повдигнатото му обвинение. Вследствие
на тези обстоятелства, въздействащи негативно емоционално, ищцата е
претърпяла неимуществени вреди, които подлежат на репариране. При
определяне на размера на дължимото обезщетение въззивната инстанция взе
предвид обстоятелствата, че от привличането на ищцата като обвиняема до
приключване на наказателното производство са изтекли около шест месеца,
както и, че по отношение на нея не е взета мярка за неотклонение и по този
начин не е бил засегнат ежедневния й живот. Като прецени и цялостното
отражение на обвинението върху правната сфера на ищцата, съобразявайки се
с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
въззивният съд счита, че обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди възлиза на 2 000 лв., в какъвто размер същото е
определено и от първоинстанционния съд. Обезщетението в този размер ще
възмезди в най - пълна степен претърпените от ищцата емоционални
неудобства във връзка с воденото наказателно производство срещу нея. Този
размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените от
ищцата вреди, на вида на упражнената процесуална принуда и удовлетворява
обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната
обществено – икономически условия на живот към момента на увреждането, с
оглед конкретните обстоятелства по делото.
Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При този изход на спора на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адв. Д. Б.
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ на въззиваемата страна М. М. М. за въззивното
производство в размер на 200 лева. При определяне на размера на
възнаграждението по чл.38, ал.2 от ЗА са съобразени фактическата и правна
сложност на делото, както и практиката на СЕС, според която съдът определя
размера на разноските, като отчете правната и фактическа сложност на
конкретното дело, без да е обвързан нито от уговорения от страната и
процесуалния му представител размер на адвокатското възнаграждение, нито
от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в
Наредбата.
5
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2976/27.02.2023г., постановено по гр.д.
№15106/2022г. по описа на СРС, 42 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА Прокуратурата на Република
България да заплати на адв. Д. Т. Б. сумата от 200 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на
въззиваемата страна М. М. М. за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6