Р Е
Ш Е Н
И Е №14,
18.01.2017г., гр.Исперих
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ИСПЕРИХСКИ
РАЙОНЕН СЪД
На четиринадесети
декември през 2016 година,
в публично заседание,
в състав:
Председател: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
Секретар: А.В.,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 643 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е с правно основание
чл.49, ал.1 от СК.
Постъпила е
искова молба вх.№3093/10.08.2016г. от А.Ю.Т., ЕГН:********** ***, действащ чрез
адв.П.М. ***, против З.Х.Т., ЕГН:**********,***, като
моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им като дълбоко и
непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината. Желае
ответницата да носи предбрачното си фамилно име И.
Твърди, че с
ответницата са сключили граждански брак на 03.07.1983г, от който имали родено
едно пълнолетно дете – Т А.Ю., роден през 1993г. Първоначално отношенията им
били много добри и се разбирали. С течение на времето брачната им връзка
започнала да се разпада. В периода от 2004г. до 2010г. живели заедно в Р Т,
след което ищецът и синът им се върнали в Б. Ответницата останала да живее в Т
и не пожелала да се върне при съпруга си. Избягвала контакти с него, както
визуални, така и по телефона. Не проявявала интерес към него като към съпруг,
нито към сина си. Към настоящия момент не знаел къде точно се намира. От 2010г.
до настоящия момент на практика били във фактическа раздяла и напълно се били отчуждили.
Поради изложеното счита брака им за непоправимо разстроен, с което обосновава
правния си интерес от водене на делото.
Претендира за
сторените в производството разноски.
В съдебно
заседание се явява лично и с адв.П.М., като поддържат така депозираната искова
молба.
В срока по
чл.131, ал1 от ГПК за депозиране на писмен отговор ответницата, чрез особен
представител адв.В.К.,депозира такъв, като счита исковете за допустими, а пот
яхната основателност заявява, че ще вземе отношение след събиране на
допуснатите доказателства. Не възразява срещу направените доказателствени
искания, няма такива, ще ползва доказателствата на ищеца.
В съдебно
заседание ответницата несе явява, за нея се явява особен представител адв.В.К.,
който поддържа писмения отговор. Счита, че предвид исканетона ищеца съдът да не
се произнася по въпроса за вината, не следва да му се присъждат и разноски в
производството.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: Видно от представеното по делото Удостоверение за
сключен граждански брак, страните по делото са сключили граждански брак с Акт №
3/03.07.1983г. на Кметство с.Б, Община С. Същото удостоверява, че след
сключването на брака съпругата е приела да носи фамилното име Т.. От общото си
съжителство страните имат родено едно дете – пълнолетния Т А.Ю., роден на ***г.,
видно от представеното удостоверение за родствени връзки.
В самото
начало отношенията между съпрузите били нормални и се разбирали. В последствие съпругата
заминала за Т, след известно време съпругът отишъл при нея заедно с детето Т В
периода 2004г. – 2010г. живели заедно в Т, след което ищецът и синът им се
върнали в България. Ответницата отказала да се върне с тях, както и в
последствие. Спряла да поддържа контакти със съпруга си, избягвала да се среща
с него, както и да разговарят по телефона. От 2010г. не се е прибирала при
семейството си в Б.
От показанията
на свидетелите Р С – първа братовчедка на ищеца и Ц С, общ познат на съпрузите,
се установява, че страните са се разделили преди близо 6 години. От тогава
ответницата останала да живее Т, където била и до настоящия момент. Не се е
завръщала в Б ищецът не бил ходил при нея в Т.
Горната
фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните в с.з.
свидетели, както и от представените писмени доказателства по делото.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Налице са предвидените
в закона предпоставки за прекратяване на гражданския брак между страните, при
условията на чл.49, ал.1 от СК поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо
разстройство. Предвид изричното посочване в исковата молба, че ищецът не желае
произнасяне по въпроса за вината, а
ответницата не е изразила становище в тази насока, съдът не дължи произнасяне
по този въпрос.
От шест години съпрузите не живеят
вече заедно, прекъснали са отношенията помежду си, не са правили опит да
заздравят връзката си. Очевидно е, че при това положение е немислимо възстановяване
на брачните отношения.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът приема, че съпрузите са изгубили уважението, вниманието и
чувствата си един към друг,
отчуждили се, изгубили интерес към съвместния им начин на живот като семейство.
По този начин съдът приема, че необратимо са се разрушили доверието между
съпрузите, отношенията на взаимопомощ и разбирателство, зачитане на личността,
грижа и подкрепа между съпрузите. При тези обстоятелства няма изгледи бракът им
да бъде заздравен и в този смисъл следва да бъде прекратен. Очевидно, двамата
съпрузи нямат желание да живеят заедно като семейство. Бракът им съществува само
формално, лишен от съдържанието, което влагат в него закона и морала, и в тази
връзка се явява ненужен както за страните, така и за обществото.
След прекратяването на брака ищецът
желае съпругата да възстанови предбрачното си фамилно име И. Ответницата не е
изразила становище в тази насока. При това положение искането на ищеца за
промяна на фамилното име на ответницата се явява недопустимо. Съгласно
действащата разпоредба на чл. 53 СК единствено и
само съответната страна, която е променила фамилното си име при сключване на
брака, може да поиска да възстанови предбрачната си фамилия при прекратяването
му. С така възможност разполагаше съпругът, чиято фамилия е взета, по отменения
СК от 1985г.
Не са предявени претенции за издръжка между съпрузите, нито за ползване на
семейно жилище.
При горния изход на делото и на основание чл.329, ал.1 от ГПК, страните
следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на РС-И сумата от 50.00 лева, или
по 25.00лв. за всеки един от тях - дължима окончателна ДТ по производството, а разноските остават в тежест
на страните, така както са ги направили /чл.329 ал.1, изр.последно от ГПК/.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА,
на основание чл.49, ал.1 от СК,
сключения с Акт № 3/03.07.1983г.
на Кметство с.Б, Община С, ГРАЖДАНСКИ БРАК между А.Ю.Т.,
ЕГН:********** *** и З.Х.Т., ЕГН:**********,***, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.326 от ГПК, че след прекратяването на
брака и занапред ищцата ще носи брачното си фамилно име Т..
ОСЪЖДА А.Ю.Т.,
ЕГН:********** да заплати по сметка на РС-И сумата от 25.00 /двадесет и пет/
лева - дължима окончателна ДТ по производството.
ОСЪЖДА З.Х.Т.,
ЕГН:********** да заплати по сметка на РС-И сумата от 25.00 /двадесет и пет/
лева - дължима окончателна ДТ по производството
Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: