№ 3986
гр. Варна, 27.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20253100501818 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
ЗАД „Алианц България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район Оборище, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 59,
срещу решение №1319/15.04.2025 г., постановено по гр.д. № 9922/2024 г. на
ВРС, с което въззивникът е осъден да заплати на М. П. Х., ЕГН **********,
адрес: град *, ул. „*“ № *, сумата от 3165.16 лева /след допуснато изменение
по реда на чл. 214 ГПК/, представляваща оставащо дължимо обезщетение за
причинените му имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на спойлер
облицовка предна броня, броня облицовка предна, задно стъкло, врата задна,
панел заден ляв, колона лява задна, лайсна декоративна в облицовка броня
задна, броня облицовка задна, стоп – блок комбинирани светлини заден ляв,
панел заден десен, калник преден десен, врата дясна предна, врата дясна
задна, основа броня задна, маска задна, кора под двигател предна и подкалник
пластмасов ляв преден на собствения му л.а. „Шкода Октавия“ с рег. № В 6378
ТР, причинени в резултат на реализирано на 18.06.2024 г. ПТП по вина на
водача на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № В 8000 ТМ, застрахован по
договор гражданска отговорност при ответното дружество ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 06.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание
чл.432, ал.1 от КЗ.
В жалбата се твърди, че съдът неправилно е кредитирал единствено
повторното заключение по допуснатата САТЕ, без да прецени достоверността
на заключението с оглед другите доказателства и предприетите от ответника
оспорвания. Липсват мотиви, които да сочат недостатъците на
първоначалното заключение, въпреки че повторната експертиза не е
отговорила на поставения от ответника въпрос за стойността на запазените
части. Вместо да задължи вещите лица да отговорят, въпреки настояването на
ответника, съдът е приел техните обяснения, които са изцяло от правен
1
характер. По този начин съдът едновременно е допуснал процесуално
нарушение и не е приспаднал стойността на запазените части в установения и
изчислен размер от 1960 лева. Именно тази калкулация на вещото лице по
първоначалната експертиза следва да се приеме за вярна, тъй като вещото
лице е остойностило отделните компоненти, които могат да се продадат като
части втора употреба. Обстоятелствата, изложени от вещите лица и
преповторени в съдебното решение, относно това какъв е редът за продажба
на автомобили за разкомлектоване, са ирелевантни, тъй като целта на
приспадането е да се избегне неоснователно обогатяване на ищеца.
Същевременно разпоредбата на чл.390 от КЗ налага специалното правило за
предварително бракуване на останките във всички случаи на имуществено
застраховане. Само ако задължението за дерегистрация на тотално увреденото
МПС бъде изпълнено, последиците от събитието ще бъдат само загуби и ще
бъде осуетено неоснователното обогатяване. Затова значението на
императивното изискване на чл.390, ал.1 от КЗ не може да бъде сведено само
до уреждане на последиците от забавата на застрахователя, а следва да се
възприема като отлагателно условие за изплащане, респективно и за
принудителното събиране на пълния размер на застрахователното
обезщетение. В условията на евентуалност решението следва да бъде
ревизирано в частта за законната лихва, която да бъде присъдена от
представянето на доказателства за дерегистрация.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна,
в който оспорва жалбата с твърдения, че възражението за наличие на запазени
части е преклудирано, тъй като не е направено с отговора на исковата молба,
въпреки че застрахованият автомобил е бил на разположение на
застрахователя след завеждане на претенцията и същият е можел да установи
наличието на тотална щета и да опише запазените части. Същото е и
неоснователно, тъй като за да се определи точната стойност на запазените
части е нужно не само тяхната визуална проверка, но и проверка на
техническото им състояние, което включва изпробване на тяхната
функционалност. Съгласно чл.17 от Наредбата за излезлите от употреба МПС,
приета с МПС 11 от 15.01.2013г., дейностите по събиране, транспортиране и
третиране на излезлите от употреба МПС се извършват от лица, притежаващи
документ по чл.35 от ЗУО. Съгласно чл.18 от същата Наредба собствениците
на такива МПС са длъжни да ги предават на площадки за събиране и
съхраняване или в центрове за разкомплектоване. Собствениците на пунктове
за изкупуване и разкомплектоване на автомобили не се ангажират с оферти за
процесния автомобил без да имат възможност да извършат оглед и да
определят степента му на увреждане. По тази причина единствената
гарантирана реализация на запазените части е скрапната стойност. Имайки
предвид, че опис на запазените части застрахователят не е направил и предвид
липсата на възможност за цялостно разглобяване на автомобила, вещите лице
няма как да отговорят дали са налице годни за употреба и продажба части и
детайли. Липсват доказателства за действително съхранени части, за да се
обоснове придобИ.е на ползи за ищеца. Съдебната практика отрича
задължението по чл.390 от КЗ като елемент от правопораждащия фактически
състав. За да изпълни административното си задължение за дерегистрация,
собственикът на увредения автомобил следва да може да се легитимира с
удостоверение от самия застраховател (чл.18а, ал.2, т. 1 от Наредба I-45 от
24.03.2000г.). Изричният отказ на ответника да признае застрахователния
случай като тотална шета изключва възможността за прекратяване на
2
регистрацията на увреденото МПС, поради което следва да се приеме, че с
поведението си самият длъжник се е поставил в забава и лихва се дължи от
уведомяване на ответника за настъпилата щета.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални
действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените
правила; доказателствени искания не са направени.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба от
ЗАД „Алианц България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район Оборище, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 59,
срещу решение №1319/15.04.2025 г., постановено по гр.д. № 9922/2024 г. на
ВРС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
29.10.2025 г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител
за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4