№ 675
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500783 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 433/23.01.2025 г., по гр.д.№ 101069/2024 г. на Софийски градски
съд, ГО, I-29 състав съдът е отхвърлил предявените от Р. И. К. срещу „Топлофикация
София” ЕАД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.49 във вр.
чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 46 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и сумата от 300.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, причинени от забавен ремонт на топлопреносната мрежа на ответника в адрес ***, в
периода 22.08.2020 г. до 04.09.2020 г., като неоснователни. С решението Р. И. К. е осъдена да
заплати на Топлофикация София” ЕАД сумата от 100.00 лв. – разноски по делото.
Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от Р. И. К., която моли
въззивния съд да го отмени и вместо него да уважи исковете й. Сочи, че действията на
„Топлофикация София” ЕАД особено в условията на пандемията от Ковид 19 увеличили
риска от разпространяване на заразата. „Топлофикация София” ЕАД незаконосъобразно
продължила ремонтните действия с 13 дни след първоначално посочените без обявление за
това действие като общият период без топла вода бил 66 дни. Рисковата ситуация, свързана
с липса на топла вода, във връзка с това, че отглеждала внуците си повишили тревожността
й, страдала от безсъние и се повишило кръвното й налягане.
Ответникът по въззивната жалба „Топлофикация София” ЕАД е подал отговор,
с който я оспорва и моли въззивния съд да потвърди решението. Счита правилно и
законосъобразно становището на първоинстанционния съд, че искът е недоказан.
1
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производството е образувано по предявени с
исковата молба и уточнени с молба от 11.10.2023 г., от Р. И. К. срещу Топлофикация
София” ЕАД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.49 вр.
чл.45 от ЗЗД за осъждането за сумата от 46 500 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени от забавен ремонт на топло-преносната мрежа на ответника
в адрес ***, в периода 22.08.2020 г. до 04.09.2020 г. В този период „Топлофикация София”
ЕАД, по време на Пандемията от Ковид 19, дружеството решило да се възползва от
европейското финансиране и започнало ремонт на топло-преносната мрежа в
ж.к.Дървеница, който не приключил в установените и обявени от дружеството срокове.
Ремонтът не бил извършен качествено, улиците били разкопани. В имота, обитаван от Р. И.
К. нямало доставка на топла вода, което наложило да извърши допълнителни разходи за
подгряване на водата в размер на 150 лева. В посочения период ответникът начислявал суми
за топла вода в размер на 150 лева, без реално такава доставка да е извършена. Вследствие
неспазения срок на уведомяване по реда на чл.38, ал.2 от ОУ на Топлофикация София” ЕАД
и неспазения срок на извършване на ремонта по чл.38, ал.3 от ОУ; поради неотстраняване на
повреди в срок до 48 часа, съгласно чл.39 от ОУ; поради притеснения и ограничения в
движението на ищцата и двете й внучета, за които се грижела, доколкото ремонтът не бил
обезопасен, както и поради притеснения и страдания предвид епидемичната обстановка, К.
понесла неимуществени вреди, тъй като през целия период изпитвала негативни емоции –
притеснения, свързани както с невъзможността за нормално придвижване, така и с
опасността от заразяване с корона вирус, предвид липсата на топлоподаване възможностите
за лична хигиена били значително снижени.
Ответникът „Топлофикация София” ЕАД с отговора на исковата молба е
оспорил предявените искове по основание и размер, с твърдения за спазване на
установените срокове за извършване на ремонта и липсата на вредоносен резултат.
По делото не се спори и се установява от представените по делото писмени
доказателства, че във връзка с извършените ремонтни дейности от „Топлофикация София”
ЕАД в близост до адреса на ищцата, бл.** и по ул. „Проф. Стоян Киркович“ в ж.к.
„Дървеница“, през 2020 г. е изпълнявана реконструкция на топлопровод и топлопроводните
отклонения за периода от 22.06.2020 г. до 20.09.2020 г.
По делото са представени и са общодостъпни и публикувани в интернет
пространството Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
Топлофикация София” ЕАД. Съгласно чл.45 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на клиенти в гр. София,
дружеството-продавачможе временно да ограничи или да спре топлоподаването на клиент/и,
поради извършване на ремонтни работи, реконструкция, въвеждане в експлоатация на нови
съоръжения или други подобни действия, които подлежат на планиране, като продавачът е
длъжен да уведоми клиентите 15 дни предварително, писмено и на интернет страницата си
или чрез съобщение в средствата за масово осведомяване, за началото и продължителността
на ограничаването и спирането на топлоподаването. Съгласно чл.38, ал.4 от Общите
условия, в случаите, когато продавачът е уведомил предварително клиентите за удължаване
срока на ремонта по ал.1 и за причините, наложили това, той не дължи неустойка или друго
обезщетение на клиентите.
2
Представен е времеви график на Лот 3 Подмяна на участъци от
топлопреносната мрежа на обект М16-II-3: „реконструкция на топлопровод от камера №
СГ12-а на ул. „Трайко Станоев“ по ул. „Проф. Стоян Киркович“ до съществуващ
топлопровод на ул. „Белимел“, топлопроводните отклонения за бл.40 в кв.5 и бл.46, 47, 48 и
49 в кв.8 и отклоненията съответно от камера № СГ12 за „Унифарм“ АД в кв.13 и от камера
№ СГ12-а-1 за 55 СОУ „Петко Каравелов“ в кв.12 – ж.к. „Дървеница.
По делото е разпитан като свидетел К. А. А., от чиито показания се
установява, че през 2020 г. нямало топла вода в жилището на ищцата за около два месеца в
периода м. юли – м.септември. Свидетелят помагал на ищцата при пазаруването, тъй като в
посочения период тя полагала грижи за внуците си. Р. К. не се чувствала добре, кръвно
вдигнала. Неприятно било спирането на водата, а когато било по време на пандемия, било
още по-неприятно. Топлоподаването било възстановено в края на м.август, началото на
м.септември.
По делото е разпитана като свидетел Г. Р. А., от чиито показания се установява,
че през 2020 г. за около два месеца в жилището на ищцата нямало топла вода. Свидетелства,
че често ходила да помага на ищцата, която в този период полагала грижи да внуците си и
била силно притеснена, че не може да се грижи пълноценно за тях и да поддържа хигиена.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
Предмет на делото е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. чл.45 от ЗЗД
Искът е обоснован в исковата молба с това, че при осъществяване на ремонт в
адрес ***, в периода 22.08.2020 г. до 04.09.2020 г., в близост до бл.**, в който живеела
ищцата ответникът ответникът не спазил срок на уведомяване по реда на чл.38, ал.2 от ОУ
на Топлофикация София” ЕАД и не спазил срока на извършване на ремонта по чл.38, ал.3 от
ОУ; поради неотстраняване на повреди в срок до 48 часа, съгласно чл.39 от ОУ; причинил
притеснения и ограничения в движението на ищцата и двете й внучета, за които се грижела,
доколкото ремонтът не бил обезопасен, както притеснения и страдания предвид
епидемичната обстановка.
В разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД е установено задължение за всеки, който е
възложил изпълнението на определена работа на друго лице, да обезщети вредите,
причинени от изпълнителя при или по повод на възложената работа. Отговорността на
възложителя е обективна, гаранционно - обезпечителна и безвиновна, като нейната цел е да
репарира вредите, които са настъпили като пряка и непосредствена последица от
извършването на възложената работа в патримониума на трето лице. Тази отговорност е
функционално обусловена и възниква само тогава, когато са налице предпоставките на чл.
3
45 от ЗЗД по отношение поведението на прекия причинител, а именно - виновно и
противоправно поведение /действие или бездействие/, вреда и причинно - следствена връзка
между поведението и вредата. Вината на прекия извършител, съгл. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, се
предполага до доказване на противното и в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД.
За да възникне имуществената отговорност за причинени имуществени вреди
от непозволено увреждане, трябва в обективната действителност да са настъпили следните
юридически факти, предвидени в хипотезата на посочената правна норма: 1) деяние
/действие или бездействие/; 2) противоправност /несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение/; 3) вреди или неблагоприятно засягане на
имуществената сфера на увредения, които могат да бъдат под формата на намаляване на
неговия патримониум, представляващо претърпени загуби, или непостъпване в неговия
патримониум на очаквано благо, за което има с висока степен на сигурност на постъпването,
представляващо пропуснати ползи; 4) причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилите имуществени вреди, което означава, че вредоносният резултат
следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното
противоправно поведение на делинквентаи 5) вина на делинквента, която съобразно
уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага.
Предмет на настоящото производство са действията и бездействията на
работниците и служителите на Топлофикация София” ЕАД, довели до некачествено
извършване и забавено извършване на ремонтните дейности в близост до адреса на ищцата,
бл.** и по ул. „Проф. Стоян Киркович“ в ж.к. „Дървеница“.
Ищецът носи доказателствена тежест да установи, че ответникът е извършил
съответното действие или бездействие, че същото противоречи на закона
/противоправността на деянието/, причинната връзка с увреждането, вредата – настъпването
в правната сфера на ищеца и нейният размер. Ответникът носи доказателствена тежест до
докаже възраженията си в отговорите на исковата молба. В настоящият случай в
доказателствена тежест на ищеца е установяването това, че ремонтните дейности са
извършени извън оповестения от ответника за тях срок, некачественото извършване на
ремонтните работи; противоправност на ремонтните дейности в исковия период;
настъпилите вреди за ищеца и техния размер; причинна връзка между поведението на
ответника и претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди. По делото не са
събрани никакви доказателства, от които да се установява, че ремонтните дейности,
извършвани от ответното дружество в процесния период, са извършени извън одобрения
проект и при неспазване на приетия график за реконструкция на топлопровод.
По делото не са ангажирани доказателства по отношение на нито един от
елементите на фактическия състав на чл.49 от ЗЗД във вр. чл.45 от ЗЗД. При липса на
установяване на фактическия състав от който ищцата, чиято е доказателствената тежест,
извежда своето право, въззивният съд също приема, че за ищеца не са възникнали
твърдяните в исковата молба и претендирани в настоящото производство вземания.
Доказателствената тежест представлява не задължение да се представят доказателства, а
въпрос за последиците от недоказването, изразяващи се в правото и задължението на съда
да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан.
Изходът на задължението на съда да реши правния спор при недоказване е приемане, че
недоказаното не се е осъществило.
Разпоредбата на чл. 45 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на клиенти в гр. София предоставя право на
продавача на топлинна енергия, временно да ограничи или да спре топлоподаването на
клиент/и, поради извършване на ремонтни работи, реконструкция, въвеждане в
експлоатация на нови съоръжения или други подобни действия, които подлежат на
планиране, като продавачът е длъжен да уведоми клиентите 15 дни предварително, писмено
4
и на интернет страницата си или чрез съобщение в средствата за масово осведомяване, за
началото и продължителността на ограничаването и спирането на топлоподаването.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 4 от горепосочените общи условия предвижда, че в случаите,
когато продавачът е уведомил предварително клиентите за удължаване срока на ремонта по
ал.1 и за причините, наложили това, той не дължи неустойка или друго обезщетение на
клиентите.
От публикации в сайта на „Топлофикация София” ЕАД, както и във вестник
„Дневник“ и в други медии се установява, че ответникът предварително е уведомил
абонатите си за планирания ремонт на топлопровод през лятото на 2020 г.
По делото не са събрани никакви доказателства, от които да се установява, че
ремонтните дейности, извършвани от ответното дружество в процесния период, са
извършени извън одобрения проект и при неспазване на приетия график за реконструкция на
топлопровод, при неспазване на правилата за обезопасяване на строителни обекти. Липсват
доказателства за причинените на ищцата вреди и причинната им връзка с незаконосъобразно
извършваните и незаконосъобразно продължавани ремонтни дейности.
Ответникът е представил график за извършване на ремонтните дейности,
който не е оспорен от ищцата и от който се установява, че те са осъществени съобразно
времевия план за тях.
Предвид изложеното въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По направените от страните разноски:
При този изход на спора отговорност за направените по него разноски следва
да носи въззивника, който следва да бъде осъден да заплати и тези направени от въззиваемия
във въззивното производство. Въззиваемият претендира 100 лева юрисконсултско
възнаграждение и сумата следва да му бъде присъдена на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 433/23.01.2025 г., по гр.д.№ 1069/2024 г. на
Софийски градски съд, ГО, I-29 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК, Р. И. К. да заплати
на Топлофикация София” ЕАД сумата от 100 лева разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Върховен касационен
съд, в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6