№ 159
гр. Варна, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Дарина Ст. Маркова
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20223000500204 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.294 вр. чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 80/09.05.2022г. по гр.д.№ 3088/2021г. Върховният
касационен съд е отменил въззивното решение на състав на АпС – Варна,
постановено по в.гр.д. № 86/2021г. и е върнал делото за ново разглеждане със
задължителни указания за събиране на относими към предмета на спора
доказателства.
Въззивното производство е инициирано с въззивна жалба на детето М.
Р. М., чрез назначения й от съда особен представител адв.И. от АК – Добрич
против постановеното от ОС – Добрич по гр.д. № 736/2019г. решение №
260000/04.01.2021г., с което първоинстанционният съд е уважил предявения
от Г. Н. Й. против М. Р. М. и Р. Т. М. иск с правно основание чл.62, ал.2 СК
като е признал за установено, че Р. Т. М. не е баща на роденото от ищцата Г.
Й. дете М., р.09.06.2019г.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са за неправилност и
необоснованост на оспорвания съдебен акт, постановен в противоречие с
1
материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила. Оспорват се изводите на съда, че ангажираните от ищцата
доказателства оборват вписания в акта за раждане на детето произход от
бащата. Навеждат се доводи, че опровергаването на произхода следва да е
основано на безспорни медицински доказателства, каквито по делото няма.
Отправеното до въззивния съд искане е за отмяна на обжалваното
решение.
При настоящото разглеждане на спора въззивната жалба се поддържа.
Въззиваемата Г. Й. не е подала отговор в срока по чл.263 ГПК. В с.з.,
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна.
Въззиваемият Р. Т. М. не е депозирал отговор. Редовно призован за с.з.,
чрез назначения му по реда на чл.47 ГПК процесуален представител, не е
изразил становище по жалбата.
ДСП – Добрич също не е изразила становище.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от
въззиваемата Г. Й. иск с правно основание чл.62, ал.2 СК.
В исковата си молба същата е изложила твърдения, че Р. М. е нейн
бивш съпруг, бракът й с когото е прекратен с влязло в сила на 20.08.2019г.
решение по гр.д. № 324/2019г. на КРС, но от 2007г. същите са били във
фактическа раздяла и не са поддържали никакви контакти. От 2016г. е
заживяла на семейни начала с друг мъж, от което съжителство на 09.06.2019г.
е родила детето М.. Поради обстоятелството, че към датата на раждането
бракът им все още не е бил прекратен с влязло в сила решение, в акта за
раждане като баща на детето е вписан бившият й съпруг – Р. М.. Твърди, че
същият не е биологичен родител, поради което и е сезирала съда с искане за
установяване на това обстоятелство.
В срока по чл.131 ГПК назначеният на основание чл.29 ГПК особен
представител на детето М. е изразил становище, че в интерес на детето е да се
установи обективната исТ. относно биологичния му произход, което можело
да стане единствено с провеждането на ДНК експертиза.
Въззиваемият Р. М., представляван от назначения му по чл.47 ГПК
процесуален представител не е оспорил предявения иск и счита същия за
2
основателен.
В представен по делото социален доклад ДСП – Добрич също
поддържа становище за основателност на исковата претенция.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства безспорно
се установява, че детето М. е родено на 09.06.2019г. като в съставения за това
акт за раждане като нейни родители са вписани въззиваемата Г. Й. /майка/ и
Р. Т. М. /баща/. Бракът между последните е прекратен с развод по чл.49 СК,
постановен с решение № 99/24.07.2019г. на РС – Каварна, влязло в сила на
20.08.2019г. Видно от същото е, че едно от въведените фактически основания
за разстройството на брачната връзка, прието за доказано в бракоразводния
процес, е датиращата повече от дванадесет години фактическа раздяла, без
поддържане на контакти между бившите съпрузи, всеки един от които е
установил нови връзки. Това обстоятелство не е било и оспорено от Р. М. в
бракоразводния процес, в който същият е участвал чрез упълномощен от него
адвокат.
Обстоятелството относно настъпилата фактическа раздяла, нейната
продължителност и липсата на осъществявани контакти между въззиваемата
Г. Й. и вписания като баща Р. М. се установява по категоричен начин и от
разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели Г.А. И. и В.Р.Г., както и
от показанията на разпитаната пред настоящата инстанция свидетелка М.М.Д.
Според св.И. веднага след раздялата през 2007г. Р. е заминал за Италия и от
тогава не знае да се е прибирал, не е търсил дъщеря й, нито има претенции
към детето М., не поддържа контакт и с общото им дете Т., от 2016г. дъщеря
й заживяла с друг мъж – С., след което се родила и М.. За последното сочи в
показанията си и св.Д., майка на С.. Според изложеното от тази свидетелка от
2016г. - 2017г. Г. и синът й са живеели при нея, заедно с детето Т. и роденото
от това съжителство дете М., последното било записано на името на
предишния съпруг на Г. само защото същата не успяла да се разведе, но
свидетелката категорично сочи, че в периода от началото на съвместното
съжителство до раждането на детето М., както и след това Г. не е поддържала
контакти с бившия си съпруг, провеждани са епизодични телефонни
разговори за уреждане на нещата по повод на детето М. и за издръжката на
детето Т., но не знае Р. да си е идвал в страната, същият не е осъществявал
контакти и с детето си Т..
3
Св.Георгиева, близка на Г. Й. от 3-4 години, не познава и не е виждала
Р., знае, че Г. живее със С., виждала го е заедно с нея както, когато е била
бременна с детето М., така и след раждането.
Показанията и на трите свидетелки са непротиворечиви, взаимно
кореспондиращи си, възпроизвеждащи непосредствени впечатления относно
сочените от тях относими към спора факти, поради което и изцяло
кредитирани от съда. Това важи и за показанията на св.И. – майка на
въззиваемата, при отчитане на нейната заинтересованост от изхода от спора.
Същите кореспондират и на останалия доказателствен материал – обсъденото
по-горе решение за развод, както и Постановление от 10.01.2020г. на РП –
Добрич за отказ за образуване на наказателно производство срещу Р. М. вр.
недаване на издръжка на детето Т. /причината за постановения отказ е
обстоятелството, че лицето не е било лично уведомено за постановеното
решение по развода и определената издръжка, поради трайното му
пребиваване в чужбина/.
С оглед на това съдът приема за установено по делото, че от 2016г. и
към момента на раждането на детето М., Г. Й. е живеела на семейни начала с
друг мъж и не е поддържала интимни контакти с бившия си съпруг.
Евентуално настъпилата впоследствие /след изготвяне на социалния доклад
по делото/ раздяла и с този мъж, индиция за което се съдържат в показанията
на св.И. и св.Д., е ирелевантна за настоящия спор.
Безспорно е, че установяването на произхода, респ. опровергаването на
вписаната в акта за раждане биологична връзка следва да бъде установено по
несъмнен начин, при условията на проведено в процеса главно и пълно
доказване. Съдебната практика приема, че обоснован извод за това може да
бъде направен въз основа на експертно заключение на изготвена по делото
ДНК или акушеро-гинекологична експертиза и съответната медицинска
документация, които съобразно правилата на науката и медицината ще
потвърдят или опровергаят твърденията на страните за фактите, въз основа на
които се оспорва/установява спорния по делото произход. Когато събирането
на тези доказателства обаче е невъзможно доказването следва да бъде
проведено с всички други допустими според процесуалния закон
доказателства, в това число главното и пълно доказване може да бъде
извършено и с косвени доказателства, стига при обсъждането им в тяхната
4
взаимна връзка и при спазване на правилата на логиката да бъде изключена
друга възможност относно релевантния за спора факт /в т.см. решение №226
от 12.07.2011 г. по гр. д.№921/2010 г. на ВКС, ІV ГО; решение
№198/10.08.2014г. по гр. д. № 5252/2014 г. на IV г. о. на ВКС; решение
№554/08.02.2012г. по гр. д. № 1163/2010г. на IV г. о. на ВКС; решение №31 от
09.03.2012г. по гр. д.№502/2011г. на ВКС, ІІІ ГО, Решение № 223 от
16.11.2016г. по гр. д. № 1626/2016г. на ВКС, 1 г.о. и др./
В настоящия спор, след връщане на делото от касационната инстанция
и в изпълнение на дадените в отменителното решение задължителни указания
повторно е назначена допуснатата и непроведена при предходното
разглеждане ДНК-експертиза. Същата отново не е изготвена поради
невъзможността вписаният като биологичен баща въззиваем Р. М. да бъде
открит и лично призован за явяване за даване на кръвна проба. Това
обстоятелство не може да бъде вменено във вина на въззиваемата Г. Й., нито
да бъде противопоставено на интереса на детето от установяване
действителния му биологичен произход от бащата, предпоставка за което е
опровергаване на вписания такъв в съставения акт за раждане. В същото
време, от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, макар и
косвени относно биологичната връзка дете-баща, по безспорен начин се
установява, че считано от 2007г. майката и въззиваемият М. са във
фактическа раздяла, от този момент живеят в различни населени места, дори в
различни държави, трайно не поддържат контакти, включително липсва такъв
между въззиваемия и общото им дете Т., а от 2016г. и към датата на
раждането на детето М. /09.06.2019г./ въззиваемата Г. Й. живее на семейни
начала с друг мъж, който приема и манифестира, че е негов биологичен баща.
Тези обстоятелства сочат на извод за доказана липса на какъвто и да било
интимен контакт между бившите съпрузи най-малкото поне за периода след
2016г. Този начален момент е много преди вероятния период на зачеване,
присъщ според медицинската наука за една нормална 9-месечна бременност,
което от своя страна изключва възможността детето М. да е заченато от Р. М..
Съдът намира, че това обстоятелство е достатъчно да опровергае презумцията
за бащинство по чл.61, ал.1 СК, независимо от липсата на проведено по
делото изследване на ДНК – профилите на детето и вписания като негов баща
въззиваем.
Този извод не би могъл да бъде разколебан или опроверган при
5
евентуалното представяне на медицинска документация относно
бременността на майката и раждането на детето М., евентуално провеждането
на акушеро-гинекологична експертиза относно вероятния период на
зачеването, именно поради приетия за доказан факт - липса на интимен
контакт повече от две години преди раждането на детето.
По тези съображения, настоящият състав на съда намира, че
предявеният иск за оспорване на вписания произход на М. Р. М. от баща Р. Т.
М. е основателен и следва да бъде уважен.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
На основание чл.29, ал.4 ГПК въззиваемата Г. Й. е задължена за
следващото се на особения представител на детето адвокатско
възнаграждение за въззивното и касационното производство /чл.294, ал.2
ГПК/, което настоящият съд определя в размер на 1 200 лева /по 600 лева за
инстанция, на основание чл.7, ал.1, т.3 от Наредба №1/2004г./. Предвид
постановеното определение по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаването й от такси
и разноски и на основание чл.83, ал.3 ГПК така определеното адвокатско
възнаграждание следва да бъде заплатено от бюджета на съда, а с оглед
изхода от спора и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК ответникът по
иска Р. М. следва да бъда осъден да възстанови направения за сметка на съда
разход.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260000/04.01.2021г. на ОС – Добрич,
постановено по гр.д. № 736/2019г.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на адв.Р. И. от АК – Добрич,
назначена за особен представител на детето М. Р. М. на основание чл.29 ГПК,
в размер на 1 200 лева /по 600 лева съответно за въззивната инстанция и
касационното производство по гр.д. № 3088/2021г. на ВКС/, което ДА СЕ
ИЗПЛАТИ от бюджета на съда, на основание чл.83, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Р. Т. М., ЕГН ********** с вписан постоянен адрес
гр.Каварна, ул.“Братя Миладинови“ № 22 ДА ЗАПЛАТИ в полза на
6
държавата, бюджета на съдебната власт, по сметка на съда сумата от 1 200
/хиляда и двеста/ лева, представляваща направени разноски от бюджета на
съда за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните и на ДСП – Добрич.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7