Р Е Ш Е Н И Е
№ 445/7.7.2023г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик –VІІ – и състав,
в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретаря Димитрина Георгиева, изслуша докладваното от съдия ХУБЧЕВА административно
дело № 367 по описа на съда за 2023 год., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 4 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Г.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, подадена
чрез пълномощника адв. К.С., с адрес: ***, срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-0340-000047 от 25.03.2023 год.,
издадена от И. В. А., на длъжност „полицай“ към Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи-Пазарджик (ОД на МВР-Пазарджик), Районно
управление – Септември (РУ – Септември), упълномощен със Заповед № 312з-1237 от
14.04.2022 год. на директора на ОД на МВР – Пазарджик, с която на жалбоподателя
е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП
– временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство
на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
(осемнадесет) месеца. С оспорената заповед са отнети документи: Свидетелство за
управление на моторно превозно средство (СУ МПС) № ********* и Контролен талон (КТ)
№ 6200972.
В жалбата се развиват оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания
административен акт като издаден в противоречие с материалноправните
разпоредби, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в
несъответствие с целта на закона. Също така се излагат доводи за нищожност на
оспорената заповед поради липса на компетентност от страна на издателя й. Моли
се съдът да я отмени като незаконосъобразна, респективно да обяви нейната
нищожност. С молба вх. № 4913 от 08.06.2023 год. процесуалният представител на
жалбоподателя претендира присъждане на съдебно – деловодни разноски,
обективирани в същата като списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК
(л. 74 от делото). В същата молба прави възражение за прекомерност на
претендираното юрисконсултско възнаграждение от страна на ответната страна.
В открито съдебно заседание жалбоподателя се представлява от пълномощника
му адв. К.С., който поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения акт,
респективно обявяването й за нищожна.
Ответникът по жалбата - И. В. А., полицейски служител към РУ – Пазарджик при ОД на
МВР-Пазарджик се явява лично. Изразява становище, с което оспорва жалбата и
моли за отхвърлянето й. Не претендира присъждане на разноски.
По делото е постъпило становище от ответника с вх. № 3736 от 04.05.2023
год., в което излага подробни съображения за неоснователност на жалбата и моли
за оставяне в сила на обжалвания акт. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение на жалбоподателя, тъй като делото не
се характеризира с фактическа и правна сложност, алтернативно моли да бъде
намалено до предвидения законов минимум. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд-Пазарджик, VІІ – и състав,
след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, приема за
установено от фактическа следното:
Г.М.М., чрез пълномощника му адв. К.С., оспорва ЗППАМ № 23-0340-000047 от
25.03.2023 год., издадена от И. В. А., на длъжност „полицай“ към ОД на
МВР-Пазарджик, РУ – Септември, упълномощен със Заповед № 312з-1237 от
14.04.2022 год. на директора на ОД на МВР – Пазарджик, с която му е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно
отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водача
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 (осемнадесет)
месеца и са му отнети следните документи: СУ МПС № ********* и Контролен талон
№ 6200972. В заповедта е посочено, че жалбоподателят на 25.03.2023 год. около
11:05 часа, в Община Септември, на път Първи клас № 8, в качеството му на водач
на МПС „Порше Кайен Турбо“ с рег. № ***, при управление на собствения му лек
автомобил с посочената марка и регистрационен номер, е извършена проверка, от
която е установено, че лицето управлява превозното средство след употреба на
наркотични вещества. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство „Алкотес Дрегер 7510“, с фабричен номер ARBA 0098 в 11:08 часа, като апаратът е отчел концентрация на алкохол в кръвта
от издишания въздух на горните дихателни пътища 0,17 промила на хиляда. При
извършена проверка с тест за употреба на наркотични вещества и техните аналози
с техническо средство „DRAGER DRUG TEST 5000“ с фабричен
номер ARHJ 0009 в 11:14 часа тестът е показал положителен резултат за употреба на
амфитамин от водача на МПС. Резултатът е показан на водача и му е издаден талон
за медицинско изследване на кръвта с № 125296, който е подписал и получил.
Издадени са били и 7 (седем) броя стикери с № А 069686. В заповедта е посочено,
че Г.М. управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техните аналози,
поради което е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. второ от ЗДвП. Обжалваният
акт е получен на 25.03.2023 год., лично от жалбоподателя, срещу подпис.
На водача на МПС е издаден Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) серия № GA 936407 от 25.03.2023 год. от И. В. А., на длъжност „младши автоконтрольор“
при ОД на МВР-Пазарджик, РУ – Септември, в присъствието на свидетеля К. Д. Н.
от гр. Септември, удостоверено с подписа му. В него е посочено, че е нарушил чл.
5, ал. 3, т. 1, предл. второ от ЗДвП и са описани идентичните обстоятелствата,
изложени в ЗППАМ относно установеното нарушение. Също така е отбелязано, че на М.
е издаден талон за медицинско изследване на кръвта с № 125296, който е подписал
и получил, ведно със 7 (седем) броя стикери с № А 069686.
На 25.03.2023 год. са снети обясненията на Г.М.М., в които е посочил, че на
25.03.2023 год. е бил спрян от органите на реда, които са му направил тест за
наркотици. Въз основа на него е установен положителен резултат и е бил заведен
в РУ – Септември за задържане.
С Докладна записка рег. № 3403М – 116 от 27.03.2023 год. полицейският
служител при РУ – Септември, ОД на МВР – Пазарджик е уведомил началника на РУ –
Септември за установеното нарушение на 245.03.2023 год. около 11:05 часа от
водача на МПС „Порше Кайен Турбо“ с рег. № *** и отчетената в 11:14 часа
положителна проба за амфетамини на М.. Посочено е, че на жалбоподателя е
съставен АУАН серия № GA 936407 от 25.03.2023 год. и му е издаден талон за
медицинско изследване на кръвта с № 125296, като лицето е било съпроводено до ФСМП
гр. Септември. Г.М. е задържан за срок от 24 часа в сградата а РУ – Септември и
срещу него е образувано ЗМ/116 от 25.03.2023 год. по чл. 345б,
ал. 3 от Наказателния кодекс (НК), видно от Мотивирана резолюция №
23-0340-М000035 от 27.03.2023 год. на началника на РУ – Септември.
От представеното заверено копие от справка за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят
Г.М., ЕГН **********, притежава СУ МПС № *********, валидно до 02.04.2028 год. и
Контролен талон № 6200972. Посочени са съставените му актове, наказателни
постановления, фишове и заповеди за налагане на принудителни административни
мерки, както и споразумения, където е отбелязана издадената мотивирана
резолюция.
По делото са представени и приложени: Протокол за извършена проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества с рег. № 340р – 5265 от 25.03.2023
год. от съдържанието, на който се установява, че Г.М. е проявил признаци на
употреба на наркотични или упойващи вещества, описани в т. II като възбудено поведение по време на проверката, сигурна
походка, с признаци на безпокойство, нормално слизане от МПС, ясно изразен
говор и е посочено, че му е извършена проверка за алкохол с техническо средство
„ARBA – 0098“, с отчетен показател 0, 17 промила на хиляда и
проверка за употреба на упойващи или наркотични вещества с „DRUGER DRUG TEST 5000“, с фабричен номер ARHJ 0009 и номер на пробата 129, както и тестван
с еднократен тест „ARRD – 0981“; Талон за изследване № 125296 от
25.03.2023 год., връчен на същата дата в 11:40 часа на жалбоподателя, с който е
изпратен за медицинско и химическо изследване на в ФСМП гр. Септември, до 120 мин.,
от връчване на талона.
Във връзка с компетентността на издателя на оспорената ЗППАМ е приложена
Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 год. на директора на Областна дирекция на
МВР-Пазарджик, в която е посочено кои длъжности лица от ОД на МВР-Пазарджик се
оправомощават да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, т. 2,
т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП, сред тях са служители, заемащи
длъжността „младши автоконотрольор I – II степен“ в сектор
„Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ и Районните управления при ОД
на МВР – Пазарджик (вж. т. 1.7 от същата). Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021
год. на министърът на вътрешните работи е определил основните структури на МВР,
които да осъществяват контрол по ЗДвП: 1.1. Главна дирекция „Национална
полиция“; 1.2. „Главна дирекция „Гранична полиция“; 1.3. Областните дирекции на
МВР и Столична дирекция на вътрешните работи, в рамките на обслужваната
територия: 1.3.1. от полицейски органи от ОПП при СДВР и секторите „Пътна
полиция“ (СПП) в ОДМВР, за дейностите по чл. 165 от ЗДвП; 1.3.2. от заемащи
длъжност „Полицейски инспектор VI-IV степен“ с функционални задължения по
контрол на пътното движение, „Младши автоконтрольор I1-I степен“ и командир на
отделение (пътен контрол) в ОД на МВР и в техните териториални структурни
звена; изпълняващи служебните си задължения в звената „Сигма“ в ОД на МВР, за
дейностите по чл. 165 от ЗДвП; 1.3.3. от звената, осъществяващи охранителна
дейност по чл. 14, ал. 2, т. 1 (патрулно-постова дейност) или т. 2
(териториално обслужване на населението) от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР) в СДВР/ОД на МВР и в районните управления (РУ), за
дейностите по чл. 165, ал. 1, т. 1 - 3 , т. 7, т. 9, т. 11 и т. 12 от ЗДвП; 1.3.4.
от отделите „Охранителна полиция“ при СДВР/ОД на МВР, осъществяващи методическо
ръководство, контрол и практическа помощ на служителите по т. 1.3.3, за дейностите
по чл. 165, ал. 1 т. 1 - 3 . т. 7. т. 9, т. 11 и т, 12 от ЗДвП. В т. 2 от
същата заповед са определени следните полицейски органи, които да издават
фишове за налагане на глоби и да съставят актове за установяване на
административни нарушения по ЗДвП: 2.1.
определени в т. 1.1, т, 1.3.1 и т. 1.3.2; 2.2. определени в т. 3.2.1, т. 1.3.3
и т. 1.3.4, след успешно положен изпит за познаване съдържанието на ЗДвП и
Кодекса за застраховането (КЗ).
Предвид така установеното от фактическата страна, съдът обосновава следните
правни изводи:
Жалбата е подадена директно до Административен съд – Пазарджик на
12.04.2023 год., а видно от приложената административна преписка от началника
на РУ – Септември, жалбоподателят е депозирал жалбата си чрез него до съда на
04.04.2023 год. (л. 27от делото). Видно от съдържанието на обжалваната ЗППАМ препис
от нея е получена на 25.03.2023 год., лично от жалбоподателя, срещу подпис. Следователно
оспорването е предявено в законоустановения в чл. 149, ал. 1 от АПК 14- дневен
срок, подадена е от лице, имащо правен интерес от обжалването, срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което
жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
При преценка на законосъобразността на атакувания административен акт на
основание чл. 168 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдът е длъжен да
осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за
издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
Административен съд - Пазарджик намира, че оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, в сила от
01.01.2019 год., принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 от същия
закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 год. министърът на
вътрешните работи е определил основните структури на МВР, които да осъществяват
контрол по ЗДвП, сред които в т. 1.3.2. са заемащи длъжност „Полицейски
инспектор VI-IV степен“ с функционални задължения по контрол на пътното
движение, „Младши автоконтрольор II-I степен“ и други, а със Заповед №
312з-1237 от 14.04.2022 год. директорът на Областна дирекция на МВР-Пазарджик е
посочил кои длъжности лица от ОД на МВР-Пазарджик се оправомощават да издават
заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“,
т. 6 и т. 7 от ЗДвП - служители, заемащи длъжността „младши автоконотрольор I –
II степен“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ и Районните
управления при ОД на МВР – Пазарджик (вж. т. 1.7 от същата). Следователно към
датата на издаване на оспорената ЗППАМ полицаят от РУ – Септември към ОД на МВР
– Пазарджик - И. В. А., заемащ длъжността младши автоконтрольор“ към същата
структура, е сред част от определените лица, които имат правомощия да издават
актове, от вида на процесния. Ето защо, оспорената заповед е издадена от
материално компетентен орган, притежаващ правомощията да прилага принудителни
административни мерки за осигуряване безопасност на движението и
преустановяване на административни нарушения, от категорията на разглежданото. Доводът
на жалбоподателя за нищожност на административния акт поради посочването на
званието на издателя му – полицай, а не заеманата от него длъжност – „младши
автоконтрольор“, не опорочава заповедта до степен на нейната нищожност. Съгласно
чл. 143, ал. 1 от ЗМВР видовете длъжности в структурата на Министерство на
вътрешните работи са висши ръководни, ръководни, изпълнителски и младши
изпълнителски, а в Класификатора на длъжностите в МВР, утвърден със заповед на
министъра № 8121з-212 от 24 февруари 2015 год., в Приложение А.2.I – „Държавни служители със средно образование“ са посочени видовете
длъжностни наименования на полицаите, за които се изискват и определена
образователна степен за заемането им, сред които е младши автоконтрольор, поради
което не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспореният акт е издаден в установената от закона писмена форма и
изисквания за съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК. Също така в заповедта за
налагане на ПАМ се съдържа описание на конкретни факти и обстоятелства,
съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, които обезпечават правото на защита на
жалбоподателя, респективно да се осъществи съдебен контрол за наличието на
материалноправните предпоставки за издаване на процесния акт по чл. 171, ал. 1,
т. 1, б. „б“ от ЗДвП, поради което не е налице отменителното основание по чл.
146, т. 2 от АПК.
Оспорената заповед е материално законосъобразна. Съдебният контрол за
материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща
преценката налице ли са релевантните юридически факти според хипотезата на правната
норма и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание
за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни
последици.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се
прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на
преустановяващите и превантивни ПАМ. Техният характер предполага бързина и
внезапност при прилагането им, поради което е достатъчно установяването на
относимите факти (обективирани в АУАН) и подвеждането им към точното правно
основание.
Процесната ПАМ е издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „б“, предл. второ
от ЗДвП. С цитираната разпоредба законодателят предвижда, че за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка –
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца.
В разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от ЗДвП е предвидена забрана за водачите да
управляват пътни превозни средства под въздействие на алкохол, наркотици или
други упойващи вещества. Контролните органи проверяват спазването на това
задължение чрез проверка на водачите по реда, предписан с Наредба № 1 от 19.07.2017
год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието,
обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 год., в сила от 29.09.2017 год. За да приложи процесната
ПАМ, за компетентния орган е достатъчен надлежно съставеният АУАН, с
констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана
компетентност го задължава да приложи посочената мярка. Именно, с оглед
непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и
обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, в случаите
по чл. 171, т. 1, б. „б“, предл. второ от ЗДвП, ПАМ се прилага под прекратително
условие – „до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не
повече от 18 (осемнадесет) месеца“, както и е посочено в оспорената заповед. С
настъпването на посоченото прекратително условие се преустановява действието на
мярката, като законодателят е предвидил максимален срок за приложението й. В
тази връзка неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че в оспорената
заповед не е посочен конкретният срок в ЗДвП, както и от коя дата, считано
следва да се изпълни. След като в акта не е посочен различен срок на
изпълнение, то приложение намира нормата на чл. 172, ал. 3 от ЗДвП, която е
категорична, че в случаите по чл. 171, т. 1, букви „б“, „д“, „е“ и „ж“
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва
със съставянето на акта за установяване на административното нарушение, както и
е сторено в разглеждания случай. Процесната ПАМ е наложена въз основа на
констатациите в АУАН серия № GA 936407 от 25.03.2023 год. и установените
обстоятелства могат да се оборват с използването на всички допустими
доказателствени средства в настоящото съдебно – административно производство. В
случая жалбоподателят не оборва тези констатации, а АУАН е допустимо
доказателствено средство по смисъла на чл. 39 от АПК. При предявяване на
оспорването, както и до приключване на устните прения, жалбоподателят не обори
установените констатации в АУАН. По делото не са представени конкретни
доказателства, доказващи тезата на процесуалния представител на М. за липса на
употреба на наркотични вещества на водача на МПС „Порше Кайен Турбо“ с рег. № ***,
при извършената му, на 25.03.2023 год., в 11:05 часа, проверка. От момента на
извършване на проверката, респективно от изследването и вземането на биологичен
материал за химическо - лабораторно изследване е изминал достатъчно голям
период от време, повече от три месеца, през който резултатите е следвало да
бъдат изпълнени, но такива също не са представени по делото от страна на
оспорващия. Следва да се вземем предвид и тежестта на установеното нарушение,
за което срещу Г.М. е образувано ЗМ/116 от 25.03.2023 год. по чл. 345б, ал. 3
от НК, видно от Мотивирана резолюция № 23-0340-М000035 от 27.03.2023 год. на
началника на РУ – Септември. Във връзка с изложеното, съдът счита, че не са
налице отменителните основания на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.
По отношение на оплакванията, релевирани от жалбоподателя, че оспорената
ЗППАМ не е съобразена с целта на закона, настоящият съдебен състав не може да
направи извод, обосноваващ тези твърдения, а напротив заповедта е издадена в съответствие с целта
на закона – по аргумент на чл. 146, т. 5 от АПК. Целта на ЗДвП е регламентирана
в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от същия и тя е опазването на живота и
здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на
административните нарушения. В случая
Предвид изложеното съдът намира, че в случая не се установява да са налице
основания за обявяване на оспорената заповед като нищожна. Атакуваният акт
съответства на всички изисквания за законосъобразност, посочени в чл. 146 от АПК, поради което подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да се
отхвърли.
С оглед изхода на спора не следва да се присъждат съдебно – деловодни
разноски. От ответната страна, в становище с вх. № 3736 от 04.05.2023 год.,
такива са претендирани и заявени като юрисконсултско възнаграждение, но
административният орган не е представляван по делото от юрисконсулт, а лично и
изрично изразява становище, че не желае такива да му бъдат присъждани, поради
липсата на такава претенция, съдът не дължи произнасяне по тях.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК,
Административен съд -Пазарджик, VІІ – и състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
подадена чрез пълномощника адв. К.С., с адрес: ***, срещу Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 23-0340-000047 от 25.03.2023 год.,
издадена от И. В. А., на длъжност „полицай“ към Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи-Пазарджик, Районно управление – Септември.
Решението, на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.
Препис от решението, на основание чл. 138, ал. 3 от АПК, във връзка с чл.
137, ал. 1 от АПК, да се изпрати на страните по делото.
СЪДИЯ: (П)