№ 11403
гр. София, 24.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110100138 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК вр. чл. 253 от ГПК.
Софийският районен съд е сезиран с молба от 03.01.2023 г., /с уточнение от
06.02.2023 г./ предявена от Д. Д. Г., чрез адв. Й., от гр. София, за
освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото.
Приложена е декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК за гражданското и
имущественото състояние на ищеца. Видно от същата ищеца не получава
доходи, притежава недвижим имот – апартамент в гр. София, не притежава
МПС или влогове, няма дялове от търговски дружества и ЕТ.
С определение от 08.02.2023 г. съдът е освободил ищеца от заплащане на
държавна такса в размер на 50 лв. и разноски по делото.
След извършена служебна справка от 24.03.2023 г. за трудовите договори на
ищеца, направена след възражение на ответника в отговора на исковата
молба, че ищецът е трудово ангажиран, съдът намира че не са налице
предпоставките за освобождаване на ищеца от такси и разноски, по следните
съображения. Видно от цитираната справка ищецът е бил без действащо
трудово правоотношение единствено за период от 3 дни и то преди завеждане
на делото, а именно от 03.12.2022 г., когато е прекратено трудовото му
правоотношение със Сиксти Кей ЕАД до 07.12.2022 г., когато е сключен
трудов договор със СофтУни ЦПО ЕООД, гр. София. Независимо, че същия е
датирал декларацията си по чл. 83, ал. 2 от ГПК на 06.12.2022 г., т.е. в ден, в
който е бил безработен, т.е. с оглед избягване на приложението на чл. 313 от
НК, съдът намира, че релевантния момент за преценката за освобождаване от
1
държавна такса е подаване на молбата по чл. 83 от ГПК. По конкретното дело
това е деня на подаване на исковата молба по пощата на 29.12.2023 г. Затова
съдът намира, че към момента на подаване на исковата молба, респ. на
искането за освобождаване от такси и разноски, ищецът не е бил безработен,
тъй като има действащо трудово правоотношение с работодателя СофтУни
ЦПО ЕООД, гр. София, сключено на 07.12.2022 г. и действащо към момента.
На следващо място съдът намира, че независимо, че не са налице данни за
размера на трудовото възнаграждение на ищеца, доколкото държавната такса
по делото е в минимален размер от 50 лв. и същия не издържа други лица и
няма данни за влошено здравословно състояние, той следва да заплати
държавната такса по делото.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че по реда
на чл. 253 от ГПК следва да отмени определението си от 08.02.2023 г. за
освобождаване на ищеца от заплащане на такси и разноски и да отхвърли
молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по реда на чл. 253 от ГПК определение от 08.02.2023 г., с
което съдът е освободил ищеца от заплащане на държавна такса в размер на
50 лв. и разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 03.01.2023 г., /с уточнение от
06.02.2023 г./ предявена от Д. Д. Г., чрез адв. Й., от гр. София, за
освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на основание чл. 128 от
ГПК за представяне на доказателства за внесена държавна такса в размер на
50 лв., вносими по сметка на СРС, в едноседмичен срок, който започва да тече
от влизане в сила на определението в частта, с която е отхвърлено искането за
освобождаване от такси и разноски, като УКАЗВА на ищеца, че при
неизпълнение в срок исковата молба ще бъде върната.
Определението подлежи на обжалване единствено в частта, с която е
отхвърлено искането за освобождаване от такси и разноски, с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването на ищеца пред СГС, а в останалата част е
2
окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3