Решение по дело №5652/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1075
Дата: 15 юли 2022 г. (в сила от 15 юли 2022 г.)
Съдия: Дияна Атанасова Николова
Дело: 20214430105652
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1075
***, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20214430105652 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвди следното:

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** представлявано от ***,
чрез *** против ИЛ. М. БЛ., ЕГН **********, адрес : ***, в която се твърди
следното : дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ИЛ. М. БЛ., ЕГН **********, като с
разпореждане, постановено по ч.гр.д. № 3094/2021 г. по описа на Районен съд
- *** е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение срещу
длъжника. Заповедта за изпълнение е връчена на същия, като уведомление за
производството е връчено чрез залепване по реда на чл.47 ал.5 от ГПК,
инициирало настоящото исково производство. Предявява се иска за
установяване съществуването на вземането от ИЛ. М. БЛ., ЕГН **********,
адрес: **** за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
топлоснабден имот - апартамент, находящ се на адрес: ***, аб. № ***.
Вземането се обосновава със следното : като собственик/ползвател на
топлоснабден имот, находящ се в ***, ответникът е клиент на топлинна
енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл.153 (1) (Изм. - ДВ. бр. 54 от
1
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно
чл.150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г.. в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ -
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски
съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник Нощен труд от дата
13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки" бр. 239/13.12.2007 г. С тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ
от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите
на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на
дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката
на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в
забава за тази сума, като на основание чл.31 ал.6 от ОУ ежедневно е
начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Вземането се състои от следното : сума за отопление с ИРУ, начислена за
периодите посочени в петитума на исковата молба в размер на 1 195,15 лв.;
сума за отопление без ИРУ за периодите посочени в петитума на исковата
молба в размер на 0 лв.; сума за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, начислена за същия период от време, в размер на 573, 57 лв.;
сума за битово горещо водоснабдяване /БГВ/, начислена за периодите,
2
описани в приложението в размер на 0 лв.; суми за услуга дялово
разпределение в общ размер от 63, 31 лв., начислени за периодите, подробно
описани в приложението; корекции - 12, 55 лв. Заявява се, че има монтирани
измерващи уреди в имота на ответната страна, както следва : 0 бр. водомери
за БГВ; 3 бр. уреди /ИРУ/;
Ответникът е използвал доставяната от дружеството ни топлинна енергия
и не е погасил задължението си.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ИЛ. М. БЛ., ЕГН **********, адрес: ***, ***, че
дължи на *** сума за консумирана топлинна енергия в имота, находящ се в
***, *** в размер от : Главница - 1771, 70 лв. за периода 01.12.2018 г. до
31.03.2021 г., Мораторна лихва 151, 69 лв. - за периода 04.02.2019 г. до
11.05.2021 г.; Законната лихва от датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело
№3094/2021 г. по описа на Районен съд - *** до окончателното изплащане на
сумите.
Претендират се разноски, вкл. за заповедното производство.
Следва да се приемат представените от ищеца писмени доказателства.
В срок е депозиран писмен отговор от назначения особен представител
на ответната страна - адв.А.В., с който исковата молба се оспорва и се твърди
следното : оспорва ответницата да е собственик и/или титуляр на вещно право
на ползване за жилището, описано в исковата молба на адрес: *** с абонатен
номер №***, респективно - че е единствен собственик и/или титуляр на
вещно право на ползване за същото жилище; че ответницата през периода от
01.12.2018г. до 31.03.2021г. е ползвала количество топлинна енергия, което е
на обща стойност 1771,70 лв./главница/, в това число сума за отопление с
ИРУ- 1195,15 лв.; сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация -
573,57лв., сума за услуга дялово разпределение - 63,31лв., с корекции в
размер на 12,55 лв, както и че за периода от 04.02.2019г. до 11.05.2021г. се
дължи лихва за забава върху посочената главница в размер на 151,69 лв.
Твърди, че договорът между сочената етажна собственост и дружеството
за дялово разпределение на потребена топлинна енергия е прекратен с
изтичане на уговорения в него срок на действие. Липсва правно основание за
извършването на отчитане и дялово разпределение на количества ползвана
3
топлинна енергия в заявения топлоснабден имот през исковия период от
дружеството, извършвало дялово разпределение, и въз основа на което
невалидно дялово разпределение са начислявани претендираните от ищеца
стойности за количество потребена топлинна енергия. Начислените от ищеца
суми за топлинна енергия, в това число сума за отопление с ИРУ; сума за
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация не съответстват на
количествата действително разпределена и реално ползвана топлинна енергия
в процесния топлоснабден имот през исковия период. Начислените суми за
услуга дялово разпределение през исковия период не са дължими и/или не
съответстват по размер на действително дължими такива. Претендираните от
ищеца стойности на ползвана от ответницата топлинна енергия за заявения
исков период са неточно изчислени - завишени, което се отнася и до
претендиралата лихва за забава. Приложените към исковата молба фактури не
са получени от доверителката ми и тя не е била поставена в забава от ищеца
по всяка една от претендираните главници поотделно, считано от заявените в
исковата молба начални дати на забава, поради което не се дължи
претендираната мораторна лихва в размер на 151,69 лв. за периода от
04.02.2019г. до 11.05.2021г. В случай на дължимост на претендираните
главници, лихва за забава върху тях се дължи с начален момент - датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Изразено е становище по доказателствените искания на ищеца.
В последното проведено о.с.з. ищцовото дружество не се представлява.
В о.с.з. ответницата се представлява от адв.А.В. - назначена за особен
представител, която оспорва иска и прави искане за отхвърлянето му като
недоказан. Навежда доводи в о.с.з.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по
делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Искът е допустим, като предявен в указания едномесечен срок в закона.
Вземането, предмет на заповедното производство по ч.гр.д. № 3094/2021год.
по описа на ПлРС е идентично с предмета на настоящото дело, образувано по
реда на чл.422 от ГПК, а и спор по този въпрос не е налице.
Претенцията на ищеца обхваща искане за присъждане на суми за
отопление с ИРУ, сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, сума за дялово
4
разпределение - посочени подробно в исковата молба и отразени по-горе в
настоящия съдебен акт. От приетите доказателства по делото – л.29 и сл. от
делото се установява, че процесният топлоснабден недвижим имот е
собственост на ответницата в процеса. От приетото като доказателство по
делото удостоверение на *** л.131 от делото, се установява ,че недвижимият
имот с актуален административен адрес *** е имал административен адрес :
***. Представени са доказателства – л.38 и сл. от делото, че *** считано от
01.11.2001год. е започнало да извършва разпределение на ТЕ между
абонатите от абонатна станция №850, находяща се на адрес *** на основание
сключен договор №88 от 02.11.2001год. – приложен на л.41 и сл. от делото;
че фактурирането на изразходваната ТЕ се извършва от ищцовото
дружество.
От приетото и неоспорено от страните заключение на ВЛ В.В. по
съдебно-счетоводната експретиза /л.122 и сл. от делото/ се установява, че
размерът на дължимата главница и лихва е претендираният-размерът на
лихвата е изчислен в по-висок размер ,но претенцията на ищеца обхваща по-
малка по размер сума. Топлоснабденият имот е с аб. №***. Съгласно чл.153
ал.6 от ЗЕ - клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата. Установен е по делото фактът на публично
оповестяване на Общите условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки”.
Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция,
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да
монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140 ал.1 т.2 от
ЗЕ - индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната
стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при
условията и реда, определени по Наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая,
облигационната връзка между доставчика на ТЕ - ищеца *** и потребителя-
ответник в настоящето производство, е възниква въз основа на самият Закон
за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150 ал.1 от ЗЕ, съобразно която,
продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени
Общи условия. Съгласно чл.145 от ЗЕ, ползвателят на ТЕ, за имот в сграда -
етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно
5
самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Продажбата на
топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз
основа на общи условия, утвърдени по реда на чл.150 от ЗЕ, като не е
необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност съществува
само факултативно като възможност в чл.151 от ЗЕ. С оглед на това,
качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да
заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на
закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно
право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на
последващ договор или откриване на партида на новия собственик или
титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Съгласно
чл.153 ал.1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия
се придобива по силата на закона, с придобиването на право на собственост
или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда,
за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Предвид
гореизложеното, е без значение, че между страните не е сключен
индивидуален договор за доставка на топлинна енергия. В качеството си на
клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна
енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация,за БГВ и
за услуга дялово разпределение. Клиентът на топлинна енергия е задължен да
участва в заплащането на отделената от сградната инстралация топлоенергия,
съобразно своя дял в нея, с оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142
ал.2, чл.143 ал.3 и чл.153, ал.6 от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и
горещо водоснабдяване е обща етажна собственост, съобразно чл.140 ал.3 от
ЗЕ, при което и с оглед разпоредбата на чл.38 ал.3 от ЗС всеки собственик
следва да участва в ползите и тежестите на тази обща вещ съобразно с частта
си. Както се приема и в Решение №5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на
Конституционния съд на РБ, заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна
енергия от собствениците и носителите на вещни права.То следва от факта,че
сградната инсталация е обща част по предназначение,от която никой не може
да се откаже, поради което и плащането се извършва съразмерно на
отопляемите обекти по проект. Съгласно цитирания по-горе чл.153 ал.6 от ЗЕ
6
клиентите в сграда- етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. Съгласно §1, т.37 от ДР на ЗЕ, отоплително тяло е и щранг
- лирата. По силата на чл.31 ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са
длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи
обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до
деня на постъпване на дължимата сума.
Или, от изложеното дотук, се обосновава извод, че ответникът по делото
има качеството на собственик на топлоснабден имот, находящ се на
посочения по-горе адрес в ***, както и на потребител на ТЕ за процесния
период, и съответно дължи плащане на сумите, съставляващи потребена ТЕ.
Съдът намира, че в случая, от събраните по делото доказателства се установи
факта на реалното доставяне на начислената ТЕ, от страна на ищеца до имота
на ответника.
С оглед на изложеното, предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен.
По отношение разноските : следва да се присъдят разноски за
настоящото исково производство в пълен размер – общо 727,41лв.,
включващи разноски за юрисконсулт в минимален размер -100лв., хонорар на
особения представител, д.такси и депозит за вещо лице. Следва да се
присъдят разноски в цялост за заповедното производство – 88,46лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415
ал.1 от ГПК вр. чл.150 и сл. от ЗЕ вр. чл.79 от ЗЗД, че ИЛ. М. БЛ., ЕГН
**********, адрес : ***, ***, представлявана по делото от особен
представител адв.А.В. от ПлАК, от ПлАК, ДЪЛЖИ на ***, ***, ЕИК ***,
представлявано от ***, със седалище и адрес на управление ***, сумите,
както следва : главница - 1771, 70 лв. за периода 01.12.2018 г. до 31.03.2021 г.,
мораторна лихва 151, 69 лв. - за периода 04.02.2019 г. до 11.05.2021 г.;
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявление за
7
издаване на заповед за изпълнение – 18.05.2021год., за които суми е издадена
заповед за изпълненине на основание чл.410 от ГПК по ч. гр. дело
№3094/2021 г. по описа на Районен съд – Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК ИЛ. М. БЛ., ЕГН **********,
адрес : ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***, ЕИК ***, представлявано от ***,
със седалище и адрес на управление **** сумата от 727,41лв.,
представляваща направени по исковото производство разноски и 88,46лв. -
разноски, направени в заповедното производство по ч.гр.д. №3094/2021год.
по описа на ПлРС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8