№ 330
гр. София , 15.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З в закрито заседание на петнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Райна Стефанова
Членове:Милена Богданова
Анна Ненова
като разгледа докладваното от Анна Ненова Въззивно гражданско дело №
20211100510180 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 1677/02.08.2021г. на „Т.С.“ ЕАД, длъжник по
изпълнително дело № 20218530400141 по описа на ЧСИ А.Д., рег. № 853 на КЧСИ, срещу
протокол от 12.07.2021г. на частния съдебен изпълнител за отказ да се намалят приетите
разноски за адвокатски хонорар на взискателя до размер от 200 лева, при пълни приети за
дължими 300 лева, съгласно възражение с вх. № 1433/06.07.2021г. на жалбоподателя.
Оплакванията на „Т.С.“ ЕАД са, че незаконосъобразно разноските за адвокат не са
били намалени до размер от 200 лева, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – само разноски за образуване на
делото. Не е дължима сума по чл. 10, т. 2 от Наредбата, тъй като не са били извършвани
действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. Дължимата от жалбоподателя сума е
била платена в срока за доброволно изпълнение, длъжникът не следва да отговаря за
разноските на взискателя за изпълнителни способи, които не са били приложени (ТР №
2/2013 от 26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК), както и жалбоподателят, като общинско дружество,
е сигурен платец.
1
Намаляването на адвокатското възнаграждение обуславя и намаляване на
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Жалбоподателят претендира направените по делото разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение от 50 лева.
Взискателят К.Н.Р. не е дал становище по жалбата.
Частният съдебен изпълнител в мотиви излага, че съгласно чл. 435, ал. 1 и ал. 2 от
ГПК длъжникът разполага с възможност да обжалва размера на разноските по
изпълнението, докато взискателят не може да обжалва акта на съдебния изпълнител, с който
се намаляват разноските и не би могъл да се защити, ако искането на длъжника е уважено,
при което възражението на длъжника е било оставено без уважение.
По постъпилата жалба
Изпълнителното производство по изпълнително дело № 20218530400141 по описа на
ЧСИ А.Д., рег. № 853 на КЧСИ е било образувано по молба вх. № 1393/29.06.2020г. на
К.Н.Р., чрез адвокат Ц. З.Х., като пълномощник, въз основа на изпълнителен лист, издаден
на 23.04.2021г. от Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 157 състав, по гр.
дело № 9079/2020г.
Съгласно изпълнителния лист дружеството – жалбоподател е било осъдено да
заплати на К.Н.Р. сумата от общо 1 000 лева съдебни разноски.
С молбата от 29.06.2020г. е било поискано още ако в дадения срок длъжникът не
изплати дължимите суми, да бъде пристъпено към принудително събиране на вземането
чрез запор върху банковите сметки.
Поискано е било присъждане на направените разноски от 300 лева за адвокат по
приложен договор за правна защита и съдействие от 08.06.2021г. за образуване и водене на
изпълнителното дело от адвокат Ц. З.Х.. Заплащането на възнаграждението не се оспорва
по делото.
Разноските за адвокат са били приети от частния съдебен изпълнител като дължими и
са били посочени в изготвената покана за доброволно изпълнение изх. № 1146/29.06.2021г.,
изпратена до „Т.С.“ ЕАД – 1 000 лева по изпълнителния лист, 300 лева адвокатско
възнаграждение, 66 лева прости такси по ТТРЗЧСИ с ДДС, 5 лева такса за издаване на
изпълнителен лист и 148. 80 лева такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с ДДС, въз основа на
2
материален интерес от 1 305 лева, общо 1 519. 80 лева.
Поканата е била получена на 01.07.2021г.
Частният съдебен изпълнител не е изчакал изтичането на двуседмичния срок за
доброволно изпълнение, така както е било посочено в молбата за образуване на делото и
поканата за доброволно изпълнение, а е изпратил запорно съобщение до „ЦКБ“ АД, където
длъжникът е имал сметка, и от банката е била направен превод на пълната посочена в
поканата за доброволно изпълнение сума (така писмо на банката от 05.07.2021г. за изготвено
платежно нареждане от 30.06.2021г.).
На 06.07.2021г. от длъжника е било подадено възражение с вх. № 1433 с искане
частният съдебен изпълнител да намали разноските за адвокат на взискателя до размер на
200 лева по съображения, идентични с тези по жалбата по делото, което е било отказано с
оспорвания протокол от 12.07.2021г.
При така установените обстоятелства жалбата по делото следва да се приеме
допустима – като подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2 от ГПК, в
срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
По същество, и при съобразяване на данните в изпълнителното дело и представените
от страните доказателства по чл. 437, ал. 3 от ГПК, както и при възприетото от фактическа
страна по-горе, съдът намира жалбата на „Т.С.“ ЕАД основателна.
В изпълнителното производство взискателят е направил разноски за адвокат по
сключен договор за правна защита и съдействие.
Сключването на договора и уговарянето на адвокатско възнаграждение е в
съответствие със закона (чл. 36, ал. 1 от ЗАдв.), при съществуване на вземане в полза на
взискателя в исково съдебно производство, приключило с издаване на изпълнителен лист.
Възнаграждението по договора, съответно на волята на страните, е било за образуване на
изпълнително дело и воденето му – общо 300 лева. Възнаграждението е било и платено.
За същите уговорени в договора процесуални действия - образуване на изпълнително
дело и воденето му, са предвидени размери на възнагражденията по Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При редакцията на Наредбата към датата на сключване на договора за правна защита
и съдействие, минималното възнаграждение за образуване на изпълнително дело е било в
размер на 200 лева - по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, както и по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
3
минималните размери на адвокатските възнаграждения – за водене на изпълнително дело и
за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1 000 лева – 200
лева.
В случая жалбоподателят не се позовава на минималното адвокатско възнаграждение
по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. по размер, а възразява, че такова не е изобщо
дължимо.
Възражението е основателно.
Имало е образуване на изпълнително производство от името на взискателя, но не и
водене на такова, така както взискателят е поискал в молбата си за образуване на
изпълнително дело да бъде водено изпълнението. За събиране на дължимите суми от
процесуалния представител на взискателя единствено е била подадена молба за образуване
на изпълнително производство с посочен начин на изпълнение, част от молбата за
образуване на изпълнителното дело (чл. 426, ал. 1 и ал. 2 от ГПК), а по волята на самия
взискател изпълнителни действия е трябвало да бъдат предприети при липсата на
изпълнение от длъжника в срока за доброволно изпълнение. В случая това изискване не е
било спазено от частния съдебен изпълнител, който след наложен запор е събрал дължимата
сума още в срока за доброволно изпълнение и не е имало водене на делото по начина,
поискан от взискателя и предпоставящ събирането на пълния размер на разноските за
адвокат.
Или на взискателя е дължимо възнаграждение за образуване на изпълнителното дело,
така както е било уговорено в минимален размер - 200 лева, по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не и по чл. 10,
т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. – за водене на изпълнително дело и за извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
Адвокатското възнаграждение за взискателя е следвало да бъде намалено до размера
от 200 лева.
Оплаквания на жалбоподателя по подадената жалба за дължимо възнаграждение само
по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. са основателни.
При намаляване на размера на разноските за адвокат следва да бъде намален и
размерът на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като съответно на материалния интерес от 1 205
лева – 139. 68 лева с ДДС (116. 40 лева без ДДС). От жалбоподателя по делото не са
оспорвани приетите разноски на взискателя върху които се определя таксата до този размер
– 1 000 лева по изпълнителния лист, 200 лева адвокатско възнаграждение и 5 лева такса за
издадения изпълнителен лист.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя са дължими разноски за юрисконсултско
4
възнаграждение от 50 лева, 25 лева разноски за държавна такса и 48 лева разноски по
ТТРЗЧСИ, общо 123 лева, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25а,
ал. 2 и чл. 27 от Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл. 81 от ГПК.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалба вх. № 1677/02.08.2021г. на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******* и със
седалище и адрес на управление гр. София, район „*******, протокол от 12.07.2021г. на
ЧСИ А.Д., рег. № 853 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20218530400141, с което е
отказано да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя К.Н.Р.
над размера от 200 лева (двеста лева) - за образуване на изпълнителното производство, при
пълни приети като дължими 300 лева, както и определената за плащане такса по т. 26 от
Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители над размера от
139. 68 лева с ДДС (сто тридесет и девет лев аи шестдесет и осем стотинки), при приети за
дължими 148. 80 лева с ДДС.
ОСЪЖДА К.Н.Р., с ЕГН ********** и с посочен адрес по делото адрес гр. София,
ул.“******* № *******, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес
на управление гр. София, район „*******, сумата от 123 лева (сто двадесет и три лева)
разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25а,
ал. 2 и чл. 27 от Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл. 81 от ГПК.
Решението е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6