№ 329
гр. Варна, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20223100500223 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по по въззивна жалба вх.№ 302806/24.11.2021 г., подадена от ЗК „Лев
Инс“ АД, ЕИК *********, чрез процесуален представител адв. Н.Д., срещу решение №
262746/03.11.2021 г., постановено по гр.д. № 240/2021 г. на РС - Варна, 51-ви съдебен
състав, в осъдителната му част, за разликата над сумата от 1 200 лева до присъдената на
ищеца П.В. К. сума от 8 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от получени
травматични увреждания вследствие на ПТП, реализирано на 14.08.2020 г. по вина на
водача на лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ***, застрахован по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със законна
лихва, считано от предявяване на застрахователната претенция пред застрахователя –
01.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
С определение № 266074/09.11.2021 г. Варненски районен съд на осн. чл. 227 от ГПК
е конституирал като страни в процеса наследниците на починалия на 17.10.2021 г. ищец
П.В. К., а именно Д. В. К., Ж. П. К. и Р. П. К..
Въззивникът счита решението за неправилно като постановено в противоречие с
материалния закон. Навежда доводи за несправедливост на присъденото обезщетение, чиито
1
размер счита за завишен и несъответстващ на действително претърпените вреди. Посочва,
че причина за общото състояние на пострадалия са не получените травми при инцидента, а
неговата напреднала възраст, който фактор не е отчетен от първоинстанционния съд. Счита
за справедлив еквивалент на претърпените от пострадалия неимуществени вреди сумата от
1 200 лева. Моли за отмяна на обжалваното решение за присъденото над този размер
обезщетение. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите страни Д. В. К., Ж. П. К. и Р. П. К. не
са депозирали отговор на въззивната жалба.
В открито съдебно заседание въззивникът чрез процесуалния му представител адв.
Н.Д. поддържа, че определеният от ВРС размер на застрахователното обезщетение е
завишен. Счита, че справедлив еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди
е сумата от 1200 лв. и моли за отхвърляне на иска над този размер.
Въззиваемите не се явяват, не се представляват и не изразяват становище.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което
въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
ВРС е бил сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД,
за осъждане на ответника ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на ищеца П.В. К. сумата от от 20 000
лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат от реализирано на 14.08.2020 г. в гр. Варна пътнотранспортно произшествие по
вина на водача на лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ***, застрахован по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането – 14.08.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 14.08.2020 г. в гр. Варна настъпило пътнотранспортно
произшествие, при което водачът на лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № *** блъснал
ищеца П. К., докато последният пресичал на пешеходна пътека. В резултат от ПТП ищецът
претърпял телесни увреждания, изразяващи се в подкожен травматичен хематом в лявата
поясна област, контузия на дясната колянна става, кръвонасядания по лявата предмишница
2
и лявата длан. Същите му причинили болки и страдания и физически неудобства, свързани с
продължителното лечение. Отделно инцидентът се отразил на психиката на ищеца,
преживял силен емоционален стрес, непрекъснато мислел за ПТП, преживявал отново удара,
често го сънувал и изпитвал страх от автомобили. Към момента на ПТП виновният водач
имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество, поради което на 30.09.2020 г. ищецът предявил пред него застрахователна
претенция, по която нямало произнасяне в предвидения тримесечен срок.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който
излага становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва характера, интензитета и
продължителността на неимуществените вреди, както и техния размер. Счита, че са касае до
лека телесна повреда със среден срок за възстановяване от 10 дни.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
С оглед предмета на жалбата, решението на ВРС е влязло в сила в частта, с която е
уважен искът на П.В. К. за неимуществени вреди в размер на 1 200 лева. Следователно, в
отношенията между страните със сила на пресъдено нещо са разрешени всички спорни
въпроси, касаещи настъпването на застрахователното събитие, неговата противоправност,
вината на делинквента, настъпването на неимуществени вреди в правната сфера на ищеца,
тяхната причинна връзка с извършеното деяние и наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ към момента на ПТП, обуславяща
отговорността на ответника по предявените срещу него преки искове с правно основание чл.
432 от К3.
С цел установяване вида и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени
вреди изразяващи се във физически и психически болки и страдания в производството пред
първоинстанционния съд са допуснати писмени и гласни доказателствени средства –
свидетелски показания, и комплекса съдебномедицинска и автотехническа експертиза.
От приетата като доказателство по делото медицинска документация се установява,
че в резултат от настъпилото на 14.08.2020 г. ПТП, ищецът П. К. е получил контузия на
главата, поясната област, коляното и дланта. Установено е, че ищецът си е ударил главата,
но не е губил съзнание и не е повръщал. Няма данни за комоцио церебри или друга
черепномозъчна травма. Установена е контузия на подбедрица и горната част на дясното
ходило, контузия на предмишницата и дланта вляво, оток и болка в дясна подбедрица, лява
предмишница и лява длан без ограничения в движението на крайниците. Не са установени
данни за кървене от гастроинтестиналния тракт и увреждания на кухи и паренхимни
органи. Установени са също така подкожен травматичен хематом в лявата поясна област,
контузия на дясна колянна става, кръвонасядания по лявата предмишница и лявата длан.
От медицинската част на приетото и неоспорено от страните заключение на
допуснатата комплекса съдебномедицинска и авто-техническа експертиза (л. 59 и сл.) се
установява, че в резултат от ПТП ищецът е получил подкожен травматичен хематом в лявата
3
посяна област, контузия на дясната колянна става, кръвонасядания по лявата предмишница
и лявата длан. Установява се, че след получаване на такива травматични увреждания са
налице болки и затруднения при придвижването, вкл. и необходимост от подпомагане от
трети лице, за период около 2-3 седмици. Според заключението към момента на прегледа
ищецът е бил напълно възстановен от получените увреждания, като единствено е била
налице болезненост при сгъване на дясната колянна става.
От показанията на свидетеля Ж.К. – дъщеря на ищеца се установява, че в деня на
ПТП пострадалият е бил във влошено здравословно състояние, имал оплаквания за виене на
свят, болки в двата крака, както и в лявата ръка. По данни на свидетелката тя лично се
грижела за баща си след инцидента, като около месец-два той не можел да се обслужва сам,
вкл. при задоволяване на естествените си нужди, тъй като не можел да се придвижва до
тоалетната поради физически болки; изпитвал притеснения, непрекъснато си спомнял за
събитието, не можел да спи и не искал да яде. Отделно поради силните болки в лявата му
ръка тя била временно обездвижена с бинт през врата. Според свидетелката към момента на
даване на показанията ищецът се придвижвал сам, но със затруднения, все още изпитвал
болки в лявата ръка и имал смущения в съня, продължавал да се страхува да излиза навън и
ограничавал социалните си контакти.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Спорен между страните във въззивното производство е въпросът за справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Съобразно критерия за справедливост установен в чл. 52 от ЗЗД и съгласно
задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът
на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на
увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са
травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тези
обстоятелства при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази
насока съдебна практика.
В случая се касае за физически травми, които причиняват временно разстройство на
здравето неопасно за живота. Към момента на ПТП пострадалият е бил на възраст 79
години. Макар и да не са налице фрактури или други тежки увреждания на телесния
интегритет като изкълчвания, мозъчно сътресение и пр., причинените травми са довели до
значителни неудобства, болки и дискомфорт. Най-същественото в случая е, че с оглед на
4
напредналата си възраст пострадалият е изпитал силен и основателен страх за живота и
здравето си. Преживяната уплаха и последвалите негативни психични реакции са съответни
на вида и механизма на настъпване на произшествието. На тази възраст хората са много
уязвими, чувстват се несигурни, страхуват се да не изпаднат в безпомощно състояние и
преживяват драматично всеки здравословен проблем. Ето защо, съставът на въззивния съд
намира, че определеният от ВРС размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
от 8 000,00 лева е адекватен на претърпените от пострадалия физически и психически болки
и страдания, съобразен е с посочените по-горе обстоятелства, в т.ч. икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането и установената съдебна практика.
Предявеният иск правилно е бил уважен в този размер.
С оглед на гореизложеното, обжалваното решение ще бъде потвърдено като правилно
като въззивният съд препраща и към мотивите на ВРС на осн. чл. 272 от ГПК.
Въззиваемата страна не е поискала присъждане на съдебно-деловодни разноски,
поради което съдът не дължи произнасяне по чл. 81 от ГПК. Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262746/03.11.2021 г., постановено по гр.д. № 240/2021
г. по описа на РС – Варна, в частта, с която „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А, е осъдена да заплати на П.В. К., ЕГН **********, с адрес: ***, разликата над сумата от
1200 лв. (хиляда и двеста лева) до присъдените 8000 лв. (осем хиляди лева), представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от получени травматични увреждания вследствие на пътнотранспортно
произшествие, реализирано на 14.08.2020 г. в гр. Варна, по вина на водача на лек автомобил
„Опел Зафира“ с рег. № ***, застрахован по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва,
считано от предявяване на застрахователната претенция пред застрахователя – 01.10.2020
г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
В останалата част решението на ВРС не е обжалвано и е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5