№ 368
гр. Стара Загора, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно
гражданско дело № 20225500500554 по описа за 2022 година
Производството е образувано след повторното му изпращане от
Старозагорския районен съд, след постановяване на решение за поправка на
ОФГ по чл. 247 ГПК № 260054 от 25.07.2022г.
Образувано е по въззивна жалба от В. К. М., чрез адв.П. К. от АК -
София, против Решение № 260788/13.12.2021г., постановено по гр.д. №
5130/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което се осъжда
„В.Ф.***-С.З.“ с. З., да заплати на В. К. М. сумата от 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова
злополука настъпила на 19.11.2018 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 19.11.2018 г., до окончателно изплащане на сумата; отхвърля
се предявеният от В. К. М. против В.Ф.***-С.З. иск за неимуществени вреди
до размера на предявените 200 000 лв., като неоснователен и недоказан.
Въззивникът е останал недоволен от постановеното по делото решение,
поради което го обжалва в срока. Счита, че гражданският иск за обезщетение
на неимуществените вреди за претърпените от него болки, страдания,
неудобства, ограничения, продължаващи здравословни проблеми вследствие
от нанесените телесни увреждания и безвъзвратно загубеното му око е уважен
в занижен размер, който не съответства на претърпените от него
неимуществени вреди, в противоречие е на принципа на справедливост и по
тази причина не може да репарира нанесените вреди от морално естество.
Присъдената сума не съответствала и на съдебната практика при
компенсиране на вреди от този тип и показвала незачитане на човешкия
1
живот и здраве. Твърди, че съдът неправилно определил размера на паричния
еквивалент на търпените от него морални вреди. Сочи, че в случая, съдът
формално маркирал в мотивите на решението си част от критериите по
прилагане на чл. 52 от ЗЗД, но всъщност не съобразил в достатъчна степен
конкретните, обективно съществуващи факти. Въззивникът твърди, че
причинените му неимуществени вреди в хода на производството били
безспорно доказани посредством приети заключения по две назначени СМЕ,
психологична и събрани свидетелски показания.
Моли съда да отмени частично постановеното решение в частта, с която
е отхвърлен иска над сумата в размер на 100 000 лв. до 200 000 лв. и да
постанови друго такова, с което да осъди въззиваемия Ц.а.т.и.п., В.ф. *** да
изплати на В. К. М. допълнително сумата 100 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие на трудова
злополука, настъпила на дата 19.11.2018 г., ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от 19.11.2018 г. до окончателното изплащане.
Претендира присъждане на направените по делото разноски и адвокатски
хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна Ц.а.т.и.п. чрез юриск.З. С., в който изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба, като излага подробни съображения по
оплакванията в жалбата. Намира искането за по-висок размер на присъдената
сума за несправедливо и е в противоречие с принципите на справедливостта,
на реално доказаните в производството неимуществени вреди.
Моли съда да отхвърли жалбата, да отмени постановеното решение и да
постанови ново, като се съобрази с всички факти, доказателства и изводи.
Претендира за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Постъпила е въззивна жалба и от Ц.а.т.и.п. (В.ф. ***) чрез юриск.З. С.,
против Решение 260788/13.12.2021г., постановено по гр.д. № 5130/2020г. по
описа на Районен съд – Стара Загора. Въззивникът обжалва
първоинстанционното решение в срока. Счита, че същото е постановено
срещу несъществуващ ответник „В.ф. *** - С.З.“. От 2016 год. Централният
артилерийски технически изпитателен полигон (ЦАТИП) бил самостоятелно
юридическо лице, по смисъла на чл.105 В от ЗОВСРБ, представлявал
структура на пряко подчинение на министъра на отбраната, или юридическо
лице на бюджетна издръжка към министъра на отбраната, със седалище и
адрес на управление: гр. С.З., п.к. 329, с БУЛСТАТ: *** и се представлявал от
началник полковник Е.Д..Въззивникът сочи, че в своя акт съдът не изложил в
пълен обем исканията и възраженията, които ответникът направил в хода на
производството, не мотивирал преценката си на всички представени и приети
доказателствата, или ако имало изводи, направените изводи били
повърхностни, което водило до неправилното им тълкуване и оценка.
Фактическите констатации и правните изводи на съда били неточни,
2
едностранни и в някои случаи не можело да се свържат с коментираните
доказателства и факти. Намира изводът на съда, че предвиденото в
застраховката застрахователно събитие не било свързано със трудовата
злополука за неправилен, имайки предвид текста на полицата. Съдът не взел
под внимание доказателствата по делото, че застрахователят изплатил тази
сума, че въззиваемият признал получаването й, както и принципите, заложени
в ЗЗД. По отношение уважения иск в размер на 100 000 лв., счита че този
размер не кореспондирал със събраните доказателства за интензитет на
болките и страданията. Въззивникът сочи, че съдът не се произнесъл по
възражението му, че има допуснати процесуални нарушения при приемане на
увеличението на съда в последно съдебно заседание, както и липсата на
легитимация на поверениците на въззиваемия - неподписани от ищеца
пълномощни за преупълномощаване на адв.К.. Не се е произнесъл и по
искането за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, съобразно
отхвърлената част на иска.
Моли съда да провъзгласи постановеното решение за нищожно и
недопустимо и прекрати производството на същото или да върне същото на
първоинстанционния съд за ново решение. Ако съдът счете, че пороците са
свързани само с неправилност на постановеното решение, при нарушаване на
процесуалните и материални правила - като неразбираемост и
противоречието в мотивите, алогични съждения, противоречащи на опита,
моли да отмени същото и постанови ново решение, като се съобрази с всички
факти, доказателства и изводи. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което да бъде платено от въззиваемия, съобразно
отхвърлената част на иска по силата на чл.78, ал.3 за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна В. К. М., чрез адв.П. К. от АК – София, в който изразява становище, че
въззивната жалба е неоснователна и недоказана, като излага подробни
съображения по оплакванията в жалбата.
Моли съда да остави без уважение въззивната жалба на Ц.а.т.и.п. /В.ф.
***/ и и да измени постановеното съдебно решение съобразно нейния
петитум, като осъди Ц.а.т.и.п. /В.ф. ***/ да изплати на В. К. М. допълнително
сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, настъпила на дата
19.11.2018 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от
19.11.2018 г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение, с оглед установените разпоредби за
представителство пред АС на основание чл.38, ал.1, т,2 от ЗА, заедно с
начислен ДДС.
Постъпила е и въззивна жалба от Ц.а.т.и.п. (В.ф. ***), чрез юриск.З. С.,
против Решение за поправка на очевидна фактическа грешка №
260012/07.03.2022 г. постановено по гр.д.№ 5130/2020 г. по описа на Районен
3
съд – Стара Загора.
Въззивникът обжалва постановеното решение, като неправилно,
немотивирано и противоречащо на закона и практиката на съда. Счита, че
съдът неправилно постановил поправка на очевидна фактическа грешка в
Решение № 260788/13.12.2021 г. по гр.д. № 5130/2020 г. по описа на Районен
съд – Стара Загора. Намира, че поправеното в съдебния акт несъответствие не
може и не представлява очевидна фактическа грешка. Излага подробни
съображения в тази насока.
Моли съда да провъзгласи постановеното решение за поправка на
очевидна фактическа грешка за неправилно със законните последици, а
съдебен акт № 260788/13.12.2021г. за нищожен.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна В. К. М., чрез адв.П. К. от АК – София, в който изразява становище, че
въззивната жалба е неоснователна и недоказана, като излага подробни
съображения по оплакванията в жалбата.
Моли съда да остави без уважение въззивната жалба. Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение, с оглед установените разпоредби
за представителство пред АС на основание чл.38, ал.1, т,2 от ЗА, заедно с
начислен ДДС.
Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата
на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 200, ал.1 от КТ.
Ищецът В. К. М. твърди в исковата си молба, че в резултат на трудова
злополука му били причинени телесни увреждания. Сочи, че бил назначен с
трудов договор № 3-5224/08.12.2014 г., на длъжност „Изпитател на
въоръжение, военни техники и имущества в участък за изпитване на
артилерийска материална част, бойни машини и боеприпасите им“ във В.ф. -
*** - С.З.. На 19.11.2018 г. се провеждали якостни изпитания на РПГ-7 на
централна огнева позиция. Към 10 часа започнало изпитанието чрез
произвеждане на изстрели. При произвеждането на изстрелите пострадалият и
другите участници в изпитанието се укривали зад създаденото за тази цел
укритие. В процеса на провеждане на изпитанието около 11:25 часа при
произвеждане на изстрел, пластмасовата капачка от стартов заряд на РПГ-7
рикоширала в бетонова преграда, намираща се зад укритието. Рикоширалата
капачка го ударила в областта на окото, като получил разкъсно-контузна рана
на лявото око с пълно разкъсване и унищожаване на очната ябълка с тежък
орбитален кръвоизлив. След инцидента на 19.11.2018 г., постъпил по
спешност в Клиника по очни заболявалия към „ВМА МБАЛ гр. София“ в
следното обективно състояние: болка и загуба на зрението с обилно кървене.
Прегледан бил от офталмолог и насочен за оперативно лечение. След
консултация с анестезиолог и кардиолог била направена операция: ревизия на
4
склералната руптура с ексцизия на пролабирани вътреочни тъкани, прекъснат
шев 5/0 коприна. Ревизия и шев на конюнктивата със 7/0 коприна. Ревизия и
адаптиране на раневите повърхности в цяла дебелина на горен и долен
клепач. Отпрепариране на конюнктивата и оголване на склерата. Прошиване
на правите очни мускули с резорбируем конец 6/0 и срязването им до
инсерцията. Срязване на зрителния нерв зад булба. Механична тампонада и
поставяне на гелапсон. Завързване на правите мускули един за друг.
Непрекъснат шев на конюнктивата. Поставяне на марлено топче с
антиниотичен мехлем в конюнктивното ложе. Завързване на конците на горен
и долен клепач. Изписан бил на 05.12.2018 г. със следния статус: ляво око-
поставена очна протеза и с препоръки за проследяване на състоянието от
офталмолог. Бил издаден болничен лист Е20183236046 за 47 дни отпуск.
Заявява, че продължавало лечението, като продължавал да има болки, поради
което на 05.01.2019 г.; на 04.02.2019 г.; 06.03.2019 г.; 05.04.2019 г. и на
05.05.2019 г. били издадени нови болнични листи. На 29.05.2019 г. било
издадено Експертно решение № 1834/29.05.2019 г. за временна
неработоспособност.
За настъпилата злополука в ТП - НОИ, гр. Ст.Загора била подадена
декларация № 157 от 19.11.2018 г. и било издадено Разпореждане № 157 от
03.12.2018 г., с което злополуката с В. М. се приемала за трудова злополука
по чл. 55, ал. 1 от КСО - станала през време и във връзка с извършената
работа. Съгласно разпоредбите на КТ ответникът по делото следвало да плати
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие на претърпяната трудова злополука. В резултат на
претърпяната трудова злополука на 19.11.2018 г. заявява, че търпял силни
болки и много страдания, не се чувствал добре физически и емоционално.
Възстановяването му от получените при злополуката увреждания
продължавали и до днес, като оплакванията му за болка в наранените области
не били отшумели. Преди процесната трудова злополука бил в отлично
здравословно състояние, работоспособен мъж на 50 години, но след
инцидента за дълго време бил лишен от обичайния си динамичен начин на
живот, а травмата оставяла последици. При инцидента изпитал жестока болка
в областта на окото. Било необходимо извършване на оперативна
интервенция. Травмата била причинила временна неработоспособност за
период от 180 дни. Към настоящия момент продължавал да се оплаква от
болка в областта на окото, състоянието му било недобро, продължавал да
търпи болки денонощно, имал проблеми и със зрението. Безспорно било, че
неимуществените вреди имали по-голямо значение и съответно се оценявали
по-високо. Паричното обезщетение не можело да замести накърнените
морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което
до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне
някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от
престъплението. Обезщетението за неимуществени вреди имало за цел да
репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки,
5
страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното
престъпление. Предявеният иск бил съобразен от една страна с принципа на
справедливост, с оглед действително търпените болки и страдания, а от друга
страна със съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид. Моли
съда да постанови решение, в което да приеме, че вследствие на претърпяна
от В. М. трудова злополука на 19.11.2018 г., в резултат на която е причинено
пълно разкъсване и унищожаване на очната ябълка с тежък орбитален
кръвоизлив и да осъди ответника Министерство на Отбраната на РБ,
евентуално В.ф. *** - С.З., да заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 90 000 лева, от които предявява частичен иск за сумата от 25 000
лева, изразяващи се в претърпени болки, страдания, неудобства и
дискомфорт, вследствие на претърпяна трудова злополука, ведно със законна
лихва върху всяка една от сумите от датата на увреждането - 19.11.2018 г. до
тяхното окончателно изплащане. В съдебно заседание на 30.11.2021г. ищецът
прави увеличение на иска и съдът допуска такова до размер на 200 000 лв.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника Министерство на отбраната на РБългария, в който заявяват, че иска
е недопустим, тъй като не са надлежна страна по него. Ищецът имал сключен
договор с военното формирование, където изпълнявал работата си. Сочат
също, че ищецът не е ангажирал медицински документи, от които да е видно
какви са последиците от трудовата злополука, както и че следвало да се има
предвид, че същият се е върнал на работа, не му бил нарушен нормалния
ритъм на живот и комуникацията с околните и не било настъпило влошаване
на здравословното му състояние. Молят съда да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан. Размерът на обезщетението на неимуществените
вреди бил ограничен от законодателя единствено от критерия на
справедливостта - чл. 52 от ЗЗД. За обосноваване размера на претенцията за
заплащане на неимуществени вреди не били ангажирани медицински
документи, от които да е видно какви били последиците от трудовата
злополука за ищеца. От представеното с исковата молба експертно решение
№1834/29.05.2019г. било видно, че нямало налична инвалидност, чужда
помощ, трайно намалена работоспособност или професионално заболяване.
Следвало да се има предвид, че ищецът се върнал на работа и все още работи
във в.ф.*** - С.З.. На ищецът не бил нарушен нормалният му ритъм на живот
и комуникацията с околните, не настъпило влошаване на здравословното му
състояние. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения
иск като недопустим, неоснователен и недоказан.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника Ц.а.т.и.п., В.ф. ***. Не оспорват и факта, че на 19.11.2018 год. в
резултат на трудова злополука, В. М. получил нараняване в областта на
лявото око, при което загубва зрението си, въпреки получената своевременно
медицинска помощ. Факт било обаче, че за това нараняване ищецът
допринесъл с поведението си по време на изпитването. При изпитването той
следвало да се намира в укритието, а според свидетели на случилото се, след
6
подадената команда “Укрий се”, пострадалият М. се укрил зад укритието, а не
в него. По този начин с непредпазливото си поведение и не съобразявайки се
с мерките за безопасност и следване на определения ред и условията на
изпълняваното изпитване, пострадалият допринесъл за нараняването си. Ако
същият се бил укрил в укритието, нямало да настъпи нараняване. С оглед на
дългия си служебен стаж на тази отговорна и опасна позиция, „Изпитател“,
ищецът следвало да познава и спазва всички правила за безопасност на
здравето при работа с оръжие, боеприпаси, взривни вещества и
пиротехнически изделия. Той обаче действал с груба небрежност и
допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносния резултат от
трудовата злополука. Не оспорват фактите и обстоятелствата в исковата
молба относно вида на нараняването и лечението. На ищеца своевременно
била предоставена медицинска помощ и то със съдействието на колегите му.
Нямало спор, че в резултат на травмата М. било възможно да търпи някакви
болки и страдания и на основание чл.200, ал. 1 от ТК работодателят следвало
да отговаря имуществено за претърпените вреди в следствие на трудовата
злополука. Оспорват размера на исканото обезщетение. Считат, че исканото
обезщетение в размер на 90 000 лв. макар според исковата молба да е
предявен като частичен иск за 25 000 лв. било неоснователно, немотивирано
и несправедливо завишено без да се взема под внимание интензитета на
болките и страданията, които получил ищеца. Тези болки и страдания не се
предполагали само поради факта, че същият претърпял трудова злополука,
довела до липсата на жизнено важен орган, а подлежали на установяване от
страна на ищеца съгласно чл. 154 ГПК. От друга страна при определяне на
дължимото обезщетение следвало да се спазва принципа на справедливостта.
За да се определи обаче баланса за един справедлив размер на обезщетение
съдът следвало да отчете редица факти и обстоятелства, а именно
съпричиняване от страна на ищеца, получени плащания под формата на
обезщетения за временна нетрудоспособност, пенсия, застраховка и да
намали исковата претенция съобразно разпоредбите на чл.200, ал.3,4 КТ.
Пострадалият М. бил ЦАТИП от 2012 год. първоначално като военен, а
последствие, след пенсионирането си, като цивилен. Длъжностните му
задължения обаче винаги били свързани с изпитване на боеприпаси, взривни
вещества и пиротехнически изделия, първоначално като старши експерт, а
последствие като изпитател. Въпреки, че бил пенсиониран като военен, той
отново бил назначен на работа, която продължавал да изпълнява. Нямало
изменение в обичайния динамичен начин на живот, както се твърдяло в
исковата молба. Ищецът не загубил работата си вследствие трудовата
злополука, а въпреки нараняването си продължавал да работи и да получава
редовно трудово възнаграждение на позицията, на която бил назначен преди
злополуката. Не били нарушени осигурителните му права, нямало намаляване
на размера на осигурителните вноски за пенсия или загуба за осигурителния
му стаж вследствие злополуката или необходимост да заема по - ниско
платена длъжност. Ищецът бил пенсионер, той получавал пенсия като
7
военнослужещ, която пенсия била по-голяма от пенсията, която би получавал
по инвалидност вследствие на претърпяната трудова злополука. Връщането
му на същата позиция като изпитател, не било придружено с оплаквания за
причинени болки или страдания или от неудобството да изпълнява
задълженията си с едно око. Като претърпял трудова злополука ищецът
получил обезщетение за временна нетрудоспособност, това обезщетение
следвало на основание чл.200, ал. 3 КТ да се приспадне от обезщетението,
което съда ще определи по чл.200, ал.1. В тази връзка молят съда да задължи
ищеца да представи доказателства за полученото обезщетение за временна
нетрудоспособност. От друга страна длъжността на ищеца, попадала в
списъка на длъжностите, за които работодателя, респ. Министерството на
отбраната, сключвал задължителна застраховка злополука, която покривала
отговорността на работодателя. Покрития риск за всеки цивилен служител,
посочен в чл. I, 1, б „В“ се определял като процент, равен на загубената
работоспособност в съответствие е Решение на ТЕЛК/НЕЛК или Здравната
медицинска комисия (ЗМК) на застрахователя, изчислен на база
застрахователната сума по т. III. 1. б. „б“ от договора за застраховка. В случая
отговорността на застрахователя била за сумата от 30 000 (тридесет хиляди)
лева. Според решение на ТЕЛК № 2621 от 115 - 240719, ищецът бил с
процент на загубената работоспособност 50%, т.е. той получил
застрахователна сума в размер на 15 000 лв. като обезщетение. Тъй като
работодателят нямал достъп до личните данни на ищеца, молят съда да
задължи ищеца да представи доказателства за размера на получената
застрахователна сума. Ако това задължение не бъде изпълнено, молят съда да
приеме за установено, че полученото застрахователно обезщетение от ищеца
е в размер на 15 000 лв. изчислено, съгласно условията на договор за
застраховка № УД 15-2 12.01.2018 г. и с тази сума да се намали определеното
обезщетение съгласно чл.200, ал.4 КТ.
С оглед изложеното молят съда да отхвърли иска на ищеца за
присъждане на обезщетение за нанесените неимуществени вреди с размер на
90 000 лв., частично предявен за 25 000 лв. по чл. 200 КТ, в пълен размер,
като неоснователен и недоказан, несправедливо завишен и неотговарящ на
действително претърпените болки и страдания причинени на ищеца.
Молят съда да приеме, че изплатените по застраховката суми, платеното
като обезщетение за временна нетрудоспособност и полученото пенсионно
плащане, покривали в пълна степен отговорността на работодателя и
обезщетявали в пълен размер ищеца за претърпените от него неимуществени
вреди, а поведението на груба небрежност, което ищеца имал по време на
инцидента, допълнително изключвали имуществената отговорност на
работодателя и определяне на допълнително обезщетение.
За до постанови решението си Старозагорският районен съд е приел за
безспорно, че ищецът В. К. М. е бил назначен с Трудов договор по чл.67,ал.1,
т. 1 от КТ на длъжност „изпитател на въоръжение военни техники и
8
имущества в участък за изпитване на артилерийска материална част, бойни
машини и боеприпасите им“ на 8.12.2014 г. във В.ф. *** гр. С.З.. С
разпореждане № 157 от 3.12.2018 г., НОИ Териториално поделение - С.З. на
основание чл. 60, ал. 1 от КСО, декларираната злополука вх. № 157 от 20
ноември 2018 г. от Териториално поделение - С.З. от осигурителя Ц.а.т.и.п.
*** станала с В. К. М. на 19.11.2018 г. се приема за трудова злополука по чл.
55 ал.1 от КСО. По делото е приложена декларация No 157 от 20.11.2018 г. за
трудова злополука и протокол No 24 от 30.11.2018 г. относно разследване и
анализ на трудовата злополука, станала с В. К. М..
За изясняване на делото от фактическа страна съдът е допуснал гласни
доказателства. Свидетелите Д.А.Д. и Д.Д.М. и Т.Г.Д. установяват механизма
на настъпилата злополука, както и че ищецът е останал заедно с
ръководителят на изпитанията извън укритието, зад него.
Свидетелката М.В.М. установява болките и страданията, които ищецът е
претърпял в резултат на инцидента, както и всички неудобства и усложнения
за ищеца в ежедневния битов и социален живот.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, извършена от
лекар офталмолог, съдът е приел за установена трайна и необратима загуба на
зрение (абсолютна слепота) с последваща атрофия на очната ябълка.
Невъзможно е да се възстановят зрителните функции във времето. За
профилактика на офталмия симпатика се прилагат кортикостероиди и /или
енуклеация (отстраняване на наранената очна ябълка) до 14 ден след
травмата. Счита се, че при отстраняването на нараненото око до 14 ден се
елиминира възможността да се развие автоимунно възпаление на здравото
око. Енуклеация се предприема в случаите, когато се касае за тежка булбус-
разрушаваща травма с напълно загубено зрение и невъзможност за
подобряване на зрителни функции, при невъзможност за хирургично
възстановяване на анатомичните структури на окото и изразен болков
синдром. Обикновено на първи етап след тежка перфоративна травма се
извършва ревизия на раната със зашиването й, което цели съхраняване на
окото като орган и много рядко се предприема първична енуклеация. На
втори етап при изразена болка в нараненото око, особено ако то е сляпо
(зрителна острота = 0, зеро), при опасност от допълнителна инфекция и като
профилактика на офталмия симпатика, може да се предприеме енуклеация
(отстраняване на окото). След енуклеация се поставя временна очна протеза
(конформатор), която след зарастването на раните се заменя с постоянна.
Очната протеза цели да създаде обем в орбиталната кухина (където е била
очната ябълка преди енуклеацията) да стимулира костното развитие, като по
този начин се поддържа костната симетрия на лицето. Наличието на булбус-
разрушаваща травма с изтичане на голяма част от очното съдържимо,
разкъсванията на клепачите и счупванията на костите на орбитата са свързани
с много силни болки в окото и наранените тъкани и водят до отоци и
кръвонасядания на меките тъкани на лицето, чиято резорбция е индивидуална
(средно около 15 дни). Раните на кожата на клепачите зарастват за 7 до 14
9
дни с формирането на белези. Резорбирането (разнасянето) на голям
орбитален кръвоизлив може да отнеме повече от месец, както и зарастванията
на костните счупвания, които в случая са без разместване на костни
фрагменти. При тежка лицева травма е възможно в дългосрочен план да има
периодични спонтанни болки, непровокирани от други причини, поради
увреждане на сетивни нервни окончания по време на травмата.
От заключението на назначена и съдебно-медицинска експертиза от
вещо лице специалист УНГ, съдът е установил, че оплакванията и
уврежданията, констатирани в медицинските документи най- вероятно имат
връзка с процесната трудова злополука. Последиците от травмата са
звукоприемно намаление на слуха двустранно и отражението за пострадалия
е, че има намаление на слуха.
По делото е назначена съдебно-психологична експертиза от вещо лице
клиничен психолог, от заключението по която съдът е установил, че
претърпеният инцидент има отражение върху психиката на осв. В. К. М., 53г.,
който е останал без едното си око по време на трудова злополука на
19.11.2018г. В краткосрочен аспект осв. М. е преживял остра стресова
реакция, преминала в разстройство в адаптацията. В дългосрочен аспект осв.
М. е развил трайна промяна на личността, която е разбалансирала цялостното
му психическо равновесие, нарушавайки хармонията и комфорта на
личността от момента на инцидента до настоящия момент. Преживеният
инцидент се е отразил негативно на неговия психически живот и здраве като е
нарушило трайно нивото му на афективен /емоционален/ живот и
личностовата му структура.
Според районния съд, в хода на производството не са събрани
категорични доказателства, че ищецът е проявил самонадеяно и безкритично
поведение, с което да е допринесъл до вредоносния резултат. От събраните
гласни доказателства съдът е установил че в Инструкцията за безопасност
липсват точно определено местоположение на лицата, участващи в
изпитването /в или зад бункера/. Едва след този инцидент са осигурени
предпазни очила.
Приел е също, че по делото липсват данни за проведен какъвто и да
било инструктаж за безопасност на труда. Представена е единствено
Инструкция по техника за безопасност при изпитание на РПГ-7, от която
според съда е видно, че ръководителят на изпитанията носи лична
отговорност за безопасността им. Съдът е счел, че в случая при ответника не
се е провеждал в пълна степен предвиденият в НАРЕДБА № РД-07-2 от
16.12.2009 г. периодичен и ежедневен инструктаж.
Съдът е отчел допуснатата небрежност от страна на работника, че не се
е укрил в точно установеното помещение за целта близо до огневата позиция,
но не всяко действие на работника в нарушение на инструктажа по
безопасността на труда съставлява груба небрежност. При събраните
10
доказателства съдът е приел, че ищецът е пострадал при трудова злополука,
като е извършвал работа в интерес на работодателя и не е спазил
изискванията за безопасност при този вид дейност, които действия са в
границите на обикновената небрежност, която не намалява отговорността на
ответника за обезщетяване на настъпилите вреди и не могат да се
квалифицират като проява на груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от
КТ.
При определяне размера на неимуществените вреди, които следва да
бъдат присъдени, съдът се е съобразил с принципа за справедливост, като е
взел предвид характера и степента на увреждането и продължителността на
страданието.
От представените медицински документи районният съд е приел, че се
касае за човек в трудоспособна възраст /на 53 г./ и липсата на зрение в лявото
око му се отразява в ежедневието - няма ориентация, не може да свикне, че го
няма лявото око, блъска се с хората, налага се да измести цялата си страна, за
да погледне на ляво, не може да прецени тротоари - видно от свидетелските
показания. Ищецът М. е развил трайна промяна на личността, която е
разбалансирала цялостното му психическо равновесие, нарушавайки
хармонията и комфорта на личността от момента на инцидента до настоящия
момент. Преживеният инцидент се е отразил негативно на неговия
психически живот и здраве като е нарушило трайно нивото му на
емоционален живот и личностовата му структура. Налице е нарушение на
социалното функциониране, като последица от сериозното стресогенно
събитие/ в случая трудова злополука със загуба на едното око/. Налице са
депресивни изживявания, депресивно и / или хиподепресивно настроение,
безпокойство за настоящето и бъдещето, чувство за невъзможност за
справяне със ситуациите и планиране на бъдещето. Нарушени са ежедневните
рутинни дейности и психическия баланс и равновесие за дълъг период от
време. Променил е значително начина си на живот, режима, ритъма на
ежедневието, стереотипите и нагласите си.
Налице е промяната не само в инвалидизацията като физически
проблем, но и в загуба на предишното ниво на функциониране-промяна на
едно от сетивата/ липса на ляво око стеснява полезрението на възприятно-
представната дейност като цяло, констатирано е и намаление на слуха, по
данни от съдебно-медицинската експертиза, изготвена от в.л. УНГ. Налице е
и нисък праг на фрустрация и лабилност в посока към натъжаване,
плачливост, неустойчивост на афекта като цяло. Ищецът е загубил
предишното си самочувствие, стеснил е контактите си извън служебните,
избягва събирания с приятели и познати, поради страх от излагане и
накърняване на собственото самолюбие. Стеснил дейностите си като цяло.
Станал зависим от близките си, които ежедневно промивали очите му,
полагали капки и мехлеми по предназначение.
При съвкупната преценка на събраните доказателства и с оглед
11
критериите конкретизирани в чл. 52 ЗЗД за справедливост, при определяне на
размера на неимуществените вреди, районният съд като е взел предвид
степента на увреждане, продължителността на страданието е приел, че искът
се явява доказан до размера на 100 000 лв., а в останалата част до размера на
200 000 лв. го е отхвърлил като неоснователен. Съдът е счел, че не следва да
приспада полученото от ищеца застрахователно обезщетение, тъй като
същото е получено по силата на застраховането на всички работници и
служители от ответника-работодател за настъпили застрахователни събития,
тъй като същото не е във връзка с дължимото на пострадалия обезщетение за
претърпени от него болки и страдания.
Обезщетението за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. е
присъдено заедно със законната лихва от датата на злополуката 19.11.2018 г.
Въззивният съд намира за безспорно, че ищецът В. К. М. е бил назначен
с Трудов договор на длъжност „изпитател на въоръжение военни техники и
имущества в участък за изпитване на артилерийска материална част, бойни
машини и боеприпасите им“ на 8.12.2014 г. във В.ф. *** гр. - Ц.а.т.и.п.. В.ф.
№ *** и Ц.а.т.и.п. са две наименование на едно и също военно учреждение в
структурата на Министерство на отбраната. С разпореждане № 157 от
03.12.2018 г. на НОИ Териториално поделение - С.З. на основание чл. 60, ал. 1
от КСО, декларираната злополука от 20 ноември 2018 г. от осигурителя
Ц.а.т.и.п. ***, станала с В. К. М. на 19.11.2018 г. е приета за трудова
злополука по чл. 55 ал.1 от КСО.
От приложената по делото на районния съд л. 130 Инструкция по
техника за безопасност при изпитание на РПГ – 7 от 20.04.2018г. е видно, че
ръководителят на изпитанията носи лична отговорност за останалите
участници, които са длъжни стриктно да изпълняват нарежданията му.
Ръководителят на изпитанията е длъжен да изисква всички присъстващи да се
укрият преди изстрела в укритието.
С експертно решение на ТЕЛК от 24.07.2019г. , на ищеца е определена
50 % неработоспособност със срок пожизнен.
За изясняване на делото от фактическа страна по делото са допуснати
гласни доказателства. Свидетелят Д.А.Д. установява механизма на
злополуката. Инцидентът е станал на 19.11.2018г. при извършване на
изпитания на централната огнева позиция във В.ф. *** в с. З.. Д.М. е произвел
изстрела, а В. и той са се укрили зад укритието. След изстрела уплътняващата
капачка на стартовия заряд е рикоширала в бетонна преграда и е ударила В..
Свидетелят установява, че при произвеждането на всеки изстрел се подава
команда - „Укрий се“ и след укриване на наличния състав се произвежда
изстрела. Той и пострадалия са били зад бетонното укритие. Към момента на
инцидента са имали работно облекло - ръкавици, антифони. Към настоящия
момент вече имат и очила. Свидетелят е бил ръководител, когато е станал
инцидента и е определял мястото за стрелба. Изпитването се извършва с
инструкция, която е за мерки по техника за безопасност, при провеждане на
12
изпитване в участък за изпитване на артилерийски системи и боеприпаси.
Укритието представлява постройка, има преградни стени и врата, той е бил
извън вратата. В. също е бил с него, извън укритието. Свидетелят В.Й.В.
потвърждава обстоятелството, че при промяната на позицията е трябвало да
се укриват зад бункерите или вътре в тях. Няма точни инструкции къде точно
да е това.
Показанията на свидетеля Д.Д.М. и Т.Г.Д. също потвърждават
твърденията на св. Д., че при команда „Укрий се“ е трябвало да се укрият
вътре в бункера или зад него, както и че в инструкциите не е уточнено къде
точно трябва да се укрият. Свидетелят Н.А.Т. – лекар в полигона в с. З. във
В.ф. ***, гр. С.З. установява, че първоначално състоянието на ищеца е било
със силна болка, кръвоизлив от едното око, орбитата е била много увредена,
не се вижда нищо като око, а само един тежък кръвоизлив. Ищецът се е
върнал на работа като му е свършил болничният, но е имал проблеми с
кръвното налягане.
Свидетелката М.В.М. установява, че на 20.11.2018 г. е видяла баща си
обинтован. Бил е в съзнание, имал е подутина и синина на лявото око. но
психически не е бил добре, разстроил се е като се е опитал да разкаже за
инцидента. Извършили са две операции на окото, на 19.11.2018г. вечерта и
на 25.11.2018 г. - втората операция на лявото око. Ако не са били отстранили
лявото око, е нямало да вижда и с дясното. На 06.12.2018 г. са го изписали и
той се е прибрал. Затворил се е в себе си, не е искал да контактува с никого.
Когато му е звъннал телефона, очите му са се насълзявали, той не е искал да
се събира с хора. Свидетелката и майка й са се грижели за него до месец
септември 2019 г. Бил е подвижен, но е имал нужда от помощ, защото е нямал
добра ориентация.Придружавали са го до тоалетната и до банята. След около
5 месеца са поставили протезата. След поставянето на протезата пак се е
налагало да се почиства и промива около 3 пъти на ден, с мехлеми, като до
ден днешен продължават почистване с мехлеми и капки. Докторът е казал, че
това ще продължи до смъртта му.
През м. септември 2019 г. се е върнал на работа и е работил в
поделението до 30.09.2021 г. От 01.10.2021 г. работи като пазач на друго
място, намерил си е по-лека работа. Наложило се е да смени работата, защото
се е чувствал много натоварен и самото работно място му е напомняло за
инцидента. Преди инцидента е нямал никакви оплаквания, здравословно е бил
добре, но след инцидента се е наложило да носи очила, за да предпази
дясното око, след това са забелязали промяна в слуха – започнал е да усилва
телевизора. На втората седмица след излизането от ВМА са започнали
проблеми със слуха. След това е започнал да вдига кръвно. Преди инцидента
баща й е бил енергичен, усмихнат, имал е много приятели, продължавал е да
ги има, но го е било срам да излиза с тях, защото като не чува се налагало да
повтарят по няколко пъти. Липсата на зрение в лявото око му се е отразила в
ежедневието – няма ориентация, не може да свикне, че го няма лявото око.
13
Блъска се в хората. Налага се е да измести цялата си страна, за да погледне на
ляво, не може да прецени тротоари. Преди е шофирал често, а сега - много
рядко и малко, и много бавно. Със семейството си се е стараел да е спокоен,
да споделя всичко и да се възвърне към предишния си начин на живот, да
бъде усмихнат, колкото и да му тежко след инцидента.
По делото е изслушано заключение на съдебно-медицинската
експертиза, от вещото лице доктор Н.С. - офталмолог. От заключението на
съдебно-медицинската експертиза се установява, че на 19.11.2018г. В. М. е
претърпял травма на ляво око и придатъците му, вследствие на което е
получил оток на клепачите, разкъсно- контузни рани на горен и долен клепач
в пълна дебелина, преминаващи през миглените ръбове, разкъсно – контузна
рана на лява очна ябълка с нарушаване на целостта и, при което е изтекло
голяма част от вътреочното съдържимо, придружено с кръвоизливи в окото и
деформация на очната ябълка; фрактури на костите, формиращи медиалната и
долната стени на орбитата. Фрактурата на медиалната стена е довела до
нахлуване на въздух в меките тъкани на клепачите и увеличаване на отока им.
Фрактурата на долната стена на орбитата е довела до комуникация между
максиларния синус и орбитата с наличие на кръв в синусните кухини.
Разкъсно - контузната рана на ляво око представлява разкъсване на 180
градуса, което е довело да изтичане на голяма част от вътреочните структури
през раната. При пролабиране и изтичане извън окото на вътреочни тъкани се
нарушава трайно структурата и функцията на окото, което води до трайната и
необратима загуба на зрение (абсолютна слепота) с последваща атрофия на
очната ябълка. При наличие на абсолютна слепота е невъзможно да се
възстановят зрителните функции във времето нито с консервативни методи на
лечение, нито оперативно.За профилактика на офталмия симпатика се
прилагат кортикостероиди и /или енуклеация (отстраняване на наранената
очна ябълка) до 14 ден след травмата. При отстраняването на нараненото око
до 14 ден се елиминира възможността да се развие автоимунно възпаление на
здравото око. Енуклеация се предприема в случаите, когато се касае за тежка
булбус-разрушаваща травма с напълно загубено зрение и невъзможност за
подобряване на зрителни функции, при невъзможност за хирургично
възстановяване на анатомичните структури на окото и изразен болков
синдром. На първи етап след тежка перфоративна травма се извършва
ревизия на раната със зашиването й, което цели съхраняване на окото като
орган и много рядко се предприема първична енуклеация. На втори етап при
изразена болка в нараненото око, особено ако то е сляпо, при опасност от
допълнителна инфекция и като профилактика на офталмия симпатика, може
да се предприеме енуклеация (отстраняване на окото). След енуклеация се
поставя временна очна протеза (конформатор), която след зарастването на
раните се заменя с постоянна. Очната протеза цели да създаде обем в
орбиталната кухина (където е била очната ябълка преди енуклеацията) да
стимулира костното развитие, като по този начин се поддържа костната
симетрия на лицето. Поставянето на временна протеза се налага поради
14
факта, че може да настъпи сраствания между клепачната и булбовата
конюнктива (лигавицата, която покрива очната ябълка и вътрешната
повърхност на клепачите), както и скъсяване на форниксите (пространството,
в което се поставя по-късно протезата), което в последствие може да доведе
до неудобство при носенето на протезата, болка, сълзене и възпалителни
изменения. Поставянето на протеза след енуклеация има психологически
аспект и козметична цел.
Наличието на булбус-разрушаваща травма с изтичане на голяма част от
очното съдържимо, разкъсванията на клепачите и счупванията на костите на
орбитата са свързани с много силни болки в окото и наранените тъкани и
водят до отоци и кръвонасядания на меките тъкани на лицето, чиято
резорбция е индивидуална (средно около 15 дни). Раните на кожата на
клепачите зарастват за 7 до 14 дни с формирането на белези. Резорбирането
(разнасянето) на голям орбитален кръвоизлив може да отнеме повече от
месец, както и зарастванията на костните счупвания, които в случая са без
разместване на костни фрагменти. При тежка лицева травма е възможно в
дългосрочен план да има периодични спонтанни болки, непровокирани от
други причини, поради увреждане на сетивни нервни окончания по време на
травмата. Болката е субективен и строго индивидуален симптом, чиято
продължителност и интензитет не могат да се определят.
По делото е назначена и съдебно-медицинска експертиза от вещо лице
специалист УНГ. Вещото лице установява, че оплакванията и уврежданията,
констатирани в медицинските документи най- вероятно имат връзка с
процесната трудова злополука. Последиците от травмата са звукоприемно
намаление на слуха двустранно и отражението за пострадалия е, че има
намаление на слуха.
По делото е назначена съдебно-психологична експертиза от вещо лице
клиничен психолог. Вещото лице сочи, че претърпеният инцидент има
отражение върху психиката на осв. В. К. М., 53г., който е останал без едното
си око по време на трудова злополука на 19.11.2018г. В краткосрочен аспект
осв. М. е преживял остра стресова реакция, преминала в разстройство в
адаптацията. В дългосрочен аспект осв. М. е развил трайна промяна на
личността, която е разбалансирала цялостното му психическо равновесие,
нарушавайки хармонията и комфорта на личността от момента на инцидента
до настоящия момент. Преживеният инцидент се е отразил негативно на
неговия психически живот и здраве като е нарушило трайно нивото му на
афективен /емоционален/ живот и личностовата му структура.
Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е безвиновна и
гаранционно-обезпечителна по правната си природа. Работодателят отговаря
за увреждания, причинени на работника или служителя при или по повод
изпълнение на трудовите му задължения независимо дали причиняването на
тези увреждания се дължи на виновно поведение на длъжностно лице, тъй
като основно задължение на работодателя е да осигури безопасни и опазващи
15
здравето на работниците и служителите условия на труда с цел
предотвратяване на вредните и опасни въздействия на производствения
процес.
Причинените вследствие трудовата злополука неимуществени вреди на
В. М. се изразяват в преживени значителни по интензитет болки и страдания,
вследствие претърпения инцидент и извършени две операции в медицинско
заведение. Настъпила е пълна загуба на лявото око, поставена е протеза,
налице се нарушения на слуха и проблеми с кръвното налягане.
Неимуществени вреди търпи ищецът и от негативните емоции и неудобства,
причинени от инцидента, изразяващи се затрудняване извършването на
обичайни действия в ежедневието, в професионален, битов и социален аспект,
което затруднение ще продължи и в бъдеще. Описаното увреждане е трайно и
необратимо, причинило е нетрудоспособност на ищеца за период от около 10
месеца след инцидента, значителни неудобства и затруднения за този
продължителен период, през което време той е разчитал на помощ от
близките си за обгрижване във връзка с лечението си и за извършването на
ежедневните си дейности, неудобствата и затрудненията, негативните емоции
и преживявания, ще продължат и за в бъдеще, предвид трайната загуба на
лявото око. Нарушено е било неговото психическо равновесие, хармонията и
комфорта на личността. Преживеният инцидент се е отразил негативно на
неговия психически живот и здраве като е нарушило трайно нивото му на
емоционален живот и личностовата му структура.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за вреди
от трудова злополука или професионална болест е дължимо от работодателя
независимо от определения процент трайна неработоспособност, настъпил в
резултат на трудова злополука или професионална болест. Обезщетение за
неимуществени вреди от трудова злополука и професионално заболяване се
дължи и, когато не е настъпило намаляване на трудоспособността за
съответната длъжност. Ако увреждането е причинило само болка и страдание,
тази неимуществена вреда също подлежи на обезщетяване.
Обезщетението за неимуществените вреди, представляващи
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, се определя
съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД - по
справедливост от съда. Понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. Такива факти са
продължителността на лечението и извършените медицински манипулации,
перспективата и трайните последици, възрастта на увреденото лице и
възможността да продължи трудовата си кариера и да се социализира,
общественото и социално положение, икономическата конюнктура и др. От
приетите по делото експертизи и гласни доказателства се установи, че
16
вследствие на претърпяната злополука ищецът е получил трайна загуба на
зрение на ляво око и последваща атрофия на очната ябълка, намаляване на
слуха и проблеми с кръвното налягане. Претърпяната от него травма е
свързана с много силни болки в окото и наранените тъкани, водещи до отоци
и кръвонасявания, които се подобряват за около 15 дни. Раните на кожата и
клепачите зарастват за период от 7 до 14 дни, с формирането на белези.
Разнасянето на големия орбитален кръвоизлив може да продължи повече от
месец. Възможно е да има периодични спонтанни болки, поради увреждането
на сетивни нервни окончания. Поставянето на очна протеза се извършва на 1-
2 месеца. Периодът на нетрудоспособност е продължил до 10 месеца след
травмата. Загубата на зрение е трайна и необратима и няма възможност за
възстановяване.
Причинената в резултат на трудовата злополука трайна загуба на зрение
на лявото око на ищеца, се е отразило негативно на неговото битово
обслужване и нормален начин на живот. Първите няколко месеца ищецът е
търпял изключително силни болки и страдания. Впоследствие болките са
загубили интензитет, но са продължили, възможно е да се появяват след това
епизодично. Към момента на трудовата злополука ищецът е бил в
трудоспособна възраст /на 53 г./, принуден е бил да търпи силни болки и
страдания. Травмата безспорно е оказала негативно влияние на нормалния
начин на живот на ищеца. Освен физическите болки и страдания, ищецът е
търпял психически и емоционални такива, заради невъзможността да се
обслужва пълноценно в ежедневието и да се справя с обичайните дейности.
Пострадал е и социалния му живот. Във връзка с инцидента ищецът е
преживял остра стресова реакция, преминала в разстройство в адаптацията. В.
М. е развил трайна промяна на личността, която е разбалансирала цялостното
му психическо равновесие, нарушавайки хармонията и комфорта на
личността от момента на инцидента. Преживеният инцидент се е отразил
негативно на неговия психически живот и здраве като е нарушило трайно
нивото му на емоционален живот и личностовата му структура. Травмата е
създала значителни неудобства и е свързана с ежедневни битови затруднения
в нормалната деятелност на ищеца. Десет месеца след травмата ищецът е бил
нетрудоспособен.
Следва да се вземат предвид и обществено-икономическите отношения
и отражението им към размера на неимуществените вреди. Налице е връзка
между стандарта на живот в страната и претърпените вреди, респективно
размера на обезщетението. Това е израз именно на критерия на
справедливост, който не може да съществува извън конкретните условия,
включващи време и място на възникване на увреждането, етап на
обществено-икономическо развитие, конкретна икономическа конюнктура,
стандарт на живот, средно статистически размер на доходите. Обезщетението
трябва да покрие всички вреди, настъпването на които е доказано, макар и те
да са настъпили след констатиране на увреждането и дори след предявяване
на иска за обезщетение, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, според който при
17
постановяване на решението си, съдът взема предвид и настъпилите след
предявяване на иска факти, които са от значение за спорното право. Пълното
репариране на вредите на пострадалия, изисква съобразяване, както на
настъпилите и описани по-горе усложнения в здравословното състояние, така
и на евентуалните промени в икономическата конюнктура през периода на
висящност на процеса, тъй като законът изисква пострадалите лица да бъдат
обезщетени в пълен и справедлив размер.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да се вземат предвид: степента на телесното увреждане; периодът на
възстановяване; настъпилите промени в здравословното му състояние;
физическата болка; неудобствата в нормалната деятелност, водеща до
негативна промяна в начина на живот и възрастта на ищеца. При обсъждане
на всички обективни обстоятелства в случая: полученото увреждане на
здравето, изразяващо се в телесна травма; причинените болки и страдания в
резултат на причиненото увреждане - по време на инцидента и след това;
възрастта на пострадалия; продължителността и степента на претърпените
болки и страдания, които в някои аспекти ще продължат и в бъдеще;
причинените неудобства, свързани с ежедневното обслужване; нарушения
житейски ритъм, невъзможността да бъде полаган труд, невъзвратимостта на
увреждането и допълнителните здравословни проблеми, при съобразяване с
конкретните икономически условия, настоящият съдебен състав намира за
справедлив размер на заместващото обезщетение на ищеца 100 000 лв., както
правилно е преценил и първостепенния съд.
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност. Не всяко съпричиняване на вредите от
работника, а само това, извършено при груба небрежност може да доведе до
намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Такова е
поведението на работника, при което той не полага елементарно старание и
внимание и пренебрегва основни правила за безопасност. Небрежността в
гражданското право е неполагане на дължимата грижа, според един
абстрактен модел - поведението на определена категория лица /добрия
стопанин/, с оглед естеството на дейността и условията за извършването й.
Грубата небрежност не се отличава по форма, според субективното
отношение към увреждането, а по степен, тъй като грубата небрежност също е
неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която
би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при
подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато
работникът извършва работата без необходимото старание и внимание, и в
нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това
съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото
обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя
може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност –
18
липса на елементарно старание и внимание, и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност.
Въззивната инстанция намира възражението по чл. 201, ал. 2 КТ за
неоснователно. Превенцията на риска от трудова злополука при извършване
на опасни дейности е отговорност и двете страни по трудовото
правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Надлежното
обезопасяване на работните места и условията на труд е задължение в тежест
на работодателя и включва система от мерки, част от които се свеждат до
установяването на конкретни правила за безопасност, прилагани пряко от
изложените на риска негови работници и служители, след инструктаж. Вида и
броя на останалите мерки, които е трябвало работодателят да предприеме, за
да осигури безопасни условия на труд, е в зависимост от действащата
подзаконова нормативна уредба, естеството на работата и свързания с нея
производствен риск. Делът на тези мерки и значението им за превенцията на
риска не изключва прилагането на чл. 201, ал. 2 КТ, ако работникът грубо е
нарушил правилата за безопасност, което заедно с другите обстоятелства е от
значение за степента, в която се намалява обезщетението при трудова
злополука.
По делото е налице възражение от ответника – работодател, че ищецът е
допуснал груба небрежност като не се е укрил в укритието, а е останал извън
него, с което е допринесъл за злополуката и вредоносния резултат. От
събраните по делото доказателства, въззивната инстанция намира, че не се
установи допусната от ищеца груба небрежност при инцидента на
19.11.2018г. Съгласно приложената по делото на районния съд - л. 130,
Инструкция по техника за безопасност при изпитание на РПГ – 7 от
20.04.2018г. ръководителят на изпитанията носи лична отговорност за
останалите участници, които са длъжни стриктно да изпълняват
нарежданията му. При команда „Укрий се“ на ръководителя на изпитанията,
ищецът заедно с ръководителя - св. Д. са се укрили зад укритието, като не е
спорно, че пострадалият е изпълнил стриктно указанията на ръководителя на
изпитанията и не е нарушил задължението си да спазва неговите
разпореждания и указания.
По делото не са представени писмени доказателства, установяващи
проведен инструктаж за безопасност на труда на ищеца - периодичен и
ежедневен, съгласно Наредба № РД - -7-02 от 16.12.2009г. на Министъра на
труда и социалната политика, обн. В ДБ бр. 102 от 22.12.2009г., в сила от
01.01.2010г., поради което съдът намира, че само на това основание може да
се приеме, че ищецът не е допуснал груба небрежност в деня на инцидента.
При това положение, въззивната инстанция намира, че не са налице
обстоятелства, обосноваващи приложение на чл. 201, ал. 2 КТ, тъй като по
делото не са налице доказателства за проява на груба небрежност на ищеца.
Трайна е практиката на ВКС, че когато трудовата злополука е настъпила
без да е проведен инструктаж за технологичните правила и правилата за
безопасност при работа, поведението на работника не може да бъде
19
окачествено като груба небрежност, освен когато от обстоятелствата е било
несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до
злополука, увреждаща здравето му.
В заключение въззивната инстанция намира, че не може да се приеме,
че е налице груба небрежност от страна на пострадалия. Не е налице липса на
елементарно старание и внимание, пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност от страна на ищеца. Предвид горното,
твърдението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца, поради допусната от него груба небрежност, е неоснователно.
Неоснователно са оплакванията на работодателя, във въззивната жалба,
че размерът на присъденото обезщетение е завишен и некореспондира със
събраните доказателства за интензитет на болките и страданията.
Установените по делото обстоятелства относно характера на телесното
увреждане, продължителния период на лечение, липсата на възстановяване на
зрението; значителните като интензитет физически болки; неудобствата в
ежедневието; негативната промяна в нормалния начин на живот; възрастта на
ищеца; продължителността и степента на претърпените болки и страдания;
невъзможността за полагане на труд за известен период от време,
разстройството в психическото състояние на ищеца, при съобразяване
конкретните икономически условия в страната, съдът намира, че
справедливият размер за обезщетение на ищеца е 100 000 лв.
Неоснователно е оплакването на въззивника – ищец в жалбата, че искът
за обезщетение на неимуществените вреди за претърпените от него болки и
страдания, неудобства, ограничения, продължаващи здравословни проблеми,
вследствие от нанесените телесни увреждания и безвъзвратно загубеното му
око е уважен в занижен размер. Размерът на така определеното обезщетение
за репариране на претърпените неимуществени вреди от ищеца е определен
при съобразяване на всички относими обстоятелства, установени по делото,
критерия за справедливост и съдебната практика в подобни случаи.
Съгласно чл. 200, ал. 3 КТ работодателят дължи обезщетение за
разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена,
включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряване. От заключението на вещото лице по назначената
ССЕ се установи, че изплатеното обезщетение на ищеца вследствие на
трудовата злополука за временна нетрудоспособност по трудовата злополука
за периода 19.11.2018г. – 08.09.2021г. е 5521.69 лв., а за пенсии и добавки за
периода м. 11.2018г. – м. 09.2021г. е 24049.54 лв. , или в общ размер на
29571.23 лева. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, чл. 200, ал. 3 КТ
има друго приложение и то е свързано със задължението на работодателя да
обезщети една имуществена вреда /каквато в случая не се претендира/. Тази
вреда се изразява в разликата между заплащаното преди непозволеното
увреждане трудово възнаграждение и отпусната след това пенсия или
полученото обезщетение за временна нетрудоспособност.
20
В този смисъл при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди е ирелевантно обстоятелството дали ищецът е получил
обезщетения от общественото осигуряване, тъй като те обезщетяват загубен
доход, но не репарират причинени неимуществени вреди. За това и сумата от
29571.23 лева не следва да се приспада от определения размер на
обезщетението по чл. 200, ал. 1 КТ.
Съгласно чл. 200, ал. 4 КТ дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява
с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на
работниците и служителите. От заключението на ССЕ се установява, че
ищецът е получил обезщетение по застраховка „Злополука“ от ЗК Лев Инс“
АД в размер на 15 000 лв. , което следва да се приспадне от дължимото от
работодателя обезщетение за неимуществени вреди на ищеца. Ето защо съдът
намира, че следва да присъди обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ищеца в размер на 85 000 лв., ведно със законната лихва от
датата на злополуката - 19.11.2018 г.
Неоснователно е оплакването на въззивника ЦАТИП с. З., че решението
на първоинстанционния съд е постановено срещу несъществуващ ответник –
В.ф. ***. Няма спор по делото, че В.ф. *** – С.З. и Ц.а.т.и.п., са две
наименования на едно структурно звено при Министерство на отбраната,
което като самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
въззивната жалба на ЦАТИП срещу главното решение на СТРС е частично
основателна, а останалите въззивни жалби на страните са неоснователни.
Решението на районния съд като частично неправилно следва да бъде
отменено в частта, в която предявения иск е уважен над размера 85 000 лв. до
100 000 лв., в която част искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
В останалите му части решението на СтРС и решението, постановено по реда
на чл. 247 ГПК като правилни следва да бъдат потвърдени.
Въззивникът ЦАТИП е пропуснал да внесе дължимата поделото
държавна такса за образуване на въззивно производство, поради което с
решението следва да бъде осъден да внесе дължимата ДТ за въззивното
обжалване, съразмерно на уважения иск.
Водим от горните мотиви, Окръжният съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260788/13.12.2021г., постановено по гр.д. №
5130/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в частта му в която се
осъжда Ц.а.т.и.п. /В.ф. ***/, Булстат ***, гр.С.З. да заплати на В. К. М., ЕГН
**********, от с. О., ***, над сумата 85 000 лв. до уважения размер 100 000
лв., като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. К. М., ЕГН **********, от с. О., ***
21
против Ц.а.т.и.п. /В.ф. ***/, Булстат ***, гр.С.З., за размера над 85 000 лв. до
100 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи с в претърпени болки, страдания, неудобства и дискомфорт,
вследствие на претърпяната трудова злополука, настъпила на 19.11.2018 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.11.2018 г., до
окончателно и изплащане като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА № 260788/13.12.2021г., в останалите му обжалвани
части, както и Решение № 260012 от 07.03.2022г., постановени по гр.д. №
5130/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА „Ц.а.т.и.п. /В.ф. ***/, Булстат ***, гр.С.З. да заплати ДТ в
размер на 1700 лв., в полза на Държавата по Бюджета на съда по сметка на ОС
- Стара Загора за въззивното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22