Р Е Ш
Е Н И Е
Казанлък 13.06.2019г.
Казанлъшкият
районен съд,наказателно отделение,четвърти състав, в публично заседание на двадесет
и втори май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
председател:Михаил Михайлов,
при участието на секретаря Марийка Иванова, като разгледа докладваното
от съдия Михайлов АН дело №484/ 2019 год. по описа на същия съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление №19-0284-000507/ 21.03.2019г., издадено
от началника на РУ към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък. Р.С.С. останала недоволна от
наложеното й административно наказание и моли съда да отмени горното
наказателно постановление. Твърди, че не е извършила вмененото й нарушение.
Въззиваемата страна не
изпраща представител и не изразява становище по делото.
След проверка на
констативния акт(АУАН) и наказателното постановление(НП), след като взе предвид
становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Административно-наказващият
орган приел за установено, че на 22.02.2019г. в 14.00 часа в гр.К. на улица без
име в сградата на КАТ-Казанлък, като упълномощено лице на „ШИЛЕ“ООД ЕИК ****, за
първоначална регистрация на лек автомобил „БМВ Х5 Драйв 40Д“ с рег.№ ****, се
явила Р.С.С., като не е изпълнила задължението си да регистрира горния
автомобил в едномесечен срок от датата на закупуването му. МПС е придобито
извън Република България.
Актосъставителят
квалифицирал това деяние на въззивника като нарушение по чл.145,ал.4 от Закона
за движението по пътищата. Актът е подписан от съставилия го полицейски
служител, от свидетел на извършване на нарушението, както и от жалбоподателката,
на която е връчен препис от него. Макар в АУАН да е заявила, че ще предостави
възражения в законоустановения срок последната не е възразила срещу
констатациите в акта нито към момента на неговото съставяне и връчване, нито
по-късно в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН.
Административно-наказващият
орган, след като е проверил акта с оглед неговите законосъобразност и
правилност, преценил е събраните доказателства и е установил, че нарушителя е
извършил деянието виновно, е издал обжалваното НП, в което е възпроизвел фактическата
обстановка, описана в акта, както и нарушената правна норма- чл.145,ал.4 от
Закона за движението по пътищата. Поради това и на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.177,ал.6,пр.2 от ЗДвП, началникът на РУ към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък,
е наложил на Р.С.С. административно наказание- глоба в размер на 200 лева.
Наказателното постановление било връчено на нарушителката на 04.04.2019г.
срещу подпис, в съответствие с императивната норма на чл.58,ал.1 от ЗАНН.
Жалбата е с правно основание
чл.59,ал.1 от ЗАНН. Същата е подадена в преклузивния срок по ал.2 от посочения
текст, от легитимиран субект/срещу който е издадено атакуваното НП/, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентен съд/по
местоизвършване на твърдяното нарушение/,поради което е процесуално допустима.
В жалбата се твърди, че подалото я лице не е извършило нарушения на ЗДвП и че в хода на административно-наказателното
производство са били допуснати съществени процесуални нарушения. В хода на
съдебното следствие, чрез депозиране на писмено становище, изразената позиция
бе поддържана, доразвита и аргументирана от процесуалния представител на
жалбоподателката.
В с.з. актосъставителката Д.Б. изцяло потвърди описаната от нея в АУАН
фактическа обстановка и настоящият съд кредитира показанията й като
последователни,непротиворечиви и логични. Няма установени обстоятелства, сочещи
предубеденост у тази свидетелка, както и други основания за подлагане на
критика на казаното от нея.
Съдът обаче, след като анализира писмените доказателства по делото,
показанията на актосъставителката Д.Б. и възраженията на процесуалния
представител на въззивника, изложени в писмено становище, намира за недоказано
вмененото на нарушителя деяние. Това е така най-вече поради превратното
тълкуване на нормата на чл.145,ал.4 от ЗДвП, съгласно която: „Разпоредбата на
ал.2 се прилага и при придобиване на собствеността на пътно превозно средство
извън Република България или при придобиване на собствеността чрез публична
продажба.“ Едновременно с изложеното административно-наказващият орган неправилно
е приложил разпоредбата на чл.145,ал.2 от ЗДвП, към която препраща цитираната
такава на ал.4, съгласно която: „Приобретателят на регистрирано пътно превозно
средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно
средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния
адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно
средство е придобито от търговец с цел продажба.“, а това е така, защото
началник РУ към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък избирателно е игнорирал факта,
че лек автомобил „БМВ Х5 Драйв 40Д“ с рег.№**** е бил закупен от „Ш.“ООД, което
дружество е търговец, регистриран в ТРРЮЛНЦ и чиято дейност е покупко-продажба
на автомобили. Това е видно от приложените по делото счетоводни и други документи.
Изложеното води до извода, че приобретателя на автомобила не е задължен да
извърши регистрация на същия по чл.145 от ЗДвП, съответно „Ш.“ООД не следва да
бъде санкциониран по чл.177,ал.6 от ЗДвП.
За пълнота на
доказателствения материал следва да се има предвид и че разпоредбата на
чл.145,ал.2 от ЗДвП регламентира задължението на приобретателя на моторно
превозно средство да го регистрира в срок до един месец в службата за
регистрация на пътни превозни средства, без обаче да е посочено от кой момент
трябва да се счита, че започва да тече този срок. При наличие на издадени
транзитни табели очевидно не може да се приеме, че със срока им на действие
паралелно следва да тече и срока за регистрацията. Всякакви други разширителни
тълкувания на административната норма би се намирала в противоречие с
чл.46,ал.2 от ЗНА. Поради тази причина и извършеното деяние не съставлява
административно нарушение.
Извода, че жалбоподателката
е извършила нарушение по чл.145, ал.4 от Закона за движението по пътищата,
наказващият орган е формирал въз основа констатациите в съставения по ЗДвП
АУАН, който съгласно разпоредбата на чл.189,ал.2 от ЗДвП има доказателствена
сила до доказване на противното. Тъй като съдът е обвързан от разпоредбата на
чл.84 от ЗАНН, която препраща към чл.14,ал.2 от НПК, по силата на който
доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат
предварително определена сила, настоящият състав извърши проверка на
обжалваното НП и установи, че същото съдържа почти всички от изискуемите от
чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно- посочени са имената и
длъжността на лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз
основа на който е издадено НП, както и длъжността и местослуженето на
актосъставителя, описано е нарушение, датата на осъществяването му, посочена е законовата
разпоредба, която административно-наказващия орган е приел за нарушена, вида и
размера на наказанието, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой
съд. НП е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и
визираният в чл.34,ал.3 от ЗАНН срок за издаване на наказателното
постановление. Това е сторено от компетентен орган, съобразно изискванията на
чл.47,ал.1,б.„б“ от ЗАНН. Съдът счита и че АУАН е съставен от компетентно лице-
от свидетелката Д.Б.,***.
При извършената проверка, относно
формалните изисквания на ЗАНН обаче настоящият съдебен състав констатира допуснати
нарушения на процесуалните правила.
Наказващият
орган е основал извода си за авторството за извършено от жалбоподателката
нарушение по 145,ал.4 от ЗДвП на база издадено пълномощно от „ШИЛЕ“ООД на нейно
име, но без да има предвид, че въпросното превозно средство е било придобито от
дружеството, а не от физическото лице Р.С.. Това дава основание на съда да
приеме, че последната не е субект на административното нарушение по чл.145,ал.4
от ЗДвП и не следва да бъде санкционирана по чл.177,ал.6 от ЗДвП.
Изложеното
дотук мотивира съда да приеме, че са налице три основания за отмяната на обжалваното
наказателно постановление. Първо- защото вмененото бездействие на жалбоподателката
е несъставомерно, второ- тъй като административно-наказателното обвинение срещу
същата за нарушение по чл.145,ал.4 от ЗДвП не е доказано по несъмнен начин и
трето- защото в хода на административно-наказателното производство са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до грубо
накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
С оглед на горното и
на основание чл.63,ал.1,пр.III от ЗАНН съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №19-0284-000507/ 21.03.2019 г., издадено от началника на РУ към
ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на Р.С.С., с ЕГН
**********, с адрес: ***, е наложено административно наказание- глоба в размер на 200/двеста/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщението, че самото то
и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.
Районен съдия: