О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ 260337
12.03.2021 година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. С.З. ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
12.03……………………………………………………………. 2021 година
В закрито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР: ТАНЯ КЕМЕРОВА …………………………………………..
Като разгледа
докладваното от съдията ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
В.ч.гр.д. № 1100 по
описа за 2021 година,за да се произнесе
съобрази:
Производството е на осн. чл.413 във вр.
с чл.417 от ГПК.
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от „Ю.Б.“- АД,
гр.С. срещу разпореждане от 30.11.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 4882/2020г.
по описа на РС- гр.С.З., с което е било частично отхвърлено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК за сумата от 66.50
лв. представляваща такси за периода 08.05.2019г. до 18.11.2020г., както и за
сумата от 78 лв. нотариални такси.
Частният жалбоподател счита, че разпореждането е неправилно, като немотивирано
и несъобразено с материалния и процесуалния закон. На първо място, сочи, че е постоянна
съдебната практика на ВКС по въпроса, че нарушаването на изискването за мотивираност,
както и недостатъците на мотивите са основание за отмяна, поради неправилност на
съдебния акт. На следващо място, не ставало ясно как и защо заповедният съд квалифицира претендираните
такси като неустойка/обезщетение-становище, което категорично не споделят. Правната
същност на начисляваните такси била възмездяване на предоставени допълнителни услуги.
В процесния случай, видно от представения към заявлението договор, според чл.
2, ал. 1 разрешеният кредит се превежда по нарочна сметка, разкрита на името на
К.В.Д. в Банката, за откриването на която е сключен отделен договор за разплащателна
сметка. Откриването и воденето на разплащателна сметка представлявало отделна допълнителна
услуга, по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. В чл. 5, т. 2 от Договора за кредит
страните се съгласявали, че Кредитополучателят ще заплаща месечна такса за обслужване
на разплащателната сметка, разкрита във връзка с кредита, в размер на 3,50 лв. От
представения към заявлението погасителен план към Договора се установявало, че описаната
месечна такса е включена като съставна част от общата дължима месечна погасителна
вноска по кредита, като тя е взета предвид и при изчисляване на общия разход по
кредита за потребителя, посочен като стойност на ГПР в чл. 3, ал. 9 от Договора.
В този смисъл ответникът е бил предварително запознат със стойността на допълнителната
услуга по разкриване и поддържане на разплащателна сметка, имал е възможност да
я съпостави с пазарните нива на таксите за сходни такива услуги и е взел информирано
решение за сключване на договора при тези условия. В обстоятелствената част на заявлението
по чл. 417 ГПК, заявителят подробно е разяснил, че претендираната сума от 66,50
лева — такси начислени за периода от 08.05.2019 г. до 18.11.2020 г. включва 19 бр.
месечни такси за обслужване на разплащателна сметка, дължими съгласно чл. 5, т.
2 от процесния договор. Предвид изложеното, считат отхвърлянето на заявлението му
в тази част за неправилно.
Неправилно било и отхвърлянето на заявлението в частта му за претендираните
от Банката-заявител нотариални такси в общ размер от 78,00 лева. Таксите били заплатени
от банката във връзка с връчване на нотариалната покана за обявяване предсрочната
изискуемост на кредитното задължение и подлежат на обезщетяване, съгласно чл.
309а. ал. 1. прелл. 2 от ТЗ. Нотариалната покана, заедно с банкови бордера, доказващи
действителното заплащане на нотариалните такси, са представени като доказателства
в производството. Отделно от това, с оглед разрешението, дадено в т. 18 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, а именно, че
предсрочната изискуемост на вземането, произтичащо от договор за банков кредит настъпва,
след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем
и е обявила това на длъжника, за което заявителят трябва да представи доказателства
заедно с извлечението от сметка, считат, че съобщаването на длъжника за обявяване
на предсрочната изискуемост е задължително условие за защита правата на кредитора
и стартиране на съдебното производство по издаване заповед за изпълнение. Предвид
това, намират, че разходите по това необходимо уведомяване на длъжника за обявяването
на изискуемостта следва да са в тежест на неизправната страна, т.е. на длъжника,
поради което същите се претендират от заявителя. Гореизложеното обосновавало неправилността
на отхвърлянето на заявлението и в тази му част. Молят да бъде отменено разпореждане
от 30.11.2020 г., по ч. гр. д. № 4882/2020 г. по описа на Районен съд - С.З., ГК,
II с-в, поради неговата неправилност и вместо това да бъде постановено да се издаде
заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на „Ю.Б.“ АД срещу- длъжника К.В.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за сумите от 66,50 лева — такси, начислени за периода
от 08.05.2019 г. до 18.11.2020 г. по Договор за потребителски кредит № FL839472
от 08.02.2017 г. и 78,00 лева — нотариални такси, заедно с пълния размер на претендираните
от заявителя съдебно-деловодни разноски. Молят да им бъдат присъдени и
направените разноски в настоящото производство.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите
от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по писмено заявление
от 25.11.2020г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417
от ГПК за няколко отделни вземания, като отказ е постановен само за следните
суми: 66,50 лева - такси, начислени за периода от 08.05.2019 г. до 18.11.2020 г.
по Договор за потребителски кредит № FL839472 от 08.02.2017 г. и 78,00 лева - нотариални
такси.
При така установените обстоятелства въззивният съд намира следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-легитимирано
лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен
акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Разпоредбата на чл.417, т.2 от ГПК предвижда възможност заявителят да
поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от
неговия размер, се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с
които се установяват вземания на банките. Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.2
от ЗКИ извлечението от счетоводните книги следва да съдържа най- малко
информация за броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за
плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума; за общия
размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя,
включваща главница и непогасената договорена лихва; за размера на обезщетението
за забава за просрочените плащания.
Видно от приложеното към заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение извлечение от счетоводните книги, в същото е посочена процесната
сума от 66.50 лв., като „такси“ за периода от 08.05.2019г. до 18.11.2020г.
включително по Договор за потребителски
кредит № FL839472 от 08.02.2017 г. Съгласно императивната разпоредба на чл.411,
ал.2, т.2 и т.3 от ГПК заповедният РС е длъжен да извърши служебно проверка за
наличие на евентуално противоречие със закона и добрите нрави, включително и за
евентуалното наличие на нищожна клауза в потребителски договор. От изложеното в
заявлението и приложените към него документи се е установило от
първоинстанционния заповеден РС, че претендираното вземане произтичат от
сключен между страните договор за потребителски кредит от 08.02.2017г., който
по своя вид и характер се явява потребителски такъв, ето защо за него са
приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Предвид което въззивният съд счита, че
процесната претендирана сума от 66, 50 лв., като такса за периода от 08.05.2019г.
до 18.11.2020г. включително е в противоречие
с разпоредбите на чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК, тъй като практически заобикаля
разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, понеже направените от кредитора- заявител разноски
са по повод забавеното изпълнение на договора от страна на длъжника- потребител,
а при забава на потребителя кредиторът има право единствено и само на лихва за
времето на забавата, но не и на други компенсации и осребрявания/в случая
наречени „такса“ за съответния период от време/.
По отношение на искането за присъждане на сумата от 78,00
лева - нотариални такси, въззивният съд намира, че същото противоречи на закона.
В конкретният случай въззивният съд приема, че противоречието
със закона е налице, т.к. разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани
с договора. Нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК обаче забранява на кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Действията, свързани с управлението на кредита представляват съвкупността
от действията по администриране на точното изпълнение на задълженията на двете страни
по договора за кредит. Изхождайки от правната същност на обявяването на предсрочната
изискуемост като упражняването на субективно право, установено в полза на кредитора,
с което спрямо длъжника се отнема преимуществото на срока по договора, то фактическите
действия, които кредиторът предприема, за да доведе до знанието на длъжника това
свое волеизявление, могат да се считат за действия по управление на кредита. Ето
защо и разходите, които кредиторът прави във връзка с обявяването на предсрочната
изискуемост на договора за потребителски кредит не могат да бъдат възложени в тежест
на потребителя, т.к. по своето същество биха представлявали такса за действия, свързани
с управлението на кредита.
По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното
разпореждане и в тази му част е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане се
явява законосъобразно и правилно, и следва да бъде потвърдено изцяло, ведно със
законните последици от това.
Настоящото въззивно Определение е окончателно и не подлежи на обжалване
пред по- горен съд.
Водим от горните мотиви и на осн. чл.413 във вр. с чл.417 от ГПК във вр. с чл.10а, ал.2 и ал.4 и чл.33, ал.1 от ЗПК, въззивният
ОС- Ст.Загора
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 30.11.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 4882/2020г. по описа
на РС- гр.С.З..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :