Р Е Ш
Е Н И Е
№ 412 14.10.2020 г. град
Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Албена Ангелова
и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
административно дело № 296 по описа за
2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на чл. 215 от
Закона за устройството на територията (ЗУТ) във вр. с
чл. 145 и сл. от АПК.
Жалбоподателите М.И.П. и Р.Д.П. *** обжалват издадена на 22.04.2020 г. виза от
Главния архитект на Община – Стара
Загора, с която се допуска проектиране на ограда до 2,20 метра съгласно чл. 48 от ЗУТ. В
жалбата се твърди, че те
били притежавали в съсобственост с И.С. и на съпруга й, след смъртта му с
техните наследници дворно място с площ от 685кв.м., представляващо УПИ ХХІІ---132,
в кв. 482 по плана на гр. Стара Загора при квоти 244/685 ид.
части за тях, а квотата на С. била 441/685. Дворното място било съсобствено и
обслужвало два жилищни имота. Те били си разпределил правото на ползване на дворното
място по съдебен ред с решение № 5088 от 07.05.2014 г., по гр.д. №3899/2010 г.
По искане на другите съсобственици била издадена атакуваната от тях виза за
проектиране без тяхно съгласие. Изграждането на
ограда в съсобствен имот, по начина, по който било предвидено щяло да им
създаде неудобства да ползват имота. Тази висока ограда щяла да хвърля сянка в
имота. Моли съда да постанови решение, с
което въпросната виза, издадена от Главния архитект на Община - Стара Загора да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбите – Главният архитект на
Община Стара Загора,
чрез процесуалния си
представител юрисконсулт С., оспорва жалбата
като неоснователна и
недоказана.
Аргументира се, че оспорената виза е издадена от орган с материална и
териториална компетентност, съгласно чл. 140, ал.1 от ЗУТ, че при издаването й
не са допуснати процесуални нарушения, както и че са спазени законовите
изисквания за формата на акта. Били
спазени техническите изисквания за
издаване на визата, а жалбоподателите били
уведомени за акта. В
заключение, ответникът моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли
подадената
жалба
като неоснователна.
Заинтересованите страни И.М.С. и Р.И.Й. се явяват лично и оспорват подадената
жалба, като неоснователна и молят съда да потвърди визата за проектиране.
Заинтересованата страна Й.И.Й., чрез пълномощника си по делото
И.С. моли оспорения административен акт
да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.
Настоящият
съдебен състав на Административен съд – Стара
Загора, като взе предвид становищата на страните по делото
и приобщените доказателства, включително тези в административната преписка,
обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа страна:
Предмет на обжалване е Виза за проектиране от 22.04.2020 г. на Главния
архитект на Община Стара
Загора, с която на основание чл. 140, ал.3 от ЗУТ,
е допуснато проектиране
на ограда с височина 2,20 метра съгласно чл.48 от ЗУТ.
От представените и приобщени по делото
доказателства безспорно се установява, че
производството по издаване на обжалваната виза е започнало въз основа на
заявление за издаване за виза за проектиране с вх.№ 20-03-158/22.04.2020 г., подадена
от Р.И.Й. и Й.И.Й.
като съсобственици на
поземлен имоти УПИ 10166,
кв. 482,квартал Кольо Ганчев по плана на гр. Стара Загора с административен
адрес гр. Стара Загора, бул. „*** ***” № 20А са поискали да им бъде издадена
виза за проектиране на
ограда по уличната регулационна линия и в дъното на УПИ ХХІІ. Към така подаденото
заявление са
приложени
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 35, том ХV, дело №5266/1975, нотариален
акт № 110, том ХІІ, рег. №27690, дело 1884/2019 г., нотариален акт №109, том
ХІІ, рег.№ 27686, дело № ********* г. и удостоверение за наследници №4198 от
19.07.2017 година на Община Стара Загора.
Визата е издадена от Главния архитект на
Община – Стара Загора на
22.04.2020 г. и видно от съобщение №19-99-159 от24.04.202 година и
приложените две
известия за доставяне /л.14 от
делото/ е съобщена на двамата
жалбоподатели.
В
законоустановения срок М.И.П.
и Р.Д.П. са упражнили правото си на жалба срещу така издадената
виза, като са депозирали жалби и пред съда на 07.05.2020 г.
Жалбоподателите
М.И.П. и Р. Д.П. се легитимират като
собственици на 1/2 идеална част от 685 кв.м., представляващо УПИ ХХІІ-132в
кв.482 по плана на град Стара Загора, видно от описаните в нотариалните актове
№ 66, том.V, рег.№7661 дело № 643/2003 г. и №68, том.V, рег.№7681, дело № 645
/2003 г. недвижими имоти.
От своя страна Р.И.Й. и Й.И.Й. се легитимира като собственици на 147/685 идеални части от поземлен
имот с идентификатор 68850.5325.132 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Стара Загора с описаните в тях недвижими имоти,
съгласно нотариален акт №109, том. ХІІ, дело№ 1883/2019 г., нотариален акт №
№110, том ХІІ , рег.№ 27690, дело №1884 от 2019 година.
Не е спорно, че с решение №50 от 07.05.2014 година, по
гр.дело №3899 по описа за 201 година на Старозагорски районен съд е разпределено
ползването между М.И.П. и Р.Д.П. и И.С.
и И.С. ползването на дворното място , съставляващо УПИ ХХІІ-132 , по плана на
гр. Стара Загора, съгласно скицата проект, изготвена от вещо лице К.Й.
От страна на
ответника е представена цялата преписка по издаване на оспорваната виза за
проектиране
От назначената по делото съдебно-техническа експертиза се
установи, че във визата е посочено по кои регулационни линии се допуска изграждане на оградата, дадена е максималната
височина на оградата. Според експерта са спазени техническите изисквания за
проектиране на оградата.
При така прието за установено от фактическа
страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
Жалбата на М.И.П. и Р.Д.П. - са допустими, подадени в законоустановения срок
по чл. 251, ал.4 от ЗУТ, до компетентния съд, против подлежащ на оспорване
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, вр. чл. 214, ал. 1 от ЗУТ, от лица, които имат правен
интерес от оспорването и са активно процесуално легитимирани по смисъла на чл.
131, ал.2, т.1 от ЗУТ.
Разгледани по
същество обаче, жалбата се
явява неоснователна. Извършвайки задължителната служебна проверка за
законосъобразност на оспорвания индивидуален административен акт, съдът намира,
че обжалваната виза е валиден административен акт, издаден от компетентен
орган, с материална и териториална компетентност, съобразно чл. 140, ал.1 от ЗУТ. В същност между страните не е спорно, че въпросната виза е издадена от
Главния архитект на общината. Следователно не е налице порок по смисъла на чл.
146, т.1 от АПК, който да прави атакуваната виза незаконосъобразен
административен акт.
Оспорваната виза е издадена при спазване на
установената форма. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.2 от ЗУТ, визата за
проектиране представлява копие /извадка/ от действащ подробен устройствен план,
с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични
сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване
и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други
изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Когато
кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния
устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната
карта и подробния устройствен план. Процесната виза изпълнява посочените
изисквания, като представлява извадка от подробния устройствен план на гр. Стара Загора и от
кадастралната карта и кадастралните регистри в графичната й част,както и
изискванията за текстова част, определяща основанията и изискванията за
проектирането . Ето защо съдът намира, че не е налице основание по смисъла на
чл. 146, т.2 от АПК за отмяна на атакуваната виза.
Анализът на събраните доказателства дава
основание на съда да приеме, че при издаване на оспорвания акт не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, които
нарушения да правят атакуваната виза незаконосъобразен административен акт.
Не се установява и визата да е издадена в
противоречие с материалния закон. Визата за проектиране, съобразно нормата на
чл. 140, ал.1 от ЗУТ, се издава по искане на възложителя или упълномощено от
него лице. Безспорно е от събраните по делото доказателства, че и оспорваната в
това съдебно производство виза за проектиране е издадена по искане на заявител,
който е собственик на имота, за който се иска да бъде издадена такава.
Навежданите от жалбоподателите доводи, че атакуваната виза за проектиране е
незаконосъобразна, тъй като не било искано тяхното съгласие като съсобственици
на имота е неотносимо. Всички тези доводи за
необходимостта от съгласието на съсобствениците на строеж, за отстоянията на
бъдещия строеж спрямо сградата на жалбоподателите, за сериозното негативно
отражение на евентуалния строеж върху сградата,
собственост на жалбоподателите, следва, и могат да бъдат
направени в едно друго производство по оспорване законосъобразността на
издадено разрешение за строеж. Доколкото по силата на закона всеки собственик
на имот може да поиска да му бъде издадена виза за проектиране, като за
издаването й законът не предвижда като задължителна предпоставка съгласие на
останалите съсобственици, то издавайки оспорвания акт ответниците изцяло са изпълнили вменените им от закона
задължения. Нещо повече, в конкретния случай, за да гарантира и защити правата
на жалбоподателите в текстовата част на визата
Главният архитект на Община-Стара
Загора изрично и недвусмислено е записал, че за да бъде
издадено разрешение за строеж на поискалия издаването на визата за проектиране
задължително трябва да бъде спазят
изискванията на чл. 48 от ЗУТ.
Дали жалбоподателите са
съгласни и ще дадат необходимото съгласие в писмена форма за извършване на
такъв строеж е въпрос, който излиза извън рамките на конкретния правен спор,
поради което и няма да бъде обсъждан от съда. Несъгласието им с изграждането на
проектираното подлежат на защита в друго съдебно производство, по друг ред.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо изрично да посочи, че визата за
проектиране е задължителна предпоставка за издаване на разрешение за строеж,
като едва в производството по издаване на разрешение за строеж, като една от
предпоставките за издаването му е предвидено съгласие на съсобствениците.
Съобразно чл. 183 от ЗУТ, приложим към конкретния казус, задължителна
предпоставка за издаване разрешение за строеж при съсобствен имот е договор в
нотариална форма с останалите съсобственици, които да обективират
в този договор своето съгласие за извършване на строежа. В производството по
издаване на виза за проектиране обаче, такова съгласие не се изисква. Ето защо
липсата на съгласие на жалбоподателите в производството по издаване на виза за
проектиране не е порок при издаването на същата и не е основание същата да бъде
отменена като незаконосъобразна. Поради
което съдът приема, че
оспорваната виза за проектиране е издадена в съответствие с приложимите
материално-правни разпоредби.
Неотносими в това
производство са и другите доводи на жалбоподателите,
че в резултат на изпълнението на стоежа ще се засенчва сградата в имота.
По изложените
съображения съдът намира,
че са налице предвидените в закона предпоставки за прилагане на чл.
140, ал.2 и ал.3 о ЗУТ и чл. 48 от ЗУТ за издаване на оспорваната виза за проектиране,
като параметрите на допуснатото проектиране в пълна степен отговаря на
законовите изисквания. В тази връзка, съдът споделя доводите на ответника,че в
хода на съдебното производство жалбоподателите не ангажираха никакви
доказателства, нито направиха относими възражения.
Навежданите от тях доводи не касаят издадената виза за проектиране и не такива,
сочещи наличието на порок в оспорвания акт, който порок да прави същия
незаконосъобразен и да налага отмяната му, а представляват доводи, които могат
да бъдат разглеждани в производство по оспорване разрешение за строеж.
По изложените съображения съдът намира,че подадената. жалба е
неоснователна и
недоказана и
следва да бъдат оставени без уважение със законните последици от това.
При този изход на делото неоснователна се явява претенцията на жалбоподателите за присъждане на разноски
по чл. 143,ал.1 от ЗУТ
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал. 2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.П. и Р.Д.П. *** против издадена на 22.04.2020 г. виза от
Главния архитект на Община – Стара
Загора, с която се допуска проектиране на ограда до 2,20 метра съгласно чл. 48 от ЗУТ
като неоснователна.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: