Р Е Ш Е Н И Е
№ 314/18.07.2023 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание
на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година, I касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КР. ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: С. САНДЕВА
ИВ.
ВЕЛЧЕВА
При участието на прокурора РУМЯНА
ЖЕЛЕВА и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя КАНД
№ 352/ 2023 год. по описа на АДмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава
ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба на Директора на Областна дирекция
по безопасност на храните (ОДБХ) – Добрич, подадена чрез юрисконсулт Д.М.,
срещу Решение № 86/ 23.03.2023 г., постановено по НАХД № 959/ 2022 г. по описа
на Районен съд – Добрич.
Касаторът счита, че
първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 348,
ал. 1, т. 1 от НПК. Добавя, че то е постановено
при неправилно приложение на материалния закон, дължащо се на неправилно
възприемане на фактическата обстановка по спора и погрешна преценка на
събраните гласни и писмени доказателства.
Настоява, че е неправилен изводът на съда, че АУАН е
съставен въз основа на фактическа обстановка, която не е лично и непосредствено
установена от актосъставителя. Сочи, че на извършената на 25.03.2022 г.
проверка в обект - склад, находящ се в гр. Добрич, бул. „****“ № 84, лично е
присъствал актосъставителят, зооинж. ****- главен инспектор в отдел „Здравеопазване
на животните“ при ОДБХ Добрич, както и свидетелят при констатиране на
нарушението и съставяне на акта, д-р Пенка Георгиева Николова - началник отдел „Здравеопазване
на животните“ при ОДБХ Добрич. Обръща внимание, че актосъставителят, зооинж.
Иван Петров Тодоров, лично и собственоръчно е съставил Констативен протокол № 13/
25.03.2022 г., в който е обективирал личните възприятия и констатации от извършената
проверка и установената фактическа обстановка.
Изразява становище, че неправилно
ДРС е приел, че дружеството не е извършило твърдяното нарушение и не е
складирало фуражи в процесния обект, т.е. че констатираните по време на
проверката от 25.03.2022 г. фуражи не са били складирани.
Излага доводи и за това, че
неправилно съдът е счел, че всички обекти на дружеството представляват едно
общо предприятие и че с оглед на това дружеството разполага с лиценз на
оператор в сектора на фуражите, поради което не е необходима регистрацията на
отделния обект.
Иска отмяна на
първоинстанционното решение и издаване на друго по същество на спора, с което
да бъде потвърдено НП.
В съдебно заседание
касаторът не се явява, представлява се
от юрисконсулт М., която поддържа жалбата.
Ответникът – „****“ ООД,
представлявано от управителя С.П., чрез адв. П.А., ДАК, представя писмен
отговор по жалбата, в който оспорва същата. В съдебно заседание, ответникът,
редовно призован, не се представлява. С молба вх. № 2760/ 10.07.23 г. (л. 16),
чрез адв. П. А., заявява, че поддържа отговора и изразява доводи за правилност
на първоинстанционното решение.
Представителят на ДОП счита, че жалбата
е основателна, като решението на ДРС следва да бъде отменено.
Съдът, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от
жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218 ал. 2 АПК,
намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от
обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а
разгледана по същество, е основателна.
С обжалваното
решение районният съд е отменил наказателно постановление № 08/ 16.06.2022 год. на Директора на ОДБХ гр.
Добрич, с което на дружеството, в качеството му на собственик на обект - склад,
находящ в се гр. Добрич. бул. „****“ № 84, извършващ дейност, попадаща в
обхвата на чл. 9 от Регламент (ЕО) № 183/2005 от 12 януари 2005 година за
определяне на изискванията за хигиена на фуражите, а именно складиране на
фуражи, в нерегистриран от Българската агенция по безопасност на храните обект
- склад, находящ се на посочения по – горе адрес, за нарушение на чл. 15, ал. 1
от Закона за фуражите е наложена имуществена санкция по чл. 66, ал. 2, изр.
първо от Закона за фуражите в размер на 3000.00 лв. (три хиляди лева).
При проверка,
извършена на 25.03.2022 г., в обекта, е установено, че в складовите помещения
се съхраняват храни за домашни любимци – кучета, както и млекозаместител,
растителна мазнина, допълващи фуражи, предназначени за изхранване на
продуктивни животни, за които е съставен опис. След проверка в регистъра по чл.
17, ал. 1 от Закона за фуражите (ЗФ), е констатирано, че обектът не е вписан в регистъра
по чл. 17, ал. 1 от Закона за фуражите. На са представени при проверката документи
за произход на съхраняваните фуражи и не е изяснена собствеността на
помещението, в което се съхраняват. Съставен е Констативен протокол № 13/ 25.03.22
г., подписан от единия от управителите на дружеството, С.Х.П.. На 07.04.22 г. в
деловодната система на ОДБХ Добрич е регистрирана молба от г-н П., към която са
приложени документи за собственост на обекта и стоките в него, предназначени за
изхранване на продуктивни животни. От приложените документи: нотариален акт с
вх. рег. № 5746/ 2006 г., Акт № 36, том IX, дело № 2248/ 2006 г. на СВ към АВ
при ДРС и фактури, е направен извод, че обектът и фуражите в него са
собственост на „***“ ООД, ЕИК *********. С оглед представените документи на
07.04.2022 г. е извършена последваща проверка на обекта, констатациите от която
са обективирани в Констативен протокол № 17/ 07.04.2022 г. Впоследствие, на
база цитираните констативни протоколи, е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 000086/ 21.04.2022 г. Срещу АУАН не е
постъпило писмено възражение от страна на нарушителя, но в самия АУАН е вписано
от представителя на дружеството, че има възражения, без да посочи какви.
На основание
съставения АУАН е издадено обжалваното пред ДРС наказателно постановление (НП)
№ 08/ 16.06.22 г.
За да отмени НП, РС
е приел, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални и материални нарушения. Счел е, че от разпита на актосъставителя и
свидетеля на проверката се налагал изводът, че те са съставили констативния
протокол от процесната проверка и самия АУАН не въз основа на лично установени
от тях факти, а изцяло стъпвайки на установеното от техни колеги от ЦУ на БАБХ
в град София и техните указания, като по този начин е изложил довод, че е нарушен
принципът на оперативната самостоятелност, защото на контролните органи от ОДБХ
- Добрич е указано по административен ред какви констатации следва да отразят в
констативния протокол от проверката от 25.03.2022 г. и АУАН е съставен въз
основа на фактическа обстановка, която не е лично и непосредствено установена
от актосъставителя.
На следващо място,
за да отмени НП, е изложил становището, че в процесното НП изрично било
записано, че имуществената санкция по него се налага заради това, че дружеството
складира фуражи в обект, който не е регистриран по реда на Закона за фуражите,
т.е. се касае за форма на изпълнителното деяние „складиране“, но от събраните
по делото доказателства се установявало, че такова деяние, нарушение, не било
налице. Според първоинстанционния съд обектът, в който е извършена процесната
проверка, към момента на извършването ѝ се е използвал от дружеството за
претоварване на ветеринарно – медицински продукти (ВМП) от камиони на по-малки
бусове, чрез които тези ВМП след това се разнасяли в складовете на дружеството
в страната, за което лиценз не се изисквал.
За този извод съдът се е позовал на показанията на свидетеля Кирчев, като е
счел, че неговите показания са еднопосочни с тези на актосъставителя и
свидетеля по акта – П. Николова.
Съдът е изтълкувал
нормите на относимия Регламент и тези от Закона за фуражите в смисъл, че отделните
обекти на дружеството не са отделни предприятия, а са част от едно предприятие,
а дружеството, като субект на правото, притежава лиценз за извършване на
дейност като оператор в сектора на фуражите, поради което нарушение не било
налице.
В резултат е
отменил НП изцяло.
Сторените от
първоинстанционния съд изводи не се подкрепят от събраните пред него
доказателства и са в противоречие с приложимите правни норми, поради което не
се споделят от настоящия състав.
Видно от
приложените в първоинстанционното производство констативни протоколи, същите
обективират проверка, извършена от ****, гл. инспектор в ОДБХ Добрич, д-р ****,
ОДБХ Добрич, Ивайло Димитров, Г. Стойчев, в присъствието на управителя на
дружеството П. и в присъствието на св. ****(КП от 25.03.22 г.) от ****, д-р ****,
в присъствието на св. ****(КП от 07.04.22 г.).
АУАН е съставен от
Иван Петров Тодоров, гл. инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“ в ОДБХ
– Добрич, в присъствието на свидетелите – ****– свидетели при съставяне на акта
и установяване на нарушението.
При наличието на
тези писмени доказателства неясно как съдът е счел, че АУАН не бил съставен в
резултат на лични възприятия от актосъставителя, с което бил нарушен принципът на оперативната самостоятелност,
тъй като било указано от колегите им от София какво да пишат. В хода на
съдебното производство няма дори и такива показания от актосъставителя и
свидетелите по акта.
Св. Тодоров казва:
„На 25.03.22 г. при проверка във връзка със заповед на изпълнителния директор
на БАБХ, на адрес: гр. Добрич, бул. „****“ № 84 е констатирано наличието на
фуражи, предназначени за изхранването на домашни любимци и продуктивни животни,
за което бяхме сигнализирани.“ И продължава с отговор на въпроса от кого са
били сигнализирани: „От комисията, която проверява помещението… пристигнахме
на място и също констатирахме наличието на фуражи, млекозаместители и храни
за домашни любимци…“
Св. Бекярова
обяснява, че е свидетел при съставянето на АУАН, но че е присъствала и при
извършената на 07.04.2022 г. проверка на обекта.
Св. Николова
заявява, че е свидетел и на проверките, и на съставянето на АУАН. Споделя, че
във връзка с жалба и заповед, получена от централното управление, е извършена проверка и те, като местен орган,
са повикани да направят констативен протокол и да отразят каква е ситуацията,
при което е изготвен опис на наличните в складовото помещение храни за
продуктивни животни и храни за кучета (л. 12 от първоинстанционното дело).
Посочва, че е съставен за установеното констативен протокол, както и че на
07.04.2022 г., след регистрирана молба от управителя на дружеството, П., с
приложени към нея доказателства за собственост на обекта и произход на стоките,
е извършена повторна проверка и е съставен втори констативен протокол. На въпрос
на процесуалния представител на дружеството св. Николова отговаря, че местните
служители са констатирали това, което и софийските им колеги са установили, но
от този отговор съдът си прави извод, че те не са възприели лично фактите,
което е в противоречие, както със събраните писмени доказателства, така и със
смисъла на дадените показания. Нещо повече, св. Николова потвърждава, че към
датата на разпита ѝ конкретният обект вече е регистриран по Закона за
фуражите и има издадено удостоверение за това, което противоречи на извода пък
на съда, че законът не изисквал регистрация за всеки един обект, тъй като
всички обекти били едно „предприятие“.
В подкрепа на
горните показания са и показанията на св. Кирчев, посочен от жалбоподателя пред
ДРС. Така св. ****твърди, че към момента на проверката конкретният обект не бил
склад, а само място за разтоварване и разпределяне на фуражи и млека, но
същевременно споделя, че стоката е престоявала в обекта от час-два, три, пет до
ден – два. Тези негови показания подкрепят извода, че се касае за съхранение на
фуражи в конкретния обект, а от друга страна тяхната насока е да затвърди
защитната теза на жалбоподателя, че първоначално това място било използвано,
както казва в съдебно заседание процесуалният му представител, за
разпределителна гара.
Първоинстанционният
съд е възприел превратно дадените пред него показания и е цитирал тези, които
са неотносими към предмета на спора.
При така събраните
доказателства и безспорно установеното, че този обект не е бил регистриран в
регистъра по чл. 17, ал. 1 от ЗФ, то изводите на ДРС за наличие на съществени
нарушения на процесуалните и материалните правила, както е приел в решението
си, са необосновани и в противоречие с материалния закон.
Настоящата
инстанция намира следното:
Както при издаване
на АУАН, така и на НП са спазени административнопроизводствените правила. При
проверките е присъствал представител на дружеството. АУАН е съставен от лице,
присъствало и при двете проверки и отразило резултатите им в нарочни
констативни протоколи, връчен е надлежно на управителя Венцислав П., което е
удостоверено с подписа му. По АУАН са налице двама свидетели, единият от които е
присъствал и при двете проверки, а вторият при втората проверка. Приложен е
опис на намерените храни за кучета и фуражи.
Съдът е счел, че
неправилно е приложена нормата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и е допуснал до
разглеждане подадената срещу НП жалба, като наказаното лице е имало възможност
да се защити срещу наложената му санкция. Защитата е упражнена надлежно, както
пред ДРС, така и пред касационната инстанция. В този смисъл наказаното лице не
е било лишено от възможността за защита.
Законът е
категоричен, че лице, което наруши
разпоредбата на чл. 15, ал. 1 във връзка с дейностите, попадащи в обхвата на
чл. 9 от Регламент (ЕО) № 183/2005 и отнасящи се за предприятия, различни от
тези на ниво първично производство на фуражи, посочени в чл. 5, параграф 1 на
Регламент (ЕО) № 183/2005, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., а
при повторно нарушение глобата е в размер от 3000 до 5000 лв., като съгласно
чл. 66, ал. 2 от ЗФ, когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице
или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 5000
лв., а при повторно нарушение санкцията е в размер от 5000 до 10 000 лв.
Безспорно се
установява по делото, че се касае за предприятие, различно от тези на ниво
първично производство на фуражи, посочени в чл. 5, § 1 от Регламент (ЕО) №
183/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 12 януари 2005 г. относно
определяне на изискванията за хигиена на фуражите Регламент (ЕО) № 183/2005) и
попада в обхвата на чл. 9 от Регламент (ЕО) 183/2005 (Регламентът). Съгласно
чл. 15, ал. 1 от Закона за фуражите дейностите, попадащи в обхвата на чл. 9 от
Регламента и отнасящи се за предприятия, различни от тези на ниво първично
производство на фуражи, посочени в чл. 5, § 1 от този Регламент, се извършват само
в обекти, регистрирани от Българската агенция по безопасност на храните. В
съответствие с чл. 11, буква „а“ от Регламента операторите в сектора на
фуражите не могат да работят без регистрация, което е разписано в чл. 9, ал. 2,
буква „а“. Операторите в сектора на фуражите нотифицират съответния компетентен
орган за всички предприятия под техен контрол, действащи във всеки от стадиите
на производство, обработка, складиране, транспорт или разпределение на
фуражи във формата, изискана от компетентния орган, с оглед регистрация,
като регистрацията се извършва по реда на чл. 16 от Закона за фуражите и
вписване в регистъра по чл. 17, ал. 1 от Закона за фуражите.
При проверката на
25.03.22 г. в процесния обект са намерени 10 вида стоки, в това число суха
храна за кучета, храна за кучета, млекозаместител, растителна мазнина, допълващ
фураж, сухо мляко, допълващ минерален фураж. Стоките представляват фуражи по
смисъла на закона и се изисква те да бъдат складирани, транспортирани,
разпределяни в регистрирани обекти. Липсата на регистрация изпълнява признаците
на нарушение на изискванията по чл. 15, ал. 1 от ЗФ. Това нарушение е доказано
по безспорен и категоричен начин, на който извод навежда анализът на събраните
доказателства в тяхното единство и съвкупност при съпоставяне с относимите
норми. Приложена е съответната санкционна норма по чл. 66, ал. 2, във връзка с
ал. 1 от ЗФ, като е наложена минималната предвидена в закона санкция.
С оглед горното,
като е отменил НП, съдът е постановил порочен акт, който следва да бъде отменен,
а касационната жалба – уважена, като с оглед обстоятелството, че фактическата
обстановка е изяснена в цялост, събрани са относимите доказателства, то следва
да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което да бъде
потвърдено НП.
С оглед изхода от
спора и изрично стореното от процесуалния представител на касатора искане за
присъждане на разноски за касационната инстанция, то на основание чл. 63д, ал. 3,
във връзка с ал. 1 от ЗАНН на същия следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв. (осемдесет лева) за
процесуално представителство пред касационната инстанция.
Предвид изложеното,
на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ
от АПК, Административен съд – Добрич, I касационен състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 86/ 23.03.2023 г., постановено по НАХД № 959/ 2022 г. по описа на Районен съд
– Добрич, с което е отменено наказателно постановление № 08/ 16.06.2022 год. на Директора на ОДБХ гр.
Добрич и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 08/ 16.06.2022 год. на Директора на
ОДБХ гр. Добрич.
ОСЪЖДА „****“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „****в“ № 1, ет. 3, ап. 5, представлявано
от управителя С.Х.П., да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните
– Добрич сума в размер на 80.00 лв. (осемдесет лева) съдебно – деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.