П Р О
Т О К О Л
№ 608
гр.
Пловдив, 17 октомври 2019 година
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателен състав,
в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
АЛЕКСАНДЪР СТОЙЧЕВ
при
участието на съдебния
секретар Антоанета Калайджиева
и в
присъствието на прокурора ВИКТОР
ЯНКОВ сложи за разглеждане докладваното от съдията-докладчик МИЛЕНА
РАНГЕЛОВА, ВЧНД № 523 по
описа за 2019 година.
На
именното повикване в 10.36 часа в
залата се явиха:
Производството е по реда на чл. 64, ал. 6, 7 и 8 от НПК.
Образувано е по въззивни
частни жалби на адв. И.В., в качеството му на защитник на обвиняемия Г.М.И. и
на адв. Г.С.-Ц. в качеството ѝ на защитник на обвиняемия Д.Ю.А., против
определение № 529 от 11.10.2019 г. по ЧНД № 661/2019 г. по описа на П.окръжен
съд, с което по отношение на двамата са взети мерки за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ
ПОД СТРАЖА“.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ/обвиняемият/Г.М.И. се явява лично, доведен от ареста, и със защитниците си – адв. И.В., упълномощен от по-рано и адв. Д.М., редовно упълномощен от днес.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ /обвиняемият/ Д.Ю.А. се явява лично, доведен от ареста, и със
защитника си – адв. Г.С.-Ц., която представя пълномощно
подписано от него и адв. М.Я.от АК Д., който също представя
подписано от доверителя си пълномощно.
ЗА
АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА – П. се явява прокурора ВИКТОР ЯНКОВ.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
ПРОКУРОР ЯНКОВ: Да се даде ход на делото.
Адв. И.В.: Да се даде ход на делото.
Адв. Г.С.-Ц.:
Да се даде ход на делото.
Адв. Д.М.: Да се даде ход на делото.
Адв. М.Я.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият
Г.М.И.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият Д.Ю.А.: Да
се даде ход на делото.
Съдът не открива
процесуална пречка за разглеждане на делото в днешното с.з. Упълномощаването на
адв. Ц. и адв. Я. от страна на непълнолетния обвиняем А. се приема за коректно,
при все че поради невъзможност да бъде издирена майката (а бащата не е
известен) е извършено без съгласие на родител. Както е указано в чл. 4 от ЗЛС навършилите 14 годишна възраст
лица могат да извършват с а м и обикновени сделки за задоволяване на
текущите си нужди. Точно подобна нужда
се очертава днес – нужда да бъде охранено неговото право на защита, като му
бъде осигурена възможност за собствен избор на защитник. Вън от съмнение е, че
интересът на жалбоподателя е да бъде представляван не от един, а от двама
защитници. Всяко друго решение би означавало осъществяване на служебна защита
до момента на издирване на неговата майка (която да подпише пълномощните).
Подобен подход не би отговорил на абсолютната наложителност да бъде осигурена
оптимална защита на правата на току що навършилия 14-годишна възраст А. в настоящия процесуален момент. Разбира
се, във връзка с участието на договорен защитник в следващите процесуални етапи
от развитието на делото, следва да бъдат положени усилия за издирване на
неговата майка.
По тези съображения съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА
се делото от съдията – докладчик Милена Рангелова.
На страните се
разясниха правата им по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. И.В.: Нямам искания за отводи. Поддържаме
жалбата. Представям и моля да приемете няколко документа като писмени
доказателства - медицински преглед –
консултация, издадена от мед. лице, удостоверение за сключен граждански брак, а
с оглед неговата дейност представям и няколко документа от МЗ за регистрация
като земеделски стопанин (5 на брой), както и договор за отдаване под наем на
земеделска земя. Нямам искания за отводи към състава и такива за други доказателства
по делото.
ПРОКУРОР ЯНКОВ: Запознат съм с представените писмени доказателства,
да се приемат.
Нямам
искания за отводи към състава и такива за други доказателства по делото. Да се
даде ход на съдебните прения.
Адв. Д.М.: Поддържаме жалбата. Нямаме искания за
отводи към състава и такива за други доказателства по делото. Не възразявам да
се приемат доказателствата. Да се даде ход на съдебните прения.
Адв. Г.С.-Ц.: Поддържаме жалбата. Нямаме искания за отводи към
състава и такива за други доказателства. Да се приемат представените писмени
доказателства. Да се даде ход на съдебните прения.
Адв. М.Я.: Поддържаме
жалбата. Нямаме искания за отводи към състава и такива за други доказателства
по делото. Да се приемат представените писмени доказателства. Да се даде ход на
съдебните прения.
Обвиняемият Г.М.И.:
Също поддържам жалбата и нямам искания за отводи, да се приемат днес
представените писмени доказателства, нямам искания за други доказателства. Зная
защо съм тук. Искам по-лека мярка за неотклонение.
Обвиняемият Д.Ю.А.: Също поддържам жалбата и нямам
искания за отводи и доказателства. Зная защо съм тук. Да се приемат
представените писмени доказателства. Искам по-лека мярка за неотклонение.
Съдът прие, че доказателственото искане е
допустимо и очевидно се отнася към обстоятелствата, които подлежат на
разглеждане по реда на настоящото производство. Заедно с това намира, че делото
е изяснено от фактическа и правна страна, поради което
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА днес представените писмени доказателства.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв. И.В.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло жалбата по изложените
съображения в нея и моля да отмените определението на ОС П., като считам същото
за необосновано. Ще моля да замените тази мярка с някоя от предвидените
по-леки.
Жалбата е достатъчно
пространна, но ще насоча вниманието Ви на няколко основни момента, които
считам, че могат да мотивират настоящия съд във връзка с искането, което направих
пред Вас.
Няма да се спирам на извода
на съда за опасност лицето да извърши престъпление. Такава опасност няма с
оглед данните по делото.
Не съм съгласен и не следва
да се споделя становището, че има реална опасност да се укрие. Много внимателно
ако се прецени неговото поведение във възникналия инцидент, става ясно какви са
били действителните му намерения. Той е човекът, който се е обадил на ***,
той е потърсил съдействието на полицията
с искане да задържат пострадалия Г.. Изчакал е на място, явил се е доброволно
на следващия ден в Р** П.. Това са все действия от негова страна, които ясно
показват намерението му да не се укрива, а напротив – да окаже съдействие.
Съдът
не се е съобразил и с гласните доказателства, които бяха дадени от св. Й., в
които освен положителните данни, които той изрази за подзащитния ми, много ясно
посочи какво е местопребиваването на подзащитния ми в гр. П., посочи ясен адрес
и той фигурира и в представения договор за наем на помещението, който съпругата
му е сключила м.юни тази година. Няма логика да се сключва договор и да се
плаща 250 лв. наем, ако няма да се живее в него.
Само по отношение на
предпоставката, която съдът е възприел ще отбележа, че е налице е една
прибързаност на самото обвинение. Видно е, че доказателствата не са в пълна
степен обсъдени. Обвинението се позовава на преразказани от свидетелите -
полицейски служители обяснения, дадени от обвиняемите в разузнавателна беседа.
Съдът е отбелязал снети писмени обяснения, но няма такива. Много странно, че подзащитният
ми говори български език, а не му е дадена възможност да си напише обясненията,
каквито той желае. А отгоре ясно е записано -
„Горното ми се прочете и подписах“.
Считам, че това не е
най-адекватната мярка. Ще моля съда да вземе решение, с което да постанови
по-лека мярка. Всичко по делото показва, че подзащитният ми не следва да бъде
задържан.
Адв. Д.М.: Уважаеми апелативни съдии, от името на нашия доверител
ще помоля да уважите жалбата на колегата, с която е било атакувано определение
на ПзОС.
Съдът е приел, че от
доказателствата по делото е налице обоснованото предположение. Съдът е приел от
доказателствата по делото, че е налице реален риск, ако бъде определена по-лека
мярка за неотклонение, той реално може да се укрие. Моля да приемете, че това
определение е неправилно и незаконосъобразно и не е свързано с прочита и
съдържанието на приложените доказателства .
Само в общи линии бих
маркирал някои обстоятелства, които по мое виждане не са правени така, както са
записани в протоколното определение. На първо място съдът е приел, че именно на
базата на представеното по делото
предварителното писмено мнение на съдебния д-р П., е налице с оглед на
констатирането на увреждания, пряка причинно-следствена връзка между нанесения
побой и настъпването на смъртта. Никъде не видях в това заключение категоричен
извод за пряка причинно-следствена връзка. Експертът е констатирал двустранно
симетрично счупване на ребра, констатирана е тежка гръдна травма. Като причина за смъртта е изведена мастна
емболия. Практиката е свързана с това, че тази мастна емболия може да настъпи
по ред други причини, извън тези травматични увреждания. Очевидно този въпрос
ще бъде отворен във фазата на ДП и тепърва ще се обяснява с оглед на
назначената КСМЕ, която ще се изготви от вещи лица експерти. Но към настоящият
момент съдът малко прибързано е приел, че тези травматични увреждания са в
пряка причинно-следствена връзка с
настъпилата смърт.
Няма как да не направи
впечатление, че тези травматични увреждания, за които се твърди, че са му били
нанесени, нямат характера на много сериозни травми, като видно от фотоалбума за
оглед на трупа на пострадалия в килията в ареста се вижда, че по него няма
някакви сериозни травми, които да са обосноват извод за това, че тези травми са
предизвикани от моя доверител. Освен това съдът се базира на разпита на Х.Х.,
макар че има статут на свидетел, той има особено положение в това нак.
производство и не може да бъде оценен като един безпристрастен и обективен
свидетел, който няма повод и причина да съобщава тези факти. Той е бил задържан
в рамките на 24 ч. със заповед за задържане, като в нея е отразено и се приема,
че е участвало лице в нанасяне на побоя. Отделно от това има и фактическо
положение, от което става ясно, че Х.Х. е бил човекът, който първоначално е
имал контакт с пострадалия. Тоест, това е човекът, който е имал първи контакт с
него. Затова считам, че съдът, когато се
занимава с анализа на неговите свидетелски показания, трябва доста предпазливо
да обсъди факта дали не е заинтересован свидетел. Тези данни се съдържат в
твърденията на св. Х. и А. отчасти, които са извършвали оперативни беседи с
обвиняемите.
Отделно
от това аз считам, че за в бъдеще, за този свидетел следва да бъде изискана
информация дали се води на учет за психическо заболяване. Към този момент няма категорични данни по
този въпрос. Считам, че този въпрос следва да се изясни още на един ранен етап.
Това, което описва Х.Х. в
разпита си по чл. 223 НПК и отнесено и към приобщени към делото веществени
доказателства, съпоставени с твърденията на И., не може да мотивира извод за
причиняване на тези травматични увреждания, което е важно в това производство,
доколкото Вие преценяване какво е участието на И.. Вярно
е, че прокуратурата е подходила коректно, тъй като е приела, че по отношение на
настъпване на смъртта е налице непредпазливост, което неминуемо се отразява и
на степента на обществената опасност на самото деяние. След като самото
държавно обвинение е приело, че по отношение на смъртта е налице непредпазливост,
затова и първостепенният съд досежно опасността от извършване на престъпление е
мотивирал правилен извод, че не е налице такъв риск.
Очевидно е необходимо да се
извършват нови следствени действия – например във връзка с фиша от ЦСП, който
регистрира преглед на пострадалия в 5.35 ч., а заповедта за задържане е от 4.35
ч. Докторът издал фиша е записал ясно, че няма данни за проблеми със
сърдечно-съдовата система и дихателната система. Всички ние знаем, че
изключително сериозни и странни остри фрактури, които предизвикват наранявания
на белия дроб, са свързани с едни изключителни болки и страдания. А след този
преглед докторът от СП би регистрирал това във фиша. Тогава възниква въпросът,
е ли е възможно тези фрактури да са причинени след прегледа на починалия. Тези
въпроси са важни, доколкото според мен не бива да се прибягва до определяне на
тази най-тежка мярка.
Какъв е рискът да се отклони
този човек, след като в съда се представя един договор за наем, и казва: – „Аз
мога да пребивавам и на този адрес, ако разследването прецени, че е необходимо
аз да бъда на разположение за извършване на процесуално-следствените действия“.
Извън адреса му в Д. (където е и познат), той си дава един адрес за удобство.
Съдът се занимава дали има легла и кушетки и дали може да спи там. Може да бъде
търсен и на адреса в Д., и на адреса в П. при необходимост за бърза реакция.
Това е съвсем коректно от негова страна и може да бъде призоваван и там. И
какъв риск има за този човек, след като той звъни на тел. ***, вика в полицията,
явява се на повикване доброволно и накрая да се заключи, че може да се отклони.
Ето защо аз ще моля да
определите една по-лека мярка „Парична гаранция“, която очевидно може да си
позволи. Все пак е земеделски производител и реализира някакви доходи.
Безпроблемно може да се обезпечи разследването и биха се изпълнили целите на
чл. 57 НПК. Това би дало възможност, без да се налага необосновано тежка
репресия, да се извършват адекватни действия по разследването, и то срочно.
Моля да намерите този баланс между интереса на правосъдието, обществения
интерес и интереса на обвиняемия.
Моля да коригирате
определението на първоинстанционния съд
в посочения от мен смисъл.
ДАДЕ СЕ ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА:
ОБВИНЯЕМИЯТ Г.М.И.: Съжалявам за случилото се. Ако може да ме
пуснете, да си работя местата. Имам 65 декара и мястото не е изорано още. Ако може „Домашен арест“ или „Парична
гаранция“, която мога да платя. До 5000 лв. мога да платя. Имам жена, две деца
и аз ги поддържам. Имам внучка болна от сърце, тя така се поддържа от мен,
понеже майката и бащата не могат. Всяка година на 6 месеца отиват в С..
С Д. не живея заедно, но има
случаи да живеем заедно. Аз спах в камиона в кабината, а той отзад на дюшек.
Този камион е мой.
Адв. Г.С.-Ц.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите съдебен акт, с който
подадената от мен жалба бъде уважена и отмените обжалваното определение на ОС
П..
Считам, че мотивите на
Окръжният съд са изключително постни и не са съобразени с доказателствения
материал. Колегата М. направи анализ на доказателствения материал. Придържам се
към казаното от него и смятам, че мотивите на съда, с които е взел решение за най-тежката мярка
за неотклонение, не се опират именно върху този доказателствен материал.
Ще насоча вниманието ви върху
това, че се касае за един обвиняем, който е едва 14 годишен. Той е навършил 14
години преди няколко месеца, а именно на 28.01.2019 година. Вземането на
най-тежката мярка „Задържане под стража“ трябва да бъде само и единствено в
изключителни случаи. Напротив. При постановяването на обжалваното определение Окръжният съд не се е съобразил със задължителните указания
на върховната инстанция по наказателни дела. В постановление № 6/30.10.1985
г.на Пленума на ВС на РБ, в т.7 се казва, че
когато делото се разглежда по общия ред с участието на непълнолетен,
следва да се спазват особените правила относно събирането на данни за личността
на непълнолетния, осигуряване на особен представител и при участието на
прокурор.
В
настоящия случай нито разследването, нито представителят на Окръжна прокуратура
са направили каквото и да е било действие или усилие да бъдат издирени
родителите на подзащитният ми. По делото има данни, че той има майка, за бащата
няма данни.
В попълнената от мен
декларация по досъдебното производство е посочено, че подзащитният ми живее с
баща си Х.М. и брат си. По закон няма как да бъде доказано, че това е бащата.
Но не е ли по-важно това кой осъществява
непосредствените родителски грижи за това дете! По силата на закона Д. е дете.
По делото бяха събрани доказателства само и единствено от защитата, че посещава
училище в гр. Д.. От разпитания свидетел А. се установи, че много често вижда
Д. в квартала и че го вижда много често в двора на училището.
Категорично считам, че няма
данни и доказателства подзащитният ми да се укрие. Не е направено необходимото,
за да се потвърди тази теза.
Смятам, че многократно на
Д.А. са му погазвани правата и неговите интереси, тъй като е дете на 14 годишна
възраст. Във всички ЕК е посочено само и единствено, че следва на първо място
да бъдат защитени в максимална степен правата на непълнолетните и тези мерки
трябва да бъдат взети само в изключителни случаи. Не сме изправени пред
хипотезата на изключителен случай. Напротив! Касае се за редукция на евентуално
наказание, която редукция го свежда до 3 г. лишаване от свобода. Не се касае за
тежко умишлено престъпление.
Моля да имате предвид, че
тепърва ще се изяснява и това дали подзащитният ми е могъл да разбира и
ръководи действията си и постъпките си, тъй като е непълнолетен. Смятам, че
една мярка „Под надзора на представител
на ДПГ“ или да бъде „Под надзор на представител на М******“, като и двете да
бъдат в гр. Д., където посещава ежедневно училище, биха му дали възможност да
се отглежда в семейната си среда.
Моля обжалваното определение
да бъде отменено от Вас и да наложите
по-лека мярка за неотклонение.
Адв. М.Я.: Уважаеми апелативни съдии, колегите бяха изключително
изчерпателни и ще отбележа само няколко нюанса във връзка с всичко много подробно
изложено от тях.
Няма да Ви отегчавам, като
заявя отново, че ги няма тези предпоставки, които Окръжният съд е приел за
меродавни за вземане на най-тежката мярка за неотклонение по отношение на нашия
подзащитен. На първо място според ПзОС били налице данни по делото, от които
може да се изведе обоснованото предположение, че той е съпричастен към
деянието, за което е обвинен, а на второ – била налице реална опасност той да
се укрие, като изрично е прието в атакуваното пред Вас и подлежащо от Вас на проверка
определение, че не е налице опасността той да извърши друго престъпление.
По отношение на обоснованото
предположение за авторството, действително колегите изложиха доста подробни
съображения относно доказателствата за предположението за авторството. Всички
знаем каква е доказателствената стойност свидетелските показания,
обективиращи проведена разузнавателна
беседа. Има практика на касационната инстанция и няма да се спирам на този
въпрос с повече подробности.
Интересно е нещо друго, което колегите само загатнаха и това е престоят
на пострадалия Б.в Р* П.. Заповедта за задържане за срок от 24 часа е издадена
е в 4,35 часа. Сигналът до тел. *** е подаден в 4,24 часа, по данни на св.
С.Г., оперативен дежурен по районно. Интересно, но прегледът от екип на С.М.П.
се е извършвал между 5,30 - 5,35 часа, около час след задържането, а не при
самото задържане. Неизвестно за нас остава какво е наложило извършване преглед
на пострадалото лице час по-късно. Колегата М. подробно обясни какво е
констатирано, поради което няма да го повтарям.
За мен са изключително интересни показания на св. Г., който е имал преки
и непосредствени наблюдения, посредством системата за видеонаблюдение, към
помещенията на задържани лица. Той заявява: „Към 7.15 часа лицето се движеше из
помещението. Не е показвал, че изпитва болки и не е искал помощ. В 7.50 аз
забелязах, че той не се движи…“. Интересно два часа е бил видимо добре, както
сочи колегата М., от екипа на СП е отразено, че в резултат на проведен личен
преглед от лекар сърдечно-съдовата и дихателната система са в норма. Вие,
съобразно Вашия богат опит в наказателното право и свързаната с него част от
медицината – травматология, следва да се
усъмните как лице с такива тежки счупвания би могло да се движи без да изпитва,
без да сочи обективни някакви болки, защото това са възприятията на св. С.Г..
Това всичко ме навежда на
мисълта, че към настоящия момент не може се оформи от доказателствената
съвкупност, дори за целите на настоящото производство, и бегло предположение за
авторство на деянието, че именно в резултат на предполагаемо нанесен удар е
причинена смърт по непредпазливост. Към този начален етап от разследването това
според мен е невъзможно да се направи.
По отношение на това той да
се укрие. Той е навършил непълнолетие преди 8 месеца. Този млад човек по
принцип още е дете за всички нас. Безспорно, че при мерките за неотклонение
водещ е обществения интерес, но това е мярка за неотклонение по отношение на
конкретно лице. Неслучайно законодателят в разпоредбата на чл. 386 и сл. НПК е
въвел допълнителни гаранции и допълнителни правила по отношение правилната
преценката при вземане на мерките за неотклонение по отношение на непълнолетните. Там водещ е
интересът на непълнолетното лице, а не обществения интерес. Неслучайно
законодателят е посочил, че „Задържането под стража“ по отношение на
непълнолетни лица следва да се прилага в случаи, които разкриват изключително
висока обществена опасност на деянието и изключително висока обществена опасност
на дееца. Това дете е под надзора на своя баща. То е дошло в П. да помага на
своя сродник – другия обвиняем по делото, за да изкара някой лев. Налице са
данни по делото, че той учи, доколко се справя, доколко не, е съвсем отделен
въпрос. Налице са данни по делото и непосредствено разпитан свидетел, че той разполага с постоянен адрес. Аз не
намирам реална опасност да се укрие с цел да избегне провеждането на
наказателно преследване спрямо него.
Поради което считам, че най-адекватна би била мярката по чл. 386 ал. 2 т.
3, т.е. той да остане „Под надзор на съответен служител от Детска педагогическа
стая“ или представител на М******. Една
такава мярка би изпълнила перфектно своите функции и би осигурила възможността
при всяко едно призоваване или повикване на това дете пред съответни органи на
ДП или пред съда, да бъде осигурено.
Ще Ви моля да се произнесете в тази насока.
ДАДЕ СЕ ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА:
ОБВИНЯЕМИЯТ Д.Ю.А.: Искам да си отида в къщи, да си уча. В Д. ми е
къщата, на ул. Р. **. Живея там с баща ми
Х.Р.М.. Майка ми Ю. живее сега в друго село - О.. За последно я видях,
когато идвахме да продаваме тиквите. Тя знаеше, че отивам с него да продавам
тикви. За делото дали тя знае, не знам. Не знам телефонния номер на майка ми.
Не знам баща ми дали й знае номера. Брат ми е на 18 години.
Ходя на училище. Тази година
не съм ходил на училище. Миналата година ходих 20 пъти. Не зная защо не мога да
чета и пиша. Не познавам буквите. Цифрите ги познавам. Не знам как се казва
учителката ми. Имам приятели в училище, Д. се казва.
Не знам защо съм тук. Не
знам защо ме задържаха. Всъщност зная - за този човек с тиквите.
Моля да решите да ме върнете
в къщи при баща ми. Ще ходя на училище в Д.. Няма да продавам пак тикви. В
Ареста се чувствам лошо. Сам съм в килия. Никой не ме тормози. Добре съм със
здравето. Чувствам се самотен. Не се чувствам добре, не мога точно да определя.
ПРОКУРОР ЯНКОВ: Уважаеми апелативни съдии, аз ще бъда пределно
кратък.
По същество няма да
обсъждам въпроса. Присъединявам се към определението и изводите, направени в
него от П.окръжен съд и за процесуална икономия няма да ги преповтарям. Това се
отнася както за наличието на обоснованото предположение, така и за реалната
опасност от укриване.
Само ще вметна, че към
настоящият момент необходимо е само да има подозрение и не е необходимо
деянието да е доказано по един несъмнен и категоричен начин каквото е
изискването при произнасяне на присъдата. Изброени са обстоятелствата, поради
които съдът е стигнал до извода за наличието на обоснованото предположение.
Действително, няма реална
опасност от извършване на престъпление, говоря и за двамата обвиняеми, но както
е приел и Окръжният съд, има опасност от укриване. И самият непълнолетен каза,
че не е ходил на училище тази година. Има неуточнени адреси и така нататък.
Както казах, присъединявам
се към мотивите на Окръжния съд и предлагам да потвърдите определението.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА:
ОБВИНЯЕМИЯТ Г.М.И.: Съжалявам за
станалото. Искам да се прибера, да мога да си изработя нещата, понеже аз
поддържам цялото семейство. Имам болна внучка. Никъде няма да се укривам. Не
съм и такъв човек.
ОБВИНЯЕМИЯТ Д.Ю.А.: Искам да си ходя в къщи.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ
ПРОДЪЛЖАВА в 11.45 часа в същия съдебен състав, страни и секретар.
Съдът, след съвещание, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на
страните, прие, че искането за отмяна на обжалваното първоинстанционно
определение и за определяне на мерки за неотклонение, различни от задържане под
стража, не е основателно.
Споделят се съображенията на ПзОС, че наличната доказателствена маса,
състояща се от показания на свидетели, протоколи за огледи и изземвания на
вещи, веществени доказателства и експертни справки, обосновава предположение за
причастност на обвиняемите към инкриминираната наказуема с лишаване от свобода
дейност. Аргументите на защитата за липса на сигурни доказателства в този
смисъл не държат сметка, че обоснованото предположение се изследва в
производство, което се развива по реда на чл. 64 НПК, т.е. не е редно да се
приравнява на по-високия стандарт, който съдът прилага при решаване на
въпросите за вината и отговорността по реда на чл. 303, ал.2 НПК – за
доказаност на обвинението по несъмнен начин при постановяване на осъдителна
присъда.
ПАС намира за нужно да отбележи, че защитата е права да възрази срещу
кредитирането на показанията на провелите беседи с обвиняемите полицаи (Т. А. и
К. Х.). Става дума за извънпроцесуални разговори, в които бъдещите обвиняеми не
са били предупредени за възможността да не се самоуличават и въобще не са им
били осигурени гаранции за пълноценна охрана на техните права, така че
съобщените от тях сведения не могат да се интерпретират като част от валидната
доказателствена информация, респ. не могат да се използват за аргументиране на
решение относно мерките за неотклонение.
Това решение обаче може и трябва да се базира на показанията на
очевидеца св. Х., които се очертават като ценен източник на сведения за
участието на обвиняемите в инкриминираната телесна повреда, от която по
непредпазливост е причинена смърт. Точно така е подходил и пазарджишкият съд.
Не се споделя идеята на адв. Ц., че г-н Х. нямал свидетелска годност. Тази идея
изхожда от предположения, изказани от роднини на обвиняемите, че свидетелят бил
провеждал лечение в клиника за психично болни. Споменатите предположения нямат
потенциал да разколебаят направения извод за достоверност на показанията на Х.
(и поради това ПАС остави без уважение искането на адв. Ц. да събере данни за
проверката им). Това е така, тъй като показанията на св. Х. не оставят съмнение
в способността на разпитвания да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си. Напротив, той е изложил забележително строен,
разбираем и последователен разказ за случилото се, а и е конкретен за
поведението на извършителите преди и след посегателството. Освен това неговите
показания комуникират със заварената при огледите на МП обстановка, с
експертната справка за състоянието на трупа на жертвата, с иззетите от
местопроизшествието дървени парчета, вероятно използвани за нанасяне на
ударите, и с констатираното увреждане в областта на палеца на десния крак на
обв. И., с давност около девети октомври, което според съдебномедицинското
освидетелстване добре отговаря да е получено при удар със същия крак по лежащ
на земята обект. В следващ процесуален момент, ако все пак бъде установена
(посредством експертиза) психическа непълноценност на свидетеля в някакъв
аспект, въпросът за обоснованото предположение може, разбира се, да бъде
преразгледан. Що се отнася до идеята на адв. М., че св. Х. е склонен да уличава
двамата обвиняеми, за да прикрие своето участие, тя изхожда единствено от
информацията от извънпроцесуалните беседи, които не представляват годен
доказателствен източник.
Необходимо е да се спомене и обаждането от страна на обв. И. на телефон
„***“, при което е сигнализирано за кражбата на тиква от страна на пострадалия.
Подаденият сигнал доказва, че обвиняемите са били в инкриминираното време на
инкриминираното място, а и изяснява мотив за побой, какъвто е правдоподобно да
са имали разгневените продавачи на отнетата вещ.
Посоченото от адв. В. противоречие между констатацията на полицай Т. за
липса на видими следи от насилие по трупа и последващия оглед, установяващ
подобни следи, не може да обоснове тезата за непричастност на обв. И. към смъртоносните
увреждания. Не е коректно да се съпоставят визуален оглед, извършен мимоходом
от лице без компетентност в областта на съдебната медицина, с оглед, изпълнен
под контрола на лице с такава компетентност (д-р П.). Последният е и дал
пределно ясно предварително мнение за наличие на пряка причинно-следствена
връзка между констатираните увреждания и смъртта (вж. л. 69). Адв. М. не
разполага с релевантна компетентност да оборва изведената констатация с
аргументи от медицинско естество, още повече че се касае за предварително, т.е.
за немотивирано по правилата на медицинската наука и практика заключение. Адв.
Я. пък претендира показанията на св. Г., който виждал пострадалият да се движи
в килията си да се обсъдят от медицинска гледна точка, което съдът не е в
състояние да направи.
На следващо място е необходимо да се
посочи, че е вярно, че във връзка със задържането в Р** (заради кражбата на
тиква) пострадалият е бил прегледан от д-р Ю., който заключил, че не вижда
пречки от медицинско естество за задържането (факт, върху който заостриха
вниманието адв. В. адв. М. и адв. Я.). Преди да бъде изяснено обаче дали не се
касае за неправилна лекарска констатация, или пък за обективно невъзприемаеми
изменения в сърдечно-съдовата и дихателната система на прегледания, становището
на споменатия лекар не може да се приеме за аргумент в подкрепа на защитната
кауза.
Впрочем, от събраните доказателства следва,
че пострадалият е откаран в Р**-то веднага след обаждането на телефон „***“ (до
когато е бил заедно с обвиняемите и св. Х.), а там е бил настанен в
самостоятелна килия, т.е. е нямало свободен момент, в който някое друго лице да
му нанесе побой. Защитата само намеква, но не формулира твърдение за побой от
страна на полицаи. И правилно – доколкото доказателствата по делото не носят
информация в подобен смисъл. Не може да се изгради включително предположение за
това, защото липсват данни за евентуален мотив на полицейските служители да
увредят починалия. Намекът, че подобен мотив имал св. Х., който за известно
време бил останал насаме с пострадалия (преди да дойдат двамата обвиняеми), не
е съвместим с отстояваната теза за липса на следи от насилие преди задържането
в полицейското управление.
Не е споделимо обаче виждането на първата инстанция за липсваща опасност
от извършване на престъпление. Според показанията на св. Х., комуникиращи с
констатираните увреждания по трупа, престъплението е сторено с ожесточение и
безчовечност, като на жертвата са нанесени травми, надхвърлящи естествения гняв
от току що извършената кражба (на една тиква, отнета от владението на
обвиняемите). Така че и степента на обективна тежест, и степента на морална
укоримост на инкриминираното посегателство са крайно завишени и следва да бъдат
положени в основата на констатация за достатъчна за вземането на най-тежката
мярка за неотклонение опасност от извършване на престъпление. Мнението на
всички защитници, че степента на обществена опасност на подзащитните им била
ниска, тъй като полагали общественополезен труд и не вършели общественовредни
деяния, обв. И. се грижел за семейство, а обв. А. учел и бил отглеждан в добра
семейна среда, не е основателно. Това мнение не съобразява истината, че
степента на обществена опасност на деянието влияе правопропорционално на
степента на обществена опасност на дееца, в случая – като я завишава
значително.
Така че стореното от непълнолетния обвиняем А. покрива и поставеното в
чл. 386, ал. 2 НПК изискване за „изключителност на случая“. Следва да се обърне
внимание и на установения по делото факт, че момчето А. е и скачало върху
падналото на земята омаломощено тяло на жертвата.
Що се отнася до поставения от адв. Ц. въпрос за способността на
доверителя ѝ да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, той би следвало да бъде решен по експертен път. Важното
за решаване на настоящия спор е, че показанията на лицата, контактували с
непълнолетния А., сочат, че той отлично е схващал действителността и е действал
адекватно както по време, така и след деянието.
Що се отнася до опасността
от укриване, тя е правилно отчетена и мотивирана от решаващата инстанция. ПзОС
е бил прав да се позове на данните на непостоянно местопребиваване на
обвиняемите, които обикалят различни населени места, а и спят в камион, което
бездруго означава, че непълнолетният А. не посещава редовно училището, в което
е записан (впрочем, той и призна това пред настоящата инстанция). Съвсем реална
е угрозата да се установят на място, където да бъдат неоткриваеми и така да
блокират развитието на наказателното производство.
Действително, не са извършени редица възможни и необходими
процесуално-следствени действия, изброени в двете въззивни жалби, в които
включително са формулирани искания ПАС да се заеме със събирането на доказателства.
Липсата на всестранно и пълно изясняване на спорните обстоятелства, обяснима с
началния етап на разследването, не е
пречка за вземане на мерки за неотклонение задържане под стража. В този смисъл
отдавна се е ориентирала практиката на ЕСПЧ – вж. например делото Л. срещу Ф.от
91 г., делото Т. срещу Ф. от 92 г. и делото К. срещу Б. от 91 г., в които е
изведено заключението, че първоначалното задържане постига баланса между
правото на свобода, тежестта на престъплението и нуждите на разследването[1].
Част от правото на свобода е и правото на образование на обв. А., за което
става дума в жалбата на адв. Ц..
Що се отнася до мнението на адв. Ц., че не била събрана изискуемата
според чл. 387 НПК информация за подзащитния ѝ (и с това било допуснато
грубо погазване на неговите права), то не държи сметка, че изискванията за
подобна информация са насочени към следващия процесуален етап от развитието на
делото.
Казано накратко, към настоящия процесуален момент обвинителната теза за
извършване на инкриминираните деяния от страна на всеки от жалбоподателите има
нужната доказателствена защитеност (съответна на началния етап на разследването),
а опасността всеки от тях да извърши престъпление или да се укрие, ако е на
свобода, е съвсем отчетлива. Следователно са изпълнени всички предпоставки за
определяне на атакуваните мерки за неотклонение.
Съобразени са и наличните данни по чл. 56, ал. 3 НПК, включително
добрата характеристика, която разпитани от първата инстанция свидетели дават на
обвиняемите, и правилно е преценено, че не могат да изключат споменатите
опасности. Днес защитата представи и още доказателства, установяващи полагането
на общественополезен труд от страна на обв. И., а той самият направи
неопроверганото твърдение, че издържа лицата от своето домакинство, а за
болната си внучка полага специални грижи. Според ПАС тези данни ведно с
другите, обсъдени от първата инстанция, не могат да доведат до извод, обратен
на направения. Коректна е и преценката, че здравето на обв. И. не препятства
престоя му в арестна обстановка, доколкото по делото няма подобни данни, а при
влошаване следва да се подходи по законоустановения ред за търсене и получаване
на специализирана медицинска помощ. Що се отнася до обв. А., той дори не твърди
арестната обстановка да му действа травмиращо, нито да уврежда здравето му.
В
заключение – обжалваните мерки за неотклонение са взети при подходящо мотивиране
на изискуемите предпоставки за това, като са съобразени обстоятелствата по чл.
56, ал. 3 от НПК и следователно точно те са годни да обслужат целите по чл. 57 НПК.
Ето защо съдът в настоящия състав
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 529 от 11.10.2019 година, постановено
по ЧНД № 661/2019 година по описа на П.
окръжен съд, с което спрямо Г.М.И.,
ЕГН: ********** и Д.Ю.А., ЕГН:
**********, обвиняеми по ДП № 1192/2019 г.по описа на Р* на М** – П. е взета
мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ЗАСЕДАНИЕТО се закри в 12.00 часа.
ПРОТОКОЛЪТ
се изготви в С.З.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.
СЕКРЕТАР:
[1] В
споменатите решения съдът последователно е приемал, че особената тежест на
извършеното и свързаният с нея „искрен стремеж да бъде защитен обществения
интерес, а също „началото на разследването, когато то е изправено пред сериозни
трудности“, може да обоснове начално и кратковременно задържане.