Р Е Ш Е Н И Е
№_377, 23.03.2020г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд , Пловдив шести граждански състав
на двадесет и седми
февруари две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Елена
Димова,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 199 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на
чл.258 от ГПК.
Образувано е по от С.Д.Х. против Решение № 4676/09.12.2019г., пост. по гр.д.№
18685/2018, ПРС, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя против В.А.Б.,
Е.М.Б., Ж.М.Б., и Д.-М.Й.Б. иск с правно основание чл.109 ЗС, за осъждане на ответниците
да преустановят действията, с които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост
по отношение на собствения му недвижим имот – гараж с идентификатор №
56784.518.898.1.20, като предоставят на ищеца ключ за входната врата, поставена
на западната страна на ПИ с идентификатор № 56784.518.897, откъм ул. „Г**”,
като са присъдени и разноски.
Жалбоподателят Х. поддържа,
че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди, съдът да е
установил неправилно фактическата обстановка, като неправилно е интерпретирал събраните
по делото доказателства, а именно, че входната врата, чийто патрон е сменен, се
намира на границата между имотите на страните, че действията на ответниците по
непредставяне на ключ са основателни, че не е възникнал сервитут за преминаване
през имота на ответниците, че жалбоподателят се е самоувредил и липсата на
достъп е в резултат на собственото му поведение, че неправилно е кредитираната
СТЕ, приета по делото. Развива съображения за възникнал сервитут на преминаване,
включително и въвежда като придобивен способ придобиването по давност, т.к. го е
упражнявал за период повече от 20г., както и становището си за невъзможността да
ползва собствения си гараж ако не съществува
това право на преминаване. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че сам се
е поставил в невъзможност за достъп до имота си, т.к. е подписал просто едно
съгласие за строеж на две гаражни клетки, но не и за това да му бъде
преустановен достъпът до собствения му гараж откъм ул. Г***. Поддържа и че достъпът винаги е бил откъм прохода към посочената улица. Позовава се на ТР№ 4/2017, по т.д.№4/2015, ОСГК,
ВКС за елементите на негаторния иск и начина на доказването му. Моли съда за отмяна
на обжалваното решение и за постановяване на ново такова, с което се уважи предявения
иск. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на
въззиваемите.
Въззиваемите страни Д.-М.Б.,
В.Б. са подали отговор, в който оспорват подадената въззивна жалба и поддържат правилност
и законосъобразност на постановеното решение. Развиват съображения за липса на учредено
право на преминаване през собствения им имот. Поддържат , и че не е налице неоснователно
действие или бездействие от тяхна страна, с което да смущават упражняването на право
на собственост от жалбоподателя. Позовават се и на гарантираното им право на неприкосновеност
на жилището и собствеността им, съобразно К на РБ и ЕКПЧ. Молят за потвърждаване
на решението, като претендират и разноски.
Въззиваемите страни Ж.Б., Е.Б.
оспорват подадената въззивна жалба. Поддържат, че ищецът няма право на преминаване
през имота им, поради което и те не биха могли да смутят упражняването на правото
му на собственост върху обект в съседен имот. Твърдят , че не са извършвали неправомерни
действия, както и че няма причинно-следствена връзка между техни действия и смутеното
право на собственост. Молят за потвърждаване на решението. Претендират разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от
легитимирано лице – ищец, останал недоволен от постановеното решение, откъм съдържание
е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в
обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява
с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта
на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно
компетентен съд, произнесъл се е в законен състав и по предявения иск.
За да постанови обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че страните са собственици на съседни имоти.
Установил е, че за притежавания от Х. гараж, построен в собствения му недвижим
имот няма достъп от улица или проход, както и че с влязло в сила решение по
в.гр.д.№ 547/2017, ПОС е уважен иск на жалбоподателя против М. Б. по чл.109 от
ЗС за премахване на поставената от него ограда между двата имота, с която се
затваря прохода, през който е преминавал. Кредитирал е приетата по делото СТЕ,
която установява промените в КЗП, който е предвидил свързано застрояване, като
за имот пл.№ 1202 входът е откъм ул. Г***, а имоти пл.№ 1203,1206 обединени в
общ парцел ХV , ако не се предвиди проход в жилищната сграда – достъпът се осъществява
откъм ул. С***. Приел е , че с частичното изменение от 1993г. на ЧКЗР е посочено, че достъпът до всички гаражи
след допълнителното застрояване ще се осъществява откъм ул. Г***, но без да е
налице съгласие на собствениците на съседния имот – 1202. Съдът е посочил, че
предпоставките за уважаване на иска по чл.109 от ЗС са доказване от страна на
ищеца на правото му на собственост, действие или бездействие от ответника,
което да смущава това право и причинна връзка помежду им, като предвид
конкретните твърдения на ищеца и че единствено възможния достъп до гаража на
ищеца е през съседния имот, както и че има право да преминава през този имот.
Приел е, че ищецът не доказва кумулативното наличие на посочените предпоставки,
като освен собствеността си върху имота, не установява да е възниквало право на
преминаване през чуждия имот. Посочил е, че право на преминаване към момента на
построяване на сградите / изменението на ЧКЗР е от 1993г./ е било възможно да бъде учредено единствено
по реда на чл.208, ал.1 от ППЗТСУ -
заповед на председателя на ИК на ОбНС
по предложение на комисията по чл.265, ал.1 и ал.2, а такава нито се
твърди, нито се доказва да е издавана.
При това положение е приел , че дори и да е налице някакво едностранно
изявление на собствениците на служещия имот / а наличието на такова не е
установено/, то същото не би могло да
има някаква правна стойност. Приел е, че
единствения начин за уреждане на отношенията между страните е не защитата чрез
негаторния иск по чл.109 от ЗС , а сключването на договор за учредяване право
на преминаване.
От фактическа страна по делото не е
било спорно още към момента на подаване на отговорите на исковата молба, че
жалбоподателят / ищец в първата инстанция/ Х. притежава собствен гараж с
идентификатор № 56784.518.898.1.20, разположен в имот с идентификатор №
56784.518.898, а ответниците са съсобственици на съседния ПИ с идентификатор №
56784.518.897. Не се спори и по факта,
че в ПИ с идентификатор № 56784.518.898, не е предвидена възможност за достъп
до гаражите и дворното пространство.
Съдът кредитира и приетата СТЕ, изготвена от в.л. Б. Г., като
компетентна и безпристрастна / при липса на каквито и да било данни за
противното/, съгласно която в застроителния план от 1992г. , касаещ двата
съседни имота, е предвидено свързано застрояване за парцели ХVI-1202, ХV-1203,1206, както вход-изход за превозни средства към незастроените части
на имотите е предвидено за парцел ХVI-1202 откъм ул. Г**, а за парцел ХV-1203,1206 – ако в работните проекти на
жилищните сградите се предвиди проход за изход от към ул. Д. Н* , то достъпът
се осъществява от към незастроената част от ул. С**. Експертизата установява и
че през 1993г. е изготвен проект за ЧКЗР за ХV-1203,1206 е проектирано ново
застрояване на гаражи върху единствения вход-изход към улица – към ул. С***. Посочено
е , че достъпът до незастроената част от
имота ще се осъществява от прохода на
съседния имот ХVI-1202, както и че има
писмено съгласие на собствениците, но не е посочено на кой имот. Липсва
и самият документ, в който е материализирано така посоченото съгласие, поради
което не може да се установи кой и за какво е давал такова. Установява се и че
строителството е осъществено и реално няма транспортен достъп в рамките на
самия имот ХV-1203,1206 / сега ПИ
56784.518.898/. Експертизата установява
още и че с оглед съществуващото застрояване в момента единствения възможен
подход към незастроената част от имота, в който е разположен гаражът на ищеца Х.
е през съседния имот ПИ 56784.518.897 / стар УПИ ХVI-1202/, който е собствен на ответниците.
От показанията на свидетелите Д. Х. и
Д. И. / син и племенник на ищеца/ се установява, че от построяване на сградите
винаги са преминавали през съседния имот , за да влязат или излязат от процесния
гараж. Това състояние е от 1992-3г., като споровете за самото преминаване ескалирали след 2017г.
Свидетелите В. Б. / майка на Ж. и Е.Б./ и М. Б. твърдят че са били
съсобственици в имота, през който преминава ищецът, но никога не са давали
съгласие за преминаване през него на някой от съседите си, както и не са давали
ключ от вратата към дворното място. Твърдят входа към дворното място на
съседния имот, в който се намира гаражът на ищеца да се е намирал откъм ул. С**,
но при осъществяване на новия строеж, за една събота и неделя, строителят да е
изградил на това място гаражи, с което строителство да е затворил достъпа до
имота. Още родителите на свидетеля Б. се
противопоставяли на преминаването през
имота им, като дори имало множество прокурорски и полицейски преписки по този
повод.
Към първоинстанционното дело е
приложено и гр. д.№3962/2016г., ПРС
което е приключило с уважаване на предявения от С.Х., С. Я., В. В. и ЕТ
„Н.-ИТБ-В. Н.“ против М. Б. и А. Б. иск
с пр. осн. чл.109 от ЗС, като е постановено ответниците да премахнат
ограда между двата процесни имота, с която
пречат на ищците да ползват собствените си гаражи. Съдът намира, че не може да бъде зачетена СПН
на посоченото решение, т.к. липсва идентитет
между страните на двете дела.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи : Правното основание на предявения
иск е чл.109 от ЗС, който
оправомощава собственикът да получи защита на правото си на собственост от
всякакви неоснователни действия или състояния, които го препятстват да
упражнява спокойно правата си. Тези фактически действия следва да бъдат конкретно
посочени в исковата молба, с което се формира и обема и вида на търсената
защита. Този иск може да бъде предявен и от съсобственик ,
който защитава правата си на
собственост върху общите части в етажната собственост от неоснователни действия
на трети за съсобствеността лица.
Така активно легитимирана
страна по този иск е лицето, което претендира да е собственик, а пасивната
легитимация принадлежи на лицето, за което се твърди да извършва
неоснователните действия, смущаващи собствеността. За да получи търсената
защита ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на правото си на
собственост и на извършването на
неоснователни действия по отношение на неговата собственост.
По делото вече бе
установено, че ищецът Х. е собственик на
гараж, находящ се в ПИ
56784.518.898/ сега ХV-1203,1206 /.
От свидетелските показания
на всички свидетели, разпитани по
делото, се установява, че действително вратата към ПИ 56784.518.898 / стар УПИ ХV-1203,1206 / се
заключва от собствениците на имота, като ищецът към момента няма ключ за нея.
Очевидно е, че по този начин се препятства преминаването на Х. през
незастроената част от съседния имот. Така се очертава и същинският спор между
страните - дали това ограничаване на
преминаването има правно основание или е без основание. Правото на преминаване,
т.нар. сервитут има своята правна регламентация в действищия ЗУТ, като в чл.
192, където е посочено, че същото се учредява с писмен договор с нотариална
заверка на подписите, а при липса на съгласие и когато няма друго техническо
решение или същото е явно икономически
нецелесъобразно – се учредява със заповед на кмета на общината. Нито една от
страните не твърди наличието на договор
помежду им или на подобна заповед. Доколкото това фактическо състояние е
възникнало още към момента на сега съществуващото застрояване на двата имота /
след 1993г., предвид данните за ЧКЗР/ , то е необходимо да се изследва и
въпросът каква е била правната регламентация за учредяване право на преминаване
към този минал момент. Към този момент е
действал ЗТСУ и ППЗТСУ, като въпросът е регламентиран в чл.208 от ППЗТСУ,
съгласно която норма правото на
преминаване през чужд имот се установява със заповед на Председателят на ИК на
ОбНС в хипотезата, когато няма друг подходящ начин за проход. Следва да се
посочи и , че тази хипотеза е по-скоро изключение и е мислима само в крайни
случаи, при които няма никакъв друг начин за осигуряване на достъп до имот,
като строителните правила и норми на ЗСТУ не предвиждат съществуване на подобни
възможности. По делото не се и твърди да е издавана подобна заповед.
Следователно не би могло да е налице учредяване на подобно право. В този смисъл
се явява и без значение въпросът дали е налице съгласие от собствениците на
обслужващия имот или не, т.к. дори и такова да е давано, то няма никакво правно
значение, а по-скоро би довело само до едно търпимо положение, което може да се
преустанови във всеки момент, в който собствениците поискат преустановяването
му.
Във въззивната жалба се
развиват за първи път и съображения, че това право е придобито от Х. по давност.
Доколкото това твърдение е ново такова и
е въведено едва във въззивното производство, то остава извън предмета на делото
и по него съдът не дължи произнасяне. За пълнота, обаче, настоящият състав
намира, че следва да отбележи, че доколкото ЗТСУ не е предвиждал учредяване на
право на преминаване през урегулирани имоти чрез правна сделка, а само по
административен ред, то това право не би могло да бъде придобито по давност за
времето на действие на този закон. В този смисъл е налице и непротиворечива
съдебна практика / виж Р№ 1493/17.08.1999г., гр. д. № 228/99 г., IV г. о., ВКС
и др/.
Предвид изложените
съображения, съдът намира, че по делото не се доказва основанието за защита по
чл.109 от ЗС, а именно поведение на ответниците, което да смущава спокойното
упражняване на правото на собственост от страна на ищците. Ответниците , в
качеството си на собственици на имот имат право да ограничат достъпа до имота
си от трети лица, какъвто се явява ищецът. По делото не се доказа наличието на
правно основание за упражняване на претендирания достъп чрез право на
преминаване. При това положение искът
като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Първоинстанционното решение е постановено при
установяване на същата фактическа обстановка / като на правилността не влияе
фактическата грешка относно местоположението на входната врата/ и идентични правни изводи, поради което като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК С.Х. ще
следва да бъде осъден да заплати на Ж.М.Б. и Е.М.Б. общо сумата от 600лв.
разноски в производството, като същите се намаляват с оглед направеното
възражение за прекомерност и при съобразяване с минимума по Н№1/2004МРАВ по
чл.7, ал.1, т.4.
На осн. чл.78 от ГПК
С.Х. ще следва да бъде
осъден да заплати на адв. Н.М.У.-К., като пълномощник на Д.-М.Б., сумата от
300лв. адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38 от ЗА.
На осн. чл.78 от ГПК С.Х. ще следва да бъде осъден да заплати на В.А.Б.
сумата от 300лв. разноски в производството, като същите се намаляват с оглед направеното
възражение за прекомерност и при съобразяване с минимума по Н№1/2004МРАВ по чл.7,
ал.1, т.4.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4676/09.12.2019г., пост. по гр.д.№ 18685/2018,
ПРС.
ОСЪЖДА С.Д.Х., ЕГН **********,
да заплати на В.А.Б., ЕГН **********, сумата от 300лв., разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА С.Д.Х., ЕГН **********,
да заплати на Е.М.Б., ЕГН ********** и на Ж.М.Б., ЕГН **********, общо сумата от 600лв., разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА С.Д.Х., ЕГН **********,
да заплати на адв. адв. Н.М.У.-К.,***, като
пълномощник на Д.-М.Б., сумата от 300лв. адвокатско възнаграждение, определено по
реда на чл.38 от ЗА.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :