№ 97
гр. София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20221800500098 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по жалба от А.Я. срещу отказа на ЧСИ Стоян Лазаров, рег. № 927 в
КЧСИ, да извърши поискано от нея изпълнително действие по изп.д. № 20209270401629 по
описа на този съдебен изпълнител, изразяващо се в пристъпване към опис и публична
продан на собствен на длъжника имот. Сочи, че искането е от 16.06.2021г. Поддържа, че по
изпълнителното дело е бил наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника В. и
възбрана върху собственото му жилище в С., но, тъй като запорът не удовлетворява
претенцията на взискателя, е отправено и искане за пристъпване към публична продан на
собственото на длъжника жилище. Жалбоподателката анализира разпоредбата на чл. 444, т.
7 от ГПК, касаеща несеквестируемостта на жилището на длъжника. Оспорва решаващите
мотиви на съдебния изпълнител за така постановения отказ, а именно, че дъщерята на
длъжника (В. Б. В.а) била навършила пълнолетие и – макар да се собственик да друг имот –
е регистрирана на различен адрес. Изтъква, че към момента на подаване на искането, В.а е
била непълнолетна. Намира за непълни и неясни мотивите на ЧСИ, че тя живее на друг
адрес, различен от този на длъжника. Сочи, че не било изяснено, къде и кога е регистрирана
на друг адрес, какъв е този адрес, на какво основание е променила местоживеенето си и дали
реално е заживяла на другия адрес, където е регистрирана. Твърди, че в качеството си на
баба по бащина линия на В., е имала данни, че внучка й е живяла на адреса на родителите си
към момента на подаване на искането. Подчертава, че съдебният изпълнител е постановил
обжалвания отказ едва на 06.10.2021г., т.е. 3 месеца и 20 дни след постъпване на искането,
през който период време е настъпило обстоятелството, с което е мотивиран отказът.
Навежда довод, че с молбата за образуване на изпълнителното дело изрично е възложила на
съдебния изпълнител всички правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ, вкл. определяне начина на
изпълнение, т.е. той е можел и сам да насочи изпълнението върху този имот, но е
бездействал, както е бездействал и във връзка с превеждането на парични суми от
запорираното трудово възнаграждение на длъжника. Моли съда да отмени обжалвания отказ
на ЧСИ Стоян Лазаров да извърши публична продан на собственото жилище на длъжника,
находящо се на адрес гр. С., ЖСК „Е.-14“ секция 1, ет. 4, като незаконосъобразен.
Претендира разноски.
На длъжника по изпълнителното дело - Б. К. В. - е връчен препис от
1
жалбата, и в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили писмени възражения
от него, с които оспорва жалбата, считайки я за недоказана и неоснователна.
Заявява, че дъщеря му е навършила 18- годишна възраст и не живее в дома
му, откъдето прави извод, че същата вече не е член на семейството му. Счита,
че несеквестируемостта следва да се преценява не към момента на искането
за извършване на изпълнителни действия, а към момента на изпълнението.
Оспорва и претенцията за разноски.
Жалбата е постъпила в съда с копие от изпълнителното дело и с
изложени мотиви по обжалваните действия от страна на съдебния
изпълнител, който описва хронологията на действията по изпълнителното
дело, и счита жалбата за допустима, но неоснователна. Твърди, че, видно от
данните в имотния регистър и в НАП, процесният апартамент е единственото
жилище на длъжника, като той не притежава друго жилище. Същевременно е
установено, че дъщерята на длъжника - В. Б. В.а - притежава собствено
жилище - апартамент в к.к. Б., общ, С.. Същата е пълнолетна от 14.08.2021 г.
и, считано от 15.09.2021 г., живее на адрес, различен от адреса на длъжника -
гр. С., ул. „Курорт Б.“ № 58, вх. Д, ет. 3, ап. 41. Оттук съдебният изпълнител
прави извод, че тя не е член на семейството на длъжника, с който последният
живее заедно, а това е пречка пред отпадане на несеквестируемостта на
възбранения по делото недвижим имот, собственост на длъжника.
Видно от копието на известие за доставяне, обжалваният отказ е бил
съобщен на жалбоподателката на 18.10.2021г., поради което подадената на
01.11.2021г. жалба срещу него (чрез куриер ЕКОНТ) е в срока по чл. 436, ал.
1, изр. 1 от ГПК. Същата е насочена срещу подлежащо на обжалване действие
по чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Внесена
е и дължимата държавна такса за разглеждането й.
От фактическа страна, съдът констатира, че на 30.10.2020г. при ЧСИ
Милен Бъзински е постъпила молба от адв.Й., като пълномощник на А.Я., за
образуване на изпълнително дело за принудително събиране на вземанията,
отразени в представения с молбата изпълнителен лист. Видно от последния,
Б.В. е бил осъден да заплати на А.Я. сумата 35772,39 евро, ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 30.04.2019г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 5410 лв.
На 03.11.2020г. съдебният изпълнител е разпоредил, делото да се
изпрати на ЧСИ Стоян Лазаров по компетентност.
Същото е получено на 05.11.2020г., като на тази дата ЧСИ Лазаров е
образувал изпълнително дело и е издал постановление за разноските.
На 12.11.2020г. е изготвена справка от НБД „Население“ за пълните
данни на длъжника. Извършени са и справки за банкови сметки и действащи
трудови договори на длъжника, както и притежавано от него имущество.
На 07.01.2021г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху
собствения на длъжника недвижим имот – апартамент в гр. С., ул. „Х.Й.“ №
14 ЖСК „Е.“ секция 1, ет. 4.
На същата дата е наложен и запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника и е изпратено запорно съобщение до работодателя му. Изпратени
са и запорни съобщения до банките, при които има разкрити сметки на
длъжника.
Видно от приложеното заверено копие от покана за доброволно
2
изпълнение, същата е била връчена на адресата на 11.03.2021г.
На 13.05.2021г. взискателката е подала молба до съдебния изпълнител
за установяване на родствени връзки между длъжника и дъщеря му В. В.а,
техните постоянни и настоящи адреси, както и за извършване на проверка в
имотния регистър, дали дъщерята на длъжника притежава собственост
жилище.
На 16.06.2021г. в кантората на съдебния изпълнител е постъпила молба
от взискателката Я. за извършване на публична продан на недвижим имот
(апартамент), собственост на длъжника, находящ се на адрес гр. С., ул. „Х.Й.“
№ 14, ЖСК „Е.“, секция 1, ет. 4. Взискателката счита, че този апартамент не е
несеквестируем имот по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК, тъй като дъщерята на
длъжника – В. В.а – живее заедно с него и притежава жилище в к.к. „Б.“.
На 06.10.2021г. съдебният изпълнител е извършил справка в НБД
„Население“, от която е видно, че В. Б. В.а с ЕГН ********** е дъщеря на Б.
К. В.. С ЕГН **********.
На същата дата е извършена справка и в Агенцията по вписванията, от
която се установява, че В.а е закупила на 04.04.2019г. самостоятелен обект на
собственост на адрес гр. С., апартаментен комплекс „Б. гардънс“, ет. 3, ап.
D41.
На тази дата съдебният изпълнител е отказал да извърши публична
продан на този имот поради факта, че той се явява единствено жилище на
длъжника, което е несеквестируемо на основание чл. 444, т. 7 от ГПК, тъй
като дъщерята на длъжника (която притежава собствено жилище) е
навършила 18- годишна възрасти живее на друг адрес, различен от този на
длъжника.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи.
Разпоредбите на чл. 442 – 448 от ГПК регламентират възможността,
взискателят да насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане на
длъжника, при спазване на ограниченията за съразмерност на предприетите
действия и незасягане на несеквестируемото му имущество.
Съгласно чл. 444, т. 7 от ГПК, изпълнението не може да бъде насочено
върху жилището на длъжника – физическо лице, ако той и никой от
членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище,
независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля
жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с
наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако
са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността. Обявяването
на определени имущества за несеквестируеми почива на идеята за социално
адекватно и хуманно третиране на длъжника в изпълнителното производство.
Независимо от размера на дълга му, той има право да запази и ползва такава
част от имуществото си, която е минимално необходима за поддържане на
неговото съществуване. Елемент от тази част е и жилището му, което, за да
изпълни предназначението си по поддържане на минимален жизнен стандарт,
трябва да бъде годно за задоволяване на жилищните потребности на
длъжника.
Видно е, обаче, че несеквестируемостта на жилището на длъжника
отпада при наличие на „друго жилище“, което принадлежи нему или на
3
някого от членовете на семейството му, с които живее заедно, тъй като се
предполага, че в него длъжникът реално би могъл да живее, ако му бъде
отнето жилището, върху което е насочено принудителното изпълнение.
В случая, видно от извършената по делото справка, дъщерята на
длъжника притежава собствени имот в гр. С., апартаментен комплекс „Б.
гардънс“, ет. 3, ап. D41. Безспорно, той съставлява „друго жилище“ по
смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК, което би изключило несеквестируемостта на
процесния имот на длъжника, ако се установи, че дъщеря му живее заедно с
него.
Същевременно, по аргумент от съдебната практика (Решение № 649 от
12.05.2010 г. на ОС - Пловдив по гр. д. № 549/2010 г., ГО, Определение № 575
от 12.08.2010 г. на ОС - Враца по ч. гр. д. № 549/2010 г., ГО, Решение № 132
от 26.04.2010 г. на ОС - Враца по ч. гр. д. № 243/2010 г., ГО, Решение № 52 от
14.01.2010 г. на ОС - Пловдив по гр. д. № 100/2010 г., 8-ми гр. с-в), в тежест
на самия длъжник е да установи несеквестируемостта на жилището, върху
което е насочено изпълнението, вкл. чрез доказване, че „другото жилище“ не
е в състояние да задоволи неговите жилищните нужди и тези на семейството
му, респ. че неговият собственик не е „член на семейството му, с когото
живее заедно“. Все пак следва да се има предвид, че това са отрицателни
факти, чието пряко доказване е по принцип невъзможно. Поради това следва
да се докажат положителни факти, от които следва наличието (или липсата)
на релевантните отрицателни факти. В конкретния случай, като доказателство
в тази насока следва да се цени справката от 20.12.2021г. от която се
установява, че В. Б. В.а има постоянен и настоящ адрес в гр. С., ул. „Курорт
Б.“ № 58, вх. Д, ет. 3, ап. 41, т.е. че живее на място, различно от
местожителството на длъжника. След като тя не живее заедно с длъжника, не
е изпълнено условието на чл. 444, т. 7 от ГПК и е ирелевантно, дали тя
притежава или не притежава собствено жилище, а имотът на длъжника В. –
бидейки негов единствен – съставлява несеквестируемо имущество.
Неоснователно жалбоподателката счита, че съдебният изпълнител е бил
длъжен да извърши проверка, дали дъщерята на длъжника реално е заживяла
на посочения в справката адрес. Наистина, съдебната практика (Решение №
183 от 9.01.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 10542/2019 г.) възприема
разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК, т.е.
понятията „членове на семейството“ и „заедно живеене“ следва да се схващат
в техния фактически, житейски смисъл. Независимо от това, щом формално е
удостоверена административна регистрация на адрес, различен от този на
длъжника, опровергаването й чрез доказване на положителния факт на
фактическо обитаване на адреса на длъжника следва да бъде извършено от
жалбоподателката. По настоящото дело такова доказване не е извършено,
поради което съдът е длъжен да зачете единственото друго налично
доказателство за местожителството на дъщерята на длъжника (справката от
НБД „Население“), съгласно което тя не живее заедно с длъжника, поради
което притежаваното от нея жилище е без значение за преценката за
(не)секвестируемост на неговото единствено жилище.
По така изложените съображения, обжалваният отказ е основателен и
следва да бъде потвърден.
Разноски не са претендирани от страната, която, с оглед изхода на
делото, има право на такива, поради което съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА отказа на ЧСИ Стоян Лазаров, рег. № 927 в КЧСИ,
да извърши поискано от взискателката А.Я. изпълнително действие по изп.д.
№ 20209270401629, изразяващо се в пристъпване към опис и публична
продан на апартамент, находящ се на четвъртия етаж в сградата на Етажна
собственост „Е.“, секция 1, представляващ, самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 65231.901.66.1.8, собственост на длъжника Б. К. В..
Решението не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 437, ал. 4 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5