№ 1089
гр. Перник, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело №
20231720102273 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правна квалификация чл. 128, т. 2, във вр. с чл. 245, във вр. с
чл. 242 от КТ.
Образувано е по искова молба, подадена от К. В. А., ЕГН ********** от гр. *****,бул.
*** ***** *** № *** против „НК Сервиз“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ******,ул. **** ******* №*, представлявано от Н. А. С..
В исковата молба се твърди, че на 07.11.2022 г. между страните е сключен трудов
договор, по силата, на който ищецът е приел да изпълнява при ответника длъжността
„ръководител транспорт“ срещу месечно трудово възнаграждение в размер на 3500 лв. Сочи
се, че трудовото правоотношение е прекратено, считано от 02.05.2023 г.
Поддържа се, че от сключване на трудовия договор на 07.11.2022 г. до прекратяване на
трудовото правоотношение на 02.05.2023 г. ищецът не е получавал трудовото си
възнаграждение, въпреки, че се е явявал на работното си място и е изпълнявал трудовите си
задължения.
Искането към съда е да осъди ответника да му заплати сумата от общо 19863.64 лв.,
представляваща трудови възнаграждения за периодите месец ноември 2022 г., месец
декември 2022 г., месец януари 2023 г., месец февруари 2023 г., месец март 2023 г. и месец
април 2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
Исковата молба, ведно с приложенията, е връчена на ответника. В срока по чл. 131 от
ГПК не е постъпил писмен отговор.
В съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощникът му адв. С. Й. поддържа предявените
искове. Моли съда да ги уважи. Претендира разноски.
В съдебно заседание, ответникът, чрез пълномощниците му – адв. К. Д. и адв. Д. К.,
оспорва иска. Твърди, че през процесния период ищецът не се е явявал на работното място и
не е изпълнявал трудови задължения при ответника. Поддържа, че сключеният трудов
1
договор представлява привидна сделка и е недействителен. Сочи, че същият е нищожен, тъй
като с него се заобикаля закона. Твърди се, че е сключен, за да се осигури на ищеца
възможност за придобиване на трудов и на осигурителен стаж на максимален осигурителен
доход, без фактически да бъде полаган труд. От друга страна поддържа, че с него се
прикрива погасяването от страна на ответника на задължението му по предоставен му от
ищеца заем.
Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Заявена е претенция за
присъждане на направените разноски. Направено е възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Като прецени допустимостта на предявените искове, взе предвид наведените от
страните доводи и обсъди събраните по делото доказателства в съответствие с чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, съдът намери следното:
Исковете са предявени от надлежно легитимирана страна и при наличието на правен
интерес, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество са частично основателни.
От представения трудов договор № 007/07.11.2022 г. се установява, че между страните е
сключен трудов договор, като ищецът, считано от 07.11.2022 г. се е задължил да изпълнява
при НК „Сервиз“ ООД длъжността „ръководител транспорт“ срещу месечно възнаграждение
в размер на 3500 лв.
Видно от молба за напускане, подадена на 02.05.2023 г., с поставено разпореждане „Да“
и два броя справки от регистъра на НАП, трудовото правоотношение е прекратено на
02.05.2023 г. и на ищеца са начислени трудови възнаграждения както следва: 2863.64 лв. – за
месец ноември 2022 г., и по 3500 лв. за месеците декември 2022 г. и за месеците януари,
февруари и март 2023 г.
По делото са постъпили изпратени от НАП, ТД – София справки, с данни за
осигуряване на ищеца за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г. От тях се установява, че
ответното дружество, в качеството си на осигурител на ищеца е подало към НАП
дакларации обр. 1, със следните данни: за месец ноември 2022 г. – начисленото брутно
трудово възнаграждение на ищеца е 2863.64 лв., като върху него са удържани дължимите от
работодателя данъчни и осигурителни вноски и е останало за получаване нетно
възнаграждение от 2222.13 лв.; за всеки от месеците декември 2022 г., януари, февруари,
март и април 2023 г. начисленото брутно трудово възнаграждение на ищеца е 3500лв., а
осигурителният му доход – 3400 лв., след удръжката на дължимите от работодателя
осигурителни и данъчни вноски е останало за получаване нетно възнаграждение в размер на
по 2728.33 лв.
Събрани са гласни доказателства, чрез разпита на един свидетел, доведен от ищеца –
И.Н.С. Съдът кредитира показанията, като ясни и последователни, дадени за непосредствено
възприети обстоятелства и съответстващи на останалия доказателствен материал. От тях се
установява, че свидетелят е работил при ответника като шофьор на камион за периода от
месец ноември 2022 г. до месец март 2023 г. По същото време ищецът също работел там,
като ръководител транспорт. Той бил представен на свидетеля от управителя на
дружеството, като негов пряк ръководител. Ищецът извършвал ръководната дейност във
връзка с камионите, виждали се често със свидетеля на работното място, продължил да
работи в ответното дружество след като свидетелят напуснал.
Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в уговорените срокове да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи наличие на трудово
правоотношение между него и ответника през спорния период, полагането на труда, за който
е сключен трудовия договор и размера на трудовите възнаграждения.
2
Ищецът по безспорен начин е установил, че през периода 07.11.2022 г. до 02.05.2023 г. е
бил в трудово правоотношение с ответника, по което е изпълнявал длъжността „ръководител
транспорт“, за което ответникът се е задължил да му заплаща трудово възнаграждение в
размер на 3500 лв. месечно.
Преклудирани са правоизключващите възражения на ответника с правна квалификация
чл. 74 от КТ за недействителност на сключения между него и ищеца трудов договор, поради
заобикаляне на закона и привидност. Те се основават на факти, съществуващи към момента
на сключване на трудовия договор и с оглед спецификата им – известни на двете страни
също към този момент. Затова преклузията за заявяването им изтича с изтичане на
едномесечния срок за отговор по чл. 131 от ГПК. В този срок ответникът не е навел
твърдения за фактите, на които основава възраженията си за неоснователност на исковите
претенции, поради което се е преклудирало правото му да стори това в по-късен момент. В
изложения смисъл са мотивите в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК.
Не намират подкрепа в събраните по делото доказателства твърденията на ответника,
че ищецът фактически не е полагал труд при него, както и че трудовият договор е
симулативен и оформен с единствената цел да се осигури трудов и осигурителен стаж на
ищеца. Напротив при условията на пълно и главно доказване ищецът, с гласни доказателства
е установил, че се е явявал на определеното му съгласно трудовия договор работно място и е
изпълнявал задълженията, включени в заеманата от него длъжност.
При доказателствена тежест на ответника, той не е установил да е заплатил дължимото
на работника трудово възнаграждение.
Видно от представените справки от НАП общият размер на дължимото се на ищеца
нетно трудово възнаграждение за процесния период е 15863.78 лв. Съгласно чл. 7, ал. 1 и ал.
2, във вр. с чл. 6, ал. 2 – ал. 4 от КСО, чл. 40 от ЗЗО и чл. 42 от ЗДДФЛ осигурителните
вноски за здравно и обществено осигуряване и данъчните вноски върху доходите се
начисляват и удържат от получаваното трудово възнаграждение и се внасят от работодателя.
Затова на работника се дължи нетният размер на трудовото възнаграждение, след
определяне и удържане на всички осигурителни и данъчни задължения. От горните справки
е видно, че от дължимото на ищеца брутно трудово възнаграждение за процесния период в
общ размер на 20363.64 лв. Ответникът, в качеството му на работодател и осигурител е
начислил, удържал и внесъл сумите за здравно и обществено осигуряване и за облагане с
данък върху доходите. Нетният размер на трудовото възнаграждение на ищеца, което той е
следвало да получи за процесния период е 15863.78 лв./2222.13 лв.+2728.33 лв.+2728.33 лв.
+2728.33 лв.+2728.33 лв.+2728.33 лв./ Затова предявеният иск е основателен до този размер
и следва да се уважи. За разликата до пълния предявен размер от 19863.64 лв. следва да се
отхвърли като неоснователен.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените от него разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно
с уважената част от иска. Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна
по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение. Съгласно решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по
дело C-438/22 минималните размери, предвидени в наредбата по чл. 38, ал. 2, изр. второ
ЗАдв във вр. с чл. 36, ал. 2 ЗАдв не са обвързващи за съда и то следва да бъде определено в
справедлив размер, съобразно фактическата и правна сложност на делото и извършената
работа. В настоящия случай са предявени обективно съединени осъдителни искове за
присъждане на дължимо адвокатско възнаграждение. Общата цена на исковете е 19863.64
лв., която не е ниска. Производството е протекло в пет открити съдебни заседание, със
събиране на гласни и писмени доказателства. Било е спирано, поради висящност на друг
преюдициален спор. Процесуалният представител на ищеца е изготвял и подписвал всички
3
подадени от негово име книжа по делото, получавал е и изпратените му такива, и се е явявал
в откритите съдебни заседание. Предвид изложеното съдът счита, че конкретната
фактическа и правна сложност на делото се отличава със завишаване сравнение с други дела
от този вид, поради което и уговореното и изплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в
общ размер на 2000 лв. не е прекомерно. В тежест на ответника следва да се възложи тази
част от него, която съответства на уважената част от исковете, а именно 1600 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника също следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете. По
делото са представени доказателства за заплатено от ответника адвокатско възнаграждение в
размер на 2400 лв. Дължимото на ответника съразмерно с отхвърлената част от иска е 480
лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на
Съдебната власт държавна такса в размер на 634.55 лв.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 128, т. 2 от КТ НК Сервиз“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ******,ул. **** ******* №*, представлявано от Н. А.
С. да заплати на К. В. А., ЕГН ********** от гр. *****,бул. *** ***** *** № *** сумата от
общо 15863.78 лв. /петнадесет хиляди осемстотин шестдесет и три лева и седемдесет и осем
стотинки/, представляваща неизплатени нетни размери на трудови възнаграждения за
месеците ноември 2022 г., декември 2022 г., януари 2023 г., февруари 2023 г., март 2023 г. и
април 2023 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 26.05.2023 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 19863.64 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК НК Сервиз“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ******,ул. **** ******* №*, представлявано от Н. А.
С. да заплати на К. В. А., ЕГН ********** от гр. *****,бул. *** ***** *** № *** сумата от
1600 лв. /хиляда и шестстотин лева/, представляваща направени разноски за заплащане на
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК К. В. А., ЕГН ********** от гр. *****,бул.
*** ***** *** № *** да заплати на „НК Сервиз“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. ******,ул. **** ******* №*, представлявано от Н. А. С. сумата от 480
лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК НК Сервиз“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ******,ул. **** ******* №*, представлявано от Н. А.
С. да заплати по сметка на Районен съд – гр. Перник, в полза на бюджета на Съдебната
власт сумата от 634.55 лв./шестстотин тридесет и четири лева и петдесет и пет стотинки/,
представляваща държавна такса за уважената част от исковете.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в
4
частта, в която са присъдени трудови възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Перник в
двуседмичен срок, считано от 20.12.2024 г.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5