Р Е
Ш Е Н
И Е № 2851
гр. Пловдив,07 08 2020г.
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3 бр. състав, в открито съдебно заседание на 04
08 2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ВЪЛЧЕВА
при
участието на секретаря Иванка Боева ,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №8906/2019г. по описа на
ПРС, 3ти бр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с
правно основание чл. 150 СК. Ищцата И.З.С. ЕГН ********** –
малолетна,действаща чрез своята майка и
законен представител Р.И.И. ЕГН ********** ,
е предявила иск за увеличаване
размера на определената месечна издръжка ,която
ответникът З.Х.С. ЕГН **********
и заплаща, по силата на постановено съдебно решение по гр д 4893/2017г
на ПРС 3 бр с– а именно от 150лв,
до размер от 300лв месечно
,начиная от 28 05 2019г.
Съдът е сезиран с
искова молба от Р.И., в качеството й на майка и законен представител на
малолетната И.С. ,против З.С.. Твърди се, че с Решение №97/05.11.2010г. на Б.
Апелативен съд по в.гр.д. №196/2010 г. е било потвърдено Решение
№207/21.06.2010 г., постановено по гр.д. №642/2010 г. на Бургаски
окръжен съд, с което ответникът З.С. е осъден да заплаща на дъщеря си И.С.
месечна издръжка в размер на 70лв. С Решение от 02.09.2013 г. по гр.д.
№6959/2013 г., ІV бр.с. на П. РС месечната издръжка е
била увеличена на 140лв. С Решение по гр.д. №4893/2017 г. на ІІІ бр.с. на П.
РС ,месечната издръжка на малолетната И.С. е била
увеличена на 150лв. От тогава до настоящия момент са изминали повече от две
години. Детето е пораснало. Посещава училище, ходи на танци. За танците се
заплаща месечна такса в размер на 25 лв. Майката на детето е безработна. Получавала
е минимално обезщетение за безработица до 31.01.2017 г. в размер на 7,20лв.
дневно. Твърди се, че икономическите условия в страната също са променили и
официално признатата месечна издръжка на един човек е в размер на 520лв. Разходите на детето също са нараснали и определените 150 лв. са
недостатъчни за посрещане на нуждите му .
Дори тази недостатъчна издръжка,ответникът не заплащал редовно. Внасял дребни
суми по 10 лв. или 20 лв., когато реши. Не се интересувал
от детето. Не идвал да го вижда. Не се
обаждал по телефона. Въпреки това , като баща на детето е редно
активно да участва в неговата издръжка. Същият е млад ,здрав и работоспособен
човек . Твърди се, че майката изцяло е поела грижите за детето и е редно бащата
да се включи поне с част от издръжката.
От съда се иска
да увеличи месечната издръжка, която ответникът заплаща на дъщеря си от 150лв.
на 300лв. , начиная от подаване на исковата молба пред съда.
Претендират се разноски по делото. Прилагат се писмени доказателства.
В срокът по
чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на
ответника. Твърди се, че искът е допустим, но не е основателен. Последното
увеличение на издръжката е от 18.07.2018г., като е определена издръжка в размер
на 150лв., считано от 03.02.2017 г. Настоящата искова молба е подадена на
27.05.2019 г., като в нея са преповторени всички обстоятелства подробно описани
в Решение № 3821/02.11.2017 г. на ПдРС, ІІІ бр.с., с което съдът е определил
издръжка в размер на 150 лв. за детето И. , и понастоящем
се претендира издръжка в размер на 300лв., както и при предишното водено между
страните производство. От влизане на решението в сила е изминала година и
половина и не е настъпила съществена промяна нито в икономическите условия в
страната, нито в нуждите на детето. Ответникът има и други деца, на които дължи
издръжка и няма доказателства дали получава трудово възнаграждение и в какъв
размер. Присъдената издръжка от 150 лв. е повече от минималната за страната към
момента на подаване на исковата молба. Не е известно дали ищцата има други
деца, на които дължи издръжка. От представените доказателства не се установява
трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК. Към момента на
определяне на предишната издръжка детето е било в **** клас. Действително
детето има своите разходи за издръжка и развитие, и всеки родител е длъжен да
осигурява неговата издръжка, но средствата следва да бъдат осигурявани и от
двамата родители. Същевременно издръжката трябва да бъде съобразена и с
финансовото състояние на родителите. Бащата е поел своята част от отговорността
и заплаща издръжка ,дори и на части и ще прави всичко възможно, за да я плаща.
Оспорва се иска за увеличение на издръжката по размер и основание. Твърди се,
че изложените факти и обстоятелства са голословни и неподкрепени с
доказателства по делото. Претендираният размер от 300лв. е прекомерно завишен и
ще бъде финансова тежест за ответника, който ще е в невъзможност да изпълни задължението си
. От съда се иска да отхвърли иска, същевременно да прецени има ли ответникът
здравословни проблеми, които са описани в предходното съдебно решение, които му
пречат да реализира нормален доход. Не се оспорват писмените доказателства.
Правят се доказателствени искания.
Квалификацията на
иска е чл.150 от СК.
Пловдивският
районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
Между страните не
се спори, и от представените по
делото писмени доказателства се
установява, че И.З.С. ЕГН ********** е дъщеря на ответника З.Х.С. ЕГН ********** .
Видно от
представеното РЕШЕНИЕ №3821/02 11
2017г. на ПРС 3 бр с по гр д 4893/2017гг ,
ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка на дъщеря си И. в размер
на 150лв ,начиная от 03 04 2017г . Решението е влязло в законна сила от 18 07
2018г .
От събраните по
делото гласни доказателства- св. И. /с родство- б. по майчина линия
на малолетната ищца / се установява, че
страните са живели заедно и ответникът е
баща на малолетната И. .В момента детето е на **** години и
половина ,ще бъде ученичка в ***** клас .Бащата не се
интересува от детето ,не го търси ,не се обажда по телефона .Последно детето го
е видяло преди 5 години .Към момента определената издръжка на детето е 150лв ,като бащата не я заплаща редовно .Детето е в период на
активен растеж ,често се налага да му се закупуват дрехи , обувки.Посещава курс
по английски език ,занимава се с танци.За танците се заплаща такса от 25лв
месечно , за заниманията по английски език -17,50лв на посещение .Детето не е
често боледуващо.Майката няма други деца ,освен детето И.
,бащата има други деца ,които са по-големи от И. и пълнолетни понастоящем. И.
се справя много добре с учебния материал .Майката на детето работи в ***** като ***** ,заплатата и е минималната за страната . С
детето обитават собствен етаж от къщата на родителите и.
От изготвения
социален доклад от ДСП-П. се установява ,че майката
полага грижи за детето И. от раждането му до настоящия момент ,с подкрепата на
своите родители .Контакт между детето и бащата не е наблюдаван .Двамата
родители не поддържат контакт помежду си ,,не обсъждат съвместно въпроси
,свързани с отглеждането и възпитанието на дъщеря им И. .Майката посреща
адекватно здравните , образователните и емоционални потребности на малолетното
дете.Момичето споделя ,че се е виждало с баща си когато е било на 5 години
,казва ,че той не и се обажда ,не я поздравява за празници .И. не познава
роднините си по бащина линия .В интерес на детето е да му се определи
издръжка ,която да му осигури финансова стабилност в ежедневието.
По отношение на
ответника З.С. , от приобщената справка от НАП-ТД Б. се установява
,че няма действащ трудов договор ,няма данни за получени доходи от други
правоотношения или от извършвана търговска дейност след 2008г ,няма данни да
притежава недвижими имоти и МПС .
Майката Р.И. няма
регистрация като ЕТ ,не е регистрирана като самоосигуряващо се лице ,няма
участие в дружества .Същата притежава един недвижим
имот и едно МПС.
При
така установените факти от значение за спора, съдът достигна до следните правни
изводи:
За
да бъде уважен искът за увеличаване размера на месечна издръжка на детето
следва да се установи, че ответникът е баща на детето, като следва да
бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите на детето ,с оглед
преценката на възможностите им да осигурят издръжка на дъщеря си.
Задължението за издържане на
детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на
детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от
01.10.2009 г. ,те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката
се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат
- чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл.
142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от
своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан
от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по
всяко дело за издръжка, може да определи издръжка, която е в интерес на
детето и съответства на доходите на родителя.
С
оглед на изложеното, от събраните по делото доказателства, се установи ,че
майката поема изцяло задълженията, свързани с издръжката,отглеждането
и възпитанието на детето , като бащата
не участва по никакъв начин в грижата за
него , освен със заплащане на определени суми / не в пълен размер / на
издръжка.От своя страна бащата е млад ,здрав и работоспособен човек , липсват
доказателства за наличие на заболявания ,които да му пречат да работи и да
реализира един среден за страната доход .Същият
понастоящем няма задължения към други
низходящи .
Съдът
намира ,че действително от определяне размера на издръжката /2017г/
е изминал значителен период от време, през който нуждите на детето са се увеличили. същевременно – настъпила е и друга промяна в обстоятелствата – по-големите
деца на ответника са навършили пълнолетие и същият не е задължен с издръжка към
тях.Не без значение е и промяната в социално – икономическите условия в
страната.
Размерът на дължимата издръжка, според закона,
се определя от една страна според нуждите на лицето , което има право на
издръжка , а от друга – от възможностите на лицето , което я дължи –чл 142 ал1
от СК .От една страна Съдът следва да прецени нуждите на детето , като
потребностите се ограничават до обикновените условия на живот.Другият критерий
са възможностите на родителя.При определяне на конкретния размер, Съдът отчита
и размерът на собствената издръжка на задълженото лице , както и дали има
задължения към други лица.В настоящия случай бащата е
млад,здрав и работоспособен човек , няма
задължения към други деца,дистанциран е напълно от грижите за детето И. , за отглеждането и възпитанието
му. Съдът намира ,че с оглед на това ,че е здрав и
работоспособен човек ,ответникът е
длъжен да осигурява подобаваща издръжка
на малолетната си дъщеря ,която да покрие поне
половината от месечните и нужди .
Определеният със съдебното решение размер на издръжката от 150лв
месечно, действително понастоящем не е адекватен на нарасналите нужди на детето и променената икономическа
ситуация в страната . Съдът ,преценяйки обичайните нужди на дете на ****години ,момиче
,в период на активен растеж ,намира ,че
месечно за него са необходими
поне 350лв-сума за посрещане
на най-обикновените им,обичайни разходи. Имат се предвид разходи за храна
,отопление , облекло ,дневни ,джобни,здравни и образователни потребности. Като
се има предвид ,че бащата не е ангажиран по никакъв друг начин с грижите за детето си , и доброволно се е самоосвободил
от тях,оставяйки ги в тежест изцяло на майката на ,то същият следва да се включи адекватно поне
в осигуряване на издръжката на дъщеря си . Съдът намира ,че от общата издръжка от
около 350лв месечно за детето ,бащата следва да поеме сумата от 200лв
,която отговаря на нуждите на детето към момента и на възможностите на всеки
работоспособен баща,който няма ангажимент за издръжка към други деца
Ето защо искът за
увеличаване размера на определената издръжка от 150
лв
на 300 лева месечно, се явява основателен и доказан до
размера от 200лв, поради което и следва да бъде уважен в този
размер .
С оглед
частичното уважаване на иска ,частично основателна е претенцията на ищците за
разноски по делото ,съразмерно с уважената част на иска .
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
УВАЖАВА ИСКА НА И.З.С.
ЕГН ********** – малолетна,действаща
чрез своята майка и законен представител Р.И.И. ЕГН ********** , за
увеличаване размера на определената месечна издръжка ,която ответникът
З.Х.С. ЕГН ********** и заплаща,
по силата на постановено съдебно решение
по гр д 4893/2017г на ПРС 3 бр с– а именно от 150лв, до
размер от 200лв / двеста лева / месечно ,начиная
от 28 05 2019г.,до настъпване на законни причини за изменението или
прекратяването на издръжката , ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска от падежа до окончателното и изплащане .
ОТХВЪРЛЯ ИСКА в частта му от уважения размер
на издръжката,до претендирания такъв от 300лв месечно.
ОСЪЖДА З.Х.С. ЕГН **********
,да заплати
държавни такси в размер на 72лв. / седемдесет
и два лева /по сметка на РС гр.Пловдив .
ОСЪЖДА З.Х.С. ЕГН **********
да заплати на И.З.С. ЕГН ********** – малолетна,действаща чрез своята майка и законен представител Р.И.И.
ЕГН ********** сумата от 334лв / триста тридесет и четири лева/ разноски по
делото за адвокатски хонорар,съразмерно с уважената част от
иска .
ОСЪЖДА З.Х.С. ЕГН **********
,да заплати разноски в размер на 300лв. /триста лева /по
сметка на РС гр.Пловдив ,за назначаване на особен представител на ответника в
производството .
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от съобщението
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./
Вярно
с оригинала
С.Ч.