Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /13.06.2019
г.,
гр.
Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на трети юни две
хиляди и деветнадесета година публично съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 858/2018 г. по описа на съда
Производството е по чл. 109 ЗС
Производството е
образувано по предявени от Н.М.Ч. срещу Г.С.С. иск с правно основание чл. 109
ЗС, с който се иска да се осъди ответникът да премахне строежа извършен в имот
с идентификатор ***** *** ***на границата с поземлен имот с идентификатор *****
*** ***, представляващ масивна едноетажна сграда с площ от 40 кв.м със стоманобетонова
конструкция, трайно свързана с терена от ивична бетонова основа, с вкопана в
земята изба и ограждащи тухлени стени.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Твърди, че е собственик на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор *****
*** *** по КК и КР за гр. Панагюрище, като правата му са придобити, както
следва: по наследство от покойният му баща М. Ч. - за 1/6 ид.ч. и по договор за
дарение извършено с нот. акт № 64 / 1993г. - за 2/6 ид. части. Твърди, че е
собственик и на самостоятелни обекти в сгради, застроени в поземления имот,
който имот има жилищно предназначение. Излага се, че в съседния от запад
поземлен имот с идентификатор ***** *** ***, ответникът Г.С. е изпълнил строеж
по имотната граница с имота на ищеца, представляващ масивна едноетажна сграда с
площ 40 кв.м. със стоманобетонова конструкция, трайно свързана с терена от
ивична бетонова основа, с вкопана в земята изба и ограждащи тухлени стени. В
исковата молба се навеждат твърдения, че този строеж обективно не отговоря на
техническите правила и норми в строителството и не е разрешен надлежно от
компетентните органи. Излага се, че действията на ответника по извършване на
строеж, който е в нарушение на строителните правила и норми установени в
закона, поради което представлява пряко и неправомерно въздействие върху имота
на ищеца. Предвид, че е изграден на самата имотна граница и във височина е над
височината на светлата ограда разделяща двата имота, въпросният строеж засенчва
двора на ищеца и го оводнява следствие оттичащите се от него дъждовни води, с
което смущава нормалното ползване на имота на доверителя по предназначение и
което, последния като собственик не е длъжен да търпи. Моли да се уважи
предявената искова претенция. Претендира се присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, в който заявяват, че процесната сграда е изградена в съответствие с
издадените строителни документи, като не е налице твърдяното от ищеца
неправомерно въздействие върху имота, т.е. не е налице пречене по смисъла на
чл. 109 ЗС.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-Панагюрище е
сезиран с иск с правно основание чл. 109 ЗС, който се иска да се осъди ответника да премахне строежа извършен в имот с
идентификатор ***** *** ***на границата с поземлен имот с идентификатор *****
*** ***, представляващ масивна едноетажна сграда с площ от 40 кв.м със
стоманобетонова конструкция, трайно свързана с терена от ивична бетонова
основа, с вкопана в земята изба и ограждащи тухлени стени.
По делото не е спорно, че ищецът е собственик на
идеална част от имот с идентификатор: ***** *** *** по кадастралната карта за
гр. Панагюрище, находящ се в гр. Панагюрище, ул. „*** **** “ № **, а ответникът
е собственик на идеална част от недвижим имот с пл. номер 451, за който е
отреден УПИ XIV-451 в квартал 26 по плана на гр. Панагюрище,, ул. *** **** “ №**
– съседен на имота на ищеца, в който имот е изградена по имотната граница с
имота на ищеца, масивна едноетажна сграда с площ 40 кв.м. със стоманобетонова
конструкция, трайно свързана с терена от ивична бетонова основа, с вкопана в
земята изба и ограждащи тухлени стени. Това се установява и от представени по
делото писмени доказателства- Удостоверение за наследници № 000879 от
18.07.2018 г. издадено от Община Панагюрище, Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 64, том II, дело №471/1193 г. по описа на
Районен съд – Панагюрище за нотариалните дела, нотариален акт за
покупко-продажба № 157, том I, дело № 390/41982 г. по описа на Районен съд –
Панагюрище за нотариалните дела, Нотариален акт за продажба на недвижим имот №
125, том I, дело № 485/1960 г. по описа на Районен съд –
Панагюрище за нотариалните дела, Нотариален акт за дарение на недвижими имоти №
54, том III, рег. № 4534, дело № 380/2008 г. на Нотариус Н.М.Т.с
район на действие Районен съд- Панагюрище.
По делото е разпитан свидетелят Х.Ч. – брат на
ищеца. От разпита на същия се установява, че свидетелят притежава идеална част
от имота собственост на ищеца, т.е. те са съсобственици, като при разпита си
свидетелят категорично заявява, че процесната постройка по никакъв начин не
пречи както на свидетеля, така и на неговия брат – ищеца. Свидетелят заявява,
че устно се е разбрал с ответника по отношение изграждане на постройката на
границата на двата имота, тъй като на тази граница е изграден гараж, който се
ползва от свидетеля. Свидетелят посочва, че процесната постройка няма как да
пречи, тъй като е изградена на височината на гаража и не може да хвърля сянка в
двора на ищеца. Ценени по реда на чл. 172 ГПК съдът изцяло дава вяра на
показанията на свидетеля, доколкото същите са вътрешно непротиворечиви и се
подкрепят от останалия по делото събран доказателствен материал – съдебно
техническите експертизи.
По делото са представени и приети строителни книжа
за процесната постройка – разрешение за строеж № 49 от 30.04.2018 г. и проект,
преписка по жалба от ответника до ДНСК- София и РОНСК- Пазарджик, преписка по
издаването на Разрешение за строеж № 4 от 10.10.20016 г. на Община Панагюрище.
По делото са допуснати и приети две
съдебно-технически експертизи. От заключението на първата съдебно-техническа
експертиза изготвена от вещото лице В.И. се установява, че за
строежа на сгради за допълващо застрояване има одобрен проект на Общината от
08.03.1985 г., при изслушването си в о.с.з вещото лице заявява, че наклона на
покрива на процесната сграда е към двора на ответника и водата се стича в двора
на ответника, като същата не попада в двора на ищеца От заключението на втората
съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице Й.Л. се установява, че
процесният строеж отговаря на ЗУТ и Наредба № 7 от 22.12.2013 г. при
изслушването на вещото лице в съдебно заседание същото посочва, че наклона на
процесната сграда построена в имота на ответника е направен така, че водата се
оттича в двора на ответника, като процесната сграда е изградена по дължина на
гаража построен в двора на ищеца. Цени съобразно разпоредбата на чл. 202 ГПК
съдът дава вяра и на двете приети по делото заключения, доколкото със същите са
дадени обосновани отговори на всички поставени въпроси, като вещите лица
мотивирано и подробно отговориха на всички въпроси поставени от страните по
делото в съдебните заседания при изслушването им.
С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема
следното:
Следва да се посочи, че макар искът да е предявен само от част от съсобствениците, същият е
допустим, тъй като предявяването на иск по чл. 109 ЗС само от част от
съсобствениците представлява действие на обикновено управление, подобно на иска
по чл. 108 ЗС, като в това производство съсобствениците не са задължителни
необходими другари. Всеки един от съсобствениците е носител на част от правото
на собственост на процесния имот и като такъв разполага с всички правомощия
включени в самото право – да ползва вещта, да се разпорежда с нея и да я
владее, като действията на обикновено управление, каквото е предявяването на
иск по чл. 109 ЗС, може да се извърши от всеки от съсобствениците. Ето защо
предявеният иск е допустим.
Искът по чл. 109 ЗС е насочен към защита на
правото на собственост от неоснователни действия, които пряко или косвено
пречат, смущават или ограничават правото на собствениците да ползват имота съобразно неговото предназначение. Правото на собственост се определя в правната доктрина като
пълна власт върху вещта, при която титулярът може да иска от всички останали
лица да се въздържат от въздействия върху собствената му вещ. Тази пълна власт
на собственика обаче търпи ограничения, обусловени от необходимостта от
зачитане и гарантиране упражняването и на чужди собственически права. С
приетото Тълкувателно решение № 4/ 2015 година на ОСГК на ВКС по въпросите по
приложение на чл. 109 ЗС се дават следните задължителни разяснения по
приложение на закона и предпоставките да бъде уважена претенция по чл. 109 ЗС,
а именно: негаторният иск е иск за защита на собствеността, но отрицателен,
защото предмет на делото не е нито правото на собственост върху /засегнатия/
имот на ищеца, нито правото на собственост върху /пречещия/ имот на ответника.
Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита
на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно
въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на
собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта /имота/
според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С
предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено
или да бъдат премахнати последиците от него. Съгласно чл. 109 ЗС собственикът
може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява своето право. От самия текст на разпоредбата е видно, че двете
задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията
на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на
ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще
бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика.
Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът
да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е
осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че
това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за
използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката
за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са
недопустими, е конкретна по всяко дело. Следва да се посочи, че понякога
естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него
се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Например, такива
са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че
ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа
създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има
облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот.
Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което
задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия
върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си
каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко
въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което
няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за
собственика да упражнява правото си, каквито, обаче,
действия не се твърди да се извършват в конкретния случай. В своята практика Върховния касационен съд приема, че самият факт на извършване на незаконно строителство на
регулационната граница представлява нарушаване правото на собственост на
съседа, което може и следва да бъде защитено с иск по чл.109 ЗС, без да се
доказва с какво и как това строителство ограничава правото на собственост. Интересът, обаче, от исковата защита по чл.109 от ЗС е налице
винаги, когато трето лице извършва въздействия, надхвърлящи законните
ограничения на собствеността. Осъществяването на незаконно строителство в собствен
имот на регулационната линия със съседен урегулиран поземлен имот, нарушава
създадените от благоустройствените закони ограничения, осигуряващи пълноценното
осъществяване на правото на собственост на всеки имот и съставлява действие,
което в нарушение на чл.50 ЗС води до създаване на състояние, увреждащо
съседния имот. Неспазването на изискуемите от благоустройствените норми отстояния
също може да доведе до такова състояние. Претендираната защита обаче следва да
съответства на нарушението, т.е. основателно
е искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се
състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца. Наличието
на това съответствие се преценява с оглед твърденията в исковата молба как
действията на ответника или създаденото от него състояние накърняват правата на
ищеца, като в тежест на ответника е да установи, че не е налице твърдяното
накърняване. В този смисъл, когато чрез искът по чл.109 ЗС се цели защита
правото на собственост, накърнено чрез незаконно строителство на регулационната
линия или на недопустимо от нея разстояние, ищецът следва да изложи твърдения в
тази насока в исковата молба с оглед преценка дали твърдяното накърнение е
пряко свързано с нарушеното от ответника ограничение в благоустройствена правна
норма, дали отправеното искане съответства на нарушението и с оглед правото на
защита на ответника, в чиято тежест е да установи, че липсва твърдяното от
ищеца увреждане на правата му (така и в Решение № 430 от 27.10.2010 г. по гр.д. №
312/2010 г. на ВКС).
В конкретния случай, както бе посочено
по-горе, по делото не е спорно, че ищецът е собственик на идеална част от имот с
идентификатор: ***** *** *** по кадастралната карта за гр. Панагюрище, находящ
се в гр. Панагюрище, ул. „*** **** “ № **, а ответникът е собственик на идеална
част от недвижим имот с пл. номер 451, за който е отреден УПИ XIV-451 в квартал
26 по плана на гр. Панагюрище,, ул. *** **** “ №** – съседен на имота на ищеца,
в който имот е изградена по имотната граница с имота на ищеца, масивна
едноетажна сграда с площ 40 кв.м. със стоманобетонова конструкция, трайно
свързана с терена от ивична бетонова основа, с вкопана в земята изба и
ограждащи тухлени стени.
От събраните по делото доказателства, обаче, не се установява да са
налице твърдените от ищеца пречки за ползване на имота си. В исковата молба
ищецът е навел твърдения, че процесната постройка му пречи да си ползва имота,
тъй като хвърля сянка в двора му и го наводнява вследствие на отичащите се от
постройката дъждовни води. От събраните по делото доказателства, обаче, се
установява, че процесната постройка не хвърля сянка в двора на ищеца, тъй като
същата е изградена по протежението на гараж построен в двора на ищеца, поради
което следва да се приеме, че дори и в действителност част от двора на ищеца да
се засенчва, то това засенчване следва да се дължи на построения в неговия двор
гараж, а не на процесната постройка. Освен това нито гаража, нито самата
постройка са с такава височина щото да хвърлят продължителна и особено голяма
сянка върху дворното място. От събраните по делото доказателства (заключението по
съдебно-техническите експертизи), се установи, че наклона на покрива на
процесанта сграда е направен така, че дъждовната вода да се отича изцяло в
двора на ответника. Още повече по делото като свидетел беше разпитан брата на
ищеца - другия съсобственик на имота на
ищеца, който категорично заяви, че процесната постройка не създава пречки за
ползване на техния съсобствен имот. Не би могло да се иска премахване на
постройка, която не създава пречки за ползване на съседния имот, дори и тя да е
построена на границата между двата имота, тъй като с иска по чл. 109 ЗС се цели
това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати
последиците от него, а търсената защита следва да съответства на вида на
нарушението (така и Решение № 132 от 30.03.2010 г. по гр. д. № 66/2009 г. на
Върховен касационен съд). В конкретния случай доколкото се доказа, че липсва
такова неоснователно въздействие, то
липсва право, което да бъде защитено с предявения иск. Освен това, макар и
построена на границата между двата имота, процесната сграда е законна такава,
построена съобразно действащия ПУП, отговаря на нормативните изисквания на ЗУТ
и Наредба № 7 от 22.12.2013 г., като са издадени и съответни строителни книжа.
Предвид изложеното настоящия съдебен състав приема, че в конкретния случай не
са налице материално правните предпоставки за уважаване на иска, поради което
същият се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сторените по делото разноски, в размер от 500 лв. адвокатско възнаграждение,
доколкото същите са своевременно поискани, като са представени доказателства,
че са реално сторени- договор за правна зашита и съдействие от 14.11.2018 г. (
л. 22 от делото).
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ,
иск с правно основание чл. 109 ЗС,
предявен от Н.М.Ч.
ЕГН: ********** с адрес: *** срещу Г.С.С. ЕГН: ********** с адрес: ***, с който
се иска да се осъди ответникът да премахне строежа извършен в имот с
идентификатор ***** *** ***на границата с поземлен имот с идентификатор *****
*** ***, представляващ масивна едноетажна сграда с площ от 40 кв.м със
стоманобетонова конструкция, трайно свързана с терена от ивична бетонова
основа, с вкопана в земята изба и ограждащи тухлени стени.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Н.М.Ч. ЕГН: **********
с адрес: ***, да заплати на Г.С.С.
ЕГН: ********** с адрес: *** на сумата в размер на общо 500 лв. – представляваща разноски направени пред настоящата
инстанция.
Решението
подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му
на сраните, пред Окръжен съд – Пазарджик, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: