Решение по дело №214/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.9б във вр. с чл.4 ал.1 Закон за местните данъци и такси ЗМДТ) във вр. с чл.156 и сл. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).

Производството по делото е образувано по жалба на Т. М. В. от [населено място], [улица], против Решение №27/11.04.2024г. на Директор дирекция „Специализирана администрация“, Ст.юрисконсулт и УОС в Община Вършец и Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №4586-1/05.02.2021г. на орган по приходите в Община Вършец, който е потвърден с Решение №27/11.04.2024г. на Директор дирекция „Специализирана администрация“, Ст.юрисконсулт и УОС в Община Вършец. В ОСЗ на 20.06.2024г. е прекратено производството по отношение на жалбата в частта насочена срещу Решение №27/11.04.2024г. на Директор дирекция „Специализирана администрация“, Ст.юрисконсулт и УОС в Община Вършец, като недопустима.

В жалбата са развити доводи, че оспорения административен акт е нищожен, противоречащ на закона и съдопроизводствените правила. В съдебно заседание оспорващият, поддържа жалбата си и моли да бъде отменен като нищожен оспорения административен акт, а алтернативно поддържа и пороци свързани с незаконосъобразността му. По същество на спора оспорващият не взима становище.

Ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт Янева, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, като доводи в подкрепа на законосъобразността на оспорения административен акт излага в писмени бележки. Ответната страна претендира присъждане на разноски по делото.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалвания административен акт по реда на чл.160 ал.2 от ДОПК намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна по делото се установява следното:

По отношение на оспорващият е издаден Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №4586-1/05.02.2021г. на орган по приходите в Община Вършец, с който са установени размери на задължения за данък недвижими имоти (ДНИ), такса битови отпадъци (ТБО) и данък върху превозно средство (ДПС) за периода от 01.01.2011г. до 05.02.2021г, както и размера дължимата лихва към 05.02.2021г. В административния акт в табличен вид са посочени дължимите по периоди от 01.01.2011г. до 05.02.2021г. и дължимите лихви по периодите към 05.02.2021г. Посочено е размер на дължим ДНИ – общо задължение главница и лихви 526,35 лв., ТБО – общо задължение главница и лихви 4293,97 лв. или общ размер на установеното задължение за главница и лихви за посочения период в размер на 4820,32 лв. към 05.02.2021г. Административния акт е надлежно връчен на оспорващият на 12.02.2021г., както се установява от известие за доставяне на л.37 по делото, като видно от отбелязване върху него той е влязъл в законова сила на 01.03.2021г.

Оспорващият е подал жалба вх.№915/27.04.2022г. (л.64,65 по делото), с която пред административен съд Монтана е поискал да се прогласи за нищожен Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №4586-1/05.02.2021г. на орган по приходите в Община Вършец. С Определение №197/11.05.2022г. по адм.дело №177/2022г. по описа на Административен съд Монтана (л.69-71 по делото), жалбата на оспорващият, с която е поискал да се прогласи за нищожен Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №4586-1/05.02.2021г. на орган по приходите в Община Вършец, е оставена без разглеждане и е изпратена за произнасяне на Началник отдел „Местни данъци и такси“ в Община Вършец по компетентност. С Определение №7972/20.09.2022г. по адм.дело №8037/2022г. на ВАС (л.76-78 по делото) е оставено в сила Определение №197/11.05.2022г. по адм.дело №177/2022г. по описа на Административен съд Монтана.

С Решение №12/06.06.2022г. на Директор дирекция „Специализирана администрация“, Ст.юрисконсулт и УОС в Община Вършец (л.19, 20 по делото) е оставена без разглеждане вх.№915/27.04.2022г. (изпратена за произнасяне след влизане в сила на Определение №197/11.05.2022г. по адм.дело №177/2022г. по описа на Административен съд Монтана), с която оспорващият е поискал да се прогласи за нищожен Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №4586-1/05.02.2021г. на орган по приходите в Община Вършец. Оспорващият е подал жалба вх.№568/29.02.2024г. (л.21 по делото) , с която е оспорил Решение №12/06.06.2022г. на Директор дирекция „Специализирана администрация“, Ст.юрисконсулт и УОС в Община Вършец пред Административен съд Монтана. С Определение №375/14.03.2024г. по адм.дело №116/2024г. по описа на Административен съд Монтана е отменено Решение №12/06.06.2022г. на Директор дирекция „Специализирана администрация“, Ст.юрисконсулт и УОС в Община Вършец и на административният орган е изпратена за произнасяне жалба вх.№915/27.04.2022г. с която оспорващият е поискал да се прогласи за нищожен Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №4586-1/05.02.2021г. на орган по приходите в Община Вършец.

С Решение №27/11.04.2024г. на Директор дирекция „Специализирана администрация“, Ст.юрисконсулт и УОС в Община Вършец е отхвърлил жалба вх.№915/27.04.2022г. с която оспорващият е поискал да се прогласи за нищожен Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №4586-1/05.02.2021г. на орган по приходите в Община Вършец и е потвърдил същия като действителен. Видно от известие за доставяне на л.32 по делото, административния акт е надлежно връчен на оспорващия на 23.04.2024г., тоест жалбата с вх.№1102/29.04.2024г., с която е сезирана настоящата съдебна инстанция е подадена в законоустановения срок.

Въз основа на събраните доказателства, съдът, стига до следните правни изводи по същество на спора:

На първо място, настоящият съдебен състав отбелязва, че Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №4586-1/05.02.2021г. на орган по приходите в Община Вършец е надлежно връчен на оспорващият на оспорващият на 12.02.2021г., както се установява от известие за доставяне на л.37 по делото, като видно от отбелязване върху него той е влязъл в законова сила на 01.03.2021г., тоест обсъждането на пороци свързани с неговата законосъобразност е преклудирана и за настоящият съдебен състав не е налице основание да ги обсъжда. В тази връзка следва да се посочи, че с жалба вх.№915/27.04.2022г. оспорващият е поискал да се прогласи за нищожен Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №4586-1/05.02.2021г. на орган по приходите в Община Вършец, респективно с Решение №27/11.04.2024г. на Директор дирекция „Специализирана администрация“, Ст.юрисконсулт и УОС в Община Вършец е налице произнасяне само и единствено по така наведените основания, като за настоящата съдебна инстанция е налице задължение да коментира само и единствено дали Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №4586-1/05.02.2021г. на орган по приходите в Община Вършец страда от пороци, които да дават основание за прогласяване на неговата нищожност.

На следващо място следва да се посочи, че доколкото в специалните закони и в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл.146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени (според по-голяма част от теорията и съдебната практика само по-отношение на три от основанията, но настоящият съдебен състав изследва всичките предпоставки). Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: 1). Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2). Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление; 3). Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност, също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление; 4). Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора – т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност, за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание; 5). Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт посоченият порок води до нищожност.

В случая съдът не констатира такива пороци допуснати при издаване акта, които да водят до неговата нищожност, както следва:

1.От събраните по делото доказателства не се установява, административния акт да е издаден от некомпетентен орган. Това е така, тъй като съгласно чл.4 ал.3 ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители, а съгласно чл.4 ал.4 ЗМДТ, служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. Видно от Заповед №56/14.02.2020г. на Кмета на Община Вършец (л.82 по делото), С. М. на длъжност специалист „Инспектор“, която е издател на Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №4586-1/05.02.2021г., е определена за служител, който да установява размера на дължимите данъци и такси по ЗМДТ като съставя актове за установяване на публични общински вземания за задължения по декларации по ЗМДТ, тоест налице е компетентност на административния орган издал оспорения административен акт.

Само с оглед пълнота, въпреки, че е извън предмета на спора, следва да се посочи, че видно от Заповед №282-/01.08.2012г. на Кмета на Община Вършец (л.83 по делото) и Длъжностна характеристика (л.84-88 по делото), Директор дирекция „Специализирана администрация“, Ст.юрисконсулт и УОС в Община Вършец е овластен с компетентност да е решаващ орган при обжалване на актове за установяване на публични държавни вземания.

2. Актът е издаден в писмена форма, съдържа обстоятелствена и разпоредителна част, правните основания за издаването му и е подписан от административния орган, посочен като негов издател. Липсата на конкретни фактически основания за издаване на акта съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, не е от естество, което да има за последица липса на волеизявление и да представлява основание за нищожност. Административният орган е описал по ясен и категоричен начин размера на задължението по главница и лихви, като е мотивирал издаването на административния акт с обстоятелството, че оспорващия не е изпълнил задълженията си за внасяне на дължими местни данъци и такси за описания в административния акт период. Следва да се посочи, че ясното точно и конкретно посочване на дължимите задължения и лихви за всеки период е детайлно, ясно и конкретно, като за настоящият съдебен състав липсват основания да приеме, че формата на административния акт не е спазена. Дали размера е съответен на дължимия не е обстоятелство свързано с формата на оспорения административен акт, а и при указана тежест на доказване на оспорващия, включително с искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, не бе проявена процесуална активност за установяване на доводите в жалбата. Неоснователно в жалбата се поддържа, че не е посочено пред кой орган и какъв срок е подлежал на обжалване административният акт, като това обстоятелство се установява от разпоредителната му част, а и този порок и да бе наличен не е порок водещ до основание да се прогласи нищожност на административния акт.

3. Не се установява при издаване на оспорения административен акт да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основания за прогласяване на неговата нищожност. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като настоящият съдебен състав не установява съществено нарушение на процесуалния ред при издаването на Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №4586-1/05.02.2021г.

4. Нарушението на материалния закон е основание за нищожност, когато административният акт е лишен от законова опора. В случая Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №4586-1/05.02.2021г. е издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ, тоест налице е годно правно основание и приложим материален закон за да бъде издаден административния акт, който се неоснователно се претендира, че е нищожен.

5. Настоящият съдебен състав не установява да е налице и превратно упражняване на власт и такова несъответствие със закона, което да влече нищожност, тъй като преследваната с административния акт цел е законоустановена, а именно да се установи дължимо публично общинско вземане, което се следва на легитимно правно основание.

В заключение, настоящата съдебна инстанция повторно отбелязва, че не е обвързана да се произнася по доводи свързани със законосъобразността на Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №4586-1/05.02.2021г., тъй като както стана дума по-горе тази възможност е преклудирана предвид влизането му в сила. В тази връзка приобщеното към делото адм.дело №378/2023г. по описа на Административен съд Монтана и съдържащите се по него доказателства се явяват неотносими към предмета на настоящето дело, респективно не следва да бъдат обсъждани.

Предвид изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ответника юрисконсулт Янева за присъждане разноски по водене на съдебното производство на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, оспорващия следва да бъде осъден да заплати в полза на оспорващия разноски по делото съобразно списък на л.190 по делото в размер на 782,03 лева.

Съобразно гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореният Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №4586-1/05.02.2021г. на орган по приходите в Община Вършец, който е потвърден с Решение №27/11.04.2024г. на Директор дирекция „Специализирана администрация“, Ст.юрисконсулт и УОС в Община Вършец не е нищожен административен акт и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена, поради което на основание чл.160, ал.1 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ, настоящият състав на Административен съд Монтана

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. М. В. от [населено място], [улица], против Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №4586-1/05.02.2021г. на орган по приходите в Община Вършец, който е потвърден с Решение №27/11.04.2024г. на Директор дирекция „Специализирана администрация“, Ст.юрисконсулт и УОС в Община Вършец.

ОСЪЖДА Т. М. В. от [населено място], [улица], [ЕГН] да заплати на Община Вършец, ЕИК *********, разноски по воденото съдебно производство в размер на 782,03 (седемстотин осемдесет и два и 03ст.) лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.