Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ловеч, 01.12.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание
на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 544/2020 год. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод подадена искова молба от „Меджик Китчън“ ЕООД против „ОСЪМ“
АД за установяване на вземания за заплащане на цена по договор за изработка,
предмет на оспорена заповед за изпълнение.
Твърди се, че „Осъм” АД и „МТМ
– 1305” ЕООД е постигнато съгласие и сключен договор по силата, на който
първият е възложил на втория да приготвя храна, предназначена за персонала му.
Твърди си, че „МТМ – 1305” ЕООД е изпълнил задълженията си по договорната
връзка, като приготвял храна за редовна и втора смяна, съгласно приложение,
неразделна част от договора. По договорната връзка ответникът се задължил да
заплаща разходите за хранителни продукти и консумативите във връзка с
приготвянето на храната. Стойността на доставената храна е договорено да се
фактурира два пъти месечно, като за първите 15 дни плащането се извършва до
25-то число на текущия месец, а за остатък от месеца до 5-то число на следващия
месец. За м. октомври 2019 г. се твърди, че е приготвена и доставена храна от
„МТМ – 1305” ЕООД на ответника на стойност 4 228,44 лв., като е издадена
фактура № 93 от 04.11.2019 г. Вземането по фактурата не е погасено.
На 25.11.2019 г. се твърди, че между „МТМ – 1305” ЕООД и
ищеца е постигнато съгласие и сключен договор по силата, на който в полза на
ищеца са прехвърлени вземания по договора за доставка на храна, сключен между
„Осъм” АД и „МТМ – 1305” ЕООД, вкл. вземането по процесната фактура. За
продажбата на вземанията ответникът е уведомен с писмо, връчено му чрез негов
служител – Е.П. Л./деловодител/, на 07.01.2020 г.
За събиране на вземането
ищецът е подал заявления, а изпълнението на издадената заповед за изпълнение,
издадена по ч. гр. д. № 95/2020 г. на РС Ловеч, е оспорено от ответника.
Отправя се искане до съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че ищецът има вземане в размер на 4 228,44 лв. – стойност на приготвена и
предоставена храна за м. октомври 2019 г. по договор от 01.11.2019 г. Заявено е
искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В депозиран по делото отговор
ответникът не оспорва, че се е намирал в договорни отношения с„МТМ – 1305” ЕООД
с предмет приготвя храна, предназначена за персонала му. Не оспорва, че
вземания по договорната връзка са прехвърлени в полза на ищеца, а за това е
уведомен с писмо, получено на 07.01.2020 г. Твърди, че за процесния период
/01.10.2019 г. – 31.10.2019 г./ за доставената му храна „МТМ – 1305” ЕООД е
издал две фактури № **********/15.10.2019 г. на стойност 2 914,51 лв. и №
**********/31.10.2019 г. на стойност 1 092,97 лв. или общо задължение по двете
фактури за м. октомври - 4 007,48 лв. Фактура, с посочения от ищеца номер
и в претендирания размер, се отрича да е получавана, респективно осчетоводявана
при ищеца. Твърди се, че на 25.11.2019 г. при ответника е получено запорно
съобщение от ЧСИ Вангелова, с което му е разпоредено да не заплаща дължимите
суми към „МТМ – 1305” ЕООД – длъжник по изп. д. № 600/2019 г. на „Пилмекс”
ЕООД, а да ги преведе по сметка на съдебния изпълнител. Това си задължение
ответникът твърди, че е изпълнил на 15.06.2020 г., като е внесъл по сметка на
ЧСИ сумата от 4 007,48 лв.
В съдебно заседание ответника не оспорва, че периодично е
подавал информация към изпълнителя /третото лице помагач/ за работниците, които
ще се хранят, съответно избраната от тях храна от меню, предварително
предоставено от изпълнителя. Въз основа на електронна система, предоставена от
изпълнителя, той е зареждал картите на всеки работник със сумата от 2,50 лв.,
който той се задължил да заплаща по договора, а разликата до действителния
размер на доставената храна се поемала от работника, за което изпълнителят му
издавал фискален бон.
В съдено заседание третото лице помагач не оспорва, че
отчета на доставената храна е извършва на база предоставена от него електронна
система, с която е зареждал картите на всеки работник на ответника със сумата
от 2,50 лв. Твърди, че това е размерът на сумата за всеки работник, която
ответникът се задължил да заплаща текущо, а разликата до действителната
стойност следвало да се фактурира в края на срока на договора. Отрича разликата
над сумата от 2,50 лв. да е изплащана от работниците в брой и за нея да е
издавал фискален бон.
В хода на производството
ищецът се представлява от адв. И.М., който в хода на делото по същество излага
становище за основателност на заявената претенция, като съображения в тази
насока развива в писмени бележки.
Третото лице помагач се
представлява по делото от адв. А., който по същество също застъпва становище за
основателност на заявената претенция, а съображения излага в писмени бележки.
Ответникът се представлява по
делото от адв. Ф., който по същество излага становище за неоснователност на
претенцията.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно, в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата на страните и техните
представители, намира за установено следното от фактическа страна.
Въз
основа на подадена заявление за издаване на заповед за изпълнение от „Меджик
Кичън“ ЕООД пред РС Ловеч е образувано ч. гр. д. № 95/2020 г., в рамките на
което, в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение против „Осъм“ АД.
Със заповедта е разпоредено „Осъм“ АД да заплати на „Меджик китчън“ ЕООД сумата
от 4 228,44 лв., ведно със законната лихва от 17.01.2020 г. до изплащането
ѝ и сторените разноски. Срещу изпълнението на заповедта е подадено
възражение от длъжника „Осъм“ АД.
Не е спорно между страните, че
„Осъм” АД се е намирал в договорни отношения с „МТМ – 1305” ЕООД, с предмет
приготвяне на храна, предназначена за персонала му. Това се установява и
ангажирания по делото препис от договор, с който изпълнителят /МТМ-1305“ ЕООД/
се е задължил по възлагане от „Осъм“ АД /възложител по договора/ да приготвя
храна за редовна и втора смяна - основно, супа, салата, десерт и хляб по
асортимент, посочени в приложение към него, срещу заплащане на цена на месец, в
съответствие със системата за отчитане, която изпълнителят ще изгради за своя
сметка система, като чрез нея ще отчита стойността на сумите за всеки отделен
служител. В договора е уговорено, че не се разрешава продажбата храна на лица,
които не са служители на възложителя и компенсиране на служители и работници за
неизползвани суми, независимо от причините. Разходите за ток, вода и газ
страните са приели, че са за сметка на възложителя. Разплащането е договорено
да се извършва два пъти в месеца – за първите петнадесет дни до 25-то число на
текущия месец и окончателно – до пето число на месеца, следващ отчетено за
заплащане до 25-то число, по посочена банкова сметка. ***вора
са да осигури и поддържа за своя сметка IT система за отчитане на
консумацията; да включва в дневното меню най-малко две суми, три основни ясния,
два десерта, два аламинута, два вида салати и гарнитури, като една от супите и
основното ястия трябва да са диетични /щадящи/, както и да предлага
безалкохолни напитки, пакетирани сладки и соленки; да изготвя план деня за
предстоящата седмица, като го предоставя на възложителя до края на предходната
седмица. В приложение към договор са описани храните, които ще се приготвят от
изпълнителя – супи, основни ястия, аламинути, гарнитури и десерти, вида и
единичните им цени със или без ДДС /л. 5-8 от делото/.
Страните не спорят, че във
връзка с изпълнението на договора ежеседмично изпълнителят е предоставял на
ответника меню, което е отговаряло на уговореното в договора, като по делото са
ангажирани менюта за предлаганата храна от изпълнителя за м. октомври 2019 г.
/л. 9.13 от делото/. Не се спори също между страните, че периодично ответникът
е подавал информация за лицата, които ще се хранят през съответната седмица и
за заявените от тях желания по менюто, като по делото е ангажиран такъв списък
за м. октомври 2019 г. /л. 16-18 от делото/.
Не е спорно, че за отчитане на
консумираната храна се ползват магнитни карти, във връзка с изработена от
изпълнителя система за отчитане, както и че карти са зареждани от изпълнителя
със сума в размер от 2,50 лв. Това се установява и от показанията на
свидетелите Д.и Д..
В показанията си тези
свидетели /Д.и Д./ потвърждават, че в изпълнение на задълженията, поети с
договора, изпънителят - „МТМ-1305” ЕООД, е изградил система за отчитане на
храната. Отчетността са извършвала с магнитните карти за достъп до завода,
издадени на всеки работник, в които се залагала сумата от 2,50 лв. /2,08 лв.
след началото на м. октомври 2019 г./ на ден. Чрез картите се заявявала и
храната за следващия ден от всеки работник. Според показанията на свидетеля К.
в началото на седмицата изпълнителят предоставял меню /менютата са м. октомври
са ангажирани по делото/, от който работниците можели да изберат с какво ще се
хранят всеки ден от седмицата /в тази насока е и заключението на вещото лице по
допусната съдебно-счетоводна експертиза – т. 2 от констативната част/. С
картата се отчитала храната получена за деня, като от нея се изтегляла сумата
от 2,50 лв., заложена в нея и се заявявала храната за следващия ден. От
показанията на свидетелите К. и Д.се установява, че ако работника заяви храна
над сумата от 2,50 лв./2,08 лв. от м. октомври 2019 г./ разликата той заплащал
в брой на касата, за което му се издавал фискален бон /казаното се установява и
от ангажираните по делото фискални бонове, издадени на името на свидетеля К./. Свидетелят
К. в показанията си посочва, че на работниците на „Осъм” АД се полага безплатна
храна в рамките на 2,50 лв. Разликата над тази сума се доплаща от всеки
работник, като това е дългогодишна практика в завода.
До м. октомври 2019 г.
работници на ответника можели да усвояват неизползваните суми за храна от
картите си в рамките на месеца, а от началото на м. октомври 2019 г. те се
нулирали ден за ден, независимо дали сумата е усвоена или не /в тази част
показанията на свидетеля К. се подкрепя от заявеното от вещото лице Р. при
разпита й, а именно, че от м. октомври 2019 г. картите на работниците са
започнали да се нулират ден за ден/.
От показанията на свидетелите К.,
Д.и Д. се установява, че списък с работниците, които ще се хранят през месеца в
началото се подавал от личен състав на ответник. Освен на работници на
ответника изпънителят предоставял храна на лишени от свобода, които работили в
завода и гости. За лишените от свобода и гостите имало отделна карта. В стола
на ответника идвали да се хранили и външни лица – доставчици, както и работници
на фирмата „ДЕНИ МАШИНИНГ” ЕООД, с която изпълнителят имал отделен договор за
доставка на храна, по който отчетността била отделна от тази на „Осъм” АД. В
месечните справки външните лица се подавали като клиенти на дребно, като те
заплащали предоставената им храна брой, за което им се издавал фискален бон
според заявеното от свидетеля Д.. През време на действието на договора посочените
по-горе лица /работници, лишени от свобода, гости и външни лица – клиенти на
дребно, отразени в справките/ са закупували освен приготвена от изпълнителя
храна за деня и храна за в къщи /приготвена и в суров вид/, безалкохолни и
пакетирани изделия, отчетността за които е минава пред фискалното устройство,
което се установява от показанията на разпитаните свидетели на страните /Д., Д.
и К./. Свидетелят Д.посочва, че за всеки артикул е заведен при изпълнителя под
своето име и с него той излиза във фискалния бон.
Страните не спорят, че по
договорната връзка „МТМ – 1305” ЕООД е предложил изпълнение, вкл. за процесния
период /октомври 2019 г./.
От заключението по допусната
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че във връзка с изпълнението и
отчитането по договора са издавани опис „Заявки” /за м. октомври 2019 г. те са
приложени на л. 14 и 15 от делото/; опис „списък на служителите” /за м.
октомври списъка е приложен на л. 16-18 от делото/; опис „кредитни лимити” /за
месец октомври са издадени два описа към всяка от фактурите – л. 77-81 и л.
84-88 от делото/; фактури /за м. октомври две фактури и две кредитни известия
във връзка с тях/; опис „салдо на партьори по фактури” с данни за номера на
фискални и служебните бонове по дати, имена на лица потребители на услугата и
стойност на консумираната храна /за м. октомври 2019 г на л. 19-55 от делото/ и
опис „Обороти по артикули” с данни за вида на произведените и продадени ястия,
количество и стойност с ДДС /за м. октомври 2019 г. на л 56-58 от делото/.
За процесния период /м.
октомври 2019г./ по договора изпълнителят е издал две фактури - №
**********/15.10.2019 г. на стойност 2 914,51 лв. и №
**********/31.10.2019 г. на стойност 1 092,97 лв. Преписи на тези фактури
са ангажирани по делото, като в тях като основание за издаването им е посочен
договор от 01.11.2018 г., в частност доставена по него храна за периодите
01-15.10.2019 г. и 16-25.10.2019 г. /л. 75 и л. 82 от делото/. Към всяка от
тези фактури „МТМ-1305” ЕООД е направил опис на консумираната храна – поименно
и по стойност /л. 77-81 – към фактура № **********/15.10.2019 г. и л. 84-88 към
фактура № **********/31.10.2019 г./ Двете фактури са включени в дневниците за
продажби на „Осъм” АД и „МТМ-1305” ЕООД.
На 31.10.2019 г. „МТМ-1305”
ЕООД издал две кредитни известия, с които е сторнирал двете фактури, като ги е
включил в дневника за продажби за м. октомври 2019 г. Тези две кредитни
известия не са налични в счетоводството на „Осъм” АД. След издаване на двете
кредитни известия за сторниране на фактурите от 15-ти и 31-ви октомври 2019 г.
изпълнителят по договора е издал фактура № 93/04.11.2019 г. Препис от тази
фактура е ангажиран по делото, като от него е видно, че тя е издадена от
„МТМ-1305” ЕООД на името на „Осъм” АД, с основание - „дадена храна на персонала
на „Осъм” АД за месец октомври по договор от 01.11.2018 г.“ Фактурата е издадена
за сумата от 3 523,70 лв. без ДДС или 4 228,44 лв. с ДДС.
Според заключението на вещото
лице икономист стойността на тази фактура е формирана от общо произведената и
продадена храна за периода 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г. по договора. Видът на
произведената и продадена храна и стойността й е посечена в опис „Оборот по
артикули” /л. 56-58 от делото, а датите, имената на потребителите, издадените
документи, както и общата стойност, са отразени в опис „Салдо по партньори по
фактури” /л. 19-55 от делото/. Изводът на вещото лице, че опис „Салдо по
партньори по фактури” отразява данни за потребителите на храната и издадените
документи в тази връзка се потвърждава и от ангажираните по делото служебни и
фискални бонове. Видно от фискален бон от 25.10.2019 г., с №162086, той е
издаден на името на П.М.К. при начално салдо от 2,08 лв., с вписан артикул
пилешка пържола, с цена от 3,00 лв. и сума за плащане 0,92 лв. Фискален бон, с
посочения номер, е вписан в опис „Салдо по партньори по фактури” /л. 54 от
делото / на ред 14 от долу на горе. Фискален бон от 18.10.2019 г., с №161658, е
издаден на П.М.К. при начално салдо от 2,08 лв., с вписан артикул пиле с ориз,
с цена от 2,65 лв. и сума за плащане 0,57 лв. Фискален бон, с посочения номер,
е вписан в опис „Салдо по партньори по фактури” /л. 49 от делото / на ред 17 от
горе на долу. Фискален бон от 15.10.2019 г., с №161458, е издаден на името на П.М.К.
при начално салдо от 2,08 лв., с вписан артикул скумрия на скара с гарнитура, с
цена от 3,00 лв. и сума за плащане 0,92 лв. Фискален бон, с посочения номер, е
вписан в опис „Салдо по партньори по фактури” /л. 47 от делото / на ред 17 от
горе на долу. Фискален бон от 14.10.2019 г., с №161391, е издаден на името на П.М.К.
при начално салдо от 2,08 лв., с вписан артикул пилешка пържола с гъбен сос, с
цена от 3,00 лв. и сума за плащане 0,92 лв. Фискален бон, с посочения номер, е
вписан в опис „Салдо по партньори по фактури” /л.45 от делото/ на ред 19 от долу
на горе.
Отново от заключението на
вещото лице се установява, че за периода 01-03 октомври 2019 г. на всяка
магнитна карта е залагана сума от 2,50 лв., а след тази дата до 25.10.2020 г.
по 2,08 лв. след приспадането на ДДС-то от 20 % от сумата от 2,50 лв. За м.
октомври 2019 г. на фискалното устройство са регистрирани продажби на стойност
1 074,45 лв., като от тях 130,45 лв. са продажбите на външни лица „клиенти
дребно”, изведени от вещо лице в приложение едно, с посочване номера на всеки
фискален бон и 944,00 лв. предоставена храна, която е маркирана и е над сумата
от 2,50 лв., респективно 2,08 лв., за която е издаден служебен бон и е отчетена
от магнитните карти. Сумата, маркирана на касовия апарат през м. октомври 2019
г., вещото лице посочва, че е вписана в касовата книга, като тя е включена в
издадена на името на „Осъм” АД фактура, вземането по която е предмет на
установяване в производството. Стойността на фактурата включва общо приготвена
и доставената храна до стола на ответника. За м. октомври 2019 г. общата
стойност на доставените продукти от изпълнителя е 2 630,78 лв., като
счетоводните записвания за тях са направени въз основа на налични първични
счетоводни документи. На база събраните данни за персонал, материална база, в
това число продукти, вещото лице е приело, че изпълнителя е имал материална,
техническа и кадрова обезпеченост да изпълни задълженията си по договора.
От ангажирана по делото
кореспонденция между страните по договорната връзка се установява, че
ответникът е изпратил изявление до „МТМ-1305” ЕООД, че желае да прекратят
договорните отношения с 1-месечно предизвестие. Ответникът е отправил
възражения във връзка с качеството на храната, доставяна от изпълнителя, с
намаляване кредитните лимити на работниците му от 2,50 на 2,08 лв., за
непредоставено столово хранена на 28.10.2019 г., поради което е заявил, че
считано от 28.10.2019 г., достъпа на изпълнителя до помещенията на възложителя
ще бъде преустановен, а вещите на изпълнителя ще бъдат оставени на портала на
завода. В ангажираната кореспонденция ответникът е оспорил вземанията по
фактури от 15-ти и 31-ви октомври 2019 г., издадени от изпълнителя /л. 103 и
104 от делото/.
Вземанията на „МТМ – 1305”
ЕООД по договорната връзка с „Осъм“ АД са прехвърлени в полза на „Меджик Кичън“
ЕООД с договор от 25.11.2019 г., вкл. вземането по процесната фактура, срещу
заплащане на договорена цена, като този факт не е спорен. Това се установява и
от ангажирания по делото договор за цесия /л. 60 от делото/, с който „МТМ –
1305” ЕООД е прехвърлил на „Меджик Кичън“ ЕООД свои вземания срещу „Осъм“ АД по
договор за приготвяне на храна от 01.11.2018 г. по дванадесет фактури, всички
от 04.11.2019 г. Под № 12 в договора е посочена фактура № 93, издадена за
сумата от 4 228,44 лв.
Прехвърлянето на вземанията е
потвърдено в писмо, адресирано до ищеца /л. 61 от делото/.
На 25.11.2019 г. в „Осъм“ АД е
получено запорно съобщение от ЧСИ Надежда Вангелова, с район на действие района
на Окръжен съд Ловеч, с което във връзка с образувано изпълнително дело №
600/2019 г., по молба на „Пилмекс“ ЕООД, против „МТМ-1305“ ЕООД Плевен, по
което държавата е присъединил се по право взискател,
е наложен запор върху вземания на „МТМ-1305“ ЕООД Плевен по договор за храна,
сключен на 01.11.2018 г. с „Осъм“ АД. Със същото съобщение на „Осъм“ АД е
забранено да предава запорираните суми до посочения размер, като от деня на
получаването на съобщението става техен пазач /л. 89 от делото/.
В отговор на полученото
съобщение „Осъм” АД е уведомил ЧСИ Вангелова, че към момента на получаването му
договорната връзка с „МТМ-1305” ЕООД е прекратена. По нея непогасено е
задължение в размер на 2 584,23 лв. по фактура от септември 2019 г., като
вземането не е оспорено и по него е готов да предложи изпълнение по
изпълнителното делото. Посочил е също, че няма данни други лица да имат
претенции към това вземане и върху него да е наложен запор във връзка с други
изпълнителни листове. В писмото е отразен номера на сметките, по които са
предлагали изпълнение по договора в полза на изпълнителя /л. 105 от делото/.
С последващо писмо, изведено
на 17.12.2019 г., „Осъм” АД е уведомил ЧСИ Вангелова, че след прекратяване на
договорната връзка с „МТМ-1305” ЕООД, при тях, на съхранение са останали
движими вещи, които с оглед забраната, разписана в чл. 507, ал. 2 ГПК, им е
забранено да му предадат, като е направен опис на тези вещи – вид, броя, цена
наличност /л. 108 от делото/.
С писмо, адресирано до ищеца,
„МТМ-1305“ ЕООД го е уведомил за прехвърлянето на вземанията срещу него, както
и че от датата на получаването му дължи изпълнение по договора на „Меджик
Кичън“ ЕООД. Изявлението е получено от „Осъм“ АД срещу разписка на 07.01.2020
г., което не е спорно по делото. Получаването на уведомлението за прехвърляне
вземания срещу ответника от „МТМ-1305” ЕООД е потвърдено в писмо на „Осъм” АД -
изх. № 15/13.01.2020 г. /л. 107 от делото/. В него „Осъм” АД признава за
полученото уведомително писмо за цесия, но оспорва да дължи вземания в
посочения в него размер, тъй като договорната връзка между страните е
прекратена към датата на издаване на фактурите /дванадесетте фактури от
04.11.2019 г./
На 15.06.2020 г. „Осъм“ АД е
наредил да се плати по сметка на ЧСИ Вангелова сумата от 4 007,48 лв. с
основание за плащане изп. д. № 600/2019 г. /л. 90 от делото/. Предложеното
изпълнение в полза на ЧСИ Вангелова се потвърждава и от заключението на вещото
лице от което се установява, че преведената сума съставлява сбор от вземанията
по двете фактури от м. октомври 2019 г. /**********/15.10.2019 г. на стойност
2 914,51 лв. и № **********/31.10.2019 г. на стойност 1 092,97 лв./.
Фактическата обстановка,
описана по-горе, съдът очертава на база приетите по делото писмени
доказателства, които не са оспорени от страните, като фактите, които се
установяват с част от тях не са спорни. Изводите си по фактите съдът основа на
показанията на разпитаните в хода на производството свидетели в частите, в
които те се подкрепят както едни с други, така и с ангажираните по делото
писмени доказателства. Не дава вяра изцяло на показанията на свидетелите Д.и Д.
в частта, в който те заявяват, че между страните е договорено ежемесечно да се
фактурира сума в размер на 2,50 лв. на работник, а за разликата до
действителния размер на доставената храна да се издадат отделни фактури.
Казаното от свидетелите не се подкрепя от останалите доказателства по делото –
уговорките в договора, отчетността във връзка с изпълнението, включително
счетоводната. По същите съображения съдът не дава вяра на казаното от свидетеля
Д., че когато изпълнителя поискал изравняване възложителят отказал издадените
фактури и отправил изявление за прекратяване на договорната връзка. Това
изявление на свидетеля не се подкрепя от писмените доказателства, от които се
установява, че още през м. октомври ответникът е навел възражения относно
изпълнението на договора, по конкретно намаляване на заложената сума за всеки
работник от 2,50 лв. на 2,08 лв., като в тази връзка е изпратил предизвестие за
прекратяване на правната връзка. Едва в месец ноември 2019 г. /т. е. в рамките
на срока на предизвестието/ изпълнителят е преиздал дванадесетте фактури, част
от които е и процесните.
Съдът основава изводите си и
на заключението на вещото лице, тъй като то почива на фактически констатации,
които се подкрепят от останалия доказателствен материал, видно от съвместното
им обсъждане. Направените въз основа на тези констатации изводи са логични и
обосновани. В тази връзка съдът не споделя направения извод от представителя на
третото лице помагач извод при изслушване на вещото лице за необоснованост на
заключението в частта досежно продажбите, отчетени от фискалното устройство. Този
извод на вещото лице кореспондира както с писмените доказателства /договора, по
който се търси изпълнение/, така и с водената счетоводна отчетност. Ако третото
лице поддържа тезата, че зад отчетените от фискалното устройство суми стои и
закупена от работниците на възложителят храна /пакетирана и за в къщи/, то от
тук следва логично въпроса защо тези доставки са начислени за плащане в
процесната фактура, след като те не са част от предмета на договорната връзка –
приготвяне на храна за редовна и втора смяна /разходи за храна за в къщи на
служителите на ответника не са част от договора/.
С
оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск за установяване
на вземания за заплащане на цена по договор за изработка, с правна квалификация
чл. 422, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 259, вр. чл. 266, ал. 1, изр. 1-во ЗЗД.
Между третото лице помагач и
ответникът е сключен договор за изработка. По договорната връзка третото лице
се е задължило да приготвя храна за първа и редовна смята на работниците на
ответника срещу заплащане на цена на месец в съответствие със системата за
отчитане. Системата за отчитане стойността на сумата за всеки работник е изградена
от третото лице. Ежемесечно ответникът е предоставял данни за лицата, които ще
се хранят на смяна, като всеки от тях е избирал храната за деня, съгласно
седмични менюта, предоставени от третото лице. За процесния период /м. октомври
2019 г./ третото лице е изпълнило задължението си по договора, като е
предоставил на работниците на ответника храна, съгласно изготвени от него
менюта, в следствие на което за ответника е възникнало задължение за заплащане
на цената.
Спорен между страните е
въпроса във връзка с приготвената храна от третото лице какво се е задължил да
заплаща ответника.
Съгласно уговорките в
договора, който съдът тълкува в съответствие с разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, за
приготвената от третото лице храна ответникът не се е задължил да заплаща цените,
посочени в приложение към договора, а по цена, отчетена от системата за
отчитане. Системата за отчитане, изградена от третото лице, е функционирала с
магнитните карти, издадени на всеки работник за достъп до завода. В картите на
работниците на смяна е залагала сума в размер на 2,50 лв. /2,08 лв. от трети
октомври 2019 г./, в рамките на която ответникът се е задължил да предоставя
безплатна харна на работниците си /задължение за предоставяне на безплатна
храна ответникът е имал по силата на чл. 2, т. 10, б. „а“ от Наредба № 11 от 21 декември 2005 г. за определяне на условията и реда за
осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея/ и храната, която се
заявява за следващия ден. Заложената сума е отчитана от картата, след
получавана на храната за деня, като за това е издаван служебен бон. Тази сума
/2,50 лв./2,08 лв./ е отчитана от изградената от третото лице система и за нея,
съгласно уговореното в договора, ответникът е дължал заплащане. При стойност на
предоставената храна над сумата от 2,50 лв. /2,08 лв./ тя е отчитана от
фискалното устройство, издаван е фискален бон и е извършвано плащане в брой.
Фискалното устройство не е част от системата за отчитане, изградена от третото
лице, тъй като такова е задължено да се монтира от всяко лице, извършващо
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект /чл. 1, ал. 2 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства.
Изводът
на съда досежно начина на отчитане на предоставената храна, в частност заплащането
на част от стойността ѝ на сумата от 2,50 лв./2,08 лв. от октомври 2019
г./ се установява и от ангажираните по делото фискални бонове. В тях е вписана
сумата, заложена в картата на работника като начално салдо, отчетена от
системата за отчитане /за нея е издаден служебен бон/, стойността на
предоставената храна и разликата, платена от работника на каса.
Съгласно
чл.118,
ал.3 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ фискалния бон са
хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски
обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или
дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства. Според съдебната
практика фискалния бон удостоверява извършеното плащане в брой.
От казаното се
установява по несъмнена начин, че стойността на приготвената храна от третото
лице е отчитана по два начина – до сумата, отразена в картата на работника от
системата, изградена от третото лице /изпълнителя/ и заплащане за нея е дължал
ответника по силата на договора, а разликата, над тази сума, до действителната
стойност на храна от фискалното устройство, като за нея работника е предлагал
плащане в брой.
От доказателствата
по делото се установя, че в обекта са се хранили и външни лица. За предлаганата
на тях храна ответникът не дължи заплащане, тъй като съгласно уговореното в договора
храна на трети лица не се разрешава да се продава. Цената на храната,
предоставена на външни лица, е заплатена в броя и отчетена от фискалното устройство,
като тя не следва да се фактурира и заплаща от ответника.
По изложените по-горе
съображения ответникът не дължи изпълнение и за продажбите над заложената сума
в картата на работниците, отчетена от фискалното устройство на третото лице.
Дали зад тези отчетени от апарата суми стои цената на предоставена на работника
храна за дена над сумата, заложена в магнитната му карта, пакетирана храна,
безалкохолно или храна в къщи е без значение за процеса, той като тя не е
отчетена от система за отчет по договора и за нея не се дължи изпълнение.
От казаното следва
извода, че дължимата сума от ответника във връзка с предложеното изпълнение по
договора от третото лице е в размер на 3 153,99 лв. с ДДС. До този размер
третото лице е имало вземане срещу ответника и него то е можел да прехвърли в
полза на ищеца по силата на сключения между тях договор за цесия.
В деня на
сключването на договора за цесия, от които ищецът черпи права /25.11.2019 г./,
на ответника е връчено запорно съобщение от ЧСИ Вангелова във връзка със
задължения на третото лице помагач към негов кредитор, предмет на принуда.
Запорът е наложен върху вземания на третото лице помагач по процесния договор.
Запорът върху
вземания на длъжника се смята за наложен спрямо третото задължено лице от деня
на връчване на запорното съобщение съгласно чл. 507 ГПК /чл. 450, ал. 3 ГПК/.
Той съставлява разпореждане на съдебния изпълнител, с което определено вземане
на длъжника се предназначава за
принудително удовлетворяване на взискателя, като се забранява на длъжника да се разпорежда с вземането, а на третото
задължено лице – да плаща на длъжника. Запорът обезпечава изпълнението, като запазва принадлежността на
вземането към имуществото на длъжника, осуетява погасяването на вземането чрез
плащане, извършено в полза на длъжника, и задължава третото лице да пази запорираните
суми /чл. 507, ал. 3 ГПК/. От деня на получавана на запорното съобщението
третото лице става празач на запорираното вземане. Запорът обхваща евентуално
съществуващи вземания, като в случай, че той е наложен в рамките на висящо
изпълнителен процес третото задължено лице е задължено да преведе сумата по
сметка на съдебния изпълинител /чл. 508, ал. 3 ГПК/, който е длъжен да изплати
дължимите на взискателя и на присъединилите се кредитори суми в сроковете и по
реда на чл. 455 ГПК, при спазване на предвидения в чл. 136 ЗЗД ред за
удовлетворяване на вземанията. Запорът има действие върху всички вземания до размера на сумите, посочен в запорното
съобщение.
Изхождайки от
казаното, от деня на получаване на запорното събощение /25.11.2019 г./
ответникът не е можел да предложи изпълнение по договора в полза на
изпълнителя. След получаване на уведомлението за продажба на вземания по
договор той не е можел да предложил изпълнение и в полза на ищеца /купувача на вземането/.
Запорът е обхванал всички вземания по договорната връзка до размера, посочен в
запорното съобщение. Към датата на получаване на съобщението за наложения запор
вземанията за м. октомври 2019 г. са били спорни, което е видно от водената
кореспонденция между страните, с оглед на което по тях третото задължено лице
/ответникът/ не е предложил изпълнение, превеждайки ги по сметката на съдебния
изпълнител. В рамките на висящия процес ответникът е признал вземанията по
издадените две фактури в полза на третото лице, като ги е осчетоводил, а сумите
по тях е превел в полза на частния съдебен изпълнител /на 15.06.2020 г./. Към
датата на извършване на превода няма данни запорът върху вземанията по договора
да е бил вдигнат, с оглед на което във връзка с него ответникът е дължал
изпълнение.
След постъпване
на сумата по сметката на съдебния изпълнител, в рамките на срока по чл. 455 ГПК,
той е дължал изпълнение на взискателя, с което вземането на ответника по
договорната връзка следва да се счита погасено. Извършената цесия на вземания,
доколкото тя е съобщена след налагането на запора, е непротивопоставима на
ответника.
По изложените
съображения съдът следва да отрече съществуването на вземане в полза на ищеца и
отхвърли заявената от него претенция.
Ищецът е заявил
искане за разноски. Съдът намира, че такива му се дължат частично.
В хода на
процеса съдът е установил съществуването на вземане в размер на 3 153,99 лв.,
което е погасено в рамките на висящността на производството /производството по
делото е образувано на 17.01.2020 г. по аргумент от чл. 422, ал. 1 ГПК, а
сумата е преведена по сметка на съдебния изпълнител на 15.06.2020 г./. С
действията си ответникът е станал повод за завеждане на делото, поради което в
негова тежест следва да се възложат разноските съразмерно на установената и
погасена в хода на производството сума /по аргумент от противното от чл. 78,
ал. 2 ГПК/.
В производството
ищецът е сторил разноски в размер на 484,57 лв. /възнаграждение по допусната
експертиза и държавна такса/. По делото той е представляван от адвокат, но
разноските за процесуално представителство са ангажиране след края на устните
състезания /с писмените бележки/, поради което те не подлежат на присъждане. В
заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 84,56 лв. От
общия размер на разноските в исковото и заповедното производството 569,12 лв. в
тежест на ответника, според изхода на спора, следва да се възложи сума в размер
на 426,84 лв.
Третото лице
помагат е заявило искане за разноски, като то следва да се отхвърли на
основание чл. 78, ал. 10 ГПК.
Ответникът също е
заявил искане за разноски. По делото той е сторил разноски в размер на 100,00
лв., от които в тежест на ищеца следва да се възложи 25,00 лв.
Воден от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Меджик
Кичън“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч,
ул. „Шипка“ № 5А, ет. 1, представлявано от Владимир Петров Тунев
против „Осъм“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Ловеч, Северна индустриална зона, представлявано от Милен Соколов Свиленов за
установяване съществуването на вземане в размер на 4 228,44 лв. /четири
хиляди двеста двадесет и осем лева четиридесет и четири стотинки/ - стойност на
приготвена и предоставена храна за м. октомври 2019 г. по договор от 01.11.2018
г., предмет на издадена Заповед № 44 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 20.01.2020 г. по ч. гр. д. № 95/2020 г. на РС Ловеч.
ОСЪЖДА Осъм“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Ловеч, Северна индустриална зона, представлявано от Милен Соколов Свиленов да
заплати на „Меджик Кичън“ ЕООД , с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Ловеч, ул. „Шипка“ № 5А, ет. 1, представлявано от Владимир
Петров Тунев сумата от 426,84 лв. /четиристотин двадесет и шест лева и
осемдесет и четири стотинки/ - сторени разноски в исковото и заповедното
производството.
ОТХВЪРЛЯ искането
на „МТМ-1305“ ЕООД за присъждане на сторените разноски.
ОСЪЖДА „Меджик Кичън“ ЕООД , с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Шипка“ № 5А, ет. 1, представлявано от
Владимир Петров Тунев да заплати на Осъм“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, Северна индустриална
зона, представлявано от Милен Соколов Свиленов сумата от 25,00 лв. /двадесет и
пет лева/ - разноски.
Решението е постановено
при участието на трето лице помагач „МТМ-1305“ ЕООД на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва в 2-седмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Ловеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: