Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………
гр.Варна, 27.02.2017
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XХХІV състав, в публично съдебно заседание,
проведено на тридесети януари през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря С.Г., като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 15617 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Закона за
защита от домашното насилие и е образувано по молба на И.Г.Х., в качеството й
на майка и законен представител на детето Д.Х.Х., с
която са отправени искания за налагане на мерки за защита срещу домашното
насилие по отношение Х.Д.Х..
В сезиращата съда молба се излага, че
бракът на родителите на детето Д.Х. е прекратен с влязло в сила решение по
гр.д. № 3984/2015 год., с което родителските права по отношение на детето са
предоставени на бащата. Твърди се, че по време на брака на страните и след това
многократно е налагал жестоки побои, като към настоящия момент агресивното му
поведение е насочено към дъщерите на бившите съпрузи. Излага, че на 02.12.2016
год., около 16.15ч. преди да тръгне за училище Д. е поискала от баща си 5 лева.
Бащата обвинил детето, че предния ден е взело от портмонето му 10 лева вместо 5
лева, при което набил Д. с шамари и юмруци, изхвърлил я навън, блъснал я по
стълбите, при което момичето паднало и си ударило главата. Сочи, че с оглед
местоживеенето на детето – в к.к. „Чайка“ и
местонахождението на училището, Д. се нуждае всеки ден от средства за
транспорт, като цената на автобусния билет в една посока е 2.10 лева. Тъй като
детето нямало пари, за да отиде на училище, се обадила на баба си по бащина
линия, която е закарала с автомобила си до учебното заведение.
Излага, че на 05.12.2016 год., детето
се обадило на майка си и през сълзи й казало, че баща й я е набил, като
заявило, че не издържа повече и отправило молба към Х. да я прибере със
следните думи „Мамо, вземи ме, спаси ме, не издържам повече“. Д. споделила, че
когато се прибрала от училище след първа смяна, баща й бил в къщи и лежал.
Около 15.30ч. детето започнало да се храни, а баща й станал от леглото,
започнал да я удря с юмруци, да я блъска и да я скубе силно. Причината за
упражнената физическа сила според детето било обстоятелството, че в момента не
учела. След това ответникът тръгнал да излиза и в коридора стъпил на място,
което било напикано от кучето на децата. Това го ядосало още повече, развикал
се защо детето допуска кучето да се изпикае в къщи, а не го е извела навън и за
втори път набил детето. Отново я удрял с юмруци по цялото тяло, скубал й косата
и я блъскал в мебелите, стената и в пода.
Твърди се, че на 06.12.2016 год.
децата, заедно с баща си, са били на имен ден на леля си по бащина линия. Д.
седнала на дивана, близо до телефона на баща си, при което последният я
обвинил, че детето иска да му вземе телефона и й нанесъл удари.
Излага, че на 07.12.2016 год. Х.
пристигнала във Варна, взела детето от училище и го завела на съдебен лекар,
като наред с това подала жалба в РП-Варна за нанесения побой от страна на
бащата. Със случилото се бил запознат и кварталният полицейски инспектор, който
съобщил на бащата, че майката е отвела детето в гр. Сливен. Х.Х. се обадил по телефон на майката, като я заплашил, че ще
дойде в града и ще пребие всички.
Твърди се, че детето се страхува от
баща си, страхува се да се отдели от майка си и не желае по никакъв повод да
излиза от жилището й, поради което и сезира съда с искане за налагане на мерки
за защита срещу домашното насилие по отношение Х.Д.Х., като същият се задължи
да се въздържа от извършване на домашно насилие, да му се забрани да приближава
детето, чието местожителство се определи при майката.
В съдебно заседание молителката лично
и чрез процесуалния си представител поддържа молбата.
Ответникът
оспорва да е осъществявал описаните в молбата актове на домашно насилие спрямо
детето Д.Х., като отрича да е проявявал агресивно поведение на посочените дати
в молбата. Твърди, че на 02.12.2016 год. детето му поискало пет лева за
училище, той обяснил, че му е дал 10 лева за два дни, поради което е трябвало
да останат пет лева. Оспорва да е удрял детето с юмруци. На 05.12.2016 год.
твърди да е поискал обяснение от детето защо си крие бележника и агресия срещу
нея отрича да е проявявал. На 06.12.2016 год. твърди, че са отишли у сестрата
на ответника, за да празнуват Никулден. Отрича да е удрял детето. На 07.12.2016
год. детето не се е прибрало от училището и е започнал да го търси, като от
кварталния отговорник разбрал, че детето било с майка си, която го е взела от
училище и са в ОЗД Варна. Отрича да е проявявал каквато и да било агресия. Твърди
молителката да има тенденциозно поведение като желанието е майката да вземе Д. ***.
В съдебно
заседание лично и чрез процесуалния си представител поддържа изразеното
становище.
Контролиращата
страна Дирекция „Социално подпомагане”-Сливен не изразява становище по молбата.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от
приложеното на л. 9 от делото удостоверение за раждане, че родители на детето Д.Х.Х., родена на *** год. са И.Г.Х. и Х.Д.Х..
От
приложеното на л. 10-13 от делото решение № 4342/04.11.2015 год., постановено
по гр.д. № 3984/2015 год., по описа на ВРС, ХІІ състав, се установява, че бракът
между И.Г.Х. и Х.Д.Х. е прекратен, като родителските права по отношение на Д.Х.Х. са предоставени на бащата.
От
приложеното на л. 8 от делото медицинско удостоверение № 1163/2016 год. се
установява, че при преглед на детето Д.Х., извършен на 07.12.2016 год., са
констатирани следните травматични увреждания: разлята подутина с диаметър около
2 см в лявата теменно-тилна област на главата; синкави кръвонасядания
с неправилна форма и диаметър 1.5 см. по предно-странична повърхност на дясното
бедро, на границата горна-средна трета, задно-страничната повърхност на същото
бедро и на задно-страничната повърхност на дясната задколянна
ямка на същото ниво. Посочено е, че описаните
травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети и
биха могли да се получат по указания начин и време – по анамнестични
данни на детето същото на 05.12.2016 год., около 14.00ч. е било бито от баща си
с ръце по главата и тялото, блъскано в околни предмети.
Приобщен към
доказателствения материал по делото е изготвения от
Дирекция „Социално подпомагане”-Сливен социален доклад, в който са отразени релевантни за предмета на
молбата факти, които макар и по вторичен път, установяват следното: пред
социалните работници Д. е споделила, че баща й системно упражнява спрямо нея
физическо насилие, наричайки я с обидни думи. Споделило е няколко случая на
побой, един от които е този на 05.12.2016 год. Разказало е, че след редовни
учебни занятия се прибрало в къщи, където заварило своя баща. Започнала да се
храни, а баща й станал от леглото и започнал да я удря с юмруци, да я блъска,
да я скубе силно, влачейки я по пода. Причината за горното поведение на баща й
според Давора бил фактът, че не учи в момента. Последващо баща й стъпил на „напишкано”
от кучето в коридора на жилището, което го ядосало, отново се разкрещял и й
нанесъл побой, изразяващ се в удари с юмруци по тялото, блъскане в мебели, в
стената, в пода. Детето е споделило, че се страхува от баща си.
Приобщени към доказателствата по
делото са и изисканите от Дирекция „Социално подпомагане”-Варна материали по
подавани от двамата родители сигнали за осъществени актове на насилие спрямо
родените от брака им деца, включително и спрямо Д.. Твърдяното пред социалните
работници от Х. поведение на майката спрямо родените от брака им деца и лично
посоченото от Д. е дало повод на бащата да инициира производство по ЗЗДН. Въз
основа на молбата е образувано гр.д. № 4936/2016 год., по описа на ВРС, ХІV
състав. С влязло в сила решение № 2853/13.07.2016 год. е отхвърлена молбата Х.
за определяне на марки за защита по повод извършени спрямо Д. актове на домашно
насилие, като съдът е приела за недоказано твърденията в сезиралата съда молба
поведение на майката спрямо децата. В материалите по горното гр.д. се съдържат
и протоколи от проведени срещи с децата от социалните работници в отдел
„Закрила на детето”, на която Д. е споделила, че се чувства спокойна при
родителите си. Заявила е, че майка й не е удряла сестра й. Изразило е желание
двамата родители да не разбират какво е говорило пред социалните работници и
очаква след срещата да има въпроси от тяхна страна.
Приобщени са към доказателствения
материал по делото и образуваните по молби И.Г.Х. срещу ответника Х.Д.Х.
производства по ЗЗДН.
Видно от материалите по гр.д. №
11090/2015 год., по описа на ВРС, ХLVІ състав, че с решение № 3828/07.10.2015 год., на Х.Х. са наложени мерки по реда на ЗЗДН за осъществени от него
спрямо И.Х. и децата Д., Ванеса и Х. актове на домашно насилие, изразяващи се в
нанесен на 06.08.2015 год. и 17.08.2015 год., в присъствие на децата, побой на Х.,
в резултат на което са и нанесени множество травматични увреждания, както
следва: рана с дължина 2 см в областта на лявата вежда, обработена с
хирургически шевове; кръвонасядания по шията, кръвонасядания по гръдния кош, лявото и дясно бедра,
дясното коляно. Молбата за защита е оттеглена от Х. пред въззивната
инстанция, като с влязло в сила определение решението е обезсилено, а
производството по делото прекратено.
Производството по гр.д. № 16361/2015
год., по описа на ВРС, ІХ състав, е образувано по молба на И.Х. с твърдения за
осъществен на 19.12.2015 год. акт на физическо насилие от страна на Х. спрямо
молителката, като към молбата е приложено медицинско удостоверение № 291/2015
год. При освидетелстването на Х. на 20.12.2015 год. са установени множество
контузии, както следва: множество разляти, болезнени,
подутини с диаметър по около 3-4 см в окосмената част на главата; отоци и кръвонасядания по клепачите на двете очи, които отоци и кръвонасядания ангажират и областта на двете скули;
ожулване по дясната скула; ожулване с дължина 8 см в дясната половина на
челото; установено при направена ренгенография
счупване на носните кости с разместване на фрагментите; предна носна тампонада; отоци по двете устни с морави кръвонасядания по лигавичната
повърхност; кръвонасядания по двете ушни миди; отоци
и кръвонасядания по пети пръст на ръката и основата
му. Поведението на И.Х. е било идентично като в хода на горното производство –
след връчване на заповедта за незабавна защита на Х., молителката е оттеглила
молбата си и с влязло в сила определение производството по делото е прекратено.
Производството по гр.д. № 4253/2015
год., по описа на ВРС, ХІ състав, е образувано по молба на И.Х. с твърдения за
осъществен на 13.04.2016 год. акт на физическо насилие от страна на Х. спрямо
молителката, като към молбата е приложено медицинско удостоверение № 300/2016
год. При освидетелстването на Х. на 14.04.2016 год. са установени кръвонасядания по слепоочто-тилната
и по челно-теменната област на главата, по външната и вътрешна повърхности на
лявата мишница; ожулвания по предната повърхност на лявото коляно. С влязло в
сила решение № 1951/18.05.2016 год. за осъществяване на горния акт на Х. са
наложени мерки по ЗЗДН.
За опровергаване на твърдяните в молбата факти и обстоятелства ответникът е
ангажирал гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В.Н. Й. /майка на
ответника/, Я. В. /във фактическо съпружеско съжителство към настоящия момент с
ответника/ и Г. Н. И. /във фактическо съпружеско съжителство със сестрата на
ответника/.
В показанията си свидетелката Й.
излага, че Д. я е търсила, тъй като е нямала пари, за да отиде на училище. Детето
е чакало баба си на автобусната спирка. Д. била спокойна, без видими
наранявания по лицето. Споделя, че семейството празнувало заедно Никулден, като
по време на празника не е имало конфликти между бащата и детето.
В показанията си свидетелката В.
излага, че не е ставала свидетел на поведение на бащата извън обичайните
отношения между родител - дете. Няма впечатления от инцидент на 5 декември,
като излага в същия ден в ранните следобедни часове – между 14ч. и 15ч. да е
била в дома на своята майка, където е подготвяла празника на рожденото си дете.
В дните преди това не е чувала пререкания между бащата и детето в сутрешните
часове.
Свидетелят И. излага, че заедно със
своето семейство, ответника и децата му са празнували Никулден. Децата са си
играели и не е ставал свидетел на инцидент между Д. и баща й.
Изслушана в хода на производството е и
Д., която пресъздава описаните в сезиралата съда молба случаи, като споделя, че
баща й има агресивно поведение към нея и сестра й. В повечето случаи то е
резултат на употребен от него алкохол. След процесните
инциденти излага да е виждала баща си два пъти – единия път й е подарил подарък
за Коледа, а втория – са били заедно със сестрата на Д. и нейния брат,
приятелката на ответника, като през цялото време баща й я е обиждал наричайки я
„лъжкиня”.
Приобщено към доказателствения
материал по делото е заключението по допуснатата съдебно-психилогична
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. В
заключението си вещото лице сочи, че по време на обследването не са установени
данни за предварителна подготовка на детето от страна на родителите и влияние
при формиране на отговорите на зададените му по време на изслушването въпроси.
Детето Д. преживява тревожност, страх, огорчение, неувереност, боязън от
възприет стрес в семейството й и в отношенията между близките хора. Посочено е,
че водещата й потребност от споделени топли отношения на привързаност и любов с
тях е неудовлетворена. Детето търси специално отношение, приемане и оценяване
на променящата й се личност. Засилената й нужда от одобрение, внимание и любов
субективно преценява, че може да бъде удовлетворена от майка й, която е създала
предпоставки за тази детска вяра и надежда чрез предоставяне на сигурност и
спокойна среда в нейния дом. Посочено е, че са налице симптоми на влошени
отношения между Д. и баща й, като детето преживява амбивалентни
чувства към баща си: от една страна е емоционално привързана към него и твърди,
че го обича, а от друга – споделя детски страх, притеснения от него и нежелание
за срещи.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните
правни изводи:
Молбата е подадена от и срещу легитимирани по закон лица,
с оглед предвидената в чл. 8, ал. 3 и чл. 3, т. 4 ЗЗДН възможност и предвид
безспорния между страните факт, че И.Г.Х. е майка на детето Д., а ответникът Х.Д.Х.
неин баща. Същата е основана на твърдение за осъществени по отношение на Д.Х.
актове на домашно насилие на 02.12.2016 год., 05.12.2016 год. и 06.12.2016 год.
и е депозирана в предвидения в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН преклузивен
срок. Поради горното, същата е допустима за разглеждане.
Преценена по същество съдът намира
подадената молба за основателна. Доказано в хода на производството посредством
събраните доказателства е осъщественото от ответника поведение, което поведение
съдът намира, че е подведимо под предвидените в чл. 2 ЗЗДН форми на домашно насилие и представлява психическо и физическо такова
спрямо детето Д.. За този си извод съдът кредитира изнесеното от Д. при
изслушването му, че баща му упражнява физическа сила спрямо нея и в частност,
че Х. я е удрял, блъскал на посочените в сезиралата съда молба дати. От
заключението на вещото лице се установи, че липсват данни за предварителна
подготовка на детето от страна на родителите и влияние при формиране на
отговорите задавани при изслушването му. Отделно от това изнесеното от Д. по
повод поведението на баща й на процесните дати
съответства на установените обективно нейно състояние при освидетелстването й
на 07.12.2016 год. По делото липсват твърдения, а и доказателства,
констатираните травматичните увреждания да са получени по друг начин и по друго
време. Не са от естество да опровергаят изнесеното от детето и показанията на
водените от ответника свидетели. Нито един от тях няма преки впечатления от
случилото се между Д. и баща й в ранните следобедни часове на 05.12.2016 год.,
именно когато се твърди да са получени травмите по теменно-тилната област на
главата на детето и по дясното му бедро. Същите не биха могли и да бъдат
възприети последващо от свидетелите с оглед
областите, в които са нанесени. Не на последно място, за да даде вяра на
изнесеното от детето, съдът отчете факта, че проявата на агресия не е чуждо
поведение за Х., който е възприел физическата сила като метод за налагане на
собственото си мнение и подчиняване на близките до него хора. Без оглед на
горното е фактът дали детето е крило бележника от своя баща или не, тъй като
подобен метод на възпитание е неприемлив.
Съвкупно от изложеното, съдът намира,
че е налице необходимост от постановяване на мерки на защита, съобразени с
фактическите отношения между страните, адекватни на осъществяваното от
ответника поведение и насочени към предотвратяване на противоправния
акт. На първо място за такава, съдът намира предвидената в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН мярка, като ответникът бъде задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие. Доколкото се установиха по делото нееднократно укорими прояви от страна на Х.Х.
спрямо детето, за постигане на пълна защита спрямо Д., следва да бъдат наложени
и мерки, които в действителност ще накарат ответника да преосмисли отношението
към дъщеря си и в пълна степен ще дадат защита на детето. В този смисъл съдът
намира, че временно, за срок от една година, местоживеенето на детето следва да
бъде определено негова майка. Този период съдът преценява за подходящ с оглед
постигане на възпитателния ефект на мярка и нормализиране отношенията между
бащата и детето. При определяне на периода, съдът отчете и обстоятелството, че
мерките по ЗЗДН не са средство за разрешаване спорове между родителите относно
упражняването на родителските права, които следва да бъдат разрешени по
предвидения от законодателя ред. Що се отнася до искането на бащата да бъде забранено
да приближава Д., съдът намира, че горните две мерки са достатъчни да дадат
адекватна защита на детето. Варно, че от заключението на вещото лице се
установи, че детето преживява тревожност, страх, огорчение, неувероност,
противоречиви чувствата към бащата, но от друга страна съдът отчете, че при
осъществените след процесните инциденти срещи Х. се е
държал относително добре към детето си, не е проявявал физическа агресия.
Отчитайки последното, както и фактът, че бащата, като родител има гарантираната
от закона възможност да осъществява личен контакт с детето си, от какъвто
налагайки исканата мярка същият би бил лишен, съдът намира, че подобна забрана
и пълното лишаване на Х. от контакт с Д. би довела до невъзможността бащата под
страх от санкция да изпълнява родителските си задължения и също до невъзможност дори и при желание от страна на
детето, да контактува изобщо с родителя и по този начин биха се накърнили
правата и интересите на детето. Поради изложеното, съдът намира искането за
налагане на мярка по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН за неоснователна.
С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 5, ал. 4 ЗЗДН
кумулативно налагане на глоба, съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати такава в размер на 500 лева. За горния си извод съдът
съобрази, че извършеното от Х. не е изолиран случай на нарушение по този закон.
Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВРС
държавна такса в размер на 25 лева.
В полза на молителя следва да се присъдят и сторените по
делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева и
възнаграждение за вещото лице в размер на 150 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ЗАДЪЛЖАВА
Х.Д.Х., ЕГН **********,***,
к.к. „***”, ул. „****“, № ** – хотел „Д.“, да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д.Х.Х.,
ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
ОПРЕДЕЛЯ временно местоживеенето на Д.Х.Х., ЕГН **********, при майка й И.Г.Х., ЕГН **********,***,
за срок от ЕДНА ГОДИНА от издаване на заповедта, на основание чл. 5, ал. 1, т.
4, вр. ал. 2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Х.Д.Х., ЕГН **********,***, к.к. „***”, ул. „****“, № ** – хотел „Д.“, да заплати на И.Г.Х.,
ЕГН **********,***, сума в размер на 550.00
лева /петстотин и петдесет лева/, представляваща направени по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Х.Д.Х., ЕГН **********,***, к.к. „*/***, ул. „****“, № ** – хотел „Д.“, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, глоба в
размер на 500.00 лева /петстотин лева/,
на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Х.Д.Х., ЕГН **********,***, к.к. „***”, ул. „****“, № ** – хотел „Д.“, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, държавна такса
в размер на 25.00 лева /двадесет и пет
лева/, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Въз
основа на настоящото решение ДА СЕ
ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която подлежи на незабавно изпълнение, като
обжалването на решението не спира изпълнението й.
В
заповедта за защита да се посочи, че при неизпълнението й, полицейският орган,
констатирал нарушението, ще задържи нарушителя и ще уведоми незабавно органите
на прокуратурата.
ПРЕПИСИ от решението и заповедта да се връчат
на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: