РЕШЕНИЕ

  №

гр.София, 25.07.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                       

при участието на секретаря Стефани Калоферова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1920 по описа за 2016 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 82 ЗЗД.

Ищецът „А.Б.М. П.“ ЕООД твърди в исковата молба, че е в дългогодишни договорни наемни отношения със С.О.във връзка с рекламно - информационни елементи собственост на дружеството, поставени върху части от имоти публична общинска собственост - стълбове за У.О.. В тази връзка сочи, че първият договор за наем е сключен на 08.12.1997 г. Поддържа, че на 17.03.2008 г. между същите страни - С.О.и „А.Б.М. П.“ ЕООД - е сключен нов договор за поставяне на рекламни елементи и осъществяване на рекламна дейност, с който ответникът предоставя на дружеството части от имоти публична общинска собственост - стълбове за У.О., за поставяне на рекламни елементи, срещу което „А.Б.М. П.“ ЕООД се задължава ежемесечно да заплаща определена в договора и приложенията към него цена за право на рекламна дейност. Поддържа, че действието на този договор е продължавано неколкократно с последователни споразумения от 30.09.2008 г., 15.10.2009 г. (и двете сключени на основание Решение на СОС № 453/24.07.     2008 г.), от 09.06.2010 г. (сключено на основание Решение на СОС № 83/25.02.2010 г.), от 09.09.2013г. (сключено на основание Решение на СОС № 650/20.12.2012г.), както и сега действащото Споразумение от 12.06.2014 г., сключено на основание Решение на СОС № 9 от 23.01.2014 г., което споразумение е със срок на действие до провеждането на конкурс за отдаване под наем на части от недвижими имоти - общинска собственост, за поставяне на рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи. През целия цитиран период - от 1997г. до сега, в който С.О.и „А.Б.М. П.“ ЕООД се намират в наемни отношения, дружеството-ищец е било коректен контрагент и изряден платец на определяните от общината финансови обезщетения за ползване на предоставените рекламни площи.

Така, съвсем че на 28.08.2015 г., около 15:00 часа, ищецът получава информация, че служители на С.О.и работници на „У.О.“ ЕАД са започнали демонтиране на кабели и прекъсване на електрозахранването на собствени на дружеството рекламно – информационни елементи, находящи се на територията на гр. София, за които не  е налице писмено уведомление по надлежния ред. Заповед за демонтаж, издадена по надлежния ред, не е връчвана на „А.Б.М. П.“ ЕООД, респективно не е даван срок за доброволно изпълнение, нито пък дружеството е уведомено по какъвто и да е начин от С.О.или „У.О.“ ЕАД за горепосочените действия. На 02.10.2015 г., около 09:00 ч., дружеството отново получава информация, че служители на С.О.и работници са започнали действия по демонтиране, разрушаване и изземване на собствените на дружеството рекламно-информационни елементи, находящи се на територията на гр.София на бул. „Цариградско шосе“ в отсечката от Площад на Авиацията до Алея Яворов.

Сочи, че в началото на м. октомври 2015 г. е полученото писмо от Направление „Архитектура и градоустройство“ - София от 14.09.2015 г.,  подписано от Главния архитект на С.О., в което се казва, че дружеството има срок за доброволно премахване до 30.09.2015г. на всички рекламно-информационни елементи, които дружеството е поставило и поддържа съгласно сключеното със С.О.Споразумение № СО-РД-56-579/12.06.2014 г.

 Поддържа, че всичко това рефлектира върху цялостната му дейност, тъй като основния й предмет е отдаването под наем на посочените рекламно - информационни елементи. Контрагентът „И.“ ЕООД, с когото „А.Б.М. П.“ ЕООД е сключил договор за наем от 06.01.2015 г. по отношение на процесните елементи, неколкократно му е изпращало уведомителни писма, придружени от фактури, свързани с извършени от същото дружество разходи във връзка с повредените съоръжения.  Макар „А.Б.М. П.“ да е запознато с тези повреди, дружеството не е състояние да възстанови своевременно тези суми на „И.“ ЕООД. На 15.12.2015г. „А.Б.М. П.“ ЕООД отново е поканено от „И.“ ЕООД, като в поканата за плащане от дружеството се претендира заплащане на сума в размер на                  116 961.19лв., включваща извършените от „И.“ ЕООД разходи за закупуване, ремонт и монтаж на рекламни съоръжения, както и сума в размер на 51 388 лв. (общо 168 349.19 лв.), представляваща пропуснати ползи за „И.“ ЕООД от преждевременно прекратен договор на това дружество със „З.А.енд К.“ АД. На 03.02.2016г. с „И.“ ЕООД да бъде сключено споразумение, с което взаимно да бъдат прихванати насрещни задължения между дружествата. Вследствие на неправомерни действия на служители на Обшината по демонтиране на собствените на дружеството рекламно-информационни елементи, „А.Б.М. П.“ ЕООД пропуска да реализира приходи от наем в общ размер на 168 349,19 лв., тъй като дружеството се оказва принудено да прихване тези суми срещу претенцията на „И.“ ЕООД за заплащане на парично обезщетение. Претендира разноски.

             Предвид изложеното, моли съда да осъди  осъдите ответника С.О.да заплати на „А.Б.М. П.“ ЕООД сумата от 168 349,19 лв., представляваща пропуснати ползи вследствие виновно неизпълнение на задълженията на С.О.по Договор № РД-566- 70/17.03.2008г. и Споразумение № СО-РД-579/12.06.2014г., сключени между „А.Б.М П.“ ЕООД и С.О., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответникът С.О.,  оспорва твърдението в исковата молба, че дружеството ищец има валиден и действащ към настоящия момент договор за наем. Съгласно чл. 2 от Договора, той е сключен за срок от „6 месеца, считано от 01.01.2008 г.“ В раздел V от договора, озаглавен „Прекратяване на договора“ /чл.8 - чл.12/ не е предвидена хипотеза за подновяване на договора, а са предвидени само хипотези на предсрочно прекратяване на договора, една от които е и хипотезата на чл. 10, според който общината има право да прекрати договора предсрочно при влезли в сила промени в нормативната база, регламентиращи поставяне на рекламни елементи на територията на С.О.. Излага, че взаимоотношенията между ищеца и С.О., след изтичането на срока на договора от 17.03.2008 г., са регламентирани от споразумения, подписвани на основание Решения на Столичен общински съвет. Според всички приложени по делото споразумения с тях ищецът „А.Б.М. П. “ЕООД се задължава да заплаща на С.О., не наем, а обезщетение за поставените вече по силата на прекратения договор за наем рекламни елементи. Във всички приложени споразумения е определен краен срок на всяко и видно от приложените споразумения срокът на всяко едно е изтекъл.  Сочи, че ищеца е уведомен с писмо от зам.кмет на С.О.№ CO-2600- 7809/13.08.2015 г. , за това че на 06.11.2014 г. е приета нова Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на С.О., както и че на основание т. 6 от споразумение № СО-РД-56- 579/12.06.2014 г, споразумението е прекратено, и дружеството е поканено в срок до 30.09.2015 г. да демонтира за своя сметка всички рекламни елементи. Поддържа, че с оглед на разпоредбите на новата НПОРИМДЕРДТСО и в изпълнение на своите задължения, служители на Дирекция „Общински строителен контрол“ са извършили проверки на място на множество обекти - рекламно-информационни елементи на ищеца, на дати: 12.10.2015 г. и на 22.10.2015 г. и са съставили 25 броя констативни актове. Въз основа на съставените констативни актове, от Директора на Дирекция „Общински строителен контрол“  са изготвени 25 броя Заповеди за премахване на рекламните елементи, Срещу заповедите, ищецът е подал в АССГ молби-искания за спиране на изпълнението й, които са оставени без уважение.

            Оспорва настъпването на вреди, под формата на пропуснати ползи, тъй като  от справка в търговския регистър установява, че едноличен собственик и управител на двете дружества- дружеството ищец - „А.Б.М. П.“ ЕООД и дружеството „И.“ ЕООД е М.О.Д., а отделно от това видно от представеното от ищеца с исковата молба споразумение към договор от 01.08.2015 г., подписано между „И.“ ЕООД и „З.А.енд К.“ АД страните са се споразумели, че договорът между тях е прекратен изцяло, преди започване на рекламната кампания, както и че по договора не са плащани, нито начислявани и не са дължими от никоя от страните каквито и да е суми. Претендира разноски по делото.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

На 08.12.1997 г., е сключен договор между С.О., като наемодател и „А.Б.М. П.“ ЕООД, като наемател, по силата на който наемодателят предоставя на наемателя места, подробно описани в Приложение № 1, които ще се използват за инсталиране до 1000 светещи рекламно – информационни съоръжения на електрически стълбове. Договорът е сключен за срок от три години, който се подновява автоматично за същия срок и при същите условия, ако нито една от страните не информира другата с препоръчано писмо с обратна разписка, шест месеца преди датата на изтичане на договора, за своето решение да не го подновява. Договорът е променян с допълнителни споразумения между страните по него, като последното представено е от 2005 г.

С договор № РД-566-70 от 17.03.2018 г., сключен между С.О.и „А.Б.М. П.“ ЕООД, общината предоставя на дружеството части от имоти публична общинска собственост – стълбове за У.О., за поставяне на рекламни елементи. дружеството поставя 334 бр. двустранни рекламни елементи – рекламни касети, на предоставени части от имоти публична общинска собственост – стълбове за У.О.

Съгласно чл. 2 от договора, срокът му е 6 месеца, считано от 01.01.2008  „А.Б.М. П.“ ЕООД заплаща цена за право на рекламна дейност, в размер на 15 339.46 лв. Предвидено е в чл. 8, че договорът се прекратява с изтичането на договорения срок.

Представено е решение № 453 от 24.07.2008 г. на Столичния общински съвет, като съгласно т. 1 от нето, е взето решение за преместваеми обекти и рекламни елементи, които имат разрешение за поставяне и редовен наемен договор, изтекъл към момента на вземане на решение, да се сключат споразумения със срок до влизане в сила на Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и декоративно-монументални елементи и за рекламната дейност на територията на С.О., но не по-дълъг от шест месеца.

На 30.09.2008 г. е сключено споразумение между С.О.и „А.Б.М. П.“ ЕООД, съгласно т. 1 от което дружеството се задължава да заплаща на общината обезщетение в размер на 23009.18 лв. с ДДС на месец, за поставените по силата на договор РД-566-70 от 17.03.2018 г., рекламни елементи.

Споразумения между страните по делото за заплащане на обезщетение са сключвани на неколкократно, на като последното е от 12.06.2014 г. В споразуменията е предвидено,  и по –конкретно в т. 6 от споразумението от 12.06.2014 г., че „А.Б.М. П.“ ЕООД, се задължава да демонтира да своя сметка всички или част от поставените рекламни елементи по приложение № 1, при възникване на обстоятелства налагащи демонтираните им (напр. извършване на ремонти, промяна на нормативната уредба, промяна в градоустройствените схеми, планове и др.), след писмено уведомление, в което се посочва разумен срок за извършване на демонтажа.

По делото са представени определения на АССГ, с което са оставени без уважение исканията на ищеца  за спиране на изпълнението срещу издадените от Директора на Дирекция „Общински строителен контрол“  са изготвени 25 броя Заповеди за премахване на рекламните елементи.

С писмо от 13.08.2015 г. (л. 263 от делото), връчено с обратна разписка на 20.08.2015 г, СО е уведомила ищеца, че следва да демонтира рекламните елементи в срок до 30.09.2015 г.

С писмо от 02.09.2015 г., връчено с обратна разписка на 03.09.2015 г., (л. 267 от делото), изходящо от СО, заместник-кмет, е уведомен ищеца, че следва да спази срока за демонтаж.

Свидетелят В.Г.Д., сочи в края на 2015 г. е видял да се премахват рекламни съоръжения, като  е уведомил М.О.Д., като  е видял на Плиска хора с вишки. Заявява, че хората са режели кутиите  и са били с тениски на С.О..

Свидетелят А.И.К., сочи че в края на 2015 г. е участвувал в  премахването на рекламни елементи на „А.Б.М. П.“ ЕООД, под график - схеми на кои участъци да премахнат табелите. Премахването е извършено с вишки и с хора – работници, които сваляли табелите и ги товарели на камиончета. Присъствувал е представител на общината на територията, не са повреждали табелите, внимателно ги премахвали.

            Свидетелят Е.Ж.А.сочи, че през 2015г. е работил в МВР като Началник група „Криминална полиция“ – СДВР, като е присъствувал при премахване на рекламни елементи на ищеца на бул. „Цариградско шосе“ гр. София. Използвана е техника – вишка, която повдига работниците,. Целостта не се нарушавала, като елементите след премахването се закарвали в склада на „Софинвест“ в кв. Младост 4 за съхранение.

            По делото е представено споразумение от 31.08.2015 г. между „И.“ ЕООД и „З.А.енд К.“ АД, както и договор между „А-Б.М. – П.“ ЕООД и „И.“ ЕООД от 06.01.2015 г. за наем на рекламни площи, както и споразумение между тях от 03.02.2016 г. .

Останалите събрани доказателства, съдът намира че са неотносими към предмета на делото и не следва да бъдат обсъждани.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска обезщетение за неизпълнение. Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. (чл. 82 ЗЗД).

След преценка в съвкупност на събраните по делото доказателства, настоящият състав приема, че е не е налице неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника, което да обуславя отговорност за заплащане на обезщетение на ищеца.  Обратното, установява се че договорът от 2008 г. е прекратен с изтичането на срока му, като след това нов договор не е сключен, а страните са договаряли периодично размер на обезщетение за ползването на площите – публична общинска собственост. Отделно от това, установява се че ответникът е уведомил ищеца, че следва да демонтира съоръженията си, като му е дал и срок за доброволно изпълнение. Ето защо, доводите в исковата молба, че е налице неизпълнение на договорно задължение са неоснователни.  Отделно от това, не се установява, че претендираната вреда, се явява пряка и непосредствена причина, като сигурна последица от поведението на ответника, като резултат пропускането на възможността ищеца да увеличи имуществото си чрез договора с „И.“, представен по делото, доколкото от гласните елементи не се установява увреждане или разрушаване на рекламни елементи, обуславящи извършването на разходи за ремонта им. Аргумент в тази насока е и приетото в Тълкувателно решение № 3/2012г. от 12.12.2012г. на ОСГТК на ВКС, при предявен иск по чл.82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, трябва да съществува сигурност за увеличение на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага

Следователно предявеният иск за обезщетение от 168 349.19 лв. - пропуснати ползи, представляващи нереализирани приходи от наем от страна на ищеца, вследствие неизпълнение на задълженията на С.О., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.

При този изход на спора, право на разноски има ответника, но доколкото до приключване на устните състезания не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение (доказателства са представени едва с молба от 25.04.2018 г.), такива не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                      Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск  от „А.Б.М. П.“ ЕООД, ЕИК********, гр. София, ж.к. ****************5, с правно основание чл. 79, вр. чл.82 ЗЗД срещу С.О., гр. София, ул. „********№ **да заплати сумата от 168 349.19 лв., обезщетение за вреди, под формата на пропуснати ползи, представляващи нереализирани приходи от наем, вследствие неизпълнение на задълженията на С.О.по Договор № РД-566- 70/17.03.2008 г. и Споразумение № СО-РД-579/12.06.2014 г., сключени между „А.Б.М П.“ ЕООД и С.О., ведно със законната лихва от 16.02.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                               

  СЪДИЯ: