Решение по дело №6460/2016 на Софийски градски съд

              Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е    №……

       гр. С., 14.02.2017 г.

 

      В      И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, ВК, ІV - то „Д” отделение в публичното заседание на тринадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                              ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                               Мл. съдия : Десислава Влайкова                 

при секретаря А.Л., като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 6460 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 - 274 ГПК.

Образувано е по жалба от ищеца „Т.-С.” ЕАД срещу решение № ІІ-58-15/29.02.2016 г., на СРС, 58 с- в, по гр. д. № 51127/2012 г., с което изцяло са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с  чл. 415, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че Д.В.В. дължи на „Т.С.“ ЕАД, следните сумите : 3 728, 30 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. С., ж. к. ********, бл. ********, за периода април 2002 г. - април 2011 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 07.08.2012 г., както и сумата от 1 885, 35 лв., лихва за забава върху главницата от 31.05.2002 г. до 26.07.2012 г. и е осъдена да заплати разноските по делото.

Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението поради противоречие с материалния закон и несъответствие със събраните по делото доказателства. Твърди се, че ответникът не е оспорвал, че е потребител по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и дължи суми за използвана от него топлинна енергия, а единствено е оспорвал размера на задължението. Продажбата на ТЕ на физически лица се извършва съобразно чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо сключването на отделен договор, за това качеството на потребител на ТЕ възниква по силата на закона, с придобиването на качеството на собственик или вещен ползвател на имота. Поддържа се още, че сумите са изчислени съобразно действащите нормативи, а ОУ на доставчика са публикувани и общоизвестни. Освен това, ответникът не е оспорвал действието на ОУ и влизането им в сила, нито е твърдял, че спрямо него са се прилагали специални условия за доставката на ТЕ. СРС е излязъл извън предмета на спора, като е въвел като спорни обстоятелства, по които не е имало спор между страните. Моли да се отмени решението и се уважат исковете изцяло, като претендира разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна - ответникът Д.В.В., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата в отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е законосъобразно постановено и моли да бъде потвърдено. Твърди, че радиаторите в имота са демонтирани и изключени, както и че не ползва реално ТЕ. Претендира разноски.

Третото лице помагач „Н.И.” ООД не взема становище по жалбата.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира следното :

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

За разлика от СРС, като съобрази представените по делото доказателства, настоящият състав намира, че за процесния период м. 04.2002  г. - м. 04.2011 г. страните са били във валидна облигационна връзка, по силата на която ответникът е доставял на ищеца топлинна енергия.

Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект гр. С., ж. к. „********“, бл. ********, на който по делото са представени доказателства, че ответникът е собственик. За разлика от СРС настоящият състав намира, че нот. акт № **, т. ХІІ, дело № 2193/10.02.1994 г. установява, че Д.В.В., действащ чрез неговият баща и законен представител към този момент – В.Т. В. е придобил апартамента чрез покупко -продажба от Л.К. и съпругата му М.К.. Този факт не е оспорван от ответника пред СРС, нито в отговора на исковата молба, нито във възражението по чл. 414 ГПК. Поради това, неоснователно СРС е приел, че не са ангажирани надлежни доказателства, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот. В тежест на ответника е било, в случай на оспорване, по общите правила на доказване – чл. 154, ал. 1 ГПК, да ангажира доказателства, че се е разпоредил с имота и той вече не е негова собственост. Твърдения, както и доказателства в посочения смисъл не са представени.

Облигационната връзка е регламентирана за част от периода от ЗЕЕЕ (отм.), а за по-голямата част от периода - от Закона за енергетиката (ЗЕ). Следователно,  през исковия период ответникът има качеството на „потребител“ по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ (отм., обн. ДВ бр. 64/16.07.1999 г.) и на „потребител на енергия за битови нужди" - § 1, т. 42 ДР на ЗЕ (обн. ДВ бр. 107/09.12.2003 г.)

Съгласно разпоредбата на чл. 106 а от ЗЕЕЕ (отм.) продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия. Според чл. 106 а, ал. 3 от ЗЕЕЕ (отм.) след изтичане на едномесечния срок от публикуването на общите условия те влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. По абсолютно аналогичен начин са уредени отношенията и с действалия в част от процесния период закон - Закона за енергетика, където според чл. 150, Общите условия влизат в сила в 30 - дневен срок според ЗЕ от 2003 г. след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ и разпоредбата на чл. 106 а, ал. 3 ЗЕЕЕ (отм.), потребителите, които не са съгласни с публикуваните общи условия могат да възразят по съответния ден в 30 - дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение от страна на ответника няма данни по делото. Предвид изложеното не може да се сподели извода на СРС, че тъй като по делото не са представени ОУ на ищеца за периода, не се установявало дали същите са публикувани и действащи, поради което не се установявало, че страните са обвързани от валидно правоотношение за доставка на ТЕ през периода. Както се посочи по - горе, ответникът не е оспорвал, че е потребител на топлинна енергия през процесния период, нито е оспорвал ОУ на „Т.С.” ЕАД. Последните са публикувани, широко известни и страните имат достъп до тях в интернет.

Отделно от това, факта на реално предоставяне на топлинна енергия за имота, на който ответникът е собственик, се установява от останалите приети писмени доказателства, включително - заключенията на съдебно - техническата и съдебно - счетоводната експертиза, които не се оспорени от ответника и са възприети от съда като компетентно дадени.

По съществото на спора, с оглед съвкупната преценка на събраните доказателства, настоящият състав намира, че по положителния установителен иск за стойност на доставена топлинна енергия е доказано, че през процесния период ответникът е потребител на енергия и дължи плащане на цената й установена като количество и стойност в процеса.  

Имотът, за който е използвана предоставената от ищеца топлинна енергия, безспорно се намира в сграда в режим на ЕС. Съгласно разпоредбите на ЗЕЕЕ (отм.) и ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕЕЕ (отм.) - чл. 112 в и ЗЕ - чл. 139 - чл. 148 и в действалите към процесния период Наредба № 2 за отчитане на топлинната енергия, Наредба за топлоснабдяването (Обн. ДВ. бр. 31 от 26.03.2002 г.), Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).

В случая етажните собственици на сградата, находяща се в гр. С., ж. к. ********, бл. 31, вх. 1, след взето решение на проведено Общо събрание, са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешното й разпределение на третото лице - помагач „Н.И.“ ООД.

Съгласно чл. 112 от ЗЕЕЕ (отм.), както и чл. 142, ал. 2 ЗЕ, общото консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Ответникът не е оспорвал данните за консумацията на топлоенергия от ЕС. Съгласно СТЕ, която съдът кредитира, от консумацията отчетена от топломера на абонатната станция са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция, които са останали за сметка на „Т.С.” ЕАД. При изготвяне на заключението по СТЕ, съгласно разгледаните от нея документи, е отчетено обстоятелството, че първоначално в имота е имало 4 броя отоплителни тела (радиатори), като е липсвал 1 брой технически изправен водомер за отчитане на топлата вода. При определяне на реално потребеното количество ТЕ вещото лице е съобразило, че от м. 12.2003 г. до м. 11.2005 г. в имота е извършвано дялово разпределение по реалния отчет на ИРРО на 1 брой радиатор (останалите 3 радиатора са били затапени (демонтирани). От м. 12.2005 г. до м. 04.2011 г. изобщо не е използвана ТЕ за отопление на имота. През този период е начислявана само ТЕ за сградна инсталация. Вещото лице е съобразило още, че за целия период от м. 02.2002 г. до м. 04.2011 г. не е ползвана и съответно начислявана ТЕ за БГВ в имота. Тези констатации са намерили отражение в СТЕ и са съобразни при определяне крайните размери на дължимите суми за реално потребената ТЕ. Основателно ответникът е възразявал, че радиаторите в имота са демонтирани. Както се отбеляза, този факт е съобразен от СТЕ и отразен при изготвяне на заключението.

Неоснователни са възраженията за определяне на дължимите суми само по прогнозни цени. При изчисляване на дължимата сума за използваната топлоенергия като многокомпонентно задължение, СТЕ е съобразила разпределението на енергията, включително разликата между прогнозното и действително потребеното количество енергия, както и факта, че цените на топлоенергията за периода за нормативно регулирани

Съобразявайки заключенията на вещите лица по приетите СТЕ и ССчЕ, съдът намира че делът на ответника за сградна инсталация и дължимите от него суми са изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба към периода.

Съдът намира за основателно основното материалноправно възражение на ответника в отговора на исковата молба - относно погасяване по давност на главното задължение. Задължението за исковия период представлява такова, за което се прилага предвидената в чл. 111, б. „в” от ЗЗД специална погасителна давност, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж. Следователно, вземанията на ищеца за главница и лихва са погасени с кратката 3 годишна давност. В този смисъл е задължителното тълкуване дадено от ВКС с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г., по тълкувателно дело № 3/2011г., на ОС на ГК и ТК на ВКС, както и множество решения на ВКС преди това : решение от 22.12.2009 г., ТК, 2 отделение, по т. д. № 408/2009 г., както и Решение № 14/10.09.2010 г., по т. д. № 378/2009 г. постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Тъй като заявлението на „Т.С.” ЕАД за издаване на заповед по чл. 410 ГПК е подадено на 07.08.2012 г., вземанията за главницата за периода три години назад преди подаването му – т. е. от м. 04.2002 г. до м. 07.2009 г. вкл. са погасени по давност.

Съобразявайки приетите по делото експертизи, съдът намира, че исковете за главницата са основателни само за периода от м. 08.2009 г. до м. 04.2011 г. за сумата общо в размер на 1 266, 79 лв. При определяне размерите на задължението съдът съобразява както сумите за реално потребление на ТЕ през периода, за които задълженията не са погасени по давност съгласно СТЕ, така и сумите за доплащане и връщане за същия период, съобразно изравнителните сметки посочени в ССчЕ.

Решението следва да се отмени над сумата от 1 266, 79 лв., като се уважи иска до посочения размер и период и се потвърди решението, в частите, в които иска за главницата е отхвърлен до пълния размер и период.

По иска с правно основание чл. 415, вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, и съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава и без да е било необходимо да бъде канен от ищеца, доколкото задълженията му са срочни.

По отношение на тези вземания също следва да се приложи кратката тригодишна давност по чл. 111, ал. 1, б. „в” ЗЗД.

Вземанията за обезщетение за забава възникнали до м. 07.2009 г. (три години преди подаване на заявлението) са погасени по давност. Доколкото обаче се редуцира дължимата сума по главницата, съдът намира, че сумата на лихвата с натрупване от всеки падеж на задължението, счетено от 31.08.2009 г. до 26.07.2012 г. (заявения в исковата молба период) е в размера на 384, 14 лв., определена по реда на чл. 162 ГПК, чрез интернет програма calculator.bg. До този размер и за посочения период, искът е основателен и следва да се уважи, като се отмени решението на СРС, с което е отхвърлен и последния се уважи. Решението следва да се потвърди в частта, в която е отхвърлен иска над сумата от 384, 14 лв. до пълния предявен размер 1 885, 35 лв. и за пълния период.

С оглед изхода от спора, отхвърлената част от исковете и направеното във въззивната жалба искане, решението на СРС следва да се отмени и в частта, в която са присъдени разноски в полза на ответника за адвокатски хонорар над размер от 953 лв. до присъдения от 1 350 лв.

По разноските пред СРС : В полза на ищеца за исковото производство пред СРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената част от исковете, се дължат разноски, както следва : 33 лв. от платената държавна такса, 118 лв. от разноските за вещи лица и 88 лв. за юрисконсултско възнаграждение, а за заповедното производство на ищеца се дължат разноски, както следва : 33 лв. от платената такса и 90, 70 лв. от юрисконсултското възнаграждение.

Съдът констатира, че ищецът не е заплатил цялата дължима държавна такса в първоинстанционното производство, поради което следва да бъде осъден на заплати по сметка на СРС още 112, 28 лв., на основание чл. 77 ГПК.

По разноските пред СГС : С оглед изхода на спора и направеното от въззивника - ищец искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, следва да му се присъдят разноски за въззивната инстанция съразмерно с уважената част от исковете и данните за реално сторени разноски, а именно : 33 лв. от платената държавна такса пред въззивния съд, както и 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт.

Що се отнася до разноските за въззиваемата страна – ответника, съобразно размера, до който исковете ще бъдат отхвърлени и доказателствата за реално направени разноски, в негова полза се дължат разноски в размер на 530 лв. от платения адвокатски хонорар за възивното производство.

Така мотивиран, съдът

 

       

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ решение № ІІ - 58 - 15/29.02.2016 г., на СРС, 58 с- в, по гр. д. № 51127/2012 г., в частите, в които са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с  чл. 415, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД, за признаване  установено, че Д.В.В. дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумите : от 1 266, 79 лв. представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. С., ж. к. ********, бл. ********, за периода м. 08.2009 г. до м. 04.2011 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 07.08.2012 г., както и сумата от 384, 14 лв., лихва за забава в плащането върху главницата от 31.08.2009 г. до 26.07.2012 г. и в частта, в която Т.С. ЕАД е осъден да заплати на Д.В.В., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски над размер от 953 лв. до присъдения от 1 350 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и във вр. с чл. 86 ЗЗД, че Д.В.В., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** сумите, както следва : от 1 266, 79 лв. представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. С., ж. к. ********, бл. ********, за периода м. 08.2009 г. до м. 04.2011 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 07.08.2012 г., както и сумата от 384, 14 лв., лихва за забава в плащането върху главницата от 31.08.2009 г. до 26.07.2012 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 16838/2012 г. на СРС, 113 с-в, като отхвърля искането за присъждане на разноски над размер от 953 лв. до 1 350 лв.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № ІІ-58-15/29.02.2016 г., на СРС, 58 с- в, по гр. д. № 51127/2012 г., в частите, в които исковете по главницата и лихвите са отхвърлени до пълните предявени размери и за пълните периоди.

 

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес *** да заплати по сметка на СРС, на основание чл. 77 ГПК, допълнително държавна такса в размер на още 112, 28 лв.

 

ОСЪЖДА Д.В.В., ЕГН **********, с адрес на представителя си : гр. С., ул. „*********“, бл. *********, чрез адв. Д.С. да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, разноски както следва : по исковото производство за СРС - 33 лв. от платената държавна такса, 118 лв. от разноските за вещи лица и 88 лв. за юрисконсултско възнаграждение, за заповедното производство : 33 лв. от платената такса и 90, 70 лв. от юрисконсултското възнаграждение, а за СГС : 33 лв. от платената държавна такса и 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт.

 

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес *** да заплати на Д.В.В., ЕГН **********, с адрес на представителя си : гр. С., ул. „*********“, бл. *********, чрез адв. Д.С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, 530 лв. - от адвокатския хонорар за въззивната инстанция, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Н.И.” ООД като помагач на „Т.С.” ЕАД.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                    

 

 

 

                                                                                                              2.