РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Девня, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20233120100544 по описа за 2023 година
Предявени са искове от “Водоснабдяване и Канализация - Варна” ООД, ЕИК
*********, против Т. М. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Д. , ул. „ У. „ №*, вх. Б, ап. ** , с
правно основание чл.422, вр. с чл.415 ГПК. ВиК услугите се ползват и отчитат по партида с
абонатен №******, чийто титуляр е ответника. Съгласно чл.5, т. 6 и чл.33, ал.2 от Общите
условия /ОУ/ на ищеца потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги в срок
30 дни от датата на фактуриране, което ответника не е направил.
Моли съдът, да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника съществуването на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение на основание чл.410 ГПК за сумата от 954,06 лв, представляваща главница за
ползвани и неплатени В и К услуги по партида с аб. №******, за периода от 19.10.2017 г. до
21.07.2020 г. за обект-имот, находящ се в гр. Девня , ул. „ У. „ №*,вх. Б, ап. **, сумата 137,48
лв, представляваща лихва за забава за периода от 10.11.2019 г. до 20.07.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2021 г. – датата на депозиране на
заявлението в съда, до окончателното изплащане. Претендират се и разноски в исковото и
заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът чрез
процесуален представител, назначен по реда на чл.47 ГПК, счита иска за недопустим и
неоснователен. Прави възражение, че не е потребител на ВиК услуги за процесния обект по
смисъла на чл.2 от ОУ за предоставяне ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор и
реалното доставяне на количеството потребено и незаплатени ВиК услуги и относно
1
размера на сумите. Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземанията за
лихви и за главница за всички суми, претендирани преди 23.07.2018г. Оспорва, че ищеца и
ответника са в облигационна връзка по договор за доставка на ВиК услуги.
Съдът намира следното от фактическа страна:
По частно гражданско дело № 860/2021 г. на ДРС е издадена Заповед №
543/26.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Т.
М. Й., ЕГН **********, с адрес гр. В., бул. “ Ц. О. “ №***, ет. *, ап. ***, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Варна, ЕИК *********, сумата от 1191,80 лв.,
представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК услуги за периода от 19.04.2017 г. до
21.07.2020 г. за обект имот,находящ се в гр. Д., кв. П., ул. “ У. “ бл. №*, вх. Б, ап.**, сумата
176,49 лв, представляваща обещетение за забава за периода от 10.11.2019 г. до 20.07.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2021 г. – датата на депозиране
на заявлението в съда, до окончателното изплащане, сумата от 27,37 лв., представляваща
държавна такса и сумата от 50 лв юрисконсулско възнаграждение
Към доказателствения материал са приложени и приобщени Общите условия / ОУ
/ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, видно от които /чл.2/
потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица, собственици или
ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и доказателства за
публикацията им и за влизането им в сила.
Представена по делото е справка за недобора на абонат с потребителски абонатен
№ 2248464, за адрес, находящ се в гр. Девня, ул. “ П. “ бл. №*, вх. Б, ап.**, за периода
11.10.2019 г. – 21.07.2020 г.
Съгласно удостоверение с изх. №1100 -163 –(1)/25.03.2024г. на Община Девня
имот с идентификатор 20482.306.372 по КККР на гр. Девня, одобрена със Заповед РД – 18 –
85 / 17.09.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, в който са построени блокове 6,7,8 и 9
граничи от север с ул. “ У. “ , а от изток с улица “ П,“ . Блок №* и №* са с изход към улица “
У* “ , блок №* и №* са с изход към улица “ П. “ . Към удостоверението е приложена и
извадка от кадастралния план за имота.
Представено по делото е копие от нотариален акт за продажба на недвижим имот
от 15.01.2019г., съгласно който Т. М. Й. с ЕГН ********** и И. С. В. с ЕГН ********** , са
придобили правото на собственост на апартамент №** на етаж * с иденитификатор
20482.306.***.*.**, с площ от 61,97 кв. м., находащ се в сграда №*, разположена в поземлен
имот с идентификатор 20482.***.***, заедно с прилежащото му избена помещение №** с
площ от 7,45 кв. м., както и 2,1045 % от ОЧС.
Представен по делото е опис на отчетите за абонат №2248464 от таблет, за адрес
в гр. Д., ул. “ П. “ №*, Б, **, за период м.08.2020г. – м.11.2023г.
Представен по делото е споразумителен протокол от 07.07.2022г., сключен с И. С.
В. с ЕГН **********, за разсрочено плащане на задълженията по партида №2248464 на
адрес гр. Д., ул. “ У. “ *, Б, **, за периода 11.10.2019г. до 07.07.2022г.
2
Представен по делото е констативен протокол от 24.01.2024г. за извършена
проверка на адрес в гр. Д., кв. “ П. “ , ул. “ П. “ *, Б, **, партида с №2248464, титуляр на
партидата И. С. В. с показание на водомера с фабр. №0026101 , пломба №47282 от 1484
м.куб. В протокола е положен подпис за присъствал от Й. Й. И. - сестра
От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно – счетоводна
експертиза, се установява, че размера на месечните задължения по главница за ползвани
ВиК услуги по партида с № ****** по фактури, издадени за отчетен период 19.10.2017г –
21.07.2020г., са в общ размер 954,06 лв. Обезщетението за забава върху задължението е в
общ размер от 137,52 лв., считано от падежа на всяка една фактура до 20.07.2023 г. Устно в
с.з. излага, че има извършено плащане по процесните фактури преди депозиране на исковата
молба на 07.07.2022г. В базата данни на ищеца за партида с абонатен №****** по данни от
справката за облога и плащанията към 07.03.2024г. за периода от м.05.2016г. до м.05.2020г.
титуляр е Е. Н. Н., за периода от м.06.2020г. до м.06.2022г. титуляр е Т. М. Й. и за периода
от м.07.2022г. до м.02.2024г. титуляр е И. С. В..
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Исковете са предявени по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в
месечен срок от уведомяването му за връчване съобщенията на длъжника по заповедното
производство по реда на чл. 47 ГПК, поради което се явяват процесуално допустими.
Разгледани по същество съдът намира същите за частично основателни по следните
съображения:
За основателността на предявените искове ищецът следва да установи на първо
място наличие на облигационно правоотношение с ответника по валидно сключен договор
за доставка на ВиК услуги при Общи условия. Съгласно НАРЕДБА №4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи получаването на ВиК услуги се урежда от публично известни ОУ
на оператора. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им, а в срок до 30 дни
след влизането в сила на ОУ потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат
в съответния ВиК оператор заявление, в което да предложат различни условия.
Неподписването на индивидуално споразумение обаче не препятства приложимостта на ОУ,
чиято задължителност остава приложима. Следователно ако между страните няма подписан
индивидуален договор, то отношенията между потребител и оператор на ВиК услуги
остават подчинени на публикуваните ОУ. Отделно от това за пълнота на изложението
следва да се добави и че закона никъде не въвежда и изискване за някаква форма на този вид
договори. От представените писмени доказателства се установява факта на влизането в сила
на ОУ на ищеца, както и че същите важат за всички потребители на вода и ВиК услуги.
Представени са и Решения на КЕВР за промени в елементите от възникващото при ОУ
правоотношение. От представените писмени доказателства се установява, че от 15.01.2019 г.
ответника Т. М. Й. е съсобственик на процесния апартамент. Видно от представеното
удостоверение на Община Девня с изх. № от 25.03.2024г. и приложената към него извадка от
3
кадастралния план процесния апартамент е разположен в имот, разположен на ъгъл между
улици “ У. “ и улица “ П. “ в квартал “ П. “ в гр. Д., което обяснява и защо адреса на имота е
изписван понякога като улица “ У. “ или понякога като улица “ П. “. Съгласно чл.2 ОУ ВиК
потребители на ВиК услуги са физическите или юридически лица – собственици и/или
ползватели на съответния обект. Така и разпоредбата на чл.3 от Наредба №4/14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги - параграф 1, т.2, б.А и Б от ДР на същия. Горното качество на
собственик или ползвател се удостоверява с документ за собственост или вещно право на
ползване, съответно писмена декларация за наемателите – така чл.61, ал.1 от ОУ.
Следователно когато в разпоредбите ОУ и на Наредба №4/14.09.2004г. и Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги се говори за ползвател на
имота се визира вещното право на ползване, а не фактическото ползване на имота. За
казусът от представените по делото писмени доказателства не се установява, че ответникът
Т. М. Й. да има качеството на ползвател по смисъла на Наредба №4/14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги за периода преди м.01.2019г., тъй преди тази дата не е притежавал
правото на собственост върху водоснабдения имот и собственик на имота е било трето за
спора лице – продавача по нотариалния акт за продажба от 15.01.2019г. Е. Н. Н.. Исковете,
предявени за ползвани и неплатени ВиК услуги на този адрес и по фактури с
№№********** /11.10.2019г. за отчетен период 19.10.2017г. – 19.02.2018г. и №
**********/11.10.2019г. за отчетен перидо 19.02.2018г. – 19.07.2018г. се явяват
неоснователни, като през този период ответникът не е бил собственик на имота, поради
което не притежава качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ. Ищецът следва да
потърси плащане на задълженията за потребените за този период ВиК услуги от собственика
на имота за процесния период, който е ползвал предоставените му услуги във водоснабдения
имот и съответно дължи заплащане на тяхната стойност. Основанието за плащането е
предоставянето на услугата, а задължено е лицето, потребител на тази услуга. Партидата е
само средство за идентификация на потребителя и служи за водене на отчетност от страна
на ВиК оператора. Според Наредба № 4/14.09.2004 г. ВиК услугите се заплащат въз основа
на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение, а отчетените данни се
установяват чрез отбелязването им в карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и
подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път. Съгласно Наредба № 4 /14.09.2004 г. отчетните данни могат да бъдат
удостоверени както с подписа на самия потребител, така и с подписа на негов представител.
Ищецът не излага твърдения, а и видно от текста на протокола подписа за присъстнал,
положен в констативния протокол от 24.01.2024г., не е на ответника, поради което следва
да бъде прието, че същият е подписан от негов представител, който е присъствал на
отчитането на водомера. Пологайки подпис в констативния протокол през м.01.2024г. съдът
4
приема, че до тази дата ответникът чрез представител, е изразил съгласие с отразеното в
карнета относно показанията на водомера от 1484 м.куб, вкл. и за предходен период.
Отчитането на консумирана вода, е последователен процес, при който отразяването на
текущото потребление, представлява добавяне на стойности към вече ползвани количества,
като крайния резултат е общото потребление до този момент – в този смисъл мотиви на
решение на ОС Варна по в. т. д. №580/2019г.. Като не е платил цената на доставената
услуга, в качеството си на потребител на същата ответникът се е поставил в положението на
неизправна по договора страна и следва да понесе и задължението за плащане на
обезщетение за забава, считано от изтичане на тридесет дневен срок от издаването на всеки
първичен документ. По отношение на размера на така предявените искове стойностната
претенция на ищеца е проверена и установена от заключението на изслушаната и приета по
делото експертиза, обаче, както вече съдът упомена, видно от представяния нотариален акт
за покупко продажба от 15.01.2019г. ответникът е придобил 1/2 идеални части от процесния
апартамент, поради което дължи заплащането не на цялата претендирана сума, а на сумата,
пропорционална на дела му съобразно разпоредбата на чл.59, ал.4 от ОУ. Това е така,
защото съгласно разпоредбата на чл.59, ал.4 от ОУ когато правата на потребител се
притежават от няколко лица, ВиК операторът открива партиди на всички потребители въз
основа на документ и споразумителен протокол, при липса на протокол отчетените
количества се разпределят поравно между потребителите до представяне на документ,
доказващ различни размери на дяловете. Следователно така предявените искове са
основателни за сумата от 208,84 лв главница по фактурите само за периода от 19.04.2019г.
до 21.07.2020г. и за сумата от 27,34 лв лихва от падежа на съответната фактура до
20.07.2021г. По фактура с №**********/11.10.2019г. за отчетен период 19.07.2018г. –
19.04.2019г.. ищецът не е установил по делото стойноста на задължението за отчетен период
само от м.01.2019г. до м.04.2019г. Поради това съдът определя съгласно чл. 162 ГПК
размера на задължението за доставени ВиК услуги само за периода от м.01.2019г. до
м.04.2019г на 80,58 лева / сумата по фактурата, разделена на броя на месеците от отчетния
период на цялата фактура и така получената сума умножена по броя на месеците само за
отчетен период от м.15.01.2019г. до м.04.2019г /, от която като собственик на ½ от
процесния апартамент ответникът дължи половината – сума от 40, 28 лева. Обещетението за
забава върху сумата от 40,28 лева за периода от падежа на фактурата - 10.11-2019г. до
20.07.2021г. изчислено с онлайн калкулатор е в размер на 6,93 лева, от които като
собственик на ½ от процесния апартамент ответникът дължи половината – сума от 3,46 лева.
Или общият размер на дължимите от ответника суми е 249,12 лв главница по фактурите
само за периода от м.15.01.2019г. до 21.07.2020г. и за сумата от 30,80 лв лихва от падежа на
съответната фактура до 20.07.2021г.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност съгласно
задължителната практика, установена с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС
по т. д. № 3/2011 г., ОСГК вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
5
давност. С три годишна давност съгласно нормата на чл.111, б.”в” от ЗЗД се погасяват и
вземанията за лихви. Съгласно правилото на чл.114 от ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. Следва също да се има впредвид, че съгласно
ОУ потребителя при неизпълнение в срок на задължението си да заплаща ползваните ВиК
услуги, дължи обещетение в размер на законната лихва, считано от първия ден на
настъпване на падежа, който настъпва след изтичане на 30 – дневния срок от фактурирането
съгл. чл. 33, ал.2 от ОУ. За казуса най-старото от задълженията е за доставена услуга
считано от 19.10.2017г., а заповедното производство, образувано като ч.гр.д.№860/2021г., е
по заявление, депозирано в съда на 23.07.2021г. При това положение съда приема, че
възражението за погасяване по давност процесните вземания е основателно и погасени по
давност са вземанията по два броя фактури с №№ **********/11.10.2019г. за отчетен
период 19.10.2017г. – 19.02.2018г. и №.**********/11.10.2019г. за отчетен период
19.02.2018г. – 19.07.2018г. Както обаче съдът нече упомена по – нагоре вземанията по тези
фактури не се дължат, тъй като ответникът е придобил правото на собственост на процесния
апартамент, а с това и качеството на потребител на ВиК услуги едва през месец 01.2019г.
При този изход на спора между страните ответникът следва да заплати на ищеца
разноски в размер на 249,43 лева съразмерно с уважената част от исковете и разноски за
заповедното производство в размер на 19,84 лева съобразно уважената част от исковете.
Съдът намира, че съобразено фактическата и правна сложност на делото юрисконсултското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца за настоящето производство следва
да бъде определено в размер на 100 лева съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.25, ал.1 от
НЗПП.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ, по
предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК, че ответника Т. М. Й., ЕГН
**********, с адрес: гр. Д., ул. “ У.“ №*, вх. Б, ап.**, ДЪЛЖИ НА „Водоснабдяване и
канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул.
„П.” № **, по заповед за изпълнение, постановена по ч.гр. дело №860/2021г. на ДРС сумата
от 249,12 лева /двеста четиридесет и девет лева и 12 стотинки/, представляваща общ сбор на
дължима главница за консумирана и незаплатена вода и ВиК услуги по партида с абонатен
№ 2248464, за които са издадени фактури за отчетен период 15.01.2019г. – 21.07.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 23.07.2021г., до окончателното й изплащане и сумата от 30,80 лева
/тридесет лева и 80 стотинки/, представляваща сбор от мораторна лихва за периода от
падежа на съответната фактура до 20.07.2021г., като отхвърля иска за главница за разликата
над 249,12 лева до пълния предявен размер от 954,06 лева и за периода от 19.10.2017г. до
6
15.01.2019г. и иска за мораторна лихва за разликата над уважения размер от 30,80 лева до
първоначално предявения размер от 137,48 лева и за периода от падежа на фактури с
№№**********/11.10.2019г. и №**********/11.10.2019г. до 20.07.2021г.
ОСЪЖДА Т. М. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. “ У.“ №*, вх. Б, ап.**, ДА
ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. В., ул. „П.” № **, сумата от 269,27 лева/двеста шестдесет и девет
лева и 27 стотинки/, представляваща сторени в заповедното и в исковото производство
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
7