Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

от

17.11.2014г

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренския районен

съд

граждански

състав

 

В

Открито

заседание седемнадесети октомври 2014г в следния състав:

 

Председател

ПЕНКА ПЕТРОВА

 

Секретар

М.Г.

 

като разгледа докладваното от

Съдия Петрова

 

гражданско

дело номер

603

по описа за

2014

година.

От “ХИПО АЛПЕ – АДРИА – АУТОЛИЗИНГ” ООД със седалище и адрес на управление  гр. София, ж.к. Гоце Делчев, блок 22, вх.Б, ЕИК *********, със законни представители Петер Шарвитцъл и Томас Бретшнайдер – управители и пълномощник Елена Николова - юрисконсулт, е депозирана искова молба с искане да се признае за установено вземане в размер на 10 463.88 евро /десет хиляди четиристотин шестдесет и три хиляди евро и осемдесет и осем евроцента/, представляваща вземане по Запис на заповед с падеж на 01.05.2010 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума за периода, считано от 07.05.2013 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 409.31 лв. /четиристотин и девет лева и тридесет и една стотинка/, представляваща държавна такса за подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, както и сума в размер на 654.66 лева /шестстотин петдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки/, представляща юрисконсултско възнаграждение, което дружеството има към солидарния длъжник Х.С.Д. ЕГН **********,***, в качеството й на авалист по запис на заповед, издаден от Технометалбилд ООД на 18.04.2010г. и предявен за плащане на 01.05.2010г, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.41 ГПК №2389 от 13.05.2013г по ч.гр.д. №3673/2013г по описа на Бургаски районен съд.

Ответницата оспорва изцяло иска.

Искът е с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл. 535 ТЗ.

По делото са събрани писмени доказателства.

    В исковата молба се твърди, че „Технометалбилд” ООД на 18.04.2008 г. е издал в полза на  “ХИПО АЛПЕ – АДРИА – АУТОЛИЗИНГ” ООД запис на заповед за сумата от 10 463,88 евро с дата на плащане 01.05.2010г. В представения запис на заповед е отбелязано, че записа е предявен за плащане на 01.05.2010 г. От последния се установява още, че ответницата Х.С.Д. ЕГН ********** е авалирала задължението по записа на заповед при условията, при които е прието. В исковата молба се твърди, че задължението по записа на заповед не е платено, поради което ищцовото дружество на 07.05.2013г е подало пред РС Бургас заявление по чл.417 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №3673/2013г по описа на Бургаски районен съд. На 13.05.2013г. е издадена заповед №2389 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 10 463.88 евро /десет хиляди четиристотин шестдесет и три хиляди евро и осемдесет и осем евроцента/, представляваща вземане по Запис на заповед с падеж на 01.05.2010 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума за периода, считано от 07.05.2013 г. до изплащане на вземането. Заповедта била издадена срещу солидарно задължените лица – „Технометалбилд” ООД в качеството му на издател по процесния запис на заповед и ответницата Х.С.Д. в качеството й на авалист по него. Въз основа на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист е образувано изпълнително дело №20138410410601/2013г по описа на ЧСИ Неделчо Митев с район на действие Софийски градски съд. На 09.12.2013 г е връчена покана за доброволно изпълнение на ответницата, която в срока по чл.414 ал.1 ГПК е подала възражение срещу издадената заповед. Възражението е изпратено на заявителя, който в законоустановения едномесечен срок за предявяване на установителен иск е депозирал настоящата искова молба, с която иска да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи солидарно с „Технометалбилд” ООД сумите, присъдени с издадената заповед за изпълнение на парично задължение. От ответницата по делото в срока по чл.131 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор, с който оспорва изцяло иска. Навежда доводи за неоснователност на претенцията на няколко основания. На първо място, че задължението е погасено с тригодишна  давност, съгласно чл. 531, ал.1, вр. чл.537 ТЗ. Счита, че не е материално лигитимирано лице да отговаря като авалист по процесния запис на заповед, тъй като не е подписала менителничното поръчителство в лично качество, а като законен представител на представляваното от нея дружество „Технометалбилд” ООД, което от своя страна е сключило договор за лизинг с ищцовото дружество. Ответницата твърди, че не е получавала суми в лично качество, а процесния запис на заповед  е издаден за обезпечение на задълженията по договора за лизинг на лек автомобил, сключен между „Технометалбилд” ООД и “ХИПО АЛПЕ – АДРИА – АУТОЛИЗИНГ” ООД. Лизинговият автомобил е бил върнат и по договора не съществуват  вземания на ищеца към ответницата като физическо лице, които да бъдат обезпечени с процесния запис на заповед. Навежда доводи и за изтекла погасителна давност на основание чл.147 ал.1 ЗЗД, тъй като са изминали повече от шест месеца от датата на предявяване на записа на заповед, без кредитора да я е потърсил за изпълнение. По искане на ответницата от ищцовото дружество са представили заверен препис от договор за финансов лизинг № *********. Като доказателство по делото е прието и изпратеното от РС Бургас ч.гр.д. №3673/2013г по описа на Бургаски районен съд, както и въззивно частно дело №347/2014г по описа на Бургаски окръжен съд.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: В настоящият случай се иска установяване на парично задължение, произтичащото от менителнично поръчителство по запис на заповед. Доколкото настоящият състав повтаря проверката на съда в заповедното производство, намира, че записът на заповед отговаря на формалните изисквания на чл. 535 от ТЗ и съдържа всичките необходими реквизити, поради което е действителен. В случая падежът е определен на 01.05.2010г, на която дата е отразено, че е осъществено и предявяване, което установява изискуемост на задължението за плащане на сумата, обективирана в него. Менителничното поръчителство /авал/, се учредява чрез едностранно волеизявление, изразено върху менителничния документ или върху прикрепен върху него лист /алонж/, където авалистът следва да положи саморъчен подпис. Ответницата не оспорва подписа си положен като авалист, но според нея, тя е сторила това като представлаващ на „Технометалбилд” ООД. От представения запис на заповед се установи, че като авалист е вписано физическото лице Х.С.Д. с индетифициращото я ЕГН **********. Ответницата е подписала записа на заповед и от името на издателя, като негов представляващ. Това обстоятелство изрично е вписано и съответно е поставен печат на дружеството издател, докато при авалиста тези реквизити липсват, поради което съдът намира, че в случая е налице валидно менителнично поръчителство /авал/ върху процесния запис на заповед, поето от ответницата по делото. Правните последици от волеизявлението на авалиста са, че за него се поражда задължение, което по вид, съдържание и предпоставки за принудително осъществяване се определя от обезпеченото задължение. Авалистът е солидарно отговорен с издателя на записа на заповед, за който е поръчителствал.

Неоснователно е възражението на ответницата за освобождаване от отговорност с оглед на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, която визира, че поръчителят се освобождава от отговорност, ако кредиторът не е предявил иск против главния длъжник в течение на шест месеца от падежа. В ЗЗД поръчителството е акцесорно задължение и за поръчителя са предвидени някои облекчения и неговата отговорност е по-ограничена в сравнение със задължението на авалиста. Поръчителят се освобождава от отговорност ако в срок от шест месеца от падежа на главното задължение, кредиторът не предяви иск против длъжника. Авалистът не се ползва с горните права. Авалът е самостоятелно, а не акцесорно задължение, което възниква единствено по силата на едностранно волеизявление на авалиста, независимо от задължението, което обезпечава, поради което нормата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД е неприложима . Отговорността на авалиста може да отпадне единствено при визираното в чл. 485, ал. 2 от ТЗ основание - в случай, че записа  на заповед е нередовен от формална страна. Това произтича от обстоятелството, че за разлика от поръчителството в гражданското право, при авала един и същ документ материализира волеизявленията, които пораждат и обезпеченото и обезпечаващото задължение. Ето защо недостатъците във формата са едновременно основание за недействителност и на  задължението за заплащане на сумата по записа на заповед, поето от издателя.Това разбиране е застъпено в задължителната практика на ВКС по чл.290 – ГПК – напр. решение №120/30.07.2010 г. на ВКС по т.д. №988/2009 г. , ТК, ТІІ т.о., решение №17/21.04.2011 г. на ВКС по т.д. №213/2010 г., ТК, ІІ г.о.

Съдът намира за неоснователно и възражението, че заявлението е подадено след изтичане на срока, предвиден в чл. 531 от ТЗ. В издадената заповед за изпълнение изрично е посочена датата на подаване на заявлението - 07.05.2013г В Определение № 644/04.03.2014 г., постановено по въззивно частно дело №347/2014г по описа на Бургаски окръжен съд, изрично е коментирано това обстоятелство и е прието, че срокът е спазен. Давностният срок  по чл. 531 ТЗ  за завеждане на иск съгласно чл.60 ал. 1 ГПК би следвало да  изтече на 01.05.2013г. През 2013г в  периода 01 до 06 май дните са били неработни, поради което на основание чл. 60 ал. 2 ГПК, който гласи, че когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът за предявяване на иска изтича в първия следващ присъствен ден или в случая това е 07.05.2013г. От горецитираните съдебни актове е безспорно, че заявлението е изпратено по пощата на 07.05.2013 г., с което съгласно разпоредбата на чл.62 ал.2 ГПК, срокът не се смята за пропуснат .

Съдът намира за недопустимо възражението на ответницата, основаващо се на наличие на каузално правоотношение, по което не съществуват вземания на ищеца към нея като физическо лице, които да са обезпечени с процесния запис на заповед. Записът на заповед е едностранна, абстрактна и формална сделка, с която издателят й безусловно се задължава да плати на едно лице или на негова заповед определена сума. Авалът е самостоятелно задължение, което възниква единствено по силата на едностранно волеизявление на авалиста, независимо от задължението, което обезпечава. Недопустимо е авалиста по ценната книга да противопоставя на приносителя възражения относно каузалното правоотношение между приносителя и издателя. Този извод произтича от самостоятелния, неакцесорен характер на менителничното поръчителство – арг. от чл. 461 ТЗ и чл. 485, ал. 2 ТЗ. От страна на авалиста биха били допустими всякакви възражения във връзка с каузалното правоотношение, само ако той е страна по него. В случая по делото не е спорно, че причина за издаването на процесният запис на заповед е именно договора за финансов лизинг № *********. Ответницата не твърди, че е страна по него, а и от последния се установява, че същият е сключен само между ищеца и „Технометалбилд” ООД. Когато страни по каузалната сделка са само приносителят и издателят, относителните възражения на издателя, могат да бъдат навеждани от авалиста, само ако последният е бил недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право, но в случая няма такива твърдения. В този смисъл са Решение № 17/21.04.2011 г. по т.д. № 213/2010 г., ІІ Т.О. и Решение № 40/05.06.2012 г. по т.д. № 148/2011 г. І Т.О. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. възражението й следва да се остави без разглеждане.

Не се доказа погасяване на вземането по записа на заповед. Погасяването на задължението по запис на заповед се установява с отбелязване на плащането върху самия запис или с връщането на последния като ценна книга на длъжника след цялостното плащане. Върху процесния запис на заповед няма отбелязано плащане, поради което съдът приема, че търсеното вземане от 10 463.88 евро по записа на заповед все още съществува и не е погасено чрез плащане. Така изложените съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск по чл.422 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК се явява изцяло основателен и като такъв ще следва да се уважи.

При този изход на делото и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата ще следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество и направените по настоящото дело разноски - сумата от  409.31 лв. /четиристотин и девет лева и тридесет и една стотинка/, представляваща държавна такса, както и сума в размер на 654.66 лева /шестстотин петдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки/, представляща юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на “ХИПО АЛПЕ – АДРИА – АУТОЛИЗИНГ” ООД със седалище и адрес на управление  гр. София, ж.к. Гоце Делчев, блок 22, вх.Б, ЕИК *********, със законни представители Петер Шарвитцъл и Томас Бретшнайдер – управители, в размер на 10 463.88 евро /десет хиляди четиристотин шестдесет и три хиляди евро и осемдесет и осем евроцента/, представляваща вземане по Запис на заповед с падеж на 01.05.2010 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума за периода, считано от 07.05.2013 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 409.31 лв. /четиристотин и девет лева и тридесет и една стотинка/, представляваща държавна такса за подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, както и сума в размер на 654.66 лева /шестстотин петдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки/, представляща юрисконсултско възнаграждение, което дружеството има към солидарния длъжник Х.С.Д. ЕГН **********,***, в качеството й на авалист по запис на заповед, издаден от издаден от Технометалбилд ООД на 18.04.2010г. и предявен за плащане на 01.05.2010г, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.41 ГПК №2389 от 13.05.2013г по ч.гр.д. №3673/2013г по описа на Бургаски районен съд.

ОСЪЖДА Х.С.Д., ЕГН **********,***, да заплати на “ХИПО АЛПЕ – АДРИА – АУТОЛИЗИНГ” ООД със седалище и адрес на управление  гр. София, ж.к. Гоце Делчев, блок 22, вх.Б, ЕИК *********, със законни представители Петер Шарвитцъл и Томас Бретшнайдер – управители, сумата от 409.31 лв. /четиристотин и девет лева и тридесет и една стотинка/, представляваща платена държавна такса за настоящото производство, както и сума в размер на 654.66 лева /шестстотин петдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки/, представляща юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението  до страните.

След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се изпрати на РС Бургас за прилагане към по ч.гр.д. №3673/2013г по описа на Бургаски районен съд.

                                                                               

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: