Мотиви към Присъда № 370 от 15.10.2013
година, постановена по НОХД № 621/2013 година по описа на РС - Елхово:
Производството
по делото е образувано по внесен от РП - Елхово обвинителен акт, с който против М.А.А.
/M. A. A./, роден на *** година
в Газа, Палестина, палестинец, живущ в Газа, кв. "Туфа", неженен,
неосъждан, безработен, с начално образование, е повдигнато
обвинение по чл. 279, ал.1 от НК, за това, че на 07.11.2012 година около 23.40 часа в района западно от 272
гранична пирамида в землището на с. Лесово, община Елхово, обл. Ямбол, влязъл
през границата на страната от Република Турция в Република България без
разрешение на надлежните органи на властта.
В съдебно
заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин както
от обективна, така и от субективна страна. Предлага за извършеното от
подсъдимият престъпление по чл.279, ал.1 от НК да му бъде наложено наказание
при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства около предвидения в закона минимален размер както за наказанието
лишаване от свобода, така и за кумулативно предвиденото наказание глоба, като
на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от
свобода да бъде отложено за срок от три години.
Производството
по делото е протекло в отсъствието на подсъдимия, редовно уведомен за датата на
съдебното заседание чрез служебният си защитник /така, както изрично е заявил в
хода на ДП/ и с участието на служебен защитник – адв.
Д. ***. Защитник не оспорва, че подсъдимият
М.А.А. /M. A. A./ е осъществил от обективна
и субективна страна съставът на престъпление по чл.279, ал.1 от НК – а именно влизане
от Република Турция в Република България на инкриминираните дата
и място, като е сторил това без разрешение на надлежните органи на властта. По
отношение на наказанието, пледира същото да бъде определено в предвидения в
закона минимален размер, както и по отношение на подсъдимия да бъде приложен
института на условното осъждане.
Съдът, след
като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното
следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият М.А.А.
/M. A. A./ е роден на *** година в Газа, Палестина, палестинец, живущ в Газа, кв.
"Туфа", неженен, неосъждан, безработен, с начално образование,
В хода на
досъдебното производство, както и в хода на съдебното следствие подсъдимият не
е представил документ за самоличност. Установената по делото самоличност е въз
основа на негови данни, заявени в хода на ДП.
Подсъдимият М.А.А. /M.
A. A./
решил да напусне родината
си, като целта му била да се установи да живее в европейска държава, където да
си осигури по – добър живот и работа. Първоначално отишъл в Ирак, а след това в
Кюрдистан. След това подсъдимият влязъл на територията на Република Турция и се
установил в гр. Истанбул. Там се запознал с други лица, също възнамеряващи да
заминат и да се установят да живеят в европейска държава, като всички получили
информация за пътя, по който да се придвижат от Интернет. Тъй като Република
България била първата държава, през която е следвало да мине подсъдимият, за да
достигне до целта си, той и другите лица, с които се запознал, се придвижили до
гр. Одрин, след което продължили към турско – българската граница. Групата била
забелязана около 23.00 часа от граничните власти по време на движението си от
турска към българска територия в района на 271 гранична пирамида. Групата се
придвижвала към линията на държавната граница. Около 23.40 часа лицата
преминали държавната граница в района западно от 272 гранична пирамида в
землището на с. Лесово, след което всички лица, включително и подсъдимият, били
задържани от граничните власти. При
задържането подсъдимият не представил документ за самоличност.
От приложената
по делото справка за съдимост, издадена от МП на РБ, се установява, че
подсъдимият М.А.А. /M. A. A./ не е осъждан.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода
на съдебното следствие доказателства- обясненията на подсъдимият, дадени в хода
на ДП, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на
чл.279, ал.2, предл. ІІ, вр. ал.1, т.2 от НПК, от
показанията на свидетеля П., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал
чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Между обясненията на подсъдимият
и показанията на свидетеля П. съдът не констатира противоречия. Показанията на
свидетеля са правдиви, логични и последователни, поради което същите се
възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни.
Възпроизведените от свидетелят факти са пряко относими към времето, мястото и
механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на
свидетеля са и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и приобщени към
доказателствения материал по делото, в които се съдържа самопризнание за
извършеното престъпно деяние и формата на вина. Доколкото не се установи
обратното, съдебният състав прецени обясненията на подсъдимия за достоверни и
ги цени при формиране на фактическите и правните си изводи.
Въз основа на
горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият М.А.А.
/M. A. A./ е осъществил с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 07.11.2012 година, около 23.40 часа, в района западно от 272 гранична
пирамида в землището на село Лесово, община Елхово, влязъл през границата на
страната от Република Турция в Република България, без разрешение от надлежните
органи на властта.
Налице е
съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.
От обективна
страна подсъдимият М.А.А. /M. A. A./ е осъществил фактически действия по преминаване през
държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на
властта, осъществяващи гранично- пропусквателен
контрол. Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за
влизане в страната ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с
оглед държавата, от която идва -
Република Турция. Действащият граничен режим и ред в Република България,
изискват преминаване през определени места –ГКПП със знанието и разрешението на
граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за
последното се съдържат в показанията на свидетеля П. и самопризнанията на
подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е
нарушила установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни
граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в
чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в
хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че
подсъдимият е успяла да премине държавната граница. Довършено "влизане" и
"излизане" през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна
страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и
препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата (по арг. за обратното от тълкуването, дадено в т. 2, абз. 1 на П. 8/71 г. - Пл. В тази насока и Решение № 340 от
17.VI.1996 г. по н. д. № 114/96 г., I н. о., докладчик съдията Пламен Томов ).
Така очертани обективните белези на престъпния състав, сочат на довършеност на деянието.
От субективна
страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си,
подсъдимият е била наясно с обстоятелството, че за влизането му в Р България са
необходими съответните визови документи,
както и за липсата на изискуемите се такива за влизане в Р България, а
също и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на
държавната ни граница. Освен това е съзнавал, че ще влезе в страната ни без
знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана
представата за противоправния характер на деянието и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева
страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си
цел – да достигне до Република България.
Предвид
изложеното, съдът призна подсъдимият М.А.А. /M.
A. A./ за виновен в извършването на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Съдът намери, че липсват
основанията, предвидени в разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК за ненаказване на
подсъдимият. Не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че
подсъдимият е влязъл в страната ни с цел
да търси убежище, поради това, че в
собствената си родина е бил преследвана заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
Такива твърдения липсват както при разпита на подсъдимия в хода на ДП в
качеството му на обвиняемо лице, така и в хода на съдебното следствие. Видно е
от обясненията на подсъдимият, дадени в хода на ДП, приобщени по надлежния ред
към доказателствения материал, същият е имал намерение да се установи в
европейска държава, без значение коя, като причините, поради които е напуснал
родината си са икономически. Целта на подсъдимият е била да се устрои в
европейска държава, където да си намери работа и по този начин да осигурява средства
за себе си и семейството си. Изявленията на подсъдимият по никакъв начин не
установяват наличието на обстоятелствата по чл.279, ал.5 от НК, изключващи
наказателната отговорност за извършено деяние по чл.279, ал.1 от НК. Предпоставките за приложението на чл.279,
ал.5 от НК подлежат на доказване, а такива доказателства по делото не са
представени, като не са направени и доказателствени
искания за събирането им в хода на съдебното следствие.
При определяне
на вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена
опасност на деянието, обоснована от динамиката на този вид престъпления
понастоящем в страната, както и обществената опасност на подсъдимия, която не е
висока, предвид на това, че същият не е осъждан, имала е добросъвестно процесуално поведение в хода
на ДП, правейки самопризнания по предявеното му обвинение, с което и е съдействал за разкриване на
обективната истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за
извършване на престъплението, както и механизмът на извършването му. Посочените
смекчаващи обстоятелства не биха могли обаче да бъдат определени като
многобройни, нито като изключителни, за
да се определи наказание при условията на чл.55 от НК. При тези фактически
констатации, и при превес на смекчаващите вината обстоятелства - необременено
съдебно минало, критично отношение към деянието, направени от подсъдимият
самопризнания в хода на ДП, съдът му наложи кумулативно предвидените наказания
по чл.279, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК в предвиденият в
закона минимум, а именно три месеца лишаване от свобода, както и наказание
глоба в размер на 100.00 лв.
Съдът намери,
че са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимият. Последният, към момента на извършване на
деянието не е бил осъждана за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счита, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е
необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на
наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
Мотивиран от
изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: