РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 21.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 24 април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря СНЕЖАНА КОЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 6318 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.415 във връзка с чл. 422 от ГПК от ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ АД против И.И.Ц. ***.
Ищецът твърди, че ответникът е негов
клиент с клиенстки номер 1700043015 във връзка с продажба на
електроенергия за обект с абонатен номер № 0********* в
гр. Русе, ул.“Б.М..
Тези облигационни отношения се регламентирали от Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ АД, които са приети
на основание чл. 98а от Закона за
енергетиката от Управителния съвет на ЕНЕРГО -ПРО ПРОДАЖБИ АД и са одобрени от
ДКЕВР.
Ищецът твърди, че ответникът в
качеството си на потребител е имал
задължение да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в
сроковете и начина, определени в Общите условия и че за срока и задължението за
плащане потребителят се счита надлежно уведомен, независимо дали е получил
предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това
положение потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната
фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на
дължимите суми. В случай на забава потребителят дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всеки
просрочен ден, според чл. 38 от Общите условия.
Ищецът твърди, че към 30.05.2018 г. потребителят не заплатил
задължението си за потребена ел. енергия в общ размер
на 249,09 лв. за обект на потребление с абонатен
номер № 0********* в гр. Русе,
ул.“Б.М., поради което подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
което задължение включва неплатените фактури за ел. енергия за периода 27.01.2015г. - 27.05.2015 г.
в общ размер на 249.09 лева, представляваща главница в размер на 196,60 лева, мораторна лихва върху главницата в размер на 52,49 лева.
Въз основа на заявлението на кредитора
било образувано ч.гр.д. № 3596/2018г.
по описа на РРС, по което на длъжника била връчена заповед за изпълнение в хипотезата на чл.47, ал. 5
от ГПК. Това обусловило правния
интерес на ищеца в настоящото производство да предяви установителен иск, с
решението по който да бъде признато съществуването на задължението на ответника
спрямо него за посочените по- горе суми. Ищецът претендира разноските в
настоящото производството.
В указания срок, назначеният особен представител на ответника е
подал отговор, с който оспорва иска. Излага възражения за настъпила
погасителна давност за дължимостта по три фактури.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса писмени доказателства и гласни
доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Предявеният иск е процесуално допустим,
същият се основава
на издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3596/2018 по описа на РРС. Разгледан по същество е неоснователен
и следва да се отхвърли.
Това е така, тъй като съгласно разпределената доказателствена
тежест и на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът в условията на пълно и
главно доказване следваше да докаже твърденията в исковата молба - че ответникът е негов клиент, че се
касае за действително консумирана и незаплатена от ответника електроенергия,
както и такси за възстановяване. Следваше да се докаже и най-важното, че между ищеца и
ответника е налице правоотношение (договор) във връзка с доставка и потребление
на ел.енергия. Ищецът следваше
да ангажира доказателства за основанието и размера на всяка от посочените в
таблицата от заявлението му по чл. 410 от ГПК, 4 броя фактури и документи, въз основа на които претендира
плащане.
Такива доказателства по делото не са
ангажирани. Представените извлечения по сметки и фактури (неподписани от ответника) не обосновават реално потребление на
електроенергия. Те са частен документ, изходящ от ищеца и не обвързват съда с
материална доказателствена сила.
Нещо повече, с отговора по чл.131 от ГПК е направено и изрично възражение за настъпила погасителна давност по
отношение на претендираните суми по фактури с падежи: 27.04.2015г.,
19.05.2015г. и 25.05.2015г., поради изтичане на тригодишната погасителна
давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Това е така, тъй като заявлението за издаване
на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено на дата 30.05.2018г., а
задълженията за заплащане на потребена енергия представляват периодични
плащания и съответно се погасяват с предвидената в закона кратка тригодишна
давност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД с ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр.Варна, иск да бъде признато за установено,
че И.И.Ц. с ЕГН: **********
*** му дължи сумата 249,095 лева за обект на потребление с абонатен номер № 0********* в гр. Русе, ул.“Б.М.,
включваща неплатените фактури за ел. енергия за периода 11.03.2015г. –
09.06.2015г. в размер на 196,06
лева, представляваща главница на задължението, мораторна лихва върху главницата
в размер на 52,49 лева, представляваща сбора на
мораторните лихви за всяка фактура от датата след падежа й до 30.05.2018г., както и законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение до изплащането му.
Решението подлежи на обжалване пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: