Р Е Ш Е Н И Е
№ 260018
22.03.2021 г. гр. Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд Перник
В публичното заседание на осми
юли две хиляди и двадесета година в следния състав:
Съдия: Роман Николов
секретаря Емилия Павлова, като разгледа докладваното от
съдията, гражданско дело № 199 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са главен осъдителен иск с правно основание чл. 49
във вр. с чл.
45 от ЗЗД, иск с правно основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
По изложените в исковата молба обстоятелства ищецът О.Е.Б. от
***, с ЕГН: **********, чрез пълномощника си адвокат С.Р.,
от АК П. със съдебен
адрес:***, моли съдът да постановите решение, с което да осъди „Дентален център ЕО-Дент“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В. Ц. П.,
да му заплати сумата от 50 000 лв. (петдесет хиляди лева), представляваща
неимуществени вреди за претърпените от О.Е.Б. болки, страдания, неудобства и
затруднения, които вреди са в пряка и непосредствена последица от
неправилно стоматологично лечение осъществено на ***
г., както и сумата в размер на 17170.71 лв. (седемнадесет хиляди сто и седемдесет лева и седемдесет
и една стотинки), представляваща законната лихва за
забава считано от деня на увреждането – ***
г. до денят предхождащ подаването на исковата
претенция – 27.03.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от
50 000 лв., считано от деня на образуване на делото – 28.03.2019 г. до окончателното
изплащане на същата, както и направените по делото разноски.
Ответникът „Дентален център ЕО-Дент“ ООД, чрез процесуалния си представител – адв. А.А. от
АК П. е подал отговор, с който заявява, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Твърдят, че заболяванията, които има
ищецът, са в резултат на общото му здравословно състояние. В условията на
евентуалност, ако съдът
приеме, че ответното дружество носи отговорност за посочените в исковата молба
вреди, правят възражение за съпричиняване. Моли да му се присъдят направените разноски.
Окръжен съд Перник след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 12, чл. 235, ал. 2 от ГПК,
приема за установено следното:
Съдът намира, че исковата молба е
предявена от активно легитимирана страна, имаща правен интерес. Налице са
положителните процесуални предпоставки за предявяването й и не са налице данни
за отрицателни процесуални предпоставки. Касае е се за спор, между процесуално
правоспособни и дееспособни правни субекти, който е подведомствен на Окръжен
съд Перник и същият се
явява родово и местно компетентен да го разгледа.
На *** г. на ищеца му бил изваден **
зъб от стоматолог в ответното дружество д-р В., като му дава инструкции и час
за контролен преглед на *** г. В следващите дни обаче, болките не
отшумяли и на *** г. ищецът отново посетил клиниката на ответното дружество в ***,
където се констатира, че е развил ***. От прегледалият го стоматолог е
направена промивка и е поставено лекарство, като на Б. е изписан антибиотик.
Ищецът е насочен за следващия ден *** г. за нова промивка и поставяне на
лекарство, в който ден О.Б. отива. Казано му е да се яви и на следващия ден – *** г., но ищецът не се явява.
Ищецът посещава
клиниката на „Дентален център Перник“ ООД в *** на *** г. и съобщава, че е с
много силни болки, след което дежурният лекар го насочва за преглед от хирург в
клиниката в ***, където отива веднага заедно с майка си. След направения
преглед на О.Б. му е поставена *********************. Отново му е дадена
рецепта с антибиотик, витамини и болкоуспокояващи. Назначен му е час за
контролен преглед и смяна на лекарството насрочен на следващия ден в клиниката
в ***. На *** г. ищецът е посетил клиниката на ДЦ „ЕО Дент“ в ***. Тогава е
прегледан и пак му е назначена лекарствена терапия, вкл. антибиотик, защото
ищецът е съобщил, че не е взимал предписаните му лекарстевени средства. След
този преглед ищецът е насочен отново към хирург в клиниката в ***, където
отишъл. И в двете клиники стоматолозите констатирали, че О.Б. е бил с ********************,
поради което след прегледа му и от хирурга, ищецът е бил насочен към УМБАЛСМ „Пирогов“
ЕАД С.. Там ищецът бил приет по спешност в ***, като след преглед е взето
решение за спешна операция, която е направена същата нощ. В УМБАЛСМ „Пирогов“
ЕАД С. ищецът останал един месец (от *** г. до *** г.), като от издадената
Епикриза е видно, че е изписан с окончателна диагноза ********************. Тъй
като здравословното състояние на О.Б. продължило да се влошава на *** г. отново
постъпил в *** на УМБАЛСМ „Пирогов“, където е извършена нова операция. Изписан с подобрение и назначен контролен преглед на ***
г., като окончателната диагноза е ******************.
В края на
месец *** г. ищецът постъпил в
Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести в гр. П. с
диагноза: *****************. Изписан на *** г. с
подобрение и предписано лечение.
От месец *** г. започнал да получава ***************************.
На *** г.
постъпил в Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света А.“
АД С., където отново му е направена операция в Клиниката по лицево челюстна
хирургия. В следствие на тази интервенция се наложило да премине през
рехабилитационна програма в Специализирана болница по рехабилитация „Здраве“
ЕАД гр. Б..
В
следствие на всичките заболявалия, който отключил и всичките оперативни
интервенции, които преживял, през есента на *** г., О.Б. е освидетелстван, като
му е определена ********************, видно от Експертно решение № *** г., като
водещата диагноза е ***********************.
Горната фактическа
обстановка се установява от приложените писмени доказателства, от свидетелските
показания на М. Т. Б., К. Е.Б., В. Г. Д., М. К. П., А. И., В. Л. П. и О. Г. Ц.,
както и от заключението на тройната съдебно – медицинската експертиза на вещите
лица д-р М. (неврохирург), д-р М. (невролог) и проф. д-р С. (лицево челюстен
хирург, стоматолог) и устните обяснения дадени от вещите лица в съдебно
заседание на 07.07.2020 г.
Предявен е иск с правно
основание чл.
49 във вр. с чл.
45 от ЗЗД.
В случая, за да възникне
отговорност за поправяне на вреди от непозволено увреждане, следва да се установят
елементите на фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД - действие или бездействие от
лице, на което ответникът е възложил някаква работа, противоправно поведение
при или по повод изпълнението й и причинна връзка между деянието и настъпилите
в сферата на увреденото лице вреди.
Съобразно правилото на чл.
154, ал. 1 от ГПК за доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът
следва да проведе главно и пълно доказване на настъпването на фактическия
състав на непозволеното увреждане.
Спорни пред настоящата инстанция са
въпросите налице ли е непозволено увреждане, причинено от служител на ответното дружество, ако е налице,
какъв е размерът на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва ли
да се присъди обезщетение за имуществени вреди, както и налице ли е принос на
ищеца за настъпването или увеличаването на вредите и в каква степен.
При анализа на свидетелските показания се оформят две групи показания.
Едната група са свидетелските показания на двамата свидетели посочени от
процесуалните представители на ищеца М. Т. Б. (майка), К. Е.Б. (брат). От
показанията на М. Б. се установява, че през *** г. О. не живеел при нея, той си
живеел в ***. Имал болки в мъдреца и отишъл при нея в *** да поседи. Имал болки
по цяла нощ и ходел всеки ден на промивки. В началото О. ходел сам в
стоматологичната клиника в ***. При последното му посещение сам в клиниката и лекарите
са се обадили на д-р П., който казал да отиде в клиниката в ***. Тогава вече свидетелката
и О. отишли заедно. Д-р П. го е „цепнал“ и определил среща на другия ден, в ***.
Взели лекарствата и ищецът веднага почнал да ги пие, но започнал да ****************.
Това било в 5 ч. сутринта. помолили комшия и той ги докарал до клиниката, от
където ги изпратили в болница „Пирогов“. Там О.Б. го оставили на легло и след
това му направили операция. Бил в кома около 30 дена в реанимация. Според
свидетелката от това получил усложнения, ********************. Към настоящия
момент ******************. От както е опериран първия път О. живее при свидетелката
и от тогава **************** Непрекъснато посещават болници. До тогава той
спортувал лека атлетика и не взимал никакви лекарства. Заявява, че преди *** г.
не е имал никакви заболявания. Твърди, че не е имал никаква рана около *** и не
е ходил при други доктори.
Свидетелят К. Е.Б. знае, че през *** г. О. ходил на зъболекар и от тогава
му се усложнили нещата. Свидетелят и брат му имали в съседство апартаменти.
Свидетелят виждал брат си, когато имал
проблеми със зъбите. След като му извадили зъба в „Ео – Дент“ се усложнили
нещата. ***************. В този период К. Б. отишъл в ***, но се прибрал заради
О., за да се грижа за него, тъй като майка им е възрастна жена. Свидетелят не е бил с брат си, когато са посещавали
стоматологичните клиники, но знае, че след като го „резаха по С., ***********“.
Знае, че О. е лежал в „Пирогов“, като около месец бил ********. Знае също така,
че брат му е бил в тази болница след изваждането на зъба. След като го изписали
отишъл да живее при майка им на село. Тогава започнали да се появават ********************.
Свидетелят е категоричен, че преди да лежи по болници О. е спортувал и никога
не е пил лекарства. Бил абсолютно здрав човек, който в болница не е влизал. Бил
активен човек в постоянно движение. Според свидетеля брат му е осакатен човек и
не може вече да живее сам. К. Б. сочи, че помага на брат си за елементарни ****************.
Категоричен е, че на О. едната *******************. Твърди, че ищецът не е
лежал в други болници, освен в гр. Б., където е ходил на рехабилитация.
Втората група свидетелски показания са тези дадени от лица посочени от
ответното дружество.
Свидетелят М. К. П., който е стоматолог в „ЕО-Дент“ и работи и в ***, и в ***
заявява, че си спомня, че ищецът бил с много лоша хигиена, със запуснати зъби.
Той дошъл, с болка в следствие на вадене на зъб. Свидетелят не е вадил зъба, а
е прегледал О.Б., тъй като последният се оплаквал от болка след вадене на зъб.
Свидетелят установил рана и съответно направил манипулацията, която е нужна.
Промил раната, поставил медикамент и изписал антибиотик, след което му казал да
дойде отново, понеже състоянието му трябвало да се проследи. Не го е виждал
повече и не знае дали ищеца е посещавал часовете за контролен преглед. Спомня
си, че имал възпаление в областта на мястото на зъба, но не си спомня да е
имало външно подуване. Зъбът, за който О.Б. е бил на преглед за възпалението, е
ваден в клиниката, в която работи свидетеля.
Свидетелката А. И. също работи в „ЕО – Дент“ повече от 11 години. Свидетелката
си спомня, че на *** г., съботно дежурство, ищецът посетил клиниката в *** с
оплакване – главоболие, отпадналост и подуване от лявата страна. Спомня си, че
било след обяд и О.Б. дошъл с майка му. Свидетелката прегледала медицинския
картон и видяла, че нейна колежка му е вадила зъб, както и, че след това са му
правени контролни прегледи. От медицинската документация свидетелката установила,
че зъбът е ваден през м. ***, а събитията за които даде показания пред съда са
настъпили след две седмици. Понеже в картона пишело какво се изписва,
свидетелката попитала ищеца дали приема антибиотици, при което, той й казал, че
пие жълти хапчета. Свидетелката е категорична, че при прегледа не е видяла
проблем, свързан с ваденето, но констатирала, че „зъбите са му под всякаква
критика“. Раната от извадения зъб била добре, но ищецът бил подут в областта на
слепоочието и имал рана над левия клепач. Тъй като счела, че е имало някакво
сбиване и направила рентгенова снимка, но на нея всичко било наред, поради
което го насочила за преглед в хирургичната клиника в *** при д-р П.. Свидетелката
обясни, че при едно такова подуване, тя съгласно вътрешно фирмената практика е
длъжна да се консултира с хирург, а след това той преценява лечението.
Свидетелят В. Л. П. работи в ответното дружество, като хирург от *** г., от както е създаден
центъра. Спомня си, че през *** г. на *** в клиниката в ***, след като е
посещавал клиниката в *** отишъл О.Б.. Имал изваден мъдрец горе в ляво. Тогава
направил прегледа. О. пристигнал в клиниката придружен от майка му. След като
направил прегледа, свидетеля констатирал неподдържана устна кухина, в която
открил антибиотична паста, която се нарича „***“. Установил също така, че в
областта на мъдреца, *** зъб горе в ляво имало лек оток. Попитал пациента дали
му е изписан антибиотик и той отговорил с „да, но не го е купил“. Обяснил на
ищеца, че ще сложи упойка за да направи разрез, защото имал лек отток, като му
обяснил, че това се прави при пациент, който не е вземал антибиотик. Поставил
анестезия и изчакал мястото да се обезболи. След това направил разреза, поставил
дрен, дал пълна инструкция, какво трябва да прави и какво не трябва да прави
след тази интервенция. Наблегнал на антибиотика, който трябва да пие и, който
изписал за пореден път. Изписал „***“ от 1000 мл., в комбинация с витамин „***“.
Свидетелят уточни, че задължително на пациентите след поставяне на дрен се дава
час на контролен преглед, какъвто бил определен и на О. за следващия ден, но
той не дошъл. Свидетелят беше категоричен, че когато ищецът отишъл на преглед
на ***, не е имал външни рани. Следващата среща на д-р П. с О.Б. била на ***,
пак в клиниката в ***, като в този случай той бил насочен от доктор И. за преглед
от хирург. Когато ищецът влязъл в кабинета свидетеля видял, че има сериозна
рана на левия клепач, която изглеждала инфектирана, зачервена и болезнена при
палпация (допир) външно. Свидетелят направил прегледа в устната кухина, за да
види има ли нещо, което да го притеснява и констатирал, че нямало и следа от
отока, който бил предишната седмица. Уточнява, че пациентът не съобщавал за
болка в устната кухина. От досието на пациента видял, че д-р И. за пореден път
е изписала антибиотик и е включила медикамент, който влияе на инфекция.
Стоматолога го попитал дали е купил антибиотик, при което получил отрицателен
отговор. След като констатирал, че няма проблем от стоматологично естество,
обяснил на ищеца, че трябва да отиде в „Пирогов“, тъй като е неделя, а той е
видимо спешен и разпоредил наличната служебна кола в клиниката да го
транспортира до „Пирогов“. Свидетелят уточни, че това не е било инцидентен
случай, тъй като в клиниката идвали пациенти от други места и те съдействали за
транспорт до съответното лечебно заведение.
Свидетелят В. Г. Д. е личен лекар на О.Е. от *** г. Спомня си,че през месец
*** г. ищецът бил при него на преглед, по повод оток на лява буза, придружен от
болка. Спомня си, че лявата страна била оточна, имал възпаление и силна болка. Понеже,
не бил сигурен за причината за това състояние му дал направление за хирург, тъй
като проблема бил външен, по повод отока на бузата. Като работна диагноза
посочил „***********“. Уточнява, че ищецът, не му е казал от какво е този оток.
Сигурен е, че когато отишъл на преглед при него О. нямал отворена рана на
клепача, нито на лицето.
Свидетелят О. Г. Ц. от 13 години работи
като лекар ординатор в Хирургично отделение към МБАЛ „Р. Ангелова“ и в Спешно
отделение. Спомня си за ищеца, който отишъл при него с документ от д-р Д., с
оплакване от главоболие, с оток в лява буза и лява слепоочна област и
главоболие. Имал външна травма на левия клепач и повърхностна охлузна рана в
областта на бузата и лявото слепоочие. Свидетелят уточнява, че личният лекар не
е специалист, затова ищецът е насочен към специалист. Д-р Ц. се поинтересувал
за причините за това състояние, но ищецът не му се дал адекватно обяснение за
какво става въпрос. Спомня си, че лицето (ищецът) било контактно, в адекватно
състояние. Предложил му незабавна хоспитализация в Хирургичното отделение, за
отока, който констатирал в областта на бузата и лявото слепоочие. Предложил му
да бъде хоспитализиран за изследвания, скенер, консултация с неврохирург,
поради което издал амбулаторен лист с право на хоспитализация. Лечение не е
предписвал, тъй като предложил да бъде хоспитализиран веднага, след което да се
направят изследвания и след това да се пристъпи към лечение. Уточнява, че под
„рана“, имал предвид, че това е външно въздействие върху целостта на кожата, а
не вътрешно. Ищецът не постъпил в болница, нито същия ден, нито на следващия
ден. Свидетелят уточнява, че в последствие не е виждал ищеца.
За доказване на
причинната връзка между извършените от ответника манипулации и настъпилите
вреди в здравословното състояние на ищеца, както и за установяване нарушения от
страна на служителите на ответника в медицинските дейности в стоматологията и
нарушаване на медицинските практики и стандарти за лечение по делото бе
допусната и приета комплексна съдебно-медицинска експертиза на вещите лица д-р М.
(неврохирург), д-р М. (невролог) и проф. д-р С. (лицево челюстен хирург,
стоматолог). Същата съдът намира за обективно, всестранно и компетентно
извършена. Според заключението на вещите лица при ищеца О.Е.Б. са налице
последици от ***************************************************. В
заключението си експертите са стигнали до категоричния и еднозначен извод, че
настъпилите увреждания са във връзка с развил се *******************. Посочено
е, че по същество *** не е в причинно-следствена връзка с денталните процедури,
каквато е екстракцията на зъб, нито с инцизията. В заключението е посочено, че
зъбната екстракция е най-честата дентална хирургична процедура с добре известни
рискове, последици и усложнения. Развитието на *** не е специфично усложнение
на екстракцията. Също така развитието на *** не е специфично усложнение на
субмукозната инцизия. Разяснили са, че инфекция към тези дълбоки съединително
тъканни ложи може да навлезе от устната кухина, включително и през
екстракционна рана, но също така инфекция в тях може да навлезе и през кожата в
тази зона, включително от открита рана на кожата и др. Вещите лица са приели,
че *** е във връзка и продължение на гнойно възпалително заболяване на **************************.
Вещите лица са подчертали, че в клиничната практика случаите с развитие на ***
като прогресия на *** са изключително редки.
В открито съдебно заседание
вещото лице д-р С., потвърди изложеното в заключението, че извършените лечебни
процедури като екстракцията на зъб **, както и проведената инцизия
кореспондират с общоприетите и установени медицински/дентални практики. Същите
кореспондират с правилата за добра медицинска практика на денталните лекари.
Стоматолога уточни, че от материалите по делото не се установява пациентът
(ищецът) да е изпитвал болки и страдания свързани с неизпълнение на общоприетите
медицински практики целящи намаляване на болката и страданията, като за яснота
излага, че екстракцията и инцизията са извършени с локална анестезия, което е
добрата дентална практика.
И в заключението и в съдебно заседание вещото лице – стоматолог разясни, че
лечението е било правилно предприето с оглед на установения ***, като поясни,
че **********************************************. При всяко нараняване на
кожата и оралната лигавица хипотетично съществува риск от навлизане на
микроорганизми и развитие на възпалителен процес в меките тъкани. След
направените разяснения и уточнения вещото лице заяви, че извършването на
инцизия (срязване на абсцеса) и дренаж при остър гноен възпалителен процес е на
първо място по важност. Според него направените процедури са общоприети,
стандартни и са показани при подобни случаи. Лекарят по дентална медицина е
преценил, че има показания за провеждане на антибиотично лечение, поради което
и е назначил антибиотик „***“ 2 пъти по 1000 мг. Според д-р С. дозата е
стандартна и общоприета, поради което счита, че поведението на денталният лекар
е стандартно и е в съответствие с правилата за добра медицинска практика. В
съдебното заседание проведено на 08.07.2020 г. вещото лице д-р М. (неврохирург)
заяви, че според него антибиотик „***“ – два пъти по 1000 милиграма на ден, е
минимална доза и тя не е за ***. Според това вещо лице оптималната доза е
трябвало да бъде на 8 часа и поне 3000 мл. В същото съдебно заседание вещото
лице д-р М. (невролог) изрази становище, че предписаната от стоматолога
дозировка е правилна, тъй като към * или *** ищеца О.Б. няма ***. Тя е
настъпила в последствие.
Правни изводи:
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е
безвиновна отговорност. Това е специално уредена от законодателя
гаранционно-обезпечителна отговорност за чужди действия, която се носи от
възложителя на работата за вреди, настъпили при или по повод на извършване на
определена възложена работа. Отговорност за вреди от поведение на лекари по
повод на лечение, е основание за ангажиране отговорността на дружеството
собственик на клиниките по реда на чл. 49 от ЗЗД. Отговорността се носи от
болницата независимо от това дали е известен конкретния лекар провел
съответното поведение, от което се претендират вредите. Достатъчно е да се
установи, че вредите са в следствие на лечение, проведено в лечебното
заведение, посочено като ответник по делото.
В конкретния случай съдът приема,
че от събраните по делото и неоспорени страните писмени доказателства, гласни
доказателства, които съдът кредитира като резултата от личните впечатления на
свидетелите, еднозначни и неопровергани от другите събрани доказателства,
заключение по съдебно-медицинска експертиза, което съдът изцяло кредитира като
неоспорено от страните и неопровергано от другите събрани доказателства, по
делото е установено, че на ищецът е била извършена операция – екстракция на **
зъб, извършени са анестезиологична консултация, обяснено му е в какво се състои
манипулация, поведение което следва да проведе след него, както и възможни
последици като екстракцията е протекла спокойно, леко, без оплаквания от ищеца.
На *** г. при наличие на възпалителен процес (Субмукозен абсцес на зъб **) е извършена манипулацията при
локална анестезия, направен е разрез, поставен е дрен, дал пълна инструкция,
какво трябва да прави и какво не трябва да прави след тази интервенция. Съдът
изцяло кредитира заключението на вещото лице в частта сочеща, че към момента на
манипулацията не е имало остър възпалителен процес в устната кухина, както и че
предписания антибиотик е в подходящата за случая дозировка. Съдът кредитира
показанията на свидетелката д-р А. И., като дадени от лекар насочил ищеца за
консултация с хирург, неопровергани от другите събрани по делото доказателства,
и подкрепени от показанията на свидетеля д-р П. – извършил манипулацията, и
така възпроизвели личните си впечатления, които са еднозначни.
Съдът приема, че
по делото е установено, че извършените екстракция на зъб ** и процедура за
инцизия на субмукозен абсцес на зъб ** са били наложителни и извършени
съобразно добрите медицински практики. В тази насока съдът изцяло кредитира
заключението по съдебно-медицинската експертиза, като задълбочено и вярно,
неопровергано от другите доказателства по делото, неоспорено от страните.
Действително, по делото е установено, че в последствие ищецът е развил гноен
възпалителен процес – „Субдурален емпием“, като настъпилите увреждания
представляват последици от ***************. Вещото лице д-р С. беше категорично
в случая, че ако не е направена инцизията, е щяло да е по-лошо.
Според настоящия състав
различието в мненията на експертите по въпроса относно дозировката на
антибиотичното лечение е провокирано от различните специалности, както и поради
факта, че при определяне на дозата д-р М. взема под внимание ***, каквато обаче
към *** г. все още не е диагностицирана.
При това положение, макар в
последствие да е установена ***, то следва да се приеме, че към моментите на извършените
екстракция на зъб ** и процедура за инцизия на субмукозен абсцес на зъб **,
избраните от стоматолозите дозировка на антибиотично лечение е обоснована и не
противоречи на утвърдения медицински стандарт или добрата медицинска практика.
Или остава недоказано по делото да е избрана неправилна оперативна методика и
последвалото я лечение.
С оглед обсъдените доказателства
и направени фактически и правни изводи следва, че не е налице установено
осъществено от свидетеля д-р П. или друг лекар, работещ в ответното дружество,
противоправно действие или бездействие, което да е причинило настъпилата вреда
у ищеца. Доколкото вещото лице хирург – стоматолог е категорично в извода си,
че предприето на *** г. лечение съответства на заболяването на ищеца, като е
извършено съобразно стандартите в медицината, то съдът приема, че по делото не
е установено състоянието на О.Б. към момента да се дължи на поведение на
служители на ответното дружество и исковете следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С протоколно Определение от 08.07.2020 г. съдът е приел като доказателство по делото заключение
по тройната комплексна съдебно – медицинска експертиза, като не е определил
окончателен хонорар. Видно от данните по делото вещото лице д-р М. е представил
декларация за сумата от 702.60 лв., вещите лица, д-р М. и д-р С. не са представили декларации, като
съдът счита, че следва да определи хонорар на вещите лица за изготвената и
приета експертиза в размер на 1800 лв. (по 600 лв. за всяко вещо лице). Видно
от представените по делото вносни бележки страните са внесли посочените им с
Определение от 27.09.2019 г. 300 лв.
С оглед изхода на делото следва да се укаже на ищеца в 15
дневен срок от уведомяването да внесе още 1500 лв. по набирателна сметка на
Окръжен Перник и да представи вносната бележка.
Предвид изхода на правния спор на ищеца не се следват
разноски.
На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответното дружество сумата от 100
лв. разноски за вещи лица.
Водим от гореизложеното и същия
смисъл, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от О.Е.Б. от ***, с ЕГН: **********, чрез пълномощника си адвокат С.Р.,
от АК П. със съдебен адрес:***, срещу „Дентален център ЕО-ДЕНТ“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В. Ц. П.,
с която е поискал от съда да осъди ответното дружество на основание на чл. 49, вр.
чл. 45 от ЗЗД да му заплати сумите, както следва: сумата от
50 000 лв. (петдесет хиляди лева), представляваща неимуществени вреди за претърпените от О.Е.Б.
болки, страдания, неудобства и затруднения, които вреди да са в пряка и непосредствена
последица от неправилно стоматологично лечение
осъществено на *** г., както и сумата в
размер на 17170.71
лв. (седемнадесет хиляди сто и седемдесет лева и седемдесет
и една стотинки), представляваща законната лихва за
забава считано от деня на увреждането – ***
г. до денят предхождащ предявяването на исковата
претенция – 27.03.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от
50 000 лв., считано от деня на образуване на делото – 28.03.2019 г. до окончателното
изплащане на същата, както и за разноски по делото КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА О.Е.Б. от ***, с ЕГН: **********, чрез пълномощника си адвокат С.Р.,
от АК П. със съдебен адрес:***, да заплати на „Дентален център ЕО-ДЕНТ“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В. Ц. П. на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 100 лв. (сто лева) разноски по
делото.
ЗАДЪЛЖАВА
О.Е.Б. с посочени адрес и ЕГН в 15
дневен срок от уведомяването да внесе 1500 лв. по набирателна сметка на Окръжен
Перник и да представи вносната бележка.
След
представяне на доказателства за внесения депозит на вещите лица, да се изплатят
сумите посочени в мотивите на настоящото Решение за изготвяне заключението по
тройната комплексна съдебно – медицинска експертиза, прието като доказателство
по делото с протоколно определение от 08.07.2020 г.
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд София, в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на
страните.
Съдия:_____________