Р Е Ш Е Н И Е
№ 1871
гр. Пловдив, 23.10.2020
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на двадесет и
пети септември, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ,
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА
ДИЕВА,
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при
секретаря Диана Караиванова и с участието на прокурора Анелия Трифонова, като
разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №1623
по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.180, ал.2, във връзка с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Териториална дирекция
(ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), представлявана
от юрисконсулт В.П.- пълномощник, обжалва Решение №807 от 29.05.2020г. по Н.А.Х
дело №1249 по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г., VI-ти наказателен състав,
с което е отменено наказателно постановление (НП) с №482614-F504104 от 06.12.2019г.,
издадено от изпълняващ длъжността (и.д.) директор на Дирекция “Обслужване” при
ТД- Пловдив на НАП, с което на “Градски археологически музей“, с адрес: гр.
Хисаря, ул. “Александър Стамболийски“ №8, ЕИК *********, е наложена имуществена
санкция в размер от 3 768,73 лева.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност и постановяване на решение по същество, с което
да се потвърди процесното НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за производствата пред двете съдебни инстанции.
Ответникът по делото- “Градски
археологически музей“ (гр. Хисаря), не се представлява в съдебно заседание. Чрез
адвокат Й.Д. от Адвокатско дружество “Дамбулев и Дишлиева“, ЕИК *********, пълномощник,
по делото постъпва писмен отговор против касационната жалба за неоснователност
на същата, претендира присъждане на разноски и за касационната инстанция.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Анелия Трифонова, изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът намира за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че на 30.05.2019г. е подадено заявление
за регистрация по ЗДДС с Вх.№303911901384392 на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС,
от страна на ответника в настоящето производство. Според заявлението и
приложената към него нарочна справка, е деклариран облагаем оборот по смисъла
на чл.96, ал.2 от ЗДДС за последните 12 месеца към 30.04.2019г. в размер от
56 091,20 лв., всъщност за периода 01.11.2018г. - 30.04.2019г. Във връзка
с подаденото заявление, с Резолюция за извършване на проверка (РИП) с
№162691901386542 от 30.05.2019г. е възложена проверка за наличие на основания
за регистрация по ЗДДС. До ответника в производството е изпратено Искане за
представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с
Изх.№303911901384392 от 30.05.2019г., което е получено по електронна поща на
31.05.2019г. В отговор на посоченото ИПДПОЗЛ, като приложение към писмо с
Изх.№31 от 06.06.2019г. на директора на музея в ТД- Пловдив на НАП са
представени множество документи по опис. За резултатите от проверката е
съставен Протокол №********** от 13.06.2019г., според който протокол за
проверявания период от 01.05.2018г. до 30.05.2019г. ответникът има реализиран
облагаем оборот в размер над 50 000,00 лв., формиран от извършени продажби
на сувенири и рекламни материали. Посоченият протокол е връчен на 19.06.2019г.
на М.К.М.- директор на музея. Ответникът е регистриран с Акт за регистрация
№160421901498084 от 13.06.2019г., считано от 19.06.2019г., на която дата актът
е връчен на ответника.
До ответника в
производството е изпратено ИПДПОЗЛ с Изх.№303911901384392-1 от 15.07.2019г.,
което е получено по електронна поща на 16.07.2019г.
На 08.08.2019г. е
съставен нарочен Протокол №**********, според който протокол, във връзка с извършената
проверка, документирана с Протокол №********** от 13.06.2019г. и установени
обстоятелства за наличие на основания за по-ранна регистрация на лицето по реда
на чл.96, ал.1 от ЗДДС, е извършена проверка за определяне на санкцията по
чл.180 от ЗДДС. Прието е за установено, въз основа на представените от
ответника справки и документи, че ответникът е достигнал облагаем оборот над
50 000,00 лв. за последните 12 месеца към 30.07.2017г. и е следвало да
подаде заявление за регистрация до 14.08.2017г., което обаче не е направено. Определени
са реализираните облагаеми обороти по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС за данъчни
периоди от 29.08.2017г. до 18.06.2018г. и съответният ДДС за периодите, който
музеят е следвало да начислява.
Според Протокол №**********
от 08.08.2019г., за периода 01.04.2018г. – 30.04.2018г. ответникът в настоящето
производство има реализиран облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС в
размер на 22 612,40 лв., в която сума е включен ДДС в размер на
1 730,20 лв. (съгласно чл.67, ал.2 от ЗДДС).
На 12.08.2019г. се
съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с №F504104, с който
неначисляването на ДДС за периода 01.04.2018г. – 30.04.2018г. от страна на ответника
в производството се квалифицира като административно нарушение по смисъла на
чл.180, ал.2, във връзка с чл.180, ал.1, във връзка с чл.86, ал.ал.1 и 2 от ЗДДС и чл.112, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху
добавената стойност (ППЗДДС). Против съставения АУАН постъпва възражение с
Вх.№70-00-10061 от 15.08.2019г., след което е издадено процесното НП.
Районният съд правилно
възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически
констатации постановява правилно решение, като отменя оспореното пред него НП, предвид
установената му незаконосъобразност, като издадено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Подробните съображения,
мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда,
поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата
на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите
на първоинстанционния съд.
Нужно е за пълнота на
изложението да се добави изрично и следното:
Видно от приетата по
делото Справка по месеци за реализирания оборот от всички източници на
Археологически музей за периода 01.05.2016г. – 31.12.2018г. (лист 81 от дело
№1249/20г.), която е цитирана в процесните АУАН и НП, ответникът в настоящето
производство достига облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС за периода
от 01.05.2016г. – 30.04.2017г. от общо 89 626,80 лв., противно на
посоченото в процесните АУАН и НП, че това е станало към 30.07.2017г.
Разбира се, по делото
липсват цитираните в АУАН и НП “… и
периодични отчети от ФП (фискална памет) на ЕКАФП (електронен касов апарат с фискална памет)“, от които е
видно, че за периода 01.04.2018г. - 30.04.2018г. ответникът по делото е извършил
облагаеми доставки на територията на страната в размер на 22 612,40 лв. и
не е начислил ДДС в размер на 3 768,73 лв. В тази връзка, следва да се
посочи, че според посочения по-горе опис, придружаващ документите, представени
от директора на музея в отговор на ИПДПОЗЛ с Изх.№303911901384392 от
30.05.2019г., на органите на НАП се представят “Месечните отчети от фиксалните устройства използвани в периода
01.05.2018г. – 30.05.2019г.-копие“. Съответно, според настоящия състав на
съда, вмененото на ответника административно нарушение се основава единствено
на представената от музея Справка по месеци за реализирания оборот от всички
източници на Археологически музей за периода 01.05.2016г. – 31.12.2018г.
Предвид гореизложеното,
касационната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена.
А предвид очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
производствата пред двете съдебни инстанции в полза на НАП е неоснователно и не
следва да бъде уважено.
Най-сетне, по делото не са
ангажирани доказателства, за направени разноски от ответника в настоящето
производство, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№807 от 29.05.2020г. по Н.А.Х дело №1249 по описа на Районен съд- Пловдив за
2020г., VI-ти
наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление с №482614-F504104 от 06.12.2019г.,
издадено от и.д. директор на Дирекция “Обслужване” при ТД- Пловдив на НАП, с
което на “Градски археологически музей“, с адрес: гр. Хисаря, ул. “Александър
Стамболийски“ №8, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер от
3 768,73 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1/П/………………
2…/П/……………