Р Е Ш
Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали,
26.03.2019 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският
административен съд, ...……...………… в публично ……………….….
заседание на двадесети и
осми февруари ..................................………..…….………………..….
през 2019/две хиляди и
деветнадесета година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря
…………………………………………….. Мелиха Халил, ………….…..…………...….........
като разгледа докладваното
от .....……………... съдията Виктор Атанасов
...........................
административно дело №421 по описа за ...................... 2018 година ........................
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х/Десета - чл.145 и следв./ от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във
връзка с чл.118 от КСО.
Образувано е по жалба, подадена от Й.С.Д., с постоянен адрес ***, със съдебен адрес за
призоваване и връчване на книжа – ***, против Решение №2153-08-72 от 06.11.2018
год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна,
жалбата й против Разпореждане №9/прот.№N01398/ от 27.09.2018 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на
НОИ – Кърджали, с което разпореждане е изменена личната пенсия за осигурителен
стаж и възраст на жалбодателката, като същата е
определена в размер на *** лева, считано от 08.05.2018 година.
Жалбодателката Д. заявява в жалбата си, че счита обжалваното решение на директора на ТП на НОИ -
град Кърджали с №2153-08-32 от 11.07.2018 год. за незаконосъобразно, поради
което го оспорва в законоустановения срок, като
излага доводи за незаконосъобразността му. Твърди, че оспореният
административен акт е издаден в нарушение на материалния закон, административнопроизводствените правила и е необоснован,
като излага съобчражения, че административният орган
е приложил неправилно разпоредбите на чл.19, ал.1 – ал.3 от НПОС, които били неотносими към процесния случай и
очерталия се спор, относно зачитането като учителски на трудовия й стаж на
длъжността „***” в периода от 01.09.1980 год. до 01.06.1990 год. в ОУ „Васил
Левски” в ***, ОУ „Васил Левски” *** и училище „Васил Левски” ***. Сочи, че
съгласно §9 от ПЗР на КСО, за осигурителен стаж по КСО се признава времето до
31 декември 1999 год., което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране съгласно действащите дотогава разпоредби и така, следвайки ясната
и изрична воля на законодателя, съгласно цитираната разпоредба, за положения
трудов стаж до 31.12.1999 год., в който период се включвал и този, в който
осъществявала трудови дейности на длъжността си като „***”, следвало да се
приложат действащите дотогава разпоредби, а не тези, действащи към момента на
постановяване на оспореното решение и тъй като законодателят не придал обратно
действие по отношение на трудовите и осигурителните отношения през посочения
спорен период: 01.09.1980 год. до 01.06.1990 год., трудовият и съответно
осигурителният й стаж като „***” следвало да се преценя и квалифицира съобразно
разпоредбите, които са уреждали правоотношенията й към момента на
съществуването на трудовото й правоотношение, а това били разпоредбите на
Закона за народната просвета/Обн., ДВ,
бр.218 от 1948 г., отменен със Закон за народната просвета от 1991 г., ДВ,
бр.86 от 18.10.1991 г./ и Указ №330 за народната просвета/Обн., Изв., бр.90 от 1954 г., отм., ДВ, бр.86/1991 г./. Сочи също, че запознавайки се и изследвайки
подробно и задълбочено
съдържанието на разпоредбите на Закона за народната просвета/Обн., ДВ, бр.218 от 1948 г., отменен със Закон за народната
просвета от 1991 г., ДВ, бр.86 от 18.10.1991 г./ установила, че в него не е предвиден изрично норматив за задължителна преподавателска работа на *** /посочени
като ***/, които били сред педагогическите длъжности, свързани с възпитанието
на деца от основния курс на образование/от първи до осми клас/ и че дейността
на *** се е изпълнявала от лица с педагогическо образование и е включвала
учителски функции за възпитание на деца от 1 до 8 клас, в различни учебни
заведения. Твърди, че положеният труд при пълен работен ден на
учебно-възпитателните и организационно-педагогически длъжности, сред които бил
трудът й като „***”, полаган в основните училища, се зачита за
учителски и на основание разпоредбите и на Указ №330 за народната просвета, а
освен това, съгласно чл.41, ал.2 от ППЗП/ДВ, бр.10 от 1998 г./, учителски трудов стаж
бил трудовият стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от
министъра на образованието и науката, съгласувано с управителя на НОИ и че
видно от списъка на длъжностите, за които се признава учителски стаж, утвърден
от министъра на образованието, младежта и науката,
съгласуван с управителя на НОИ, длъжността „***” била посочена в позиция №*** и стажът на такава длъжност се приравнявал
на учителския. Отново сочи, че дейността на *** се е изпълнявала от лица
с педагогическо образование и включвала учителски функции за възпитание на
деца от 1 до 8 клас в различни учебни заведения, каквото образование жалбодателката притежавала. Поради това жалбодателката
счита, че са налице всички предпоставки за зачитането на спорния стаж на
длъжността „***”, като учителски. На следващо място жалбодателката
счита, освен това, по същите съображения, изложени по-горе в настоящата жалба,
касаещи приложението на §9 от ПЗР на КСО и Закона за народната просвета/Обн., ДВ, бр.218 от 1948 г., отменен със Закон за народната
просвета от 1991 г., ДВ, бр.86 от 18.10.1991 г./ и Указ №330 за
народната просвета/Обн., Изв.,
бр.90 от 1954 г., отм., ДВ, бр.86/1991 г./ напълно неправилно административният орган
не признал, като учителски, и стажа й на длъжността „***” в „Общински център за
работа с деца” – ***, в периода от 02.06.1990 год. до 06.05.1991 год.,
удостоверен в трудовата й книжка. Сочи, че видно от списъка на длъжностите, за
които се признава учителски стаж, утвърден от министъра на образованието, младежта и науката, съгласуван с управителя на НОИ,
длъжността „***” била посочена в позиция №*** и стажът на такава длъжност се
приравнявал на учителския. Поради това намира, че са налице всички предпоставки
за зачитането и на спорния стаж на длъжността „***”, като учителски. На следващо място, жалбодателката
твърди, че в резултат на това неправилно приложение на относимите
за случая материално правни разпоредби, касаещи зачитането на трудовия и осигурителния
й стаж, положен на длъжността „***” и на длъжността „***” в спорните периоди,
като учителски, административният орган неправилно не приложил и разпоредбата
на чл.69в от КСО, относно получаване и на добавка от УПФ към пенсията й, от
която била лишена. На следващо място твърди, че в хода на проведеното пенсионно
и административно производство са допуснати и нарушения на административнопроизводствените
правила, като заявява, че други
подробни аргументи по
отношение на посочените
по-горе съображения, ще изложа и в съдебно заседание. Поради изложеното,
жалбодателката моли в жалбата, съдът да постанови
съдебен акт, с който, на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/
от АПК, да отмени Решение №2153-08-72/06.11.2018 год. на директора на ТП на НОИ
– град Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане №9/прот. №N01398/ от 27.09.2018 год. на ръководителя „ПО” при
ТП на НОИ - град Кърджали, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст и да върне преписката на пенсионния орган, за ново разглеждане.
В съдебно заседание, жалбодателката Й.С.Д. от ***, редовно призована, се явява лично и с редовно упълномощен
процесуален представител – адв.В.М. от АК-***, която
поддържа жалбата по изложените в нея съображения, както и заявява, че не
поддържа
жалбата по отношение на т.2, във връзка със стажа на жалбодателката,
като „***” в Общински център за работа с деца – ***, положен в периода от
02.06.1990 год. до 06.05.1991 година. Счита, че административният орган
неправилно е приложил материалния закон, а именно разпоредбата на чл.19, ал.1 -
ал.3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и че в тази насока са относими изцяло разпоредбите, които са посочени в жалбата,
относно стажа, който тя е положила, като в тази връзка намира ,че административният
орган не се е съобразил с разпоредбата на §9 от ПЗР на КСО и съответно не е
съблюдавал в тази насока относимите за положения стаж
от жалбодателката разпоредби, а именно - разпоредбите
на Закона за народната просвета, Указ №330 за народната просвета, както и ПП на
ЗНП. В тази връзка, моли съда да има
предвид съображенията, които са изложени в жалбата и към които се придържа
изцяло. Счита, че са неправилни констатациите на административния орган за
това, че не е налице изпълнение на нормите за преподавателска работа от страна
от жалбодателката и в тази връзка насочва вниманието
на съда към оспореното решение, в което се изяснява, че административният орган
е извършил проверка и е възложил проверката на така наречените „първични
документи”, като сочи, че в Кодекса за социално осигуряване и в Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж, липсва дефиниция на понятието „първичен
документ” и не е известно, какво е извършил като проверка и каква проверка е
възложил административният орган и макар и да има понятие „първичен счетоводен
документ”, то не е относимо към настоящия случай. На
следващо място, намира за безспорно установено от свидетелските показания и от
възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза, че жалбодателката
е работила в училище, което е било нейното работно място, като е работила на
пълен работен ден, на пълна работна седмица и е получавала трудово
възнаграждение, което е сходно с това на учителите, като е ползвала и отпуск,
който счита, че е сходен с този на учителите. Твърди, че в тази насока следва
да се приеме, че жалбодателката е изпълнила пълната
преподавателка норма, като сочи, че е налице константна съдебна практика по
отношение на изследването на тези елементи и приравняването им към това понятие
„пълна преподавателска норма”. Също така счита, че административният орган не
се е съобразил и със списък, утвърден от министъра на образованието и науката,
в който списък под №*** фигурира „***”, като трудовият стаж на *** е приравнен
с този на учителя, а също така, моли съдът да се съобрази с константната
съдебна практика. Обръща внимание на още един факт, а именно на
обстоятелството, че жалбодателката е била назначена
на работа от Окръжния комитет на ДКМС, откъдето е изплащано възнаграждението й,
което било ирелевантно и в тази насока също имало
константната съдебна практика, като сочи едно от решенията, а именно - Решение
№1458/04.02.2010 год., постановено по адм.дело
№13364/2009 год. по описа на ВАС на РБългария - IV отделение.
По изложените съображения, моли съда да отмени оспорения административен акт,
както и претендира присъждане и на направените по делото разноски. В даден от
съда срок представя и писмена защита, в която развива подробни доводи и
съображения в подкрепа на жалбата.
Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали,
редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от
упълномощен процесуален представител – юрк.Д. Я.,
който заявява,
че оспорва жалбата и счита същата за неоснователна, а обжалваното решение
намира за законосъобразно. Моля съда да постанови решение, с което да отхвърли
жалбата на Й.С.Д., като неоснователна и да остави в сила обжалваното решение,
като правилно и законосъобразно, по съображенията, изложени в същото. В съдебно
заседание представя и писмени бележки, в които развива подробни доводи и
съображения в подкрепа на обжалваното Решение №2153-08-72 от 06.11.2018 год. на
директора на ТП на НОИ – Кърджали.
Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на
чл.118, ал.1, от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на
НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му,
пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на
териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати
заедно с преписката в съда.
В настоящия случай,
оспореното решение е изпратено на жалбодателката със
съпроводително писмо с Изх.№***/*** год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.8/, като е получено лично
от нея, на 09.11.2018 год., видно от приложеното към административната преписка
заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/ с баркод
ИД *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.11/. Жалбата е подадена чрез
административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд –
Кърджали, на 22.11.2018 год., регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – град
Кърджали с Вх.№*** от *** год./л.3/, от което следва, че същата е подадена
по установения ред, на 13-я/тринадесетия/ ден след получаването на решението,
т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК,
14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването на акта. Ето защо съдът счита, че
така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в предвидената от закона
писмена форма и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се
засягат негови законни права и интереси и която с оглед на гореизложеното, има
право и интерес от оспорването.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Със
заявление с Вх.№*** от *** год., подадено до директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.48-л.49/, жалбодателката Й.С.Д. е поискала да и бъде отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст плюс добавка от УПФ/учителски пенсионен
фонд/, с приложени към заявлението доказателства,
удостоверяващи осигурителния й стаж, вкл. Удостоверение/Обр.УП-15/
Изх.№*** от *** год., издадено от ТП на НОИ – Кърджали/л.50/, Удостоверение/Обр.УП-15/
Изх.№*** от
*** год.,
издадено от ТП на НОИ – Кърджали/л.51/ и Удостоверение/Обр.УП-15/
Изх.№*** от
*** год.,
издадено от ТП на НОИ – Кърджали/л.52/. След извършени проверки и представени
допълнителни документи, удостоверяващи осигурителния й стаж, в т.ч.
Удостоверение/Обр.УП-3/ с Изх.№*** от *** год.,
издадено от Общинска администрация – Ардино, отдел „Образование”/л.36/, Удостоверение/Обр.УП-15/
Изх.№*** от *** год., издадено от ТП на НОИ – Кърджали/л.33/ и Удостоверение/Обр.УП-2/
с Изх.№*** от *** год., издадено от Община – Крумовград, сектор „Функция
Образование”/л.30/. По преписката са представени и два констативни протокола, съответно
№***/*** год./л.28/ и №***/*** год./л.26/, от извършени проверки – първият по разходите на ДОО на община –
Кърджали, а вторият - по разходите на ДОО на Обединено счетоводство – Кърджали
Бюджетни счетоводства, и двата съставени
от *** в ТП на НОИ – Кърджали. В първия от тези констативни протоколи е
отразено, че осигурителят е подал данни с декларация обр.№1
„Данни за осигурено лице”, за лицето Й.С.Д., съгласно чл.5,
ал.4 от КСО, за периода от 30.05.2014 год. до 30.04.2015 год., като за периода
от 13.12.2014 год. до 30.04.2015 год. данните са подадени некоректно и е
издадено задължително предписание за подаване на коригиращи данни, а във втория
от тези констативни протоколи е отразено, че осигурителят е подал данни с
декларация обр.№1 „Данни за осигурено лице”, за
лицето Й.С.Д.,
съгласно чл.5, ал.4 от КСО, за периода от 01.05.2015 год. до 07.05.2018
год., като за периода от 01.05.2015 год. до 31.05.2018 год. данните са подадени
некоректно и е издадено задължително предписание за подаване на коригиращи
данни.
Така, по
подаденото заявление с Вх.№*** от *** год., с разпореждане №***/прот. №***/ от *** год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали/л.25/, в полза на жалбодателката
Й.Д. първоначално е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл.68, ал.1 - 2 от КСО, считано от 08.05.2018 год., пожизнено, в минимален
размер – *** лева, съгласно чл.70, ал.9 от КСО, до определянето му по реда на
КСО.
Впоследствие, след извършена допълнителна проверка и представено
Удостоверение/Обр.УП-2/ с Изх.№*** от *** год.,
издадено от Общинска администрация – Ардино, отдел „Образование”/л.21/ е издадено Разпореждане №***/прот.№***/ от *** год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали/л.13/, с което, на основание
чл.99, ал.1, т.2, буква „д” от КСО, във вр. с чл.10,
ал.2 от НПОС, пенсията на Й.С.Д. е изменена, считано от 08.05.2018 год.,
пожизнено и определена в действителен размер, а именно – в размер на *** лева.
Към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсията жалбодателката е имала навършени 61 год., 03 месеца и 03
дни, като въз основа на представените официални удостоверителни документи,
длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Кърджали е зачело в
полза на жалбодателката осигурителен стаж от трета
категория, общо 37 год., 06 месеца и 26 дни, от който, за учителския стаж е
зачетен - 20 год., 11 месеца и 28 дни, като данните са отразени в Опис на
осигурителния стаж, приложен към пенсионната преписка. За учителски
осигурителен стаж на жалбодателката са били зачетени
следните периоди: 01.06.1993 г. - 29.09.1997 г. - 04 год., 03 мес. и 28 дни; 01.11.1997 г. -
01.04.1998 г. - 00 год., 05 мес. и 00 дни; 06.04.1998
г. - 16.06.1998 г. – 00 год., 02 мес. и 10 дни;
08.09.1998 г. - 01.10.1998 г. - 00 год., 00 мес. и 23
дни; 01.10.1998 г. - 05.10.1998 г. - 00 год., 00 мес.
и 04 дни; 05.10.1998 г. - 01.09.1999 г. – 00 год., 10 мес.
и 26дни; 21.09.1999 г. - 04.09.2000 г. - 00 год., 11 мес.
и 13 дни; 12.09.2000 г. - 01.09.2009 г. – 08 год., 11 мес.
и 19дни; 15.09.2011 г. - 31.10.2011 г. – 00 год., 01 мес.
и 15 дни; 14.02.2012 г. - 31.08.2012 г. - 00 год., 06 мес.
и 16 дни; 01.09.2012 г. - 30.09.2013 г. - 01 год., 00 мес.
и 29 дни; 13.12.2014 г. - 08.05.2018 г. - 03 год., 04 мес.
и 25 дни;
Против така издаденото Разпореждане №***/прот. №***/ от *** год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали Й.Д. е подала в срок жалба до директора на
ТП на НОИ – Кърджали, с Вх.№*** от *** год./л.12/,
в която жалба е заявила, че счита същото за незаконосъобразно, като е посочила,
че към така определения размер на пенсията й не й е отпусната добавка от УПФ,
както и че счита, че притежава необходимия учителски стаж, за да й бъде
отпусната тази добавка. В жалбата е посочила, също така, че в разпореждането
липсват каквито и да е мотиви за отказа да й бъде отпусната добавка от УПФ,
както и че остава напълно неизвестно, какви са мотивите на пенсионния орган за
този отказ. В жалбата е заявила, че счита, че са налице всички предпоставки по
§5, ал.3 от ПЗР на КСО за определяне и отпускане на добавка от УПФ към пенсията
й, като е поискала от директора на ТП на НОИ – Кърджали да отмени обжалваното
разпореждане на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали, с
което неправилно е определен размерът на пенсията й и е отказано отпускането на
добавка от УПФ към определения размер на пенията й, като незаконосъобразно.
По повод този жалба е
издадено и оспореното Решение №2153-08-72 от 06.11.2018 год. на директора на ТП на НОИ – град Кърджали/л.9-л.10/, с което е отхвърлена жалбата на Й.С.Д. против
Разпореждане Разпореждане №***/прот. №***/ от *** год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователна, като по представената преписка няма данни
административният орган да е извършил някаква проверка или да е потърсил или
изискал допълнителни доказателства във връзка с изложеното в жалбата.
В мотивите към това решение, административният орган е цитирал
разпоредбите на чл.69в, ал.1 и ал.3 от КСО, като е посочил, че анализът на горецитираните норми сочи, че правото на добавка от
учителския пенсионен фонд възниква само за лицата, които са се пенсионирали по
общия ред при условията на чл.68, ал.1 и 2 от КСО, като в същото време
отговарят и на условията за ранно пенсиониране по чл.69в, ал.1 от КСО, а именно
- да притежават учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и да
са навършили определена възраст. Посочил е, че изчисленият по-горе учителски
стаж в полза на Й.С.Д. е по-малко от нормативно определения по чл.69в, ал.1 от КСО - 25 години и 8 месеца за жените, който дава право на лицата да се
пенсионират по-рано от възрастта по чл.68, ал.1-2 от КСО и че след като жалбодателката не отговаря на едно от задължителните
условия за отпускане на добавка от учителския пенсионен фонд по правилата на
чл.69в, ал.3, във връзка с чл.69в, ал.1 от КСО, а именно: да притежава най-малко
25 години и 8 месеца учителски стаж, следователно правилно и законосъобразно, в
съответствие с материалния закон, исканата добавка от УПФ е отказана.
Административният орган е посочил, че времето, през което лицето е работило
като *** към ОК на ДКМС - Кърджали, за периода от 01.09.1980 год. до 01.06.1990
год., зачетено по трудова книжка №***/*** год. не е зачетен за учителски
осигурителен стаж и че също така, не е зачетен за учителски и осигурителния
стаж за времето от 02.06.1990 год. до 06.05.1991 год., като „***” в „Общински
център за работа с деца” - ***. В мотивите и цитирана нормата на чл.19, ал.1 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, съгласно която, учителски е
осигурителният стаж, положен на длъжност „учител” или „възпитател” в учебни и възпитателни
заведения, като е посочено, че съгласно разпоредбата на чл.19, ал.2 от
НПОС, учителски осигурителен стаж е и осигурителният стаж на лицата, заемащи
длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката,
съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията
за заемане на длъжността „учител” или
„възпитател”, съобразно придобитото образование и професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за
задължителна преподавателска работа и
че съгласно ал.3 на чл.19 от НПОС, „учебни и възпитателни заведения” по смисъла
на чл.19, ал.1 от НПОС, са създадените по реда на Закона за народната просвета
или по Закона за предучилищното и училищното образование. По-нататък в
мотивите към решението е посочено, че за установяване на обстоятелството, че
лицата са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа, се
представят удостоверения от съответното учебно или учебно-възпитателно
заведение и че удостоверенията се издават въз основа на утвърдените в началото
на всяка учебна година списъци, материалните книги или разплащателните
ведомости, като в удостоверенията се посочва периодът, през който лицето е
изпълнило пълната норма задължителна преподавателска работа и ако няма данни за
изпълнена пълна норма задължителна преподавателска работа, каквото е
изискването на чл.19, ал.2 от НПОС, осигурителния стаж, придобит на длъжност
„***” и „***”, не може да се зачете за учителски осигурителен стаж. В мотивите
са отписани извършените проверки и установените факти, като е посочено, че за
да бъде зачетен придобит осигурителен стаж като учителски такъв, е необходимо
да бъде представено удостоверение за установяване на обстоятелството, че за
съответния период, за всяка година, е изпълнена пълна норма за задължителна преподавателска
работа и конкретното удостоверение доказва определен норматив на
преподавателска заетост, както и че съответния норматив се утвърждава в
началото на всяка учебна година и е конкретен за всяка длъжност в отделните
видове училища и учебно-възпитателни заведения. Административният орган е прел,
че жалбодателката Д. не е представила доказателства,
удостоверяващи гореизложените обстоятелства, въпреки, че в заявлението за
отпускане на пенсия е декларирала, че в
1-месечен срок ще представи документ, който удостоверява, че стажът като
*** е учителски, като е посочил, също така, че от извършената проверка на
предадената документацията (на ОК на ДКМС - град Кърджали) в Архивохранилището
към ТП на НОИ - Кърджали, не са установени обстоятелства, че жалбодателката е изпълнявала пълна норма за задължителна
преподавателска работа. Предвид изложеното, директорът на ТП на НОИ – Кърджали
е приел, че Разпореждане №***/прот. №***/ от *** год.
на длъжностното лице по „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали е правилно
и законосъобразно, постановено при стриктно спазване на материалния закон и на
база представените и налични писмени доказателства, с оглед на което следва да
бъде потвърдено, поради което и с решението е отхвърлил жалбата на Й.С.Д. срещу
така издаденото разпореждане, като неоснователна.
За изясняване на
значимите за спора факти и обстоятелства по делото е допусната и приета
съдебно-икономическа експертиза/л.81-л.87/, която като неоспорена
от страните съдът възприема като компетентно изготвена. В отговор на
поставените въпроси вещото лице е посочило, че: 1. При извършената проверка в
ОУ „Васил Левски” ***, ***; в ОУ „Васил Левски” *** и в ОУ „Васил Левски” *** и
Осигурителен архив при ТП на НОИ – Кърджали, е установило, че учителите и ***
са работели на шестдневна работна седмица (46 четиридесет и шест часа
седмично), 24 или 26 работни дни в зависимост от месеца и че Й.С.Д., като *** в
ОУ „Васил Левски” ***, община Кърджали, в ОУ „Васил Левски” *** и в ОУ „Васил
Левски” ***, за периода от 01.09.1980 год. до 28.02.1990 год., е работила на
шестдневна седмица (46 четиридесет и шест часа седмично), 24 или 26 работни дни
в зависимост от месеца и от 01.03.1990 год. до 01.06.1990 год. - на петдневна
работна седмица; 2. Заплатата/трудовото възнаграждение/, получавана от Й.С.Д. като *** е
определяна от щатните разписания за длъжността „***”, при шестдневна работна
седмица, а получаваното трудово
възнаграждение в периода от
01.09.1980 год. до 01.06.1990 год. е
равно или близко със заплатите на
учители със стаж, близък или раван с нейния; 3. Заплатата/трудовото
възнаграждение/, получавана от Й.С.Д.,
като „***”, съпоставена със заплатата
на други ***, не се различава съществено;
4. След направеното проверка на приложените в делото документи, трудова книжка,
удостоверенията и от извлеченията от Архивно стопанство при ТП на НОИ –
Кърджали, вещото лице е установило следния осигурителен стаж: 32 години, 8
месеца и 16 дни, които са, както следва: стаж като „***” - 9 години и 9 месеца,
„***” - 2 години, 11 месеца и 29 дни, „***” - 6 месеца и 15 дни и като „***” -
19 години, 5 месеца и 2 дни. В съдебно заседание, на поставен въпрос от
процесуалния представител на ответника, вещото лице е отговорило, че ако стажът
от месец юни 1990 год. до месец май вкл. 1993 год., посочен на стр.4, ред 3 от
справката към задача №4, който не е взет предвид като учителски стаж при
издаване на процесните разпореждания и решението на
директора на ТП на НОИ – Кърджали, бъде изключен от общия осигурителен стаж -
32 год., 8 месеца и 16 дни, то трудовият стаж, който остава, е 29 години, 7
месеца и 17 дни.
По искане на
процесуалния представител на жалбодателката и за
изясняване на обстоятелства по делото, свързани с характера на работата, а и на
други обстоятелства, свързани със заеманата от същата длъжност „***” в
посочените три училища, по делото са допуснати и гласни доказателства, като в
съдебно заседание са разпитани като свидетели лицата С. С. А., М. Д. А. и А. Н.
В. По делото са представени и приети доказателства, от които се установява, че
всяка една от свидетелките е работила в съответното училище, по време, през
което в същото училище е работила и жалбодателката
Д., на длъжността „***”.
В показанията си
свидетелката А. Н. В. заявява, че познава Й.Д., тъй като няколко години
работили заедно, за периода от 1987 год. до 1990 год., в ЕСПУ „Васил Левски”
***, като по това време свидетелката В. работела като ***, а Й.Д. като ***.
Свидетелката сочи, че Й.Д. работела на пълна работна седмица, целодневно, на
8-часов работен ден и че през този период от време, *** отговаряли за много
извънкласни мероприятия, а също така имали задължението да се занимават с
изявените ученици, както и поемали изцяло културно-масовата дейност на
училището, организирали празничните тържества, манифестациите, извънкласните събития,
шествия и т.н. В показанията си свидетелката сочи, също така, че Й.Д., като
***, не се занимавала само с извънкласни мероприятия, а също така се налагало
да замества и отсъстващите учители и че била подчинена на директора на ЕСПУ
„Васил Левски” ***. Заявява, че през
посочения от нея период от 1987 год. до 1990 год., Й.Д. полагала труд в ЕСПУ
„Васил Левски” ***, получавала учителска заплата и ползвала годишен отпуск като
другите учители, по време на лятната ваканция, както и че *** са били едни от
ръководните кадри, които били в помощ на директорите и работата им никак не
била лека, тъй като били натоварени с много отговорности.
В показанията си,
другата свидетелка С. С. А. заявява, че познава жалбодателката
като от 1980 год. до 1985 год. с нея заедно работили в ОУ „В. Левски” ***, ***,
където тя била назначена на длъжност „***”. Сочи, че при извънкласни дейности и
при бележити дати, Й.Д. организирала рецитали с учениците, издавали агиттабла,
приемали учениците за „чавдарчета”, както и че винаги
били заедно, когато ходели по извънкласни мероприятия – на лагери и на
екскурзии. Сочи също, че Д. е била подчинена на директора на училището, че
идвала с учителите на работа, но тъй като свидетелката била учителка, имала
норматив и до обяд й свършвали часовете, а Д. оставала след нея, да работи с
децата, като пояснява, че тя самата имала норматив и имала точно определени
часове, след което си тръгвала, а Й.Д. оставала с учениците допълнително да
работи. Сочи също, че когато учениците били във ваканция през лятото, учителите
ходели допълнително да работят, за да подреждат класните стаи, а също така
имало и поправителни изпити за учениците, като и през това време Й.Д. винаги
била ангажирана с учениците.
В показанията си,
третата свидетелка - М. Д. А., заявява, че познава Й.Д., тъй като с нея
работили заедно в ОУ „В. Левски”, в ***, през периода от 1985 до 1986 год.,
като свидетелката работела като *** и
била ***, а Д. работела като ***. Сочи, че *** се занимавал най-вече с организационни
дейности и винаги е бил в помощ на
преподавателите, както и сочи, че работата й била много разнообразна.
Пояснява, че през този период: 1985 - 1986 год., имало чавдарска
и пионерска организации и Й.Д., като ***, организирала мероприятията с чавдарчетата и пионерите, издавали се стенвестници,
агиттабла, също така, тяхното училище организирало много срещи с писатели и с
общественици, а *** винаги в помощ, за да протече мероприятието както трябва.
Сочи също, че *** участвали заедно с учителите при подготовката и при самото
провеждане на екскурзиите, а освен това се провеждали много мероприятия за
събиране на вторични суровини, като *** били в основата на тази организация и
след това изготвяли отчети и се връчвали награди за учениците, които са се
представили най-добре. В показанията си свидетелката заявява, че Й.Д. се
занимавала и работела най-вече с учениците, както и изпълнявала различни задачи
от културно-масовата дейност в училището като *** и работела по цял ден, дори и
извънредно в почивните дни. Сочи, че същата е била подчинена на ръководството
на училището - на директора, а освен това,
Й.Д. винаги, заедно с учителите, участвала в педагогическите съвети на
училището. Заявява също, че *** работели повече от учителите, защото учителите
си свършвали часовете и си отивали, като пояснява, че по това време в училището
учениците учели на две смени – начален и прогимназиален курс, а Д. трябвало да
работи с всички и че винаги работела повече от учителите, защото трябвало да
обхване учениците и от двете смени. Сочи, че Й.Д. ползвала годишния си отпуск
по време на ваканциите и почивала заедно с учителите.
При така установената
фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд –
Кърджали направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната проверка за
законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери
дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при
спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на
закона. По отношение компетентността на органа, издал административния акт,
предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.98,
ал.1, т.1 от КСО,
ръководителят на пенсионното осигуряване към ТП на НОИ - Кърджали е
териториално и материално компетентен орган, да издава разпореждания за отпускане,
изменяне, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване
на пенсиите. Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.„а” от КСО, пред
ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно
определяне или изменение и спиране на пенсиите, като в същия смисъл, съобразно
изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се
произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им, като с решението ръководителят на териториалното поделение на
Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя
разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния
административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се
до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че оспореният
административният акт е издаден от компетентен орган – директора на ТП на НОИ –
Кърджали, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на
неговата материална и териториална компетентност.
Решението е
издадено в посочения едномесечен срок, при спазване изискванията за писмена
форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл.59,
ал.2 от АПК,
приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с посочени фактически и
правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната норма на
чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт,
административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с
жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл.117, ал.1, т.2,
б.„а” от КСО.
По
отношение материалната законосъобразност на оспорения административен акт съдът
намира, че оспореното
решение на директора на ТД на НАП – Кърджали, а и разпореждането на пенсионния
орган при ТД на НАП – Кърджали, са постановени при неправилно приложение на
материалния закон. Спорът в случая, всъщност, е от правен характер, като
противоположните становища на страните се свеждат до въпроса, дали за жалбодателката Й.Д. са налице предпоставките за отпускане
на добавка от Учителски пенсионен фонд/УПФ/ към пенсията й, по реда на чл.69в, ал.3 от КСО и се концентрира в това,
дали осигурителният стаж на същата, за процесния
период от 01.09.1980 год. до 01.06.1990 год., общо 9/девет/ години и 9/девет/
месеца, на длъжност „***” в ОК на ДКМС – град Кърджали, положен в ОУ „Васил
Левски” ***, ***, в ОУ „Васил Левски” *** и в ОУ „Васил Левски” ***, е
учителски стаж по смисъла на чл.69в, ал.3 от КСО, съответно, има ли жалбодателката
Д. право на пенсия при условията на посочената разпоредба, а оттам и на добавка
от Учителски пенсионен фонд/УПФ/ към определения размер на пенсията й. Спорът е
породен от становището на ответния административен орган, че този осигурителен
стаж, придобит на длъжността „***” за посочения период, не е учителски по
смисъла на чл.19, ал.2 от НПСО и съответно, че жалбодателката
няма право на добавка от Учителски пенсионен фонд по смисъла на чл.69в, ал.3 от КСО, тъй като не се касае
за стаж, положен на длъжност по чл.19, ал.1 и ал.2 от КСО, за която да е изпълнена
пълната норма задължителна преподавателска работа.
В случая
становището на административния орган е неправилно, като се е наложило от
неправилното тълкуване и прилагане на материалния закон – нормите на Закона
за народната просвета (обн.,
ДВ, бр.218 от 1948 г., отменен със Закона за народната просвета от 1991 г. - обн., ДВ, бр.86 от 18.10.1991 г.) и Указ
№ЗЗ0 за народната просвета (обн.,
Изв., бр.90 от 1954 г., отм., ДВ, бр.86/1991 г.), които
неправилно не са приложени в процесния случай, на
основание разпоредбата на §9, ал.1 от ПЗР на КСО, като неправилно са приложени
разпоредбите на чл.19 от НПОС, които са неприложими в процесния
случай. Съображенията в тази насока са следните:
Съгласно
§9 от ПЗР на КСО, за
осигурителен стаж по кодекса се признава времето до 31 декември 1999 год.,
което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране съгласно
действащите дотогава разпоредби. Изявена е изрична законодателна воля, по
отношение на положения трудов стаж до 31.12.1999 год., да се прилагат
действащите дотогава разпоредби, а не тези, действащи към момента на
постановяване на оспореното разпореждане. Казано иначе, трудовият и
осигурителният стаж се преценяват и квалифицират съобразно разпоредбите, които
са уреждали правоотношенията към момента на съществуването на трудовото или
осигурителното правоотношение. Така, за времето/периода/ на полагане на спорния
трудов стаж: 01.09.1980 год. – 01.06.1990 год., е действал Закона
за народната просвета (обн., ДВ,
бр.218 от 1948 г., отменен със Закон за народната
просвета от 1991 г., ДВ, бр.86 от 18.10.1991 г.) и Указ №ЗЗ0 за
народната просвета (обн., Изв.,
бр.90 от 1954 г., отм., ДВ, бр.86/1991 г.).
В Закона за
народната просвета (отм.) не е предвиден изрично норматив за
задължителна преподавателска работа на ***/посочени в закона като ***/, които
са сред педагогическите длъжности, свързани с възпитанието на деца от основния
курс на образование/от първи до осми клас/. Дейността на *** се е изпълнявала
от лица с педагогическо образование, каквото жалбодателката
Д. безспорно притежава, и е включвала
учителски функции за възпитание на деца от 1 до 8 клас в различни учебни
заведения. Положеният труд при ненормиран 8/осем/ - часов работен ден на
учебно-възпитателните и организационно-педагогически длъжности, сред които е
трудът на *** към ОК на ДКМС, полаган в основните училища, се зачита за учителски
на основание чл.15, раздел „Извънучилищни учреждения
и форми на извънкласна и извънучилищна работа” и от Указ №ЗЗ0 за народната
просвета.
В случая,
разпоредбите на чл.19, ал.1 и ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж/в
сила от 02.08.2003 год./, на които се позовават органите на ТП на НОИ – Кърджали, са
неприложими по отношение на спорния трудов стаж, положен от жалбодателката
Й.Д. Въпросните разпоредби са материално-правни и нямат придадено обратно
действие по отношение на трудовите и осигурителните правоотношения на жалбодателката, възникнали и осъществени през процесния период: 01.09.1980 год. – 01.06.1990 год. В тази
насока следва да се посочи, че не е допустимо положения труд през минали
периоди, да се субсумира в хипотезите на материално-правни
разпоредби/каквито в случая са разпоредбите на НПОС/ и които са били приети и
са влезли в сила в много по–късни периоди, във възприетия от органите на ТП на
НОИ – Кърджали смисъл.
От събраните,
неоспорени писмени и гласни доказателства по делото, се установява, че през процесния период от 01.09.1980 год. – 01.06.1990 год., жалбодателката Й.С.Д. е заемала длъжността „***”,
последователно в три училища, като е участвала в мероприятия, тържества и други
дейности, свързани с учебно-възпитателния процес на деца от 1-ви до 8-ми клас,
замествала е при необходимост учители, участвала е в педагогическите съвети и
др., респ. трудът е включвал учителски функции, свързани с възпитание на
децата, при което положение положеният стаж от същата за този период, следва да
бъде зачетен като учителски. Казано с други думи, в случая длъжността „***”,
заемана от жалбодателката през спорния период, без
всякакво съмнение се субсумира в хипотезата на
учебно-възпитателните и организационно-педагогически длъжности по смисъла, вложен
в приложимия за случая чл.15 от Указ №ЗЗ0 за народната просвета (отм.), което определя
квалифициране на този осигурителен стаж като учителски. Съответно на
изложеното, в случая следва да бъде прието, че Й.Д., която се е пенсионирала
при условията на чл.68, ал.1 и 2 от КСО, притежава изискуемия общ учителски стаж по
смисъла на приложимата редакция на чл.69в, ал.3 на КСО, от 25 години, 08 месеца и е придобила право на
пенсия, при което положение, за жалбодателката са
налице и предпоставките за отпускане на добавка от Учителски пенсионен
фонд/УПФ/, по реда на чл.68в, ал.3 от КСО.
На
основание чл.69в, ал.3
на КСО, на учителите, които са придобили право на пенсия при условията
на чл.69в, ал.1 на КСО и се пенсионират при условията на чл.68, ал.1 и 2 от КСО, се
изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд „Пенсии” и добавка от
учителски пенсионен фонд, в размер 0.ЗЗ на сто от пенсията за всеки месец, за
който има осигурителна вноска във фонда, след придобиване право на пенсия по
чл.69в, ал.1 от КСО.
Следва да се
добави, че обстоятелството, че жалбодателката Д. е
била назначена на работа от ОК на ДКМС – град Кърджали, през процесния период 01.01.1980 г. –
01.06.1990 г., видно от приложените и относими за процесния период страници от трудовата й книжка/л.61-л.65/, каквато е била и
установената практика през този период от време, е ирелевантно
и няма отношение към определянето на спорния осигурителен стаж като учителски
по смисъла на чл.69в, ал.1 от КСО, доколкото естеството му е свързано с възпитание
на деца от основния курс на обучение и от обстоятелството, че Д. е притежавала
необходимата педагогическа квалификация. В подкрепа на горните изводи е и
обстоятелството, че длъжността „***” е включена в списъка на длъжностите, приет
от Министерството на образованието и науката и от НОИ, за които се признава
учителски трудов стаж по смисъла на чл.41, ал.2 от ППЗП (отм.) и чл.19,
ал.2 от НПОС,
в който смисъл е налице и съдебна практика.(В т.см. Решение
№6159/12.05.2010 г. по адм.дело №16546/2009 г. на
ВАС; Решение №1090/25.01.2018 г., постановено по адм.дело
№ 3140/2017 г. по описа на ВАС – VІ отделение; Решение №1670/07.02.2018 г.,
постановено по адм.дело №5729/2017 г. по описа на ВАС
– VІ отделение).
С
оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното решение и потвърденото с
него разпореждане са постановени в противоречие с материалноправните
разпоредби на закона - основание за отмяната им по чл.146, т.4 от АПК, поради
което същите ще следва да бъдат отменени като незаконосъобразни и тъй като
естеството на акта не позволява разрешаване на административноправния
въпрос по същество от съда, то с оглед правилото на чл.173, ал.2 от АПК, след
отмяната на административните актове на органите на ТП на НОИ - Кърджали,
делото ще следва да се изпрати на органа като преписка, за разглеждане на
заявлението с Вх.№***
от *** год. на ТП на НОИ - Кърджали, при съобразяване с указанията
по приложение на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, при преценка
и на останалите нормативно установени изисквания за изменение на личната пенсия
за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката и
отпускане на исканата добавка от Учителски пенсионен фонд/УПФ/.
С оглед изхода
на спора по настоящото дело, основателна се явява претенцията на жалбодателката Й.С.Д., изразена чрез
процесуалния му представител в хода по същество и в представената писмена
защита, за присъждане на направените по делото съдебни разноски. Така, на жалбодателката Д. следва да бъдат присъдени съдебни
разноски, в размер общо на 700.00/седемстотин/ лева, представляващи изплатено в
брой адвокатско възнаграждение, в размер на 400.00/четиристотин/ лева, за
осъществена правна защита и съдействие от един адвокат, платими от ответника,
съгласно представения и приложен по делото Договор за правна защита и
съдействие от 21.11.2018 год./л.6/, ведно с подписано пълномощно към него
от 21.11.2018 год./л.7/ и внесения депозит за възнаграждение на
назначеното по делото вещо лице, в размер на 300.00/триста/ лева, съгласно
представената и приложена по делото разписка за превод на сума чрез
ПОС-терминал от 29.01.2019 год., транзакция ***, авторизационен
код ***/л.78/, изплатено на вещото лице с РКО №*** от *** год./л.101/. За дължимите на жалбодателката Й.С.Д., деловодни разноски,
сторени в настоящото съдебно производство, следва да бъде осъдена
териториалната административна структура на НОИ – в случая ТП на НОИ – град
Кърджали, към която принадлежи административния орган, издал оспорения
незаконосъобразен административен акт.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/,
във връзка с чл.172, ал.1 и чл.173, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №2153-08-72 от 06.11.2018 год., издадено от директора на
ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Й.С.Д., с постоянен адрес ***, с
ЕГН **********, против
Разпореждане №9/прот.
№N01398/ от 27.09.2018 год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - град Кърджали и ОТМЕНЯ Разпореждане №9/прот. №N01398/ от 27.09.2018 год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - град Кърджали.
ИЗПРАЩА преписката на административния орган - ръководител „Пенсионно осигуряване”
при Териториално
поделение на
НОИ – Кърджали, за ново произнасяне по нея, в едномесечен срок от получаването й, при
съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение/ТП/ на НОИ – град Кърджали – град Кърджали, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Й.С.Д., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, направените по делото разноски, възлизащи в размер на 700.00/седемстотин/ лева.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните
по делото.
Решението подлежи на обжалване,
чрез Административен съд – Кърджали, пред Върховния административен съд, в 14/четиринадесет/ – дневен срок от
съобщаването или връчването му на страните.
С Ъ Д И Я: