Присъда по дело №202/2013 на Районен съд - Асеновград

          МОТИВИ към присъда по нохд № 202/2013г. по описа на АРС ІІ н.с.

Районна прокуратура гр.Асеновград е повдигнала обвинение срещу С.Т.Т. и същият е предаден на съд за извършено от него престъпление по чл.346 ал.2 т.1,2 и 3 вр. ал.1 от НК ,за това ,че  на18.10.2012 год. в гр. Пловдив, сговорил се предварително в немаловажен случай с А.И. С., чрез използване на техническо средство – ключ, противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил „*****” с ДК № ***** от владението на Т.Д. Т. без негово съгласие, с намерение противозаконно да го ползва, като в с.Поповица, обл.Пловдивска е последвала повреда на превозното средство с обща сума на щетите 2 047.87 лева., като деянието е извършено в пияно състояние – 1.39 промила, установено с химическа експертиза и като отнемането е извършено при условията на чл. 195 ал.1 т.4 и 5 от НК.

Районна прокуратура гр.Асеновград е повдигнала обвинение срещу А.И. С. и същият е предаден на съд за извършено от него престъпление по чл.346 ал.2 т.1,2 и 3 вр. ал.1 от НК ,за това ,че  на18.10.2012 год. в гр. Пловдив, сговорил се предварително в немаловажен случай със С.Т.Т., чрез използване на техническо средство – ключ, противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил „*****” с ДК № ***** от владението на Т.Д. Т. без негово съгласие, с намерение противозаконно да го ползва, като в с.Поповица, обл.Пловдивска е последвала повреда на превозното средство с обща сума на щетите 2 047.87 лева., като деянието е извършено в пияно състояние – 1.39 промила, установено с химическа експертиза и като отнемането е извършено при условията на чл. 195 ал.1 т.4 и 5 от НК.

            В съдебно заседание е проведено  предварително изслушване ,при наличие на условията на чл.371 т.2 от НПК.

Предявен е и е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск от пострадалия против двамата подсъдими за сумата от 2 047,87 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението, предмет на обвинението ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

            В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата фактическа обстановка и същата квалификация на вината, отразена в обвинителния акт.По отношение на наказанието заема становище ,че на подсъдимите  следва да бъде наложено наказание по реда на чл.373 ал.2 вр. чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК и чл.55 от НК,а именно:”лишаване от свобода”, в следните размери : девет месеца за подс.Т. и единадесет месеца за подс. С., чието изпълнение е било отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.59 ал.1 от НК да се приспадне времето , през което подс.Т. е бил задържан по реда на ЗМВР, а гражданският иск да бъде уважен в пълен размер.

            Защитникът на подсъдимите се присъединява към становището на прокурора ,както относно квалификацията на деянието ,така и досежно вида и размера на наказанието.   

Подсъдимите признават фактите по обвинителния акт,признават вината си и изразяват съжаление за извършеното.

Гражданският ищец моли предявеният иск да бъде уважен в пълен празмер.

            Съдът,след като прецени събраните по делото доказателства , поотделно и в тяхната съвкупност,намира за установено следното:

            ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият С.Т.Т. е роден на *** ***, живущ ***0, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН: **********.подсъдимият живее сам, има двама братя, които също не работят . не е криминално проявен и не е регистриран като извършител ан противообществени прояви.

Подсъдимият А.И. С. е роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи , неосъждан, ЕГН: **********. Подсъдимият С. е бил осъждан за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК, за което му е било наложено наказание „пробация“ за срок от шест месеца. Наказанието е било изтърпяно на 08.06.2010г.Подсъдимият живее с майка си, не работи и не учи.

С оглед направеното признание на вината,както и признанието на  фактите ,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,както и изразеното съгласие от подсъдимите да не се събират доказателства за тези факти ,съдът приема ,че фактическата обстановка ,изложено в обстоятелствената част на обвинителния акт е безспорно установена. Установено е ,че гражданският ищец Т. *** и притежава лек автомобил марка „*****” с ДК № *****, бял на цвят. Автомобилът се ползва само от св.Т.и след ползването му той го паркира пред жилищния блок, в който живее. Автомобилът има два ключа, които го заключват централно. Единия от ключовете е постоянно у свидетеля, а другия ключ стои на рафт от секция в хола.

На 17.10.2012 год. свидетелите А.Г. и П. Т. - брат на подс. С.Т. около 15.00 часа намерили пред блока ключове от лекия автомобил. Двамата пробвали кой автомобил ще се отключи с намерените ключове и установили, че те са от лекия автомобил, собственост на свид. Т.. Свид. П. Т. се обадил по телефона на брат си – подс. С.Т. и му казал за намерените ключове. След това свидетелите А.Г. и П. Т. се разделили, като ключовете останали у свид. Т.. Свид. Т. Т. ползвал същия ден автомобила си и около 20.00 часа го паркирал на обичайното място, като го заключил. Около 21.00 часа подс. С.Т. се обадил на свид. А.Г. и му казал да отиде при него. Свидетелят отишъл при обвиняемия, който го попитал, къде са ключовете, които са намерили с брат му. След това свид. Г. отишъл при свид. П. Т., взел ключовете и ги занесъл на обв. С.Т..

Същата вечер подъсдимите С.Т. и А. С. се срещнали и започнали да употребяват алкохол. Около 02.00 часа на 18.10.2012 год. двамата решили да ползват автомобила, собственост на свид. Т.. За целта отишли пред автомобила, с помощта на предадените им ключове го отворили и влезли вътре. На предната лява седалка се качил подс. С., а на предната дясна седалка – подс. Т.. Той се обадил по мобилния телефон на своя приятелка свид. Н. Н., която живеела на съпружески начала със свид. К.Д. в гр. Асеновград и ѝ предложил същата вечер да се видят. Двамата се разбрали срещата да се състои пред новоизграждащата се джамия в гр. Асеновград. Свид. Н. отишла на уговореното място и около 02.40 часа до нея спрял лекия автомобил, собственост на свид. Т., който бил управляван от подс. С.. Подс. Т. излязъл от предната дясна врата и без да казва, че автомобила е отнет, поканил свид. Н. да влезе вътре. Свидетелката се качила на задната седалка, а подс. Т. на предната дясна седалка. Подс. С. потеглил към изхода на гр. Асеновград в посока с.Поповица. по пътя двамата подсъдими пили бира. Стигайки до табелата на с.Поповица, подс. С. спрял автомобила. Свид. Н. излязла от него и заявила, че ще се прибира сама, тъй като не желае повече да пътува с подс. С.. След като тя слязла, двамата подсъдими потеглили към центъра на селото. Свид. Н. набрала тел. 112, тъй като останала сама в късен час в непознато населено място и била свързана с ОДЧ на РУП Асеновград. Докато говорела с дежурния полицай покрай нея в посока към Асеновград преминал автомобила, управляван от подс. С.. Скоростта била ниска, подсъдимите разбрали, че свидетелката разговаря с полицията и я извикали да се качи отново в автомобила. Тя отказала и двамата потеглили в посока към гр. Асеновград. След около 300 метра, подс. С. изгубил контрол върху управлението на автомобила и излязъл от пътното платно, като автомобила бил с повредени предни, странични и задни части и се установил на колелата си. Свид. Н. заявила по телефона на дежурния полицейски служител, че са катастрофирали и веднага отишла до автомобила. Там видяла, че подс. С.Т. е излязъл от него, после отишла до другия подсъдим и видяла, че той е с окървавено лице и лежи също на земята. Подс.Т. хванал подс. С. и с помощта на свидетелката го вдигнали и тръгнали в посока на с.Поповица. Още преди да излязат на главния път били спрени от свидетелите Б.Б. и Г. М. - полицаи при РУП Асеновград. Двамата полицаи установили самоличността на подъсдимите и свидетелката и чрез РУП извикали линейка за оказване на медицинска помощ. Докато чакали двамата обвиняеми обяснили на полицаите, че не видели завоя преди да катастрофират, като свидетелката по това време не била в автомобила. Около 07.00 часа свидетелката се обадила на своя приятел свид. К.Д. и му обяснила къде се намира. Той веднага пристигнал при нея и след като разбрал какво се е случило, тръгнал към центъра на селото, за да вземе кафе и закуски. На около 100 метра от катастрофата на банкета забелязал два ключа закачени на халка, които с протокол за доброволно предаване предал на полицейски служител. Единия ключ бил с надпис „Опел” с № 105, а другия бил също черен с № 324 с два броя метални халки. Подсъдимите Т. и С. били закарани в болнично заведение за оказване на медицинска помощ.

На място пристигнала следствено-оперативна група и бил извършен оглед на местопроизшествие, с който били иззети тъмно-червеникави засъхнали петна от автомобила..

Със Заповед ЗЛ/А-274/18.10.2012 год. подс. С.Т. бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР, считано от 12.00 часа на 18.10.2012 год. до 11.45 часа на 19.10.2012 год.

В процеса на разследване са назначени две съдебно химически експертизи. От заключението на първата се установява съдържание на алкохол в кръвта на подс. Т. 1.39 на хиляда, а от втората - съдържание на алкохол в кръвта на подс.С. 1.67 на хиляда.

Назначена е СМЕ , от заключението, на която се установява, че иззетите с протокол за оглед червеникави петна са човешка кръв и може да произхожда от А. С., но не може да произхожда от С.Т..

Назначена е АОЕ от заключението на която се установява, че стойността на нанесените щети по лекия автомобил са в размер 2 047.87 лева.

Изложената  фактическа  обстановка съдът приема за установена , съгласно чл.373 ал.3 от НПК ,от събраните в хода на предварителното производство доказателства – признание на обвиняемите, което се подкрепя и от останалите доказателства – показанията на свидетелите Т., Д., Б., М., Н., Г. и Т., писмени доказателства- справка от РДВР, справки за съдимост, характеристична справка, протокол за оглед, протокол за доброволно предаване и др. и заключенията на химическата, СМЕ и Авто - оценъчната експертиза.

            ОТ ПРАВНА СТРАНА

            При така приетата фактическа обстановка  от обективна и субективна страна подсъдимите С. и Т. са осъществил ,признаците на престъпление по чл.346 ал.2 т.1,2 и 3 вр. ал.1 от НК.

            С действията си на 18.10.2012г. в гр.Пловдив двамата са  осъществили изпълнителното деяние на престъплението по чл.346 ал.1 от НК ,тъй като е прекъснал владението върху автомобила ,упражнявано от досегашния владелец – св.Т. и е установили свое владение върху вещта, като от субективна страна са действали с намерението да го ползват, а не да го присвояват за себе си. Отнемането е извършено при условията на чл.195 ал.1 т.4 и 5 от НК , след предварително сговаряне от двамата подсъдими. На лице е последвала повреда на автомобила , по време на ползването му. След отнемането на автомобила са последвали вреди ,в следствие на претърпяното пътно-транспортно произшествие , на стойност 2 047,87 лева, които не биха настъпили ако вещта не бе отнета.Безспорно бе установено в хода на наказателното производство ,че деянието е осъществено от двамата подсъдими в пияно състояние ,с концентрация на алкохол в кръвта 1.67 на хиляда за подсъдимия С. и с концентрация на алкохол в кръвта 1.39 на хиляда за подсъдимия Т. .

            От субективна страна двамата подсъдими са действали при форма на вината пряк умисъл, тъй като са съзнавали общественоопасния характер на извършеното ,предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните последици.

            Предвид изложеното ,съдът квалифицира деянието като престъпление по чл.346 ал.2 т.1, т.2  и т.3  вр. ал.1 от НК и двамата подсъдими бяха признати за виновни в извършването му.

            ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО

За подсъдимия С.Т.Т.

Съобразно принципа на законоустановеност на наказанието съдът взе предвид визираната в закона санкция за извършено престъпление по чл.346 ал.2 т.1,т.2  и т.3 вр. ал.1 от НК -“лишаване от свобода” от 1 до 10г. Съобразно принципа на индивидуализация на наказанието следва да се отчете степента на обществена опасност на деянието и дееца. Деянието е  със завишена степен на обществена опасност, касае се за тежко престъпления по смисъла на чл.93 т.7 от НК.Степента на обществена опасност  на  извършителя съдът преценява като не висока , предвид съвкупната преценка на данните за личността му-  той не е осъждан, признава и съзнава вината си ,на лице е тежко материално и семейно положение и добри характеристични данни.След съвкупна преценка на тези обстоятелства и съгласно императивното изискване на чл.373 ал. 2 от НПК съдът е на становище,че на подсъдимия следва да бъде определено наказание при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в Закона наказание за този вид престъпление се явява несъразмерно тежко. Ето защо и на основание чл.58а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК се наложи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА. На основание чл.66 ал.1 от НК , изпълнението на така наложеното наказание следва да се отложи за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.  Съдът е на становище,че така наложеното наказание в този му вид и размер ще способства в най-висока степен за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция на Закона.

На основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 от НК от размера на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ следва да се приспадне времето , през което подсъдимият Т. е бил задържан по ЗМВР, считано от 12.00 часа на 18.10.2012г. до 11.45 часа на 19.10.2012г.

За подсъдимия А.И. С.

Съобразно принципа на законоустановеност на наказанието съдът взе предвид визираната в закона санкция за извършено престъпление по чл.346 ал.2 вр. ал.1 от НК-“лишаване от свобода” от 1 до 10г. Съобразно принципа на индивидуализация на наказанието следва да се отчете степента на обществена опасност на деянието и дееца. Деянието е със завишена степен на обществена опасност, касае се за тежко престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК.При определяне на степента на обществена опасност на  извършителя съдът взе предвид тежкото семейно и материално положение на подсъдимия ,младата му възраст, направените  самопризнания и оказаното от него пълно съдействие в хода на разследването. От друга страна съдът прецени и обстоятелството,че е на лице и предишно осъждане. След анализ на посочените индивидуализиращи отговорността обстоятелства, съдът счита че в случая са на лице условията на чл.55 от НК, т.е. многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в Закона наказание за този вид престъпление (в случая минимум една година „лишаване от свобода“) се явява несъразмерно тежко. Ето защо и на основание чл.373 ал. 2 от НПК вр. чл.58а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК, съдът е на становище,че за извършеното престъпление по чл.198 ал.1 от НК, на подсъдимата следва да бъде наложено „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” под минимално предвидения в Закона размер, а именно: за срок от ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА. Тъй като подсъдимият С. не е осъждан на „лишаване от свобода“, както и с оглед размера на наложеното му наказание, то на основание чл.66 ат НК , изпълнението му следва да бъде отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. С оглед данните за личността на подсъдимата, съдебния състав  счита , че така наложеното наказание, в този му вид и размер ще способства в най-висока степен за постигане целите на наказанието , визирани в чл.36 от НК.

ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

Същият е с правно основание чл.45 от ЗЗД. Предявен е от св.Т.Д. Т. солидарно против подсъдимите и и с него се претендира сумата от 2 047,87  лв. представляваща претърпени имуществени вреди от престъплението.Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите ,които виновно е причинил другиму, в който  смисъл  предявеният иск против двамата подсъдими се явява доказан по основание, тъй като безспорно бе установено по делото, че именно посочените подсъдимите са извършили престъплението,от което са претърпени имуществените вреди. Съдът счита, че претендираната от гражданския ищец сума се явява доказана и по размер предвид събраните в хода на наказателното производство доказателства – обяснения на обвиняемите, свидетелски показания, заключението на Авто-техническата експертиза и приобщените писмени доказателства. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира така предявеният граждански иск за ОСНОВАТЕЛЕН и ДОКАЗАН, поради което  същият бе уважен в пълния му предявен размер от 2  047,87 лева. На основание чл.86 от ЗЗД подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на увреждането. Следва да бъдат осъдени да заплатят на гражданския ищец и направените от него разноски по производството в размер на 200 лева  за адвокатско възнаграждение.

            Подсъдимият С.Т.Т. бе осъден да заплати по сметка на АРС  ,сумата от 211,50 лв. представляващи разноски по водене на делото, както и сумата от 41 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Подсъдимият А.И. С. бе осъден да заплати по сметка на АРС  ,сумата от 211,50 лв. представляващи разноски по водене на делото, както и сумата от 41 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

            Причини за извършване на престъплението – незачитане на правото на собственост и установения в страната правов ред.

            По посочените съображения съдът постанови присъдата си.

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: