РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 01.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 04 март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 6125 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният
главен иск е с правна квалификация чл.49, ал.3 вр.
ал.1 от Семейния кодекс за прекратяване на сключения на 05.06.2010г. между С.Х.Б. и Б.М.Б. по вина на
ответницата.
Брачните провинения на ответницата се изразявали в дезинтересирането й от семейните задължения, употреба на алкохол и изневери с друг мъж.
Счита брачната връзка за дълбоко и
непоправимо разстроена и моли да бъде прекратена с развод по изключителна вина
на ответницата.
Моли съда на
ищеца да се предостави упражняването на
родителските права върху детето С. С.Б., като на
ответницата се определи режим
на лични контакти и да бъде осъдена да
заплаща за детето месечна издръжка в размер на 152,50 лева, ведно със законната лихва при закъснение на
плащането. Моли съда да постанови след прекратяване на брака ответницата да
носи предбрачното си фамилно име - Д.. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК назначеният особен представител на
ответницата е депозирал отговор, в който предявените искове се оспорват.
С молба с вх.N:4352/28.01.2020г.,
чрез упълномощен си представител – адв.А.Г., ответницата е депозирала писмени
възражения с които оспорва основателността на исковете. Желае да бъде
представлявана от упълномощения от нея адвокат, а не от назначен особен
представител. С молбата са представени писмени доказателства.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност,
намира за за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното удостоверение за
сключен граждански брак ищеца и ответницата са съпрузи, сключили граждански брак на
05.06.2010г. в гр.Глоджево,
община Ветово, област
Русе.
Видно от представеното удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане N:1339/27.08.2010г.
от брака си страните имат родено дете – С. С.Б. с ЕГН: **********.
Не се спори, че семейството се е установило да живее в Германия, където детето С. било записано и посещавало
училище. Установено е и не се спори, че детето не владее български език.
През 2017г. съпрузите взели решение да
се завърнат в България, където да се установят да живеят постоянно. През
окомври 2018г. първи се завърнал ищеца за да подготви жилището им, а
ответницата останала с детето в Германия до приключване на текущия учебния
срок, за да не се прекъсва образованието на детето.
При прибирането си за новогодишните
празници ответницата заявила на ищеца, че е срещнала друг мъж и вече живее с
него. След празниците ответницата отново заминала с детето си за Германия.
Бивши съдружници и познати на ищеца , неколкократно му се обаждали по телефона
за да го уведомят, че съпругата му е много зле, пиела алкохол и била
неадекватна. Това мотивирало ищеца да осъществи контакт с ответницата за да и
каже , че ще отиде в Германия за да ги прибере. Ответницата го заплащила, че
ако стори това ще се обади в полицията , че ги тормози.
Не се спори, че през лятото на 2019г.
ответницата се прибрала с детето в България и заедно със съпруга си са ходили
заедно на почивка.
На 17.09.2019г. ответницата заминала
сама за Германия за да вземе документите на детето за училище, с цел то да
продължи образованието си в България. Няколко дни след пристигането си в
Германия ответницата се обадила на ищеца и му съобщила, че ще остане да живее
при своя любовник. Това обстоятелство принудило ищеца да оттегли пълномощията
дадени на ответницата по отношение на детето им – С..
Съдът кредитира твърденията на ищеца
във връзка с оттеглените пълномощия на ответницата по отношение на детето им,
тъй като видно от представеното уведомление за оттегляне на пълномощия на
стр.50 от делото, същото е направено на 30.09.2019г., т.е. в период следващ
отпътуването на ответницата за Германия и последващото уведомление от същата,
че ще живее при своя любовник в Германия.
Освен наличните косвени доказателства,
установени от разпитаните по делото свидетели, от съществено значение за осъществено
брачно провинение – изневяра от страна на ответницата е факта, установен от
писмените доказателства представени от ответницата (трудово удостоверение в
превод), а именно съвпадението на декларираните домашни адреси на А.К. и
ответницата Б.Б. в Германия.
В изготвения от Отдела по закрила на
детето при ДСП-гр.Ветово социален доклад се поддържа, че детето живее и се отглежда от своите
баба и дядо по майчина линия. Не е прекъсната връзката между детето и неговия
баща. Установено е, че бащата е прекратил пълномощията на майката с които
детето да бъде изведено извън територията на България и отглеждано в Германия.
Съдът намира за необосновано и
неправилно заключението в изготвения
от Отдела по закрила на детето при ДСП-гр.Ветово в частта му в която се цитира „... на майка му
то да живее и да се отглежда в семейната й среда в ФР Германия ....“ Това е
така, тъй като никъде по делото не са налични данни за наличие на семейна среда
на майката в Германия. Нещо повече, установената извънбрачна връзка на
ответницата с чужд мъж на територията на Германия се отрича от същата.
Приетото, като писмено доказателство
Решение N:520/26.03.2019г. на Русенски районен съд относно
постановени по отношение на ищеца мерки по ЗЗДН не опровергава извода за
извършено от ответницата брачно провинение – изневяра, още повече, че периода
на извършеното деяние – начлото на месец януари 2019г. , следва периода
(Новогодишните празници), през който ответницата , завръщайки се от Германия
заявила на съпруга си, че е срещнала друг мъж и живее с него. Нещо повече,
именно ответницата се е съгласила и е била
заедно със своя съпруг на почивка през лятото на 2019г. и то в периода на
постановена забрана в цитираното решение за доближаване на С.Х.Б. до Б.М.Б..
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена след преценка на цялата доказателствена съвкупност. Съдът
кредитира всички представени по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите бяха подложени на внимателен анализ с оглед разпоредбата на
чл.172 от ГПК, която се основава на особеностите на свидетелските показания, като средство за възстановяване в процеса на конкретни,
непосредствено възприети от свидетеля факти, но поради наличие на емоционална
връзка между свидетеля и някоя от страните по делото, може да се засегнат в
една или друга степен възприемането, запаметяването или интерпретацията на
фактите. В тази насока и законът изрично утвърждава необходимостта от критичен
поглед върху показания, дадени от емоционално обвързани със страна по спора
свидетели, без обаче да ги лишава от доказателствена стойност. Това означава,
че съдът може да игнорира дадени под страх от наказателна отговорност показания
от заинтересовано лице само ако и доколкото е подложено на съмнение от друго,
обективно установено в процеса обстоятелство.
Тъй като по настоящото дело се събират
данни за личния живот на двамата съпрузи, тези данни биха могли да бъдат изнесени
от най – тесен кръг от хора, каквито са близките роднини и близките приятели. В
общи линии свидетелките, разпитани по инициатива на ищеца, не изнесоха пред съда свои преки впечатления и възприятия,
а пресъздадоха разкази на ищеца и други лица, заключаващи се
в неудовлетвореността му от семейния живот с ответницата и реализираните
изневери. Всички свидетели безпротиворечиво потвърдиха за пълното отчуждение на
съпрузите един от друг.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск за прекратяване на
брака поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство с правно основание
чл.49, ал.1 вр. ал.3 от СК е основателен и доказан и следва да се уважи.
Установи се, че брачната връзка е доведена до състояние на дълбоко и
непоправимо разстроена и не може да бъде заздравена. В хода на съдебното
производство и ищеца изрази категоричното си желание бракът
да бъде прекратен. Обективните данни сочат на невъзможност бракът да бъде
заздравен. Ищеца и ответницата живеят разделени, като последната се е
установила да живее в Германия на общ адрес с друг мъж. Между съпрузите са изчезнали всякакви
емоционални и духовни връзки, без които съществуването на брачната връзка е
немислимо.
С исковата молба е направено искане
съдът да се произнесе по въпроса за брачната вина. Анализа на събраните по делото
доказателства сочи, че вината
за дълбокото и непоправимо разстройство на брака се носи изключително от ответницата. Беше установено, че проблемите в семейството са започнали
тогава, когато ответницата е установила интимна връзка с друг мъж.
Самият факт на поддържана извънбрачна връзка е достатъчно укорим и сам по себе
си е в състояние да доведе до разстройство на брака.
Дори и когато е разбрал за връзката, ищецът е предприел редица активни действия с цел да запази
семейството, да убеди ищцата да се върне с детето им в България
и да продължат да живеят, като хармонично семейство.
Неколкократно ищецът заяви в съдебно заседание, че е бил
готов да ù прости изневярата и това му желание е било продиктувано най-вече от гледна точка на интересите на детето, което да расте в
спокойна и пълноценна домашна обстановка и да бъде
обгрижвано от двамата родители.
Независимо от заявената нагласа за
постигане на компромис изразяващо се в
заедно ходене на почивка, обещанието да вземе документите на
детето от училищните власти в Германия, с цел то да продължи образованието си в
България, ответницата с
категоричност е отхвърлила предложените ù варианти, продължила е да
поддържа извънбрачната връзка, която с течение на времето е станала известна на множество лица, познати на страните.
Това положение е довело до
състояние на непоносимост между съпрузите.
Тъй като съдът прекратява брака с
развод, е наложително да се произнесе по въпроса за упражняване на родителските
права по отношение на непълнолетното дете, за личните контакти с родителя, на
когото не се възлага упражняването, както и за издръжката. Разрешаването на въпроса
на кого от родителите да се възложи упражняването на родителските права е
свързано с преценката на всички относими обстоятелства, доказани по конкретното
дело и въз основа на тях съдът преценява, с оглед интереса на детето на кой от
двамата родителите да се възложат. Интересът на детето се извежда след
извършване на цялостна оценка на всички обстоятелства, които засягат
физическото, психическото и нравственото му развитие. В разпоредбата на чл.59,
ал.4 от СК неизчерпателно са посочени водещите критерии, като например
възпитателските грижи на родителите, полаганите до момента грижи и отношението
към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите,
пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности, с което в общи
линии са възпроизведени обстоятелства, очертани в ППл № 1 от 12.11.1974 г. на
Пленума на ВС, актуални и при
сегадействащия СК.
При наличните данни по делото съдът,
намери, че родителските права по отглеждането и възпитанието по отношение на
детето С. следва да бъдат предоставени на бащата.
За да стигне до този извод, съдът се съобрази само и единствено с интереса на
детето. Не е спорно, че и двамата родители като цяло разполагат с възможности
да отглеждат детето, имат достатъчен родителски капацитет, привързани са към
него. В създалата се
ситуация обаче е известно, че майката е пренебрегнала приоритета на
родителските си задължения и се
установила трайно да живее и работи в Германия и то при друг мъж. От
друга страна по делото е установено, че между детето и бащата не са прекъснати изградените духовни и емоционални връзки. Установено е че именно бащата е
единствения родител на детето на територията на страната и който заявява
изрично желание да реализира родителските права по отношение на детето – С.. Противобрачното поведение на майката безспорно би предизвикало у детето чувство на дълбока обида, още повече, че е неясно с какъв човек
живее ответницата в Германия и притежава ли той необходимия родителски
капацитет.
При наличните данни е немислимо
родителските права да се възложат на майката, той като евентуалното разделяне
на детето и бащата би създало още по-дълбок дискомфорт у детето и би поставило
в сериозна опасност нормалното му психично развитие.
Отделно от изложеното, бащата е
пригоден родител и с възлагане на родителските права в негова полза не биха се
застрашили по някакъв начин интересите на детето. Принципно в съдебната
практика, вкл. и задължителната такава, се приема, че детето от женски пол е
целесъобразно да се остави при майката, но в случая полът вече не е от такова
определящо значение, тъй като детето е почти на 10
години и у нея са изградени онези навици и умения, заради които щеше да бъде
оставена при майката, ако беше по-малка.
От съществено значение е, че бащата
разчита на подрепата на своите близки
и на това , че разполага със собствено жилище.
Като гаранция за запазване и
възстановяване на духовната връзка между майката и детето, следва да бъде
определен режим на лични контакти. Както
майката, така и бащата следва да положат сериозни усилия да преодолеят след
развода противоречията помежду си и съществуващата неприязън в личните си
отношения, влияеща зле на детето и да го подготвят
за по-леко преодоляване на стреса от разпада на семейството и раздялата с
другия родител, да ги успокоят и да съдействат за възстановяване авторитета на
другия родител.
По тези съображения съдът счита, че следва да бъде определен
режим на лични отношения между майката и детето, като следва: Всяка първа и
трета седмица от месеца от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя с
преспиване и 20 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на
бащата.
До настоящия с ПМС № 350/19.12.2019г. размерът на минималната работна заплата
за страната е увеличен на 610 лева, считано от 01.01.2020г. С оглед на това увеличение размерът на минималаната издръжка е 152,50
лева, съгласно
разпоредбите на чл.142, ал.2 от СК.
Съгласно разпоредбата на чл.142 от СК,
размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца,
се определя в зависимост от нуждите на детето и
възможностите на родителя, ориентировъчно в граници, установени от МС. Според
ал.2-ра, издръжката на детето не може да е по – ниска от ¼ от
минималната работна заплата, т.е. към момента 152,50
лева. Детето е на десет и се нуждае от средства, за да
съществува и да се развива като личност. Необходими са му средства за
здравословна храна, облекло, към което предстои да стане по-взискателно,
предвид навлизане в тийнейджърска възраст, средства за отопление, за
медикаменти, за козметични продукти и пр. Детето след да бъде записано в българско училище за да
продължи своето образование, следователно са необходими средства
за учебни пособия – тетрадки, химикали, моливи и пр., както и за книги.
Ползването компютър и достъп до интернет също е безспорно наложително.
От представените по делото писмени
доказателства се установи, че майката
реализира доходи в Германия,
както и че е получавала и детски надбавки. За бащата се изнесоха данни, че когато има възможност, ходи
да работи, но тази работа не е постоянна и не е източник на сигурни доходи. Разчита на помощта на родителите си.
Отчитайки тези обстоятелства, съдът
прецени, че необходимата сума за издръжката на детето с оглед възрастта му и
възможностите на родителите му, е 280.00
лева. Бащата е този, който макар и да не реализира постоянни доходи е родителят, който ще бъде ангажиран пряко с отглеждането и
възпитанието на детето. Предвид това счита, че той следва да заплаща издръжка в
размер на 127,50 лева.
Останалата част от необходимите средства за издръжка на детето в размер на 152,50 лева следва да се осигурят от майката.
Предвид изложеното съдът счита, че
искът за издръжка на
детето С. е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Ответникът следва да заплаща определената издръжката, считано от завеждането на иска - 09.10.2019 г.
При този изход на делото съдът следва да уважи иска по чл.53 от СК и да постанови след развода ответницата да носи предбрачното си фамилно име Д..
Материалният интерес при определянето на издръжката в конкретния слуяай е съизмерим с цената на иска,
определена съгласно чл.69, ал.1, т.7 от ГПК върху търсеното увеличение на
издръжката. Така интересът по делото възлиза на 10980,00
лева, поради което съдът приема, че адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е
съразмерно и не следва да бъде намалявано.
С оглед уважената част от иска и на
основание чл.78, ал.6 вр.чл.83, ал.1, т.2 от ГПК в тежест на ответника е и дължимата
върху издръжката държавна такса в размер на 109,80
лева, която сума следва да бъде внесена по сметка на съда.
Съгласно разпоредбата
на чл.329, ал.1, изр.1 от ГПК, съдебните разноски по брачните дела се възлагат
върху виновния съпруг, поради което ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника направените от него разноски в размер на 875,00 лева за платени адвокатско възнаграждение и държавни такси.
Съдът определя окончателна държавна
такса в размер на 80.00 лева, която следва да бъде заплатена от ответницата по сметка на Русенски районен съд. В тежест на
ответницата е и сумата от 150,00 лева за назначаване на особен представител,
която сума следва да бъде заплатена по сметка на Русенски районен съд.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.49, ал.1, вр. ал.3 от СК с развод сключения на 05.06.2010г.в
Кметство гр.Глоджево,
община Ветово, обл.Русе граждански
брак между С.Х.Б. с ЕГН:**********
и Б.М.Б. с ЕГН:**********, за
което е съставен акт за граждански брак №0003/05.06.2010г.,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ответницата Б.М.Б. с ЕГН:**********
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.59, ал.2 от СК на
бащата - С.Х.Б. с ЕГН:**********, упражняването на родителските права
по отношение на малолетното дете - С. С.Б. с ЕГН:**********, на адреса на когото ще е местоживеенето на детето.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.59, ал.3 от СК на
майката Б.М.Б. с ЕГН:**********, режим на лични контакти с детето С. С.Б. с ЕГН:********** както следва: Всяка
първа и трета седмица от месеца от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя с
преспиване и 20 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на
бащата
ОСЪЖДА на основание чл.59, ал.2 от СК вр.
чл.143 от СК Б.М.Б. с ЕГН:**********
да заплаща месечна издръжка в размер на 152,50
лева на детето си - С. С.Б. с ЕГН:**********, чрез неговия баща и законен представител
- С.Х.Б. с ЕГН:**********,
считано от 09.10.2019г., до настъпване на причини за изменение
или прекратяване на издръжката.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.53 от СК след
прекратяване на брака ответницата Б.М.Б.
с ЕГН:**********, да носи
предбрачното си фамилно име - Д..
ОСЪЖДА на основание чл.329, ал.1 от ГПК Б.М.Б. с ЕГН:********** да заплати на С.Х.Б.
с ЕГН:********** сумата от 875,00 лева направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Б.М.Б. с ЕГН:********** да заплати по
сметка на Русенски районен съд сумата от 109,80
лева държавна такса върху определената издръжка.
ОСЪЖДА Б.М.Б. с ЕГН:********** да заплати по
сметка на Русенски районен съд сумата от 150,00
лева за възнаграждение на особен
представител.
ОСЪЖДА Б.М.Б. с ЕГН:********** да заплати по
сметка на Русенски районен съд окончателна
държавна такса в размер на 80,00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/