Р Е
Ш Е Н И Е
№260099
гр. Русе, 19.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският окръжен съд гражданска колегия в публично заседание на 19 октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при секретаря ИВАНКА
ВЕНКОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 637 по описа
за 2018 година, за да се произнесе съобрази:
Предявени са обективно евентуално
съединени искове с правно основание чл.61 и чл.59 от ЗЗД за заплащане на
извършени СМР .
Ищецът „ЕЛ” ЕООД твърди, че с
ответника Община Русе имат сключен договор за обществена поръчка от19.05.2014
г. с предмет „проектиране, строителство на електронни информационни табла и
провеждане на цялостна рехабилитация на тролейбусната мрежа в гр. Русе“. Ищецът
бил изпълнител, като участник в консорциума, определен за изпълнител на
поръчката. В пода на строително-монтажните работи, служители на Общината и
по-конкретно зам.кметът по строителните дейности възложил на дружеството
допълнителни СМР, които не са включени в предмета на договора: 1. Изграждане на
тролейбусна инфраструктура на ново кръгово движение по газостанция в кв.
Чародейка, Русе; 2. Изграждане на тролейбусна инфраструктура на обръщало до
училище Никола Обретенов в кв. Чародейка, Русе; 3. Демонтаж и монтаж на
тролейбусни стълбове – Обръщало при Захарна фабрика, Русе; 4. Преустройство на
тролейбусна контактна мрежа на кръговото движение на пл. Оборище, Русе. След
извършване на тези работи в описаните обекти дружеството съставяло протоколи за
СМР, като стойността им била 434 468.42 лв. без ДДС и 521 362.11 лв.
с ДДС. Стойността на СМР не била
заплатена, въпреки многобройните покани. Счита, че е извършил чужда работа без
пълномощие , защото му е възложена устно. Евентуално счита, че ответникът се е
обогатил, а той обеднял с посочената сума. Моли съдът да осъди ответника да
заплати 521362.11 лв. – стойност на СМР, извършени без упълномощаване, ведно
със законната лихва, евентуално претендира заплащането на същата сума поради
неоснователното обогатяване на ответника с нея за сметка на обедняването на
ищеца, ведно със законната лихва. Претендира деловодни разноски.
Ответникът Община Русе,
представлявана от кмета, оспорва основателността на предявените искове, включително
и на евентуалния. Твърди, че претендираните СМР не са възлагани на ищеца и възразява,
че те са извършени от други дружества и са били предмет на договори с тях.
Оспорва дължимостта на ДДС върху претенцията в случай, че е основателна и моли
исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, че между Консорциум ЕЛ-КМ и Община Русе е сключен договор за обществена
поръчка от 19.05.2014 г. с предмет
„проектиране,
строителство на електронни информационни табла и провеждане на цялостна
рехабилитация на тролейбусната мрежа в гр. Русе, по която консорциумът се явява изпълнител, а Общината – възложител. По
силата на договор от 21.01.2014 г. за създаване (обединение) на консорциум
„ЕЛ-КМ“ дружеството „ЕЛ“ ЕООД е съдружник.
Предмет на исковата
претенция са извършените извън обема на ОП допълнителни СМР извън одобрените проекти, приложени към делото - за
проектиране и реконструкция на кръговото движение по бул. „Липник“; реконструкция на
кръстовища и изграждане на автобусни спирки в кв. Чародейка; реконструкция на
бул. „Тутракан“ при пешеходен подлез Захарен завод от/до кръгово кръстовище при
ГКПП „Дунав мост“.
Представени са от ищеца протоколите
за извършени СМР за всеки от претендираните 4 обекта, както и удостоверение за регистрация
по ДДС на дружеството.
За определяне стойността на вложените материали в процесните
СМР е назначена съдебно-икономическа експертиза, като вещото лице дава заключение,
че в периода м.04-2015 г. до м.12.2015 г.
ищецът е упражнил правото си на данъчен кредит за материалите, които е
вложил в изпълнението на СМР, като действително вложените материали са
придобити с покупни данъчни фактури на обща стойност 94634.48 лева. В експертизата се установява, че
само СМР относно обект „Преустройство на тролейбусната контактна мрежа на
кръгово движение пл. „Оборище“ не са предвидени в инвестиционните проекти. Изнесени
са данни от вещото лице, че СМР за обект „демонтаж и монтаж на тролейбусни
стълбове – Обръщало Захарна фабрика“ са отчетени, като изпълнени от ДЗЗД „Русе
инфра“, а за останалите обекти няма данни СМР да са отчетени като изпълнени.
Стойностите на вложените
материали, труд и механизация към момента на съставяне на протоколите са
изчислени от вещото лице по приетата техническа експертиза, като общо за обектите
сумата е 404 554.48 лв. без ДДС, а за всеки поотделно, както следва: 362 898.38
лв. – кръгово „Оборище“; 6790.68 лв. – обръщало „Чародейка“; 23027.72 лв. – кръгово
„Чародейка“ и 11837.70 лв. – обръщало Захарна фабрика. Вещото лице установява, че от направените огледи на място и преброяване
на стълбовете, контактната мрежа, връзките между тях и т.н. СМР, претендирани
от ищеца са изпълнени и контактната мрежа функционира. Вложените материали от
ищеца не подлежат на отделяне от имота, защото контактната мрежа няма да
функционира. По назначената комплексна експертиза с вещи лица електроинженер и
строителен инженер вложените материали, труд и механизация от ищеца са остойностени на
404 554.49 лв. без ДДС и 424782.21 лв. с печалба и без ДДС.
Приетите експертни заключения са
кредитират от съда като неоспорени, обективни и изготвени в съответствие със
специалните знания на вещите лица.
От събраните гласни доказателства
се установява, че извършените допълнителни СМР по тролейбусната мрежа са се
наложили поради променената асфалтова настилка, което изменило траекторията на
пътната мрежа (св. М.А., св. Д.Д. и св. О.Б.). И
тримата свидетели установяват, че част от работите са извършени по проект, а
останалите извън него. На проверки на обектите идвал зам.-кметът Н., който контактувал с управителя на фирмата
- изпълнител. Цялата работа на обектите кръгово „Оборище“, обръщало
„Чародейка“, кръгово „Чародейка“ и обръщало „Захарна фабрика“ била извършена с
машини и служители на „ЕЛ“ ЕООД.
Въз основа на установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
В случая при липсата на договор между страните,
уреждащ извършените от ищеца СМР в четирите обекта се касае за предприемане на
управлението на работа, която е чужда, без натоварване по смисъла на чл. 61
от ЗЗД. В този смисъл следва да се приеме и постоянната съдебна практика
(Решение № 219 от 04.02.2014 г. по т. д. № 871/2012 г. на ВКС, ТК, І т. о.,
Решение № 12 от 28.02.2014 г. по т. д. № 1037/2012 г. на ВКС, ТК, І т. о.,
Определение № 618 от 26.10.2018 г. по т. д. № 1169/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ т.
о., Определение № 523 от 22.08.2017 г. по т. д. № 488/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т.
о., Определение № 586 от 18.10.2017 г. по т. д. № 1184/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ
т. о., Определение № 197 от 09.03.2018 г. по т. д. № 1680/2015 г. на ВКС, ТК,
ІІ т. о. и др.). Предявеният
иск е с правно основание чл.61 ал. 2 от ЗЗД, защото от свидетелските показания, експертизите и
писмените доказателства се установява, че в хода на изпълнение на поръчката – с
оглед естеството на обекта и реконструкцията на пътното платно – е възникнала
необходимост от извършване на допълнителни работи, съставляващи СМР по преустройство
и изработка на контактна тролейбусна мрежа. Допълнителните СМР са извършени в
имот на общината, в неин интерес, полезни са и са уместно осъществени, тъй като
са били необходими за въвеждане на обекта в експлоатация (работи и се ползва и
понастоящем). Те са и приети от Общината – свидетелите установяват, че
зам.-кметът по строителната дейност е присъствал редовно на всеки от обектите и
е проверявал извършеното. Предвид изложеното извършените СМР са дължими.
Тъй като работата не е водена
само в чужд интерес, но и за собствена облага (целта е и търговска печалба) в този
случай доминусът дължи обезщетение по чл. 61 от ЗЗД само до размера на
разходите на извъндоговорните СМР за материалите и труда, но не и за
търговската печалба (в този смисъл Решение № 60 от 25.03.2013 г. по търг. д. № 475/2012 г. на ВКС).
Размерът се установява от приета
комплексна експертиза, като без печалба и без ДДС той е 404 554.49 лв. до този размер искът е
основателен.
Несъстоятелен е доводът на ответника относно
липсата на активна материална легитимация на ищеца, защото отчетените като изпълнени
работи от трето (неучастващо по спора)
лице ДЗЗД „Русе инфра“ относно единия обект, съобразно събраните доказателства,
са отчетени без да са извършени от него. Установи се по категоричен начин в
процеса, че всички претендирани от ищеца СМР са извършени от него - с негови
средства, техника, материали и труд, поради което исковете по чл.61 от ЗЗД са
основателни до посочения размер – без печалба и без ДДС.
Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК
направените от ищеца разноски по делото в размер на 45314.48 лв., съгласно
приложения списък на разноските по чл.80 от ГПК, са в тежест на ответника, но съразмерно с уважената част от иска.
На ответника се дължат разноски (2215 лв. - разноски и 11957.24 лв.
юрисконсултско възнаграждение) съразмерно с отхвърлената част, като сумата
следва да се присъди по компенсация.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Община Русе, област Русе, представлявана от к. П.М.,
площад Свобода 6 да заплати на „ЕЛ” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Русе, ул. ”Търговска” № 9, сума в размер на 404 554.49 лева, представляваща
извършени строително-монтажни работи: 1. Изграждане на тролейбусна
инфраструктура на ново кръгово движение по газостанция в кв. Чародейка, Русе;
2. Изграждане на тролейбусна инфраструктура на обръщало до училище Никола
Обретенов в кв. Чародейка, Русе; 3. Демонтаж и монтаж на тролейбусни стълбове –
Обръщало при Захарна фабрика, Русе; 4. Преустройство на тролейбусна контактна
мрежа на кръговото движение на пл. Оборище, Русе на основание чл.61 ал.2 от ЗЗД – извършена чужда
работа без да е натоварено дружеството, предприета
уместно, и в собствен интерес, ведно със законната лихва 01.10.2018 г., както и
сумата в размер на 31949.87 лева - разноски
по делото по компенсация.
ОТХВЪРЛЯ иска в размера над 404 554.49 лева до 521 362.10
лв., ведно със законната лихва.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Великотърновски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Окръжен
съдия: