Определение по дело №2411/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 215 от Закона за устройство на територията.

Образувано е по жалба от И. Ж. И., [ЕГН], адрес: общ. Р., [населено място], ул. *** и В. А. М., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], чрез адвокат М. Н., срещу заповед № *** на кмета на район „Северен“ при община Пловдив, с която е наредено да се премахне от изпълнен от неизвестен извършите незаконен строеж - „Стопанска сграда, представляваща дървена носеща конструкция от колони и греди, покрити частично с етернит и ламарина“, площ *** кв.м., ситуирана в терен - частна общинска собственост в ПИ с иден. № ***; както и срещу заповед №*** на кмета на район „Северен“ при община Пловдив, с която е наредено да се премахне от изпълнен от неизвестен извършите незаконен строеж - „Стопанска сграда, представляваща дървена носеща конструкция от колони и греди, покрити частично с етернит и ламарина“, площ *** кв.м., ситуирана в терен - частна общинска собственост в ПИ с иден. №***.

Жалбоподателите заявяват обща претенция срещу двете заповеди, тъй като на *** бил залепен Констативен акт № *** на имота на И. Ж. И. - ПИ с иден. № ***, касаещ сграда в този имот; както и Констативен акт № *** на имота на имота на В. А. М. - ПИ с иден. № ***, касаещ сграда в този имот. На *** жалбоподателите открили залепена заповед № *** – на имота на И. Ж. И. - ПИ с иден. № ***, която касае ПИ с иден. № ***, както и заповед № ***., залепена на имота на В. А. М. - ПИ с иден. № ***, която касае ПИ с иден. № ***. Това поставило в невъзможност оспорващите да преценят спрямо коя заповед следва да защитят правата си.

При тази фактическа обстановка, относно правният интерес на оспорващите съдът съобрази следното от правна страна:

На обжалване по реда на АПК подлежат, индивидуалните административни актове, общите административни актове и подзаконовите административни актове. За всяка една от посочените категории актове е характерно, че съдържа властническо волеизявление, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси.

Нормата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията въвежда общата клауза за оспорване по съдебен ред на всички административни актове, които засягат съответния правен субект, освен изрично посочените със закон.

По смисъла на чл. 147, ал.1 вр. 159, т. 4 от АПК наличието на парвания интерес от търсената защита е абсолютна положителна процесуална предпоставка, която следва да бъде удовлетворена във всеки етап на съдебното производство. Правният интерес представлява интерес, насочен към защита на материално субективно право, свободи или законен интерес, чрез съдебно обжалване с цел премахване на неблагоприятните правни последици от индивидуален административен акт. Това обуславя наличието на пряк и личен правен интерес от съдебно обжалване, който ще е налице, ако с административния акт се изменят, прекратяват и ограничават субективни права на жалбоподателя или се създават, или разширяват правните му задължения, или се създават пречки за упражняване на субективно право.

Въз основа на тази фактическа и правна обстановка, при проверката по редовността на жалбата настоящия съдебен състав намира, че за всеки от оспорващите е налице правен интерес за съдебна защита спрямо административния акт, който засяга правата им свързани с претенцията за собственост на строеж в конкретен имот. Жалбоподателят И. Ж. И. заявява претенция спрямо ПИ с иден. № ***, поради което за него е налице правен интерес за защита срещу заповед № *** на кмета на район „Северен“ при община Пловдив. Респективно, оспорващият В. А. М. има претенция към ПИ с иден. № ***, поради което правният му интерес се концентрира в защита срещу заповед № *** на кмета на район „Северен“ при община Пловдив. След като жалбоподателите извън тези претенции не заявяват права спрямо съседния им имот, то непрецизно приложеният от общинската администрация способ за съобщаване на издадените административни актове не може самостоятелно да обоснове правен интерес за защита на всеки от тях и срещу двете заповеди. Тук следва да се държи сметка и за спецификата при определяне на адресата на процесните заповеди. Издаването им срещу неизвестен извършител първично задава неопределен брой адресати, но те подлежат на ограничаване с оглед заявяването на претенция към предмета на премахване. Иначе казано, това че извършителят не е установен към момента на издаване на заповедта не означава, че същата може да бъде изпълнена срещу всяко лице. Неблагоприятното засягане на правната сфера на установения в последствие адресат, респ. възникването на задължение за изпълнение на заповедта винаги се свързва с претенцията му за вещни права върху предмета на административния акт. Ако такава липсва, то за лицето липсва и правен интерес за съдебна защита срещу административен акт, който не е насочен срещу негови права или законни интереси.

При това положение на основание чл. 159, т. 4 от АПК жалбата на И. Ж. И., срещу заповед № *** на кмета на район „Северен“ при община Пловдив и жалбата на В. А. М., срещу заповед № *** на кмета на район „Северен“ при община Пловдив, се явяват процесуално недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството да бъде частично прекратено.

Ето защо, Съдът

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И. Ж. И., [ЕГН], адрес: общ. Родопи, [населено място], ул. ***, чрез адвокат М. Н., срещу заповед № *** на кмета на район „Северен“ при община Пловдив.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 2411 по описа за 2024 г. на Административен съд - Пловдив в тази част.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. А. М., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], чрез адвокат М. Н., срещу заповед № *** на кмета на район „Северен“ при община Пловдив.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 2411 по описа за 2024 г. на Административен съд - Пловдив в тази част.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването.