Р Е Ш Е Н И Е
№385 18.10.2022г.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На трети октомври две хиляди двадесет
и втора година, в открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Зорница Делчева
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №449 по описа за
2022г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 128 и сл. от АПК, образувано
по жалбата на М.Н.К. в качеството й на адвокат, назначен за служебен защитник
на обвиняем, против Отказ на Председателя на Националното бюро за правна помощ,
обективиран в писмо изх. №22-202-1316/10.05.2022г да разреши заплащане на
оказаната правна помощ по отчет №911/2022г, поради не спазване на срока по
чл.38 ал.4 от Закона за правната помощ, което е основание за отказ по чл.37
ал.2 от същия закон да бъде изплатено от НБПП възнаграждение на адвоката.
Мотивите са следните: Видно от
представените към отчета документи, адвокат К. е предоставила правна помощ на
обвиняемо лице по досъдебно производство №1364/2018г по описа на РУ Казанлък,
като е представлявала същото в досъдебното производство. Приложените към отчета
доказателства за участието в досъдебна фаза са до 06.10.2020г и е видно, че на
тази дата е последното й участие в производството. Постановлението за
прекратяване на наказателното производство е от дата 14.10.2020г. Подаденият
отчет е с входящ номер №911/21.04.2022г.
С жалбата се твърди, че отказът е
постановен при превратно тълкуване на нормата на чл.38 ал.4 от Закона за
правната помощ, по-специално за момента, от който тече срокът за подаване на
отчета от страна на служебно назначения процесуален представител, в случая
защитника като страна в наказателното производство. Поддържа се тезата, че
служебно назначения защитник трябва да бъде уведомен за акта, с който приключва
съответното производство или фаза от производството, както и за актовете, с
които се преустановява конкретно неговото участие в процеса поради отпадане на
необходимостта от предоставяне на правна помощ или поради замяна на лицето,
което я оказва. Без да знае за прекратяване на наказателното производство,
назначения защитник не може да съзнава, че участието му е преустановено, нито
ще може да подаде необходимите към отчета документи за заплащане на правната
помощ. От съда се иска по подробно изложени правни аргументи за процесуалните
правила за участие на защитника в Наказателното производство – правото да му
бъдат връчени съответните постановления, които и самостоятелно може да обжалва,
както и актовете, с които започва и приключва участието му в производството,
както и за съдържанието на правната норма на чл.38 ал.4 от ЗПП в тази връзка,
да бъде постановено решение за отмяна на отказа да се заплати възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ по отчет №911/2022г подаден от адвокат К..
Претендират се разноските по делото.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Писмо изх. №22-202-1316/10.05.2022г е
връчено на адвокат К. на 09.06.2022г, съгласно подписана лично обратна разписка
на стр. 49 / дело на АССГ, преобразувано под №449/22г по описа на АС Стара
Загора/, а жалбата е подадена на 20.06.2022г, /пощенски плик на стр. 45/.
Писмото не съдържа указания за срока и реда за оспорването му, поради което
намират приложения правилата за удължаване на сроковете по чл. 140 ал.1 от АПК,
тоест два месеца от датата на нередовното съобщаване на отказа. Срокът е
спазен, а жалбоподателя е адресат на неблагоприятен за него административен
акт, поради което оспорването е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.
По искане №284000-17668/22.07.2020г на
старши разследващ полицай по ДП №ЗМ 1364/2018г по описа на РУ Казанлък, водено
срещу С. А. А. за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. с чл.104 ал.1 вр. с чл.29
ал.1 буква „а“ и буква „б“ вр. с чл.26 ал.1 от НК и на основание чл.25 ал.4 от
Закона за правната помощ до Председателя на АК град Стара Загора е определена
адвокат К. за защитник на обвиняемия – Уведомително писмо №1588/2020г от
23.07.2020г. С Постановление на разследващия полицейски орган от 24.06.2020г
адвокат К. е назначена за защитник на С. А. А., който към този момент ще бъде
привлечен в качеството на обвиняем. Участието на адвокат К. в ДП №ЗМ-1364/2018г
по описа на РУ Казанлък започва на 24.07.2020г, когато е получила
Постановлението за назначаването й като защитник на А.. На 17.07.2020г А. е
привлечен като обвиняем с Постановление на разследващия полицай, докладвано на
наблюдаващия прокурор при РП Казанлък. На 13.08.2020г е проведен разпит на
обвиняемия с участието на защитника адвокат К., като на същата дата е предявено
и разследването. На 14.08.2020г с Постановление на наблюдаващия прокурор са
уважени направените на 13.08.2020г възражения от служебния защитник адвокат К.
като е разпоредено допълнително разследване. Наблюдаващия прокурор е наредил
Постановлението от 14.08.2020г, с което се произнася по направените възражения
при предявяване на разследването и повдигане на обвинението да бъде съобщено на
адвокат К. и на обвиняемия, независимо, че същото не подлежи на обжалване. На 06.10.2020г е съставен Протокол за ново
предявяване на разследването, подписано от адвокат К. в качеството й на
служебен защитник на обвиняемия А.. На 14.10.2020г с Постановление за
прекратяване на наказателното производство, наблюдаващия прокурор, е прекратено
наказателното производство по ДП№2843-ЗМ1364/2018г по описа н РУ МВР Казанлък,
преписка №4255/2018г по описа на РП Казанлък, образувано за престъпление по
чл.194 ал.1 от НК и водено срещу С.А. А.. Разпоредено е копие от
постановлението да се изпрати на В. Т. В. – пострадал, и на С. А. А.., но не и
на защитника адвокат К.. Това постановление подлежи на обжалване по реда на чл.
243 ал.4 от НПК пред РС Казанлък. До датата 14.10.2018г, по-специално
06.10.2018г, когато е последното процесуално следствено действие с участието на
адвокат К. – служебен защитник, няма документи, удостоверяващи преустановяване
на предоставената правна помощ или замяна на лицето, което предоставя правна
помощ с друго.
На 06.04.2022г адвокат К. *** да й
бъде връчено Постановлението за прекратяване на досъдебното производство, тъй
като до тази дата, въпреки качеството й на служебен защитник към 14.10.2020г,
този акт на прокурора не й е съобщен. На 08.04.2020г адвокат К. получава срещу
разписка заверено копие на постановлението за прекратяване на НП от 14.10.2020г
прокурорска преписка №ТОК-4522/2018г по описа на РП Стара Загора, ТО- Казанлък.
По тези факти няма спор между
страните и същите се установяват от представените към отчета документи – Постановления
и протоколи по досъдебното производство. Спорът е за момента, от който тече
срокът по чл.38 ал.4 от Закона за правната помощ, а именно от датата, на която е
преустановил участието си в производството или от датата, на която е узнал, че
съответното производство е приключило. За отговор на този въпрос следва да се
имат предвид разпоредбите на чл. 38 ал.3 и на чл.38 ал.4 изречение второ от
Закона за правната помощ. Съгласно чл.38 ал.3 от ЗПП отчета се подава за досъдебното
производство по наказателни дела- след приключване на досъдебното производство
с акт на прокурора, а за съдебните производства – след приключване на
производството пред съответната инстанция. Срокът за подаване на отчета е една
година от преустановяване на участието на адвоката в производството. Това
означава, въз основа само на смислово граматичния прочит следното: С
приключване на досъдебното производство, съответно на съдебното пред
съответната съдебна инстанция, завършва етап от работата на служебния
защитник/процесуален представител, но не е задължително, а само е възможно да
приключи и участието му в производството. Участието на служебния адвокат може
да приключи и преди този момент, поради различни причини или да продължи и в
следващата фаза на производствата, поради което едногодишния срок тече не от
моментите, посочени в чл.38 ал.3 т.1 и т.2 от ЗПП, а от момента, в който
адвоката загуби качеството си на служебно назначен защитник/процесуален
представител. Двата момента – този по чл.38 ал.3 т.1 и т.2 и този по чл.38 ал.4
от ЗПП може и да съвпадат, но не е задължително. В случая съвпадат, тъй като
участието на служебния защитник по наказателно производство № 284ЗМ-1364/2018г
по описа на РУ Казанлък, съответно пр.пр. №ТОК-4522/2018г по описа на РП Стара
Загора приключва с Постановление за неговото прекратяване по отношение на
обвиняемия и подзащитен С. А.. Този е момента, от който служебния защитник
преустановява участието си в това наказателно производство.
Следващия въпрос, който жалбата и
контролирания административен акт поставят е следния: Тече ли срок срещу
служебния адвокат, когато на същия не е съобщен акта, който слага край на
неговото участие в производството или той е длъжен да знае, под страх от
преклудиране на правото му да получи възнаграждение от Националното бюро за
правна помощ. Настоящия случай е именно такъв – Постановлението от 14.10.2018г
е връчено на служебния защитник на 08.04.2022г, поради което той твърди, че от
тази дата на узнаването за него тече едногодишния срок да предяви отчета си за
плащане на дължимото възнаграждение. Не на тази дата обаче е преустановено
неговото участие в досъдебното производство по наказателното дело. Законът е
ясен – срокът тече от момента на преустановяване на участието, който факт може
да настъпи и като последица от сбъдване на условието по чл. 38 ал.3 т.1 или т.2
от ЗПП, какъвто е настоящия случай. Досъдебното производство, съответно
производството пред съответната съдебна инстанция приключва с постановяване на
крайния акт – по същество или за прекратяване и не е последица от влизането му
в сила.
Безспорно е, че актовете, които слагат
край на участието на служебния адвокат по делото следва да му бъдат
известни, но той може да ги узнае при
полагане на дължимата грижа за собствените си дела, защото негово е задължението
да следи за правото си да получи възнаграждение, което възниква с
преустановяване на участието му в производството и се погасява с изтичане на
едногодишен преклузивен срок от датата на която е възникнало. Тази правна регламентация се извежда и по
аргумент от чл.38 ал.4 изречение второ от ЗПП, според което адвоката може да
поиска възстановяване на срока, поради обстоятелства, които не е могъл да
предвиди и за чието настъпване не носи отговорност. Адвоката е посочил датата,
на която след поискване му е връчено постановлението от 14.10.2020г на
наблюдаващия делото прокурор, но не е направил искане за възстановяване на
срока, който е изтекъл на 14.10.2021г – няма данни да е обжалвано
постановлението за прекратяване и да се е развило частно съдебно производство,
в което да продължи неговото участие. Само за яснота, съгласно чл.243 ал.4 от НПК, за разлика от чл.243 ал. 7 от НПК, на защитника не се съобщава
постановлението за прекратяване на наказателното производство в досъдебна фаза,
но дори и да се съобщаваше, в случай че производството по делото не продължава,
служебния адвокат е преустановил участието си на датата, на която е приключила
досъдебната фаза – 14.10.2020г, поради което срокът е изтекъл на 14.10.2021г.
Извънредното положение, което траеше до 13.05.2020г, е основание за спиране
течението на давностни, но не и на преклузивни срокове от една страна, а от
друга, датата 14.10.2020г е след 13.05.2020г.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.172 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.Н.К. против Отказ изх. № 22-202-1316/10.05.2022г на Председателя
на Националното бюро за правна помощ да разреши изплащане на възнаграждение на
адвокат по отчет №911/2022г.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: