Р Е
Ш Е Н И Е
номер 75 31.07.2018 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
двадесет и шести юли 2018 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Диана
Стоянова, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 50 по описа на
съда за
2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на „А1“ ЕАД /с предишно наименование „Мобилтел”
ЕАД/ срещу Т.Х.Р., с която се предявява установителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е сключил с ответника договор с индивидуален
потребителски № ****** от 09.09.2014 г. и ИД на клиента ********* за
предоставяне на мобилни услуги за телефонен номер ****** по тарифен план Мтел
Трансфер S с месечна абонаментна такса в размер на 14,90 лв. за срок от 24
месеца. Твърди, че съгласно чл. 26 от общите условия стойността на ползваните
услуги се определя месечно едностранно, въз основа на договорения тарифен план,
чрез издаване на фактура, като неполучаването на фактурата не освобождава
ответника от заплащане на услугите. Твърди, че съгласно договорите е издал
фактури както следва: № ********* от 13.10.2014 г., с падеж на плащане
28.10.2014 г., за отчетен период 09.09.2014 г. – 08.10.2014 г., за ползвани
далекосъобщителни услуги на стойност 131,29 лв.; № ********* от 16.01.2015 г.,
с падеж на плащане 16.01.2015 г., за отчетен период 09.12.2014 г. – 08.01.2015
г., за начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на
235,98 лв. Твърди, че ответникът не изпълнявал задълженията си по договора за
заплащане на ползваните услуги в уговорените срокове, което дало право на ищеца
да прекрати договора едностранно и за което прекратяване законът не изисквал
форма за доказване или за валидност. Твърди, че едностранно прекратил договора
с ответника, поради което по силата на клауза за неустойка ответникът дължал
сумите за всички стандартни месечни такси до края на срока на договора. За
вземането била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
673/2017 г. на РС-Раднево, но ответникът не бил открит на известните адреси и
съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК предявява иск за установяване на вземането
си. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да признае за
установено вземането по заповедта за изпълнение в частта за
главница от 131,29 лв. и неустойка в размер на 235,98 лв. /с
изключение на вземането за мораторно обезщетение, в която част производството е
прекратено на основание чл. 233 ГПК/. Претендира
разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Т.Х.Р., чрез особения
представител адв. К.. В съдебно заседание се излагат съображения за
освобождаване на ответника от разноски съобразно чл. 78 ГПК.
Съдът, като
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните
фактически и правни изводи:
От приложеното по делото ч.гр.д. № 673/2017 г. по
описа на РС-Раднево е видно, че за претендираното с исковата молба вземане е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 508 от 11.10.2017 г. Тъй като
ответникът не е бил открит на известните по делото адреси, ищецът в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е предявил иска за установяване
на вземането си, поради което същият е допустим и следва да се разгледа по
същество.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД ищецът следва да докаже
наличието на валидно сключено облигационно отношение с ответника – договор с
индивидуален потребителски № ****** от 09.09.2014 г. и ИД на клиента *********
за предоставяне на мобилни услуги за телефонен номер ****** по тарифен план
Мтел Трансфер S с месечна абонаментна такса в размер на 14,90 лв. за срок от 24
месеца, едностранното прекратяване на договора поради неизпълнение задълженията
на ответника по него, валидна клауза за неустойка при предсрочно прекратяване
на договора и нейния размер /сумата от 235,98 лв./.
По делото е приет като писмено доказателство договор за мобилни услуги от 09.09.2014 г. и ИД на клиента
********* с приложения към него /л.10-л.14/, които писмени доказателства не се
оспорват от ответника. От приложение № 1 /л.12/ е видно, че на ответника е
предоставена СИМ карта № ****** с телефонен номер ******, при тарифен план Мтел
Трансфер S Summer
По
делото е приета фактура № ********** от 13.10.2014 г. на стойност 131,29 лв. с
ДДС за предоставени услуги по договора за периода от 09.09.2014 г. до 08.10.2014
г. и с краен срок за плащане 28.10.2014 г., както и сметка № ********** от 16.01.2015
г. на стойност 235,98 лв., касаеща начислена неустойка.
Тези
претенции не се оспорват от ответника, действащ чрез особения представител адв.
К..
От
писмените доказателства е видно, че на ответника е фактурирана стойност за
ползвани услуги в периода от 09.09.2014 г. до 08.10.2014 г., които не се
установява да са заплатени от него, нито да са били оспорени. Съответно падежът
за плащане на сумата по фактурата е изтекъл на 28.10.2014 г. Поради това съдът
приема, че ответникът не е заплатил дължимите към доставчика на услуги стойност
за предоставените му мобилни услуги по договора за цитирания период и дължи
заплащането на същите, тъй като е настъпил падежа за плащане. В тази част за
сумата от 131,29 лв. с ДДС за предоставени услуги по договора за периода от
09.09.2014 г. до 08.10.2014 г. претенцията на ищеца е основателна и ще следва
да се уважи в цялост.
В
т.6.3.1 от приложение № 1 е уговорено между страните, че в случай, че абонатът
не изпълни задълженията си по договора и приложението, и по негова вина
договорът бъде прекратен в рамките на срока за ползване /06.06.2014 г. до
06.06.2016 г./, операторът има право да получи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаментни такси без отстъпки, дължими от датата на
прекратяване на договора до изтичане на определения срок за ползване /в случая
06.06.2016 г./. Ищецът е начислил неустойка в размер на 235,98 лв., която
разделена на месечната такса от 14,99 лв. води до извод, че е начислена
неустойката за общо 15,74 месеца /235,98 делено на 14,99/. Прилагайки обратно
броене от крайния срок на договора 06.06.2016 г. се стига до извод, че
неустойката е начислена за периода от 15.02.2015 г. до 06.06.2016 г. /15 месеца
и 20 дни/. Видно от сметката за неустойка същата е била начислена на 16.01.2015
г., т.е. изчислена е с 1 месец отнапред и поради това е обосновано начислението
за неустойка за остатъчния период, което е след датата на начислението. Така
уговорената неустойка не е нищожна по смисъла на чл. 26 ЗЗД, тъй като не
противоречи на добрите нрави, защото на ищеца се предоставят промоционални
условия за определен срок, които промоционални условия логично се свързват с
ползването на услугите в рамките на определен срок. Тъй като ищецът не е
заплатил месечния абонамент и услуги за периода от 09.09.2014 г. до 08.10.2014
г. договорът е прекратен предсрочно поради неизпълнение на задължението на
ответника да погаси месечното си задължение. Поради това е приложима клаузата
за неустойка при предсрочно прекратяване на договора и същият дължи неустойка в
рамките на остатъчния период в размер на стандартния месечен абонамент. Тъй
като се установи неустойката да е начислена от 15.02.2015 г., а договорът да е
прекратен по-рано, то ще следва да се присъди и неустойката в претендирания
размер от 235,98 лв.
По
разноските:
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски съобразно уважената част от исковете, сторени в исковото
и заповедното производство /т.12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, които
възлизат в общ размер от 760 лв. /платени държавна такса за заповедното производство
в размер на 25 лв. и исковото производство в размер на 75 лв., заплатено
адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на 180 лв., заплатено
адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на 180 лв., заплатен
депозит за особен представител в размер на 300 лв./.
Тъй
като ответникът е виновен за завеждане на делото поради неплащане на дължимите
задължения към ищцовото дружество, то няма основание съгласно правилата на чл.
78 ГПК да бъде освободен от заплащане на разноски.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.Х.Р., ЕГН **********, с адрес ***,
дължи на „А1 България” ЕАД, вписано в
търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, район Илинден,
ул. „Кукуш“ № 1, на основание чл.
422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД сумата от
131,29 лв. /сто тридесет и един лева и 29
ст./, представляваща предоставени далекосъобщителни услуги за периода от 09.09.2014
г. до 08.10.2014 г. по договор с индивидуален потребителски № ****** от
09.09.2014 г. и ИД на клиента ********* за предоставяне на мобилни услуги за
телефонен номер ****** по тарифен план Мтел Трансфер S, и сумата от 235,98 лв. /двеста тридесет и пет лева и 98
ст./, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с индивидуален потребителски № ******
от 09.09.2014 г. и ИД на клиента *********, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 508 от 11.10.2017 г. по
ч.гр.д. № 673/2017 г. по описа на РС-Раднево.
ОСЪЖДА Т.Х.Р., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на „А1 България” ЕАД, вписано в
търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, район
Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 760 лв. /седемстотин и шестдесет лева/,
представляваща разноски в исковото и заповедното производство.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: