Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 03.06.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти състав, в закрито заседание на трети юни две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
като разгледа ч.гр.д.№ 2 435 по описа за 2021 година, докладвано от съдия Любка Голакова и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Подадена е жалба
с вх. №282879/22.02.2021г. от длъжника „ЗД Е. и.“ АД срещу постановление
с изх. №227 от 21.01.2021г., в която се отказва намаляване на юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство по изпълнително дело №20218590400011.
Жалбоподателят -
„ЗД Е.и.“ АД поддържа, че плащането на
задълженията по изпълнителното дело е извършено от него в срока за доброволно
изпълнение. Предвид обстоятелствата, че случаят не е с фактическа или правна
сложност, размера на задължението по изпълнителното дело и извършване на само
едно изпълнително действие – подаване на молба за образуване на производството,
жалбоподателят счита, че не следва да се присъжда максималния размер на
юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят поддържа, че в случая следва да
се определи минималния размер на юрисконсултското възнаграждение – 50 лева. Моли
съдът да отмени обжалваното постановление на частния съдебен изпълнител, да
намали определеното юрисконсултско възнаграждение до законоустановения минимум
в размер на 50 лв. и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Претендира направеното по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят – „Д.з.“ АД, редовно
уведомен в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК,
не изразява становище по частната жалба.
В мотивите си по
чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност
на частната жалба.
Софийски градски съд, след като
разгледа обжалваният акт, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се
запозна с материалите по делото, приема следното:
Производството
по изпълнително дело № 20218590400011 е образувано на 11.01.2021г. по писмена
молба с вх. №56 на „Д.з.“ АД, в качеството им на взискател чрез пълномощника му
юрк. Г.Р.срещу З. „Е.“АД, в качеството на длъжник, въз основа на издаден
изпълнителен лист на 06.11.2020г. по гр.д. №51 245/2019г. по описа на Софийски районен
съд, 157 състав, за заплащане на:
-сумата от 1 344, 24 лева - главница, ведно със законната лихва върху
тази сума считано от 04.09.2019г.,
- сумата 103, 44 лева –обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 01.12.2018г. до 04.09.2019г. и
- сумата 347, 10 лева - разноски.
Към молбата е приложено пълномощно за
процесуалния представител на взискателя.
На 13.01.2021г. е връчена покана за
доброволно изпълнение до длъжника, в която е посочено, че задължението по
изпълнителното дело е както следва: 1 344, 24лева – главница, 103, 44 лева
– лихва, 347, 10 лв. – разноски, 191 лв. – лихва върху главницата до 27.01.2021г.,
- 326, 23 лева - разноски по изпълнителното дело и 100 лв. – адвокатско
възнаграждение;
На 20.01.2021г. е подадено възражение от длъжника с вх. №144 с искане
да бъде намален до минимум размера на юрисконсултското възнаграждение и
съответно таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
На 25.01.2021г. е преведена по сметка на съдебния изпълнител цялата дължима сума по изпълнителното дело в
размер на 2 412, 01 лева от длъжника – лист 9 от настоящото дело.
На 25.01.2021г. е получен препис от обжалвания акт от длъжника.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира
следните правни изводи:
Подадената жалба
е процесуално допустима, тъй като е
подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна,
поради следните съображения:
Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27 от Наредба за заплащането
на правна помощ размерът на юрисконсултското възнаграждение в изпълнителното
производство е от 50 до 100 лв. Настоящият въззивен състав намира, че процесното
изпълнително дело не се отличава с фактическа
и/или правна сложност. В конкретния случай от страна на процесуалния
представител на взискателя не са били извършени други действия, освен
подаването на молба за образуване на делото. При така изложените факти
настоящият съдебен състав намира, че на взискателя се дължи юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер - 50 лв., поради което същото следва да бъде
намалено до посочения размер.
Общия размер на
задължението съгласно поканата за доброволно изпълнение и определения в
предходния абзац размер на юрисконсултското възнаграждение е: 2 035, 78 лв.
Относно този размер на задължението съгласно т. 26, б. „в” от ТТРЗЧСИ таксата е
182, 86 лв., а при първоначално определеното юрисконсултско възнаграждение от
съдебния изпълнител е 186, 86 лв. или 4 лв. повече. С оглед на така направените
изчисления настоящият съдебен състав приема, че и в тази част жалбата е
основателна и следва да бъде намален първоначално определения размер на такси и
разноски по съдебното изпълнение по ТТРЗЧСИ от 326, 23 лв. на 322, 23 лв.
Относно
направените разноски за настоящото производство
Съгласно
чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен
в три изчерпателно изброени хипотези на закона. Доколкото в настоящия случай не попадаме в
нито една от лимитативно изброените изключения, следва, че направените разноски
за настоящото производство следва да бъдат понесени от длъжника, поради което и
направеното му искане следва да бъде оставено без уважение.
С
тези мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
постановление
с изх. №227 от 21.01.2021г. постановено по изп. Д. №20218590400011, в която се
отказва намаляване на юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство по изпълнително дело №20218590400011 И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените в
поканата за доброволно изпълнение изх. №119/11.01.2021г. по изпълнително дело №20218590400011
разноски за юрисконсултско възнаграждение на взискателя /неправилно вписано
като заплатено адвокатско възнаграждение по изпълнително то производство/ от 100
лв. на 50 лв., и съответно таксите и разноските по съдебното изпълнение по
ТТРЗЧСИ от 326, 23 лв. на 322, 23 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.