Определение по дело №1272/2020 на Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. София

11.03.2021 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, TO, VI-10 СЪСТАВ, в закрито заседание, в състав:

Председател: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Желязкова търговско дело № 1272/2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с предявени от Б.З., в качеството му на кредитор с прието вземане на Г.у. „С.и в.“ ЕАД (н), ЕИК *******срещу Г.у. „С.и в.“ ЕАД (н), ЕИК *******и Х.Р. АД по чл. 647,ал.1, т.3 от ТЗ за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на  два броя публични продажби на имоти на дружеството в несъстоятелност, за които са издадени постановление за възлагане от 11.07.2018 г. и от 06.07.2018 г., и двете по изпълнително дело 2017853304004441 по описа на ЧСИ 853, и постановление за възлагане  от 30.04.2015 г. по изпълнително дело 20148530400266, като се твърди, че и двете публични продажби са манипулирани, вкл. чрез отказване на други наддавачи и придобиване на имотите на минимална цена, а не на справедлива пазарна цена. Сочи се, че в изпълнително производство интересите на длъжника – ГУСВ АД (н) не са били адекватно защитени, като включително и ищецът в настоящото производство е бил процесуален представител на дружеството – взискател по изпълнително дело, като взискателят е действал в интерес на ответника - купувач - Х.Р. АД. Предявява и иск по чл. 108 от ЗС.

С оглед задължението да преценява редовност и допустимост на исковото производство, Съдът намира следното:

Както е посочено и в константната практика на ВКС (така определение по допустимост № 102 от 09.02.2016 г. по т .дело № 1630/2015 г., ТК, ІІ ТО на ВКС) от изричните разпоредби на чл. 646, ал. 2 и чл. 647 ТЗ следва, че общата предпоставка за очертания от законодателя кръг на атакуеми действия и сделки е те да са извършени доброволно от длъжника.  

Съгласно цитираното определение, така и в определение № 286 от 11.04.2016 г. по т. д. № 2399/2015 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, за да бъдат относително недействителни действията и сделките трябва да изхождат от длъжника, т.е. да се касае за доброволно предприети от длъжника действия по погасяване на задължения и сключване на сделки с тази цел. Както е посочено и в решение по т. дело 1388/2014 г. на I TO на ВКС погасяването на задължения (макар по това дело да се касае за публични вземания) чрез принудително изпълнение, осъществено в рамките на съответните подозрителни периоди по чл. 646, ал. 2 ТЗ, не е атакуемо.

В конкретния случай се атакуват действия, които не са предприети доброволно от длъжника в несъстоятелност, с които да се увредили кредиторите. Липсват твърдения в тази насока.

Настоящата съдебна инстанция намира, че допустимостта на съдебното производство следва от твърденията на ищеца, т.е същият да може да получи защита на свой правно защитим интерес, посочен от него чрез твърденията му в исковата молба, при условията, посочени в закона.

Искът по чл.647 ТЗ е конститутивен и той е допустим само в изрично предвидените от закона случаи, като по правило в основанието на иска се включва конкретният юридически факт, въз основа на който е заявена претенцията, и който е очертан от хипотезиса на правната норма, въз основа на която се поражда претендираното с исковата молба субективно право (така решение 89/22.07.2014 г. по т. дело 1129/2010 г. на ВКС, II ТО). 

В конкретния случай няма твърдения за предприети от длъжника в несъстоятелност действия, включени в хипотезиса на чл. 647, ал.1, т.3 от ТЗ, а напротив, видно от константната практика на ВКС, така описаните действия не попадат в понятието „възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото“, поради което и искът се явява недопустим. От самите твърдения на ищеца в ИМ следва, че същият няма правно защитим интерес – атакуват се действия, които не попадат в приложното поле на чл. 647, ал.1, т.3 от ТЗ, тъй като не са действия на длъжника.

В допълнение, следва да се отбележи, че не може по реда на чл. 647 от ТЗ да се атакува публична продажба, която е приключила с влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот, което е титул за собственост на купувача. Действителността на публичната продажба може да бъде оспорена само при условията на чл. 496, ал. 3 от ГПК, съгласно която ако възлагането не бъде обжалвано действителността на продажбата може да се оспори по исков ред само при нарушаване на чл. 490 от ГПК, посочваща категориите лица, които нямат право да наддават и при невнасяне на цената (така решение № 58 от 16.02.2015 г. по т. д. № 1496/2014 г. на АС-Пловдив).

С оглед иска по чл. 108 от ЗС, Съдът констатира, че същият е предявен като евентуален – ако се уважи искът по чл. 647 от ТЗ, което е следва и от изричното правило на чл. 649, ал. 2 ТЗ, според което кредитор на несъстоятелността да може да предяви пред съд осъдителен иск за попълване на масата на несъстоятелността единствено в хипотезата на обусловен такъв от отменителни искове по чл. 645, чл. 646 и чл. 647 ТЗ и по чл. 135 ЗЗД. Съгласно и константана практика на ВКС самостоятелен иск по чл. 108 ЗС, чл. 34 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД като лице, което не е титуляр на защитаваното с тези искове спорно материално право, кредиторът на несъстоятелността не е допустимо да води.

Поради това и следва да се прекрати производството и по този иск.

Водим от горното и на основание чл. 130 от ГПК, СГС, ТО, VI-10 състав

                                                        О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производство по търговско дело Nо 1272/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI-10 състав, образувано по искова молба, вх. номер 67168/09.07.2020 г.  по описа на СГС на Б.З. срещу Г.у. „С.и в.“ ЕАД (н), ЕИК *******и Х.Р. АД по чл. 647,ал.1, т.3 от ТЗ и по чл. 108 от ЗС като недопустими.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред САС от съобщението от ищеца.

Препис от определението – на ищеца.

 

                                                                                  СЪДИЯ: