№ 1480
гр. Плевен, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Силвия Г. И.ова
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Силвия Г. И.ова Гражданско дело №
20244430100956 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Производството е образувано въз основа на искова молба от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, „***“ № *** с ЕИК ***, представлявано от Й. В. В., чрез юрк.С.С.
против Б. Р. Т., ЕГН **********, от гр. Плевен, жк. „***“ № ***, за
признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
че същият дължи на ищеца сумата от 190,58 лева главница, съставляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.02.2021г.-
30.04.2023г., и сумата от 31,66 лева, представляваща лихва за забава за
периода 02.04.2021г.-03.11.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
Съда – 13.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумите.
Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №6335/2023 г. по описа на РС-Плевен, по
което е издадена заповед за изпълнение, връчена по реда на чл.47, ал.5 от
1
ГПК. Твърди се, че до имот, собственост на ответника, е доставяна
топлоенергия, която не е заплатена. Твърди се, че имотът, находящ се в гр.
Плевен, жк. „***“ №***, е с абонатен №***. Към исковата молба са
приложени писмени доказателства по опис и е направено доказателствено
искане за съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи. Претендират
се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез
назначения му *** - адв.И. Н. от АК-Плевен, в който се оспорва иска като
неоснователен и недоказан. Сочи, че съобразно представените писмени
доказателства потребител по партида *** за периода, през който се твърди, че
се дължат въпросните суми за доставена и ползвана топлинна енергия, е било
лицето Б. Р. Т., но също и лицето С.Б.Г., чието име е посочено в приложените
към исковата молба фактури. Отбелязва, че бащиното и фамилното име на
лицето С.Б.Г. съвпада с бащиното и фамилното име на лицето И.Б.Г., посочен
като кредитополучател по представения договор за ипотека на жилището в
ж.к.“***“ бл. ***. Счита, че представените по делото доказателства не са
достатъчни, за да се направи категоричен извод, че през процесния период
именно ответницата Б. Р. Т., е била собственик на имота в кв.“***“. Счита, че
представените към настоящия момент доказателства не водят до категоричния
извод, че ответницата Б. Р. Т. дължи претендираните суми, най малкото,
защото не е ясно в какво качество е записано другото лице С.Б.Г. като титуляр
на партидата. Посочва, че същата би могла да бъде изключителен собственик
или съсобственик, носител на ограничено вещно право на ползване, а също и
ползвател на облигационно основание на отопляемия обект. Излага доводи, че
във всички тези случаи, в зависимост от създадените конкретни отношения
между двамата конкуриращи се потребителя, както и между тях и
„Топлофикация-Плевен“ АД, са възможни най-различни варианти на
претендираната отговорност на ответницата Б. Т.. Посочва, че са възможни
варианти, при които тази отговорност е изцяло изключена, както и варианти,
при които отговорността е споделена, било при условията на разделност или
на солидарност. Особеният представител счита за допустимо и относимо
доказателственото искане на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
В открито съдебно, заседание ищцовото дружество се представлява от
*** С.С., като исковата молба се поддържа по изложените съображения.
2
Прави се уточнение, че ответникът е заплатил част от претендираните суми на
дата 14.06.2024г., като остава да дължи главница в размер на 106,20 лева
главница и мораторна лихва в размер на 31,66 лева. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно уведомен чрез ***, се
представлява от *** адв. И. Н. от АК-Плевен. Отговора на исковата молба се
поддържа по изложените съображения.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното ч.гр.д. №6335/2023 г. по описа на РС-Плевен се
установява, че ищецът е депозирал на 13.11.2023г. пред РС-Плевен заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу
ответника за исковите суми. Установява се също така, че за претендираните в
исковата молба вземания е била издадена Заповед за изпълнение №
3520/15.11.2023г., която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. С
Разпореждане на Съда, получено на 29.01.2024г., е указано на заявителя да
предяви иск за установяване на вземанията си, като искът е предявен в
законоустановения срок – на 21.02.2024г.
От приложените от ищеца писмени доказателства: заверено копие на
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №***, том *** рег. №***,
дело №*** от 12.12.2013г. на ***, с район на действие РС-Плевен се
установява, че ответникът има качеството на собственик на имота. От
представената справка №***/16.10.2024г. за вписвания, отбелязвания и
заличавания в Служба по вписвания, чрез отдалечен достъп, за имот в гр.
Плевен, ж.к.“***“ бл. *** се установява, че е налице отбелязване: заличаване
на възбрана на дата 09.05.2022г., като длъжник е вписана ответника Б. Т. и
след тази дата няма вписани разпоредителни сделки. Налице са фактури,
издадени за процесния период, които остойностяват разпределена ТЕ за този
имот. Всички фактури са издавани на името на С.Б.Г., за абонатен №***.
Препис-извлечението от сметка е издадено на името на Б. Р. Т.. Видно е от
представеното заверено ксерокопие, че на 25.11.2014г. е сключен договор за
включване в системата за индивидуално топлоотчитане на абонатите в ЕС на
ж.к.“***“ №***. На ***г. е сключен споразумителен протокол.
За имотът в гр. Плевен, ж.к.“***“ бл. ***, са издадените от ищеца
3
подробна справка за потребление и препис-извлечение от сметка, съгласно
които отдадената ТЕ включва сума за ТЕ, отдадена от сградната инсталация,
и сума за дялово разпределение, като главницата е за периода 01.02.2021 г. –
30.04.2023 г., и е изчислена на 190,58 лева.
От заключението на вещото лице Т. И. по назначената по делото съдебно
- икономическа експертиза е видно, че за процесния период стойността на
консумираната и незаплатена топлинна енергия за периода 01.02.2021 г. –
30.04.2023 г. е в размер на 190,58 лева главница по посочени в табличен вид
фактури, както и сума в размер на 31,66 лева лихва за забава. Вещото лице
дава заключение, че на 14.06.2024г. е извършено плащане в полза на ищеца, в
размер на 100 лева, с което са погасени 84,38 лева главница и 15,62 лева
законна лихва. Съгласно заключението, неизплатеният остатък е в размер на
106,20 лева главница и 31,66 лева мораторна лихва.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като вярно, обективно и
компетентно.
Според чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е
собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се
доставя топлинната енергия. Доколкото ответникът е собственик на имота, то
следва да се приеме, че същият се явява клиент на топлинна енергия по силата
на горепосочената норма от ЗЕ.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага
категоричен извод за наличие на облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлоенергия между ищеца и етажните собственици, в това число
и ответника. Безспорно е между страните, а и следва от доказателствата по
делото, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана.
Ответникът е собственик на апартамент №*** в сградата и поради това има
качество на потребител по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и на основание
на чл.153, ал.1 от ЗЕ, където е разписано, че потребител на топлинна енергия
за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване
на топлоснабдявания имот – тоест по нормативен ред императивно е
установено кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота - собственост или вещно право на ползване. Обстоятелството
дали ответникът реално е ползвал топлинна енергия е ирелевантно, доколкото
4
по законодателен ред е предвидено, че е достатъчно да е собственик или
титуляр на вещно право на ползване на жилище в топлоснабдявана сграда, за
да се счита за потребител.
Съдът намира за неоснователно възражението на ***, че фактурите са
издавани на името на друго лице. Видно е от съдебно-икономическата
експертиза, а и от изявлението на ищеца, с което признава неизгоден факт, че
е налице частично погасяване на сума в хода на процеса. Същевременно, е
налице възможност по различни причини партидата да е открита на името на
друго лице, което не дерогира правото на собственост на ответника.
Предвид наличието на отоплителна система в блока, нормата на закона и
в частност чл.153, ал.6 от ЗЕ вменява като задължение на
собственика/носителя на ползване на жилище в топлоснабдена сграда, да
заплаща суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и
продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на
чл.150, ал.1 от ЗЕ /ДВ,бр.107/09,12,2003 г./, преповтаряща чл.106а, ал.1 от
ЗЕЕЕ /отм./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на
потребители за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна
собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на
закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството
потребител. Това качество е определено в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ,
според която потребители на топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са
налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не
е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие
и потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда
5
и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването;
реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско
измерване или други контролни приспособления. Не се констатират
неравноправни клаузи в представените още в заповедното производство ОУ на
ищеца, които касаят начисляването, отчитането, срока за плащане и
начисляването на лихва.
Предвид гореизложено, доказаното качество на ответника като
потребител, доставеното и отчетено количество ТЕ, неизпълнението на
задължението за заплащане на начислените суми, се налага извода, че
исковите суми за главница са били дължими от ответника към подаване на
заявлението, а поради незаплащане на задълженията в периодите по чл. 31 ал.
1 от ОУ на ищеца /30 дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят/ - дължими са и начислените лихви.
На основание гореизложеното, Съдът намира, че искът с правно
основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв.
Предвид отразеното в съдебно-счетоводната експертиза и становището на
ищеца, Съдът приема, че е платена сума в размер на 100 лева, което плащане
не се оспорва от ищцовата страна. Липсва спор, че част от главницата в
размер на 84,38 лева е заплатена след издаването на заповедта за изпълнение
по ч.гр.д. №6335/2023 г. по описа на РС-Плевен. Съдът приема това
обстоятелство за доказано, на първо място поради изявлението на ищеца, и на
второ – доколкото това признание от страна на ищеца е изявление за
неблагоприятен за него факт.
Ето защо предявеният иск за главница се явява основателен за сумата от
106,20 лева, като следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода
на процеса, до пълния предявен размер от 190,58 лева. Искът за лихва за
забава е основателен до пълния претендиран размер от 31,66 лева.
По отношение на разноските:
Съдът намира, че длъжникът не е погасил изцяло дълга си преди
процеса и е станал повод за завеждане на делото, тъй като в хипотезата на чл.
422 ГПК, исковата молба се счита за подадена от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК. По тези причини настоящият състав приема, че
отговорността за разноските следва да бъде възложена на ответника по
6
делото, тъй като с поведението си е предизвикал завеждане на производството
от ищеца - арг. от противното на чл. 78, ал. 2 ГПК и следва да понесе
отговорност за направените от ищеца разноски.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, Съдът следва да
присъди в полза на ищеца направените от него разноски в исковото
производство, възлизащи на 725 лева, от които: 25 лева за държавна такса,
400 лева за депозит за ***, 200 лева депозит за съдебно-счетоводна
експертиза, 100 лева за ***ско възнаграждение в минимален размер.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва
да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство. При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, Съдът
следва да присъди в полза на ищеца направените от него разноски в
заповедното производство, възлизащи на 75 лева, от които: 25 лева за
държавна такса и 50 лева за ***ско възнаграждение в минимален размер.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК
вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Б. Р. Т., ЕГН **********, от гр.
Плевен, жк. „***“ № ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, „***” №***
представлявана от *** Й. В., сумата от 106,20 лева главница, съставляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за ползвана и незаплатена
топлоенергия на адрес гр. Плевен, жк. „***“ № ***, с абонатен №***, за
периода 01.02.2021г.-30.04.2023г., и сумата от 31,66 лева, представляваща
лихва за забава за периода 02.04.2021г.-03.11.2023г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на последно плащане-14.06.2024г., до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
3520/15.11.2023г. по ч.гр.д. №6335/2023 г. по описа на РС-Плевен, КАТО
ОТХВЪРЛЯ ПРЕТЕНЦИЯТА КАТО ПОГАСЕНА ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода
на процеса, за разликата от 106,20 лева главница до претендираната 190,58
лева главница.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК, Б. Р. Т., ЕГН **********, от гр.
7
Плевен, жк. „***“ № ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН”
АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, „***” №***
представлявана от *** Й. В., разноски в исковото производство в размер на
725 лева, от които: 25 лева за държавна такса, 400 лева за депозит за ***, 200
лева депозит за съдебно-счетоводна експертиза, 100 лева за ***ско
възнаграждение в минимален размер.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК, Б. Р. Т., ЕГН **********, от гр.
Плевен, жк. „***“ № ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН”
АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, „***” №***
представлявана от *** Й. В., разноски по ч.гр.д. №6335/2023 г. по описа на РС-
Плевен в размер на 75 лева, от които: 25 лева за държавна такса и 50 лева за
***ско възнаграждение в минимален размер.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8