№ 15
гр. Бургас, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. Д.
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20212120205187 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба на „М***** Б*****“ ЕООД, ЕИК:
******, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, бул.„Д******“ №***, срещу
Наказателно постановление №02-0003771/18.10.2021г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - гр.Бургас, с което за нарушение на чл.303, ал.3 от КТ, на основание
чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.1 от КТ на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в
размер на 1500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно, като се излагат подробни доводи в тази насока. Моли се и за
присъждане на адвокатско възнаграждение, без да се представят доказателства за сторени
разноски в тази връзка.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. Ш., която поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас,
надлежно призован, се представлява от юрисконсулт Николова, която оспорва жалбата.
Посочва, че нарушението, за което е санкционирано дружеството е безспорно доказано, и
пледира за потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 01.07.2021г., около в 15:20 ч. св. А.З. Д**** – главен инспектор при Д „ИТ”-
Бургас, извършила проверка на обект: бар и ресторант „М*****“, находящ се в гр. Созопол,
м. Б*****, плаж „К*****“, стопанисвано от жалбоподателя. На място било установено
лицето С...Д.... Д., ЕГН: **********, която полагала труд като „сервитьор“ - обслужва
1
клиенти на заведението. При проверка на документи на 08.07.2021 г. и 03.09.2021 г. се
установило, че на 01.07.2021 г., към момента на проверката, дружеството жалбоподател е
приело на работа непълнолетното лице - С...Д.... Д., без разрешение за това от Дирекция
„Инспекция по труда“ Бургас.
Горните факти били квалифицирани от актосъставителя като нарушение по чл.303,
ал.3 от КТ, поради което и на 03.09.2021г. същият съставил срещу „М***** Б*****“ ООД,
ЕИК: ******, АУАН с № 02-0003771. Актът бил връчен на представител на жалбоподателя.
Въз основа на АУАН-а, на 18.10.2021г. било издадено и атакуваното НП, в което
била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган не дал вяра на изложеното в депозираното от
жалбоподателя възражение, а също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на
чл.303, ал.3 от КТ, поради което и на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.1 от КТ,
наложил на същия „имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Показанията на актосъставителя
бяха пълни, последователни и непротиворечиви, като съдът ги кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л.28 - НП е връчено на жалбоподателя на
04.11.2021г., а жалбата е депозирана на 10.11.2021г.). Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично
основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № З-0058/11.02.2014г. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените
материалноправни норми. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на
изискванията на чл. 57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити.
В конкретния случай се касае за извършено нарушение по чл.303, ал.3 от КТ,
съгласно която разпоредба лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на
инспекцията по труда за всеки отделен случай. От фактическа страна по делото се
установява, че на 01.07.2021г., около 15:20 ч. часа, 17-годишната С...Д.... Д. полагала труд в
стопанисван от жалбоподателя търговски обект, като декларирала в попълнена лично от нея
декларация всички елементи на трудовото правоотношение (длъжност, работно време,
почивни дни, почивки в работния ден, трудово възнаграждение) и посочил за свой
работодател „М***** Б*****“ ООД.
2
Възраженията на жалбоподателя, че служителят Д. е била в обекта към момента на
проверката, но не е обслужвала клиенти са неоснователни и недоказани. На първо място в
тази насока съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка А*** Д****. Същата
заяви в съдебно заседание, че работничката Д. към момента на проверката е обслужвала
клиенти, като е „сервирала салата“. Свидетелката заявява също така, че всички
сервитьори, каквато е и Д., са носели униформа. Фактът, че към момента на проверката
работничката е полагала труд се установява и от представения по делото и изходящ от
самото дружество – жалбоподател график за месец юли 2021г., видно от който на
01.07.2021г. Д. е на работа първа смяна /от 9,30 часа до 14,30 часа/. Към административно –
наказателната преписка е приложена и справка – декларация, изходяща от самия работник,
видно от която Д. е постъпила на работа на 21.06.2021г. Така посочената декларация е
попълнена собственоръчно от работника в момента на извършване на проверката. Ето защо,
съдът даде вяра на отразеното в същата. Следва да се има предвид също така, че съдът
намери така посочената декларация за достатъчно ясна и несъдържаща подвеждащи полета,
в която връзка бяха направени възражения от жалбоподателя.
БРС не дава вяра на депозираните от работника пред АНО обяснения, в които той
твърди: “на 01.07. започнах работа с цел обучение и запознаване с работното място“. Тези
обяснения са депозирани в период значително след проверката, с оглед на което и поради
факта на наличие на служебни правоотношения, в които се намира Д. с дружеството –
жалбоподател, съдът не им даде вяра. Нещо повече, дори в тези втори свои обяснения Д.
декларира започването на работа на 01.07.2021г. – денят на проверката, макар и „с цел
обучение“. С оглед на служебната обвързаност на разпитаната в съдебно заседание
свидетелка Близнакова с дружеството – жалбоподател, съдът не даде вяра и на нейните
показания, тъй като същата се явява очевидно заинтересувана от изхода на делото.
Нещо повече, прави впечатление, че първоначално всеки от работниците, на които е
предоставена за попълване справка – декларация по чл.402, ал.1, т.3 и чл.402, ал.2 от КТ,
посочва пред АНО една дата на започване на работа, след което /около 3 месеца по – късно/
депозира „обяснения“, в които излага коренно различни твърдения, като така посочените
„обяснения“ на всички служители са с абсолютно идентично съдържание.
Крайният извод на съда е, че С...Д.... Д. е полагал труд за жалбоподателя и
въпреки, че към 01.07.2021г. е била на 17 години, не е било издадено разрешение за
приемането й на работа от ДИТ Бургас в полза на този работодател т. е. фактическият
състав на нарушението по чл.303, ал.3 от КТ е осъществен.
За извършеното нарушение в чл.414, ал.1 от КТ се предвижда наказание
имуществена санкция в размер от 1500 лв. до 15 000 лв. Наказващият орган е наложил на
жалбоподателя санкция в размер на 1500 лв.
Съдът намира обаче, че неправилно АНО е индивидуализирал размера на
имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя.
В настоящото администранивно - наказателно производство не следва да бъде
приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че специалният състав
по глава ХIХ, раздел II от КТ на „маловажно“ административно нарушение
по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според
която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. "Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ имат два
3
основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда
на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в
тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за
разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание -
парична санкция, но в многократно по-нисък размер /ТР № 3/10.05.2011 г. на ВАС/. С
измененията на КТ /ДВ бр.7 от 24.01.12 година/ в разпоредбата на чл. 415в от КТ е въведена
нова ал.2, в която са изведени изключения от общата правило по ал. 1, а именно: "Не са
маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 23 от КТ". Посочената
нормативна разпоредба е в сила към момента на извършване на деянието. Съгласно
разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗАНН, за всяко адм. нарушение се прилага нормативният акт,
който е бил в сила по време на извършването му, който в процесния случай е новата
разпоредба на чл.415в, ал.2 от КТ.
В конкретния случай искането за издаване на разрешение за приемане на работа на
непълнолетно лице е подадено преди датата на извършване на проверката респ. на
извършване на нарушението. Самото разрешение е издадено от „Инспекция по труда” -
гр.Бургас на 02.07.2021г. /л.40 от делото/, а трудов договор с лицето е сключен в деня на
самата проверка – 01.07.2021г. Ето защо, БРС намира, че е налице първата предпоставка,
визирана в разпоредбата на чл.415в, ал.1 КТ, а именно - нарушението е отстранено веднага
след установяването му по реда, предвиден в КТ. Осъществена е и втората предпоставка,
визирана в посочената разпоредба, а именно – от нарушението не са произтекли вредни
последици за работници и служители /доколкото липсват данни в тази насока/. Конкретния
случай не попада и сред изключенията по чл.415в, ал.2 от КТ, поради което и на
жалбоподателя е следвало да бъде наложено наказанието визирано в чл.415в, ал.1 от КТ.
Ето защо, настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на
нарушението, намира, че с оглед целите на административните наказания, визирани в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, на дружеството следва да бъде определен размер на
наложеното наказание към максималния предвиден от законодателя в нормата на чл.415в
КТ, а именно 300 лева, който е подходящ да осъществи функциите на административното
наказание, свързани със специалната и генерална превенция.
При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на
ДИТ Бургас и на основание чл.63, ал. 3 от ЗАНН в полза на наказващия орган следва да се
присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка следва да
се има предвид, че разноските се определят по реда на АПК. По смисъла на чл.143, ал.3 от
АПК когато съдът отхвърли оспорването страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски. В Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010г. по
тълкувателно дело №5/2009г. по описа на общото събрание на колегиите на ВАС е прието,
че случаите, в които съдът отхвърли оспорването страната дължи заплащане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от
юрисконсулт в производството. Видно от мотивите на ТР в такива случаи следва да се
приложи субсидиарно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК. Според този текст размерът на
присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Впрочем и
разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН препраща към чл.37 от ЗПП. Според чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този
4
текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.27е от цитираната
Наредба възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. т.е. съдът следва да определи юрисконсултското
възнаграждение именно в тези рамки. С оглед фактическата и правна сложност по делото,
съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в
размер на 120 лв., като с оглед изхода на спора и съобразно практиката на БАС, на АНО
следва да се присъди възнаграждение в размер на 24лв. Посочената сума следва да се
присъди в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, доколкото
последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи ДИТ Бургас
(като териториално поделение) – арг. от чл.63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от
Устройствен правилник на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ вр. пар. 1, т.
6 от ДР на АПК.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.2 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №02-0003771/18.10.2021г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр.Бургас, с което за нарушение на чл.303,
ал.3 от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.1 от КТ на жалбоподателя - „М*****
Б*****“ ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, бул.„Д******“
№***, е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева, като НАМАЛЯВА
РАЗМЕРА на наложената санкция от 1500 лева на 300 /триста/ лева и ИЗМЕНЯ
основанието за налагането й от чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.1 от КТ на чл.416, ал.5, вр. с
чл. 415в, ал.1 КТ вр. чл.414, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „М***** Б*****“ ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, бул.„Д******“ №***, да заплати в полза на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ – гр. София сумата в размер на 24 /двадесет и четири/ лева,
представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси
и на директора на Дирекция „Инспекция по труда” - гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5