Р Е Ш Е Н И Е
№…………/…………………..,
гр. В.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - В., ХХV състав, в публичното заседание на единадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ Д.
при секретаря Румела Михайлова, като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 619/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във вр. с чл. 145
и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Г.Н. ***, срещу
Заповед № 0469 от 04.02.2020 г. на Зам.-кмета на Община В., с която е разрешено
на С.Р.Д., Р.И.Д. и П.И.К. – наследници на И. П. Д. – собственици на поземлен
имот (ПИ) 10135.2552.1307 и ПИ 10135.2552.1308 по КК на гр. В., кв. „И.“
прокарване на временен път с ширина 3,50 м през ПИ 10135.2552.1496 по КК на гр.
В. (на оспорващия и на Г.Д.Н.) покрай част от източната граница на имота с обща
площ 52 кв.м., както и през ПИ 10135.2552.1324 (на П. А.П.) и ПИ
10135.2552.1309 (на В.Д.Я.).
С жалбата се възразява срещу прокарването
на процесния временен път, като се сочи, че ще бъдат унищожени три плодни
дръвчета (ябълка, финап и нектарина) и три плодни храста арония на оспорващия.
Изтъква се, че упоменатата в заповедта пътека не съществува официално нито в КК
на гр. В., нито в оригиналната скица и не е упомената в нотариалния акт.
Оспорващият настоява, че е предоставил доброволно на С.Р.Д. пътека между ПИ
10135.2552.1496 и имотът на североизток от него – ПИ 10135.2552.1325, която не
се използва, защото е обрасла, а и понастоящем по югозападната граница на ПИ 10135.2552.1325
се ползва съществуващ широк път от собствениците на този имот, на ПИ ….1309 и
от С.Д., който може да бъде продължен през ПИ …..1309, за да достигне до ПИ
….1308 и ПИ …1307 (на С.Д.). Поддържа се и
че е налице денивелация между имота на оспорващия – ПИ …1496, и ПИ …1325,
изискваща насип в имота на оспорващия, поради което ще се наложи да бъдат
иззети много повече от 52 кв.м. В съдебно заседание оспорващият, чрез процесуалния
си представител - адв. И.К., настоява, че обжалваната заповед е
незаконосъобразна и иска отмяната й, като се претендира и присъждане на
разноски по представен списък. Изтъква се, че оспорващият не е бил уведомен за
началото на административното производство, което е ограничило правото му на
защита, а и по делото се установява, че е налице по-икономичен вариант. Прилага
по делото и писмена молба, със становище по същество на спора (по т. ІV – л.
89-90 от делото).
Ответникът – Зам.-кметът на Община В. не
изразява становище по жалбата и не изпраща представител в съдебно заседание.
Заинтересованите страни – С.Р.Д., Р.И.Д. и
П.И.Д. (последните двама чрез майка си – С.Д., надлежно упълномощена), изразяват
становище за основателност на жалбата и нежелание за ползване на трасето на
процесния временен път. В хода по същество на спора се поддържа, че оспорващият
е прав, че не иска да му минава пътя през мястото. Поддържа се, че е налице
друг вариант за трасе.
Заинтересованата страна – В.Д.Я., изразява
становище за основателност на жалбата, като се сочи, че има път, по който може
да се мине. Същевременно в хода по същество се заявява, че заинтересованата
страна няма възражения, защото това било старият път, който си го имало и преди
и няма възражения да съществува временният път по трасето по оспорената
заповед, като предоставя на съда да прецени законосъобразността на заповедта.
Заинтересованата страна – К.П.А. (наследник
на П. А.П.) поддържа становище за основателност на жалбата, като заявява, че не
желае този път да се построи. В хода по същество иска отмяната на обжалваната
заповед, защото пътят преминавал през нейното място.
Заинтересованата страна – Я.П.А. (наследник
на П. А.П.) не ангажира становище по жалбата и не изпраща представител в
съдебно заседание.
Съдът, като прецени изложените в жалбата
основания, доводите на страните и събраните в хода на настоящото съдебно
производство доказателства, приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.
1 от АПК. Съобщаването на оспорения акт е лично на оспорващия, който е получил
заповедта – 11.02.2020 г. – л. 7 от адм.
пр., а жалбата е подадена на същия ден – л. 3 от делото. Оспорването е
направено от лице с правен интерес от обжалването. Оспорващият е собственик на
ПИ 10135.2552.1496 по КК на гр. В. (според вписванията в КР към КК и според
Нотариален акт за доброволна делба от 23.04.2019 г., вписан в СВ – В. с вх.
рег. 10102/24.04.2019 г., Акт № 265, том ІІІ, дело № 1166 – л. 41-45 от делото),
през който имот преминава трасето на разрешения временен път. Оспорването е
направено пред материално и териториално компетентен съд и е насочено срещу
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ. С оглед на
изложеното, жалбата се явява допустима.
По основателността на жалбата:
Административното производство пред ответника е започнато по Заявление с рег.
№ АУ046467ВН от 13.05.2019 г. за прокарване на временен път до урегулирани
поземлени имоти, които имат лице по проектирани нови улици, изходящо от С.Р.Д.
(л. 47 от адм. пр.) по отношение на ПИ 10135.2552.1307 и ПИ 10135.2552.1308,
кв. „И.“ по КК на гр. В.. Към искането са приложени 2 бр. удостоверения от
Районен съд – В. за вписване през 2008 г. на отказ от наследство на Р.И.Д. и П.И.К.,
както и 2 бр. Декларации от 11.08.2008 г. от Р.И.Д. и П.И.К. за отказ от
наследството, оставено от баща им И. П. Д., починал на 02.04.2008 г. (л. 47-51
от адм.пр.) Към заявлението са приложени и два документа за собственост на И. П.
Д. и две скици от КК, съответно за ПИ 10135.2552.1307 и ПИ 10135.2552.1308,
както и Удостоверение за наследници на И. П. Д. с № 16903/25.06.2009 г.,
издадено от длъжностно лице на Район „П.“, Община В., от което се установява,
че наследници на починалия на 02.04.2008 г. И. П. Д. са С.Р.Д. (съпруга), Р.И.Д.
(син) и П.И.Д. (дъщеря).
Искането е разгледано от назначена от Кмета на Община В. комисия за
определяне на трасета за достъп до имоти в процедури по ЗУТ за учредяване на
право на преминаване и за прокарване на временни пътища. Видно от т. 7-3 от приложения
на л. 43-45 от адм. пр. Протокол № 7 от 14.06.2019 г., Комисията е допуснала
започване на процедура по прокарване на временен път с ширина 3,50 м до
въпросните два имота на заявителя по трасето на уличната регулация, като
отразената в КК пътека се разшири до 3,50 м и се засегнат части от ПИ
10135.2552.1319 и ПИ 10135.2552.1320 (както е показано на скица на л. 37 от
адм. пр.)
След обявяване решението на комисията на заинтересованите лица
(собствениците на ПИ ….1319 и ПИ ….1320, като и на заявителката) срещу него е
подадено възражение от П. Г. Н.,*** като собственик на ПИ …1319 (л. 26-29 и л.
41 от адм. пр.) Изложени са следните основания за възражението: в частта
предвидена за отнемане за временен път съществуват трайни насаждения; изградена
е нова ограда в ПИ …1319; отразената в КК на гр. В. пътека, минаваща покрай ПИ
…1319 е с денивелация и е необходимо изкопаване и заравняване, което ще
предизвика свличане, прекъсване на водоснабдяването (наличен водопровод на
територията на пътеката) и необходимост от изграждане на подпорна стена и
ограда; ПИ …1319 ще стане неизползваем; ПИ …1320 е терен с високи храсти и
дървета и с голяма денивелация на юг, като прокарването на временен път през
него ще предизвика свличането му и ще наложи изграждането на подпорна стена. С
възражението се прави предложение за по-целесъобразно прокарване на временен
път през ПИ ….1309.
Възражението на собственика на ПИ …1319 е разгледано от общинската комисия и
е уважено (Решение по т.9-4 по Протокол № 9 от 22.08.2019 г. – л. 23-25 от адм.
пр.), като е взето решение за промяна на трасето като съществуващ път,
обозначен в КК с идентификатор ПИ 10135.2552.1161 се продължи, като се премине
през ПИ …1496, ПИ …1324 и ПИ …1309. Посочено е, че при това трасе се засягат
части от три поземлени имота : 52 кв.м от ПИ …1496, 78 кв.м от ПИ 1324 и 37
кв.м от ПИ …1309, но общата площ е по-малка от първия допуснат вариант.
Решението на комисията за новото трасе на въпросния временен път (писмо с
рег. № АУ046467ВН_004ВН/28.08.2019 г. е
обявено на заявителката (С.Р.Д.) на 09.09.2019 г. и на В.Д.Я. (собственик на ПИ
…1309) – на 02.09.2019 г., предвид приложените известия за доставяне – л. 11 от
адм. пр.
Известията за доставяне на процесното уведомление до П. А.П. и до Г.Н.Н. са
се върнали с отбелязване, че пратката е „Непотърсена“ – л. 18 и л. 19 от адм.
пр.
Съобщението до Г.Н.Н. за образуваното административно производство е
направено чрез публикуване на електронната страница на Община В. и залепено на
таблото за съобщения на Община В. на 05.11.2019 г. – л. 16 от адм. пр.
До П. А.П. съобщението за образуваното административно производство е
залепено на входа на сградата и на таблото на Община В. на 01.10.2019г. – л. 12
и 13 от адм.пр.
Последвало е издаването на оспорената Заповед № 0469/04.02.2020 г. на
Зам.-кмета на Община В., с която на С.Р.Д., Р.И.Д. и П.И.К. – собственици на ПИ
…1307 и ПИ …1308 по КК на гр. В. е разрешено прокарване на временен път с
ширина 3,50 м през:
-
ПИ 10135.2552.1496 по КК на гр. В., с вписани собственици в КККР Г.Н.Н. и Г.Д.Н.,
покрай част от източната граница с обща площ 52 кв.м;
-
ПИ 10135.2552.1324 по КК на гр. В., с вписан собственик в КККР П. А.П.
покрай източната граница на имота с обща площ 78 кв.м;
-
ПИ 10135.2552.1309 по КК на гр. В., с вписан собственик В.Д.Я. покрай
югозападната граница на имота с обща площ 37 кв.м,
който път е обозначен на
скица № 452/12.11.2019 г. със зелени линии, като е посочено, че временният път
се прокарва със срок – до реализиране на улицата по ПУП-ПУР на кв. „И.“.
За установяване на фактите, релевантни към предмета на настоящото съдебно
производство, и по искане на процесуалния представител на оспорващия съдът
допусна по делото извършването на съдебнотехническа експертиза (СТЕ),
заключението по което не е оспореното от страните, като съдът го кредитира като
компетентно, пълно и безпристрастно дадено.
Според заключението на вещото лице и заявеното при изслушването му от съда:
За територията, в която попадат
имотите на оспорващата и на заинтересованите страна е действащ ПУП-ПУР, одобрен
с Решение № 467-2 по Протокол № 9 от 04 и 05.07.2012 г. и Решение № 552-6 по
Протокол № 10 от 26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет – В..
Имот ПИ ….1307 има лице по
одобрения ПУП-ПУР към две новопроектирани, но нереализирани улици: от северната
страна – улица между о.т. 616-1716 и от южната – улица с о.т. 127-126-125-124;
Имот ПИ ….1308 има лице по
одобрения ПУП-ПУР към новопроектирана, но нереализирана улица от северната
страна на имота – улица между о.т. 616-1716;
За ПИ ….1307 и ПИ …..1308 няма
одобрен ПУП- ПРЗ, единственият влязъл в сила ПУП-ПРЗ в района около имотите е
за ПИ ….4351 по КК, от който е отреден УПИ ІХ-1325, кв. 114 и ПИ …..4352 по КК,
като ПИ …4352 попада в улица по ПУП-ПУР;
Към настоящия момент от оглед на
място и направените замервания не се установява наличие на достъп до ПИ ….1307
и ПИ …1308 (не съществува път, който да ги обслужва). До ПИ ….1309 има
съществуващ на място път с ширина 3,50-4 м през ПИ ….4352, покрай югозападната
му граница (в рамките на новопроектираната по ПУР улица), но същият не достига
до ПИ …1307 и ПИ …1308;
В скицата, неразделна част към
оспорената заповед, не е използвана актуална КК – не са отразени ПИ …4351 и ПИ
…4352, обособени от ПИ ….1325, не е отразена и съществуващата жилищна сграда в
ПИ …1496 на оспорващия, а е ползвана кадастралната основа към момента на
изработване на ПУП-ПУР на ж.к. „И.“;
Временният път по оспорената
заповед не следва трасето на уличната регулация – той я пресича под ъгъл в
рамките на ПИ ….1324 и много малка част в южния край на ПИ …1309, в останалата
си част е извън трасето на уличната регулация;
С трасето на
пътя по оспорената заповед не се засягат заварени сгради, постройки,
дълготрайни декоративни дървета, насаждения и др.;
При огледа на
място и след извършени замервания се установява съществуването на друг
по-благоприятен, по-икономично изгоден и технически лесен за изпълнение вариант
за прокарване на временен път, като съществуващ на място път, обозначен в КК с
ПИ …1161, се продължи и премине през обособен на място с трайна настилка в
южната част на ПИ ….4352, който да се продължи през ПИ ....1309, докато стигне
до ПИ …1307 и ПИ …1308. При това трасе ще се използва изграденият на място път
с трайна настилка, представляващ като дължина повече от половината, не се
засягат насаждения и подобрения в ПИ …4352 и ПИ ….1309 и временният път ще
следва в най-голяма степен трасето на улицата по ПУП-ПУР на жк „И.“.
Към заключението на вещото лице е приложена комбинирана
скица, в която са нанесени съществуващия път до ПИ …1309, предвижданията на
ПУП-ПУР, трасето на оспорения път, както и посоченият от вещото лице
по-благоприятен вариант за временен път.
В рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема
следното от правна страна:
Разпоредбата на чл. 190, ал. 6 от ЗУТ предоставя правомощието за издаване
на заповеди по ал. 1 – за прокарване на временни пътища на кмета на общината. В
случая, на основание § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, със Заповед № 5515 от 31.12.2019
г. Кметът на Община В. (л. 57 от адм. пр.) е предоставил функциите за издаване
на заповеди за прокарване на временни пътища на Зам.-кмета на Община В. – П. П..
С оглед изложеното, оспорената заповед е издадена от териториално и материално
компетентен орган, на когото надлежно са му делегирани правомощия за издаване
на заповеди от рода на процесната.
Спазена е законоустановената писмена форма, като обжалваният акт съдържа в
достатъчна степен изложение на фактическите и правните основания за издаването
му, което позволява осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност. И
словесно в оспорената заповед, и графично в приложената към нея скица № 452/12.11.2019
г. е посочено трасето и конкретните размери на временния път, чието прокарване
е разрешено.
Не са налице предпоставките за отмяна на заповедта на основание чл. 146, т.
1 и т. 2 от АПК.
В хода обаче на административното производство е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила. Процесната заповед е
издадена в нарушение на чл. 35 от АПК, съгласно която разпоредба индивидуалният
административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата
от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на
заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно
направени.
В настоящия случай, от една страна, административният орган не е установил
кои са заинтересовани лица в административното производство и по-конкретно кои
са собствениците на ПИ ….10135.2552.1324, които е следвало да бъдат надлежно
уведомени за откриване на самото производство, за характера му и за
възможността да участват в него като изразят становище.
Във връзка с призоваването от съда на посочената от ответника
заинтересована страна – П. А.П., при извършената служебно от съда справка в
НБД, се установява, че П. А.П. е починал на 06.02.2009 г., т.е. 10 години преди
образуване на процесното административно производство.
От приложените по делото доказателства се установява, че съобщението за
образуваното по заявлението на С.Р.Д. административно производство е било
адресирано до починалия П. А.П., като известието за доставяне на въпросното
съобщение е върнато единствено с отбелязване, че не е потърсено, като
административният орган е пристъпил незаконосъобразно към съобщаване чрез
залепване на таблото на Община В. и на входа на сградата на адреса. Последното
е в нарушение на разписаното в чл. 26, ал. 2, във вр. с чл. 61, ал. 3 от АПК (в
редакция преди влезлите в сила на 10.10.2019 г. изменения на АПК – ДВ, бр.
77/2018 г.), доколкото към съобщаване с поставяне на таблото за обявления, в
Интернет страницата на съответния орган или по друг обичаен начин се пристъпва,
когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е
намерено на посочения от него адрес.
В случая в нарушение на чл. 26 и чл. 34 от АПК не са уведомени и не е
осигурено участието в образуваното административно производство на конституираните
като заинтересовани лица по делото наследници на П. А.П. – К.П.А. и Я.П.А..
Адресите на тези заинтересовани лица не следва да се приемат за неизвестни. Не
е налице и втората хипотеза, обуславяща пристъпването към съобщаване по реда,
по който е направено от органа – отбелязването, че пратката до починалия им
наследодател е върната с отбелязване, че не е потърсена, не е еднозначно на
ненамиране на адреса.
Независимо, че в хода на делото К.П.А. не прави възражение в този аспект,
т.е. дори да се приеме, че така приетото от съда не представлява съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото оспорващият не
може да защитава чужди права, то в случая се установяват и същите нарушения спрямо
оспорващия.
Нещо повече, с оглед датата на изпращане за публикуване на интернет
страницата на Община В. на обявлението за започване на административното
производство – 06.11.2019 г. и датата на залепване на таблото на Община В. на
обявлението – 05.11.2019 г., разпоредбата на чл. 61, ал. 3 от АПК е отменена
(ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.), а съгласно § 155 от ПЗР на
ЗИД на АПК, ДВ, бр. 77/2018 г., съобщенията и призоваванията е следвало да се
извършват по стария ред единствено до 10.10.2019 г.
Както се посочи, фактът на връщане на съобщението за образуване на
административното производство с отбелязване, че пратката не е потърсена, не е
идентично и не покрива хипотезата на заинтересовано лице ненамерено на
посочения от него адрес, още по-малко на хипотезата на неизвестен адрес на
заинтересовано лице, за да е въобще приложима отменената редакция на чл. 61,
ал. 3 от АПК, действала до 10.10.2019 г.
В случая към съобщаване на оспорващия Г.Н.Н. чрез поставяне на таблото за
обявления и в Интернет страницата на Община В. е пристъпено единствено предвид
връщането на известието за доставяне на съобщението по чл. 26 от АПК с
отбелязване, че пратката не е потърсена. Оспорващият не е имал възможност да
участва в административното производство по издаване на обжалваната заповед,
право, което е изрично регламентирано в чл. 34 от АПК. Налице е съществено
нарушение на процесуалните правила, представляващо достатъчно основание за
отмяна на оспорената заповед по аргумент от чл. 168, ал. 4 от АПК.
Съгласно чл. 18а, ал. 8 от АПК (в сила от 10.10.2019 г.), когато
съобщаването не може да бъде извършено по реда на ал. 1 – 6, то се извършва
чрез връчване на последния адрес, посочен от страната, или при липса на такъв –
на адреса, на който страната е получавала съобщения или е била призована за
последен път в производството. Когато няма адрес, който страната е посочила или
на който е получавала съобщения или е била призовавана, на страната се връчват
съобщения за граждани – по настоящия адрес, а при липса на такъв или когато не
могат да бъдат намерени на този адрес – по постоянния адрес; ако и по постоянен
адрес няма кой да получи съобщението, се връчва по месторабота. Същевременно
съгласно чл. 18а, ал. 9 и ал. 10 от АПК към извършване на съобщаване чрез
залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, е допустимо да се
пристъпи, когато страната не може да бъде намерена на адреса или не се намери
лице, което е съгласно да получи съобщението, и едва когато съобщаването не
може да бъде извършено по реда на предходните алинеи, съобщението се поставя на
таблото за обявления или в Интернет страницата на съответния орган за срок от 7
дни, след изтичането на който съобщението се смята за връчено.
Установеният порок на административното производство е съществен и не може
да бъде саниран дори и ако съдът надлежно е конституирал надлежните заинтересовани
страни в съдебното производство. Заповедта е издадена в нарушение на чл. 35 от АПК и в нарушение на основни принципи в административното право. Оспореният акт
е незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК – издаден е в нарушение
на административнопроизводствените правила.
По аргумент на чл. 168, ал. 5 от АПК, доколкото се установява съществено
нарушение на административнопроизводствените правила - вследствие на нарушаване
на задължението за уведомяване на собствениците на два от засегнатите от
временния път имоти, които са били лишени от възможността да участват като
страна в производството по издаване на индивидуален административен акт, следва
съдът да отмени акта и да изпрати преписката на съответния компетентен
административен орган, без да проверява основанията по чл. 146, т. 4 и 5.
В настоящия случай съдът констатира, че ответникът неправилно е приложил и
материалния закон, което представлява основание по смисъла на чл. 146, т. 4,
във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК за отмяна на акта като незаконосъобразен.
Административното производство е протекло по реда, разписан в Раздел І,
Глава ХІІІ, Част ІV от ЗУТ – „Временни пътища“. Производството попада в
приложното поле на чл. 190, ал. 6, предложение второ от ЗУТ, доколкото не е
налице писмен договор с нотариална заверка на подписите между заинтересуваните
собственици на поземлени имоти, при което въпросът за осигуряване на достъп до
имота се урежда чрез издаване на заповед от кмета на общината.
Разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗУТ регламентира недвусмислено изискване
- временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния
устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените
проучвания, като временните пътища се прокарват по такъв начин, че да не
засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. Идеята
на законодателя е прокарването на временните пътища да се изпълнява като един
вид подготвителен етап до реализиране на предвижданията на влезлия в сила
ПУП-ПУР. С оглед на това и нормата на чл. 190 (във всичките й алинеи) поставя
като приоритет при прокарване на временни пътища да се следват трасетата на
улиците съобразно влезлите в сила устройствени планове, проектоплановете и
извършените проучвания, като същевременно вариантът следва да е и най-икономически
изгоден. Действително следва да се има предвид, че става въпрос за препоръка, а
не за задължение за пълно следване на трасето на временния път на трасето на
новите улици по ПУП, съответно улиците по проектоплана или по извършените
проучвания. Това е така предвид ползвания израз „трябва по възможност“. Според
общите принципи на административното право – чл. 6 от АПК следва при
разрешаването на прокарването на временния път да се съобразява същият да е икономично
осъществим, да е с възможност за целесъобразно устройство на урегулираните
поземлени имоти, както и да не засяга права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта.
В случая съдът намира, че независимо, че органът е обсъждал и друг вариант
за трасе на временния път, с оглед лишаването на оспорващия от възможност да
участва в административното производство, предвид и приетото по делото
заключение на вещото лице по делото, административният орган не е разрешил най-благоприятния
вариант за временен път, поради което оспорената заповед се явява
незаконосъобразна.
Съдът съобрази, че вещото лице сочи, че при в административното
производство при изготвяне на скицата, неразделна част от заповедта, не е
ползвана актуална кадастрална карта - не са отразени ПИ ….4351 и ПИ …4352,
обособени от ПИ …1325, както и не е отразена съществуващата жилищна сграда в ПИ
…1496. Следва да се има предвид и че ПИ ….4352 е отделен
именно с оглед бъдещото му отреждане за улица в съответствие с предвижданията
на ПУП-ПУР.
На следващо място съдът установява, че административният орган неправилно
не е съобразил, че П.И.К. и Р.И.Д. са се отказали по надлежния ред от
наследството на И. П. Д. – собственик на ПИ ….1307 и ПИ …1308. Въпреки
приложените към заявлението на С.Р.Д. доказателства за вписване на процесния
отказ, с оспорената заповед неправилно, без да са правилно изяснени фактите и
обстоятелствата във връзка със случая, временният път е разрешен не само на С.Р.Д.,
а и на П.И.К. и Р.И.Д..
Освен това, със заявлението си С.Р.Д. е поискала осигуряване на временен
път до два имота – ПИ ….1307 и ПИ ….1308, а видно от Скица № 452/12.11.2019 г.
трасето на разрешения временен път достига единствено до ПИ …1308.
Изложеното обосновава основателността на жалбата и направеното с нея искане
за отмяната на оспорената заповед като незаконосъобразна.
При този изход на спора претенцията за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя се явява основателна – чл. 143, ал. 1 от АПК. Претендираните
разноски са в размер на 910 лв., от които за заплатената от оспорващия държавна
такса – 10 лв., 300 лв. – депозит за вещо лице и 600 лв. възнаграждение за един
адвокат.
Съдът, на основание чл. 172, ал. 2 предл. второ от АПК,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 0469 от
04.02.2020 г. на Зам.-кмета на Община В..
ВРЪЩА преписката на Кмета на Община
В. за ново произнасяне, съобразно задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община В. да заплати на Г.Н.Н.,
ЕГН ********** ***, сумата в размер на 910 (деветстотин и десет) лева,
представляваща направени по адм. дело № 619/2020 г. на АдмС – В. разноски за
държавна такса, възнаграждение за вещо лице и за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението
за постановяването му.
СЪДИЯ: