Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Варна, ………..
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори тричленен
състав в публично съдебно заседание проведено на девети септември две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Владислав
Томов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 1566/2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба вх. №
10957/20.07.2021г. на Н.К.Н. – П., ЕГН: **********,*** срещу Решение № 260652/31.05.2021г.,
постановено по н.а.х.д. № 5235/2020г. по описа на Районен съд гр. Варна, тридесет
и втори състав, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 3625263 на
Областна дирекция на МВР гр. Варна.
Решението е оспорено с твърдения за
незаконосъобразност и неправилност, постановено при нарушение на закона и
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания
по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. С касационната жалба се твърди, че районния
съд е ценил неправилно приетите по делото доказателства, поради което е приел и
грешна фактическа обстановка. Обжалваното решение според жалбоподателката е
постановено при неточен и необективен анализ на събраните доказателства.
Твърденията направени пред районния съд, че жалбоподателката не е управлявала в
посоченото време и място превозното средство са изложени и с касационната
жалба. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и потвърдения с него
електронен фиш. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в полза
на адвокат П. на основание чл. 38, ал.2, във връзка с чл.38, ал.1, т.3, предл.
2 от Закона за правната помощ.
Ответникът с депозирани чрез
процесуалния си представител К.Л.А. писмени бележки с.д. № 13180/08.09.2021г.,
изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд гр.Варна, като обсъди
първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218,
ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
С обжалваното решение районният съд е
потвърдил електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 3625263 на Областна
дирекция на МВР гр.Варна, с който на Н.К.Н. – П. ***, за извършено нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400.00 /четиристотин/
лева.
Позовавайки се на събраните по делото
доказателства съдът е приел за установено от фактическа страна, че на
21.05.2020г. в 13.11 часа в гр.Варна, по бул.“Васил Левски“ с посока на
движение към „ХЕИ“ до пътен възел с ул.“Царевец“ е управляван лек автомобил –
„Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с рег. № ***със скорост от 82 км/час при разрешена
стойност на скоростта в населеното място от 50 км/час. Въззивният съд е изложил
аргументи защо счита, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен, като
анализирайки събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност е
направил обоснован извод, че извършеното нарушение е установено по категоричен
начин и правилно е било квалифицирано като такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП, както
и правилно е било наложено съответстващото административно наказание на
основание чл. 189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП. Изложени са
мотиви и по отношение неприлагането в случая на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Постановеното решение е правилно.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, повтарящи заявените вече пороци на оспорения пред въззивния съд
акт. Изложените в обжалваното съдебно решение мотиви, настоящият състав споделя
изцяло и не намира за необходимо да бъдат преповтаряни съобразно разпоредбата
на чл. 221, ал.2 от АПК. Правилен е извода на въззивния съд, че оспорваният
електронен фиш е издаден при спазване на процесуалните правила, по одобрения
образец и съдържа законоустановените реквизити – данни за териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата
и точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното
превозно средство, собственика на когото е регистрирано, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата. Съобразно
доказателствата по делото, районният съд е обсъдил подробно спазването на
изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Стриктното тълкуване на посочената
разпоредба, както и сравнителното й тълкуване с разпоредбите на ЗДвП, относно
административно-наказателната отговорност по този закон, категорично я
определят като специална разпоредба. Със събраните в хода на административно
наказателното производство и при съдебното оспорване доказателства, категорично
установено е спазването на предвидените специални нормативни изисквания за
установяване на нарушенията санкционирани по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП,
поради което решението на районния съд се явява постановено при съобразяване на
приложимия материален и процесуален закон. Вътрешното убеждение на съда е
формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и проверени
при условията на НПК всички доказателства, свързани с предпоставките за
възникване на отговорността на нарушителя. От обстоятелството, че след преценка
на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени
доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката,
не може да се направи извод в смисъл, че решението е незаконосъобразно и
постановено при неизяснена фактическа обстановка.
Установените данни от страна на районния съд
законосъобразно са го мотивирали да приеме, че жалбоподателят е извършил
вмененото му нарушение от субективна и обективна страна, в резултат на което
законосъобразно административнонаказващият орган е ангажирал
административнонаказателната му отговорност.
Законът за движение по пътищата урежда преди всичко
правилата за движение по пътищата, чиято основна цел е да се опази живота и
здравето на участниците в движението по пътищата. С превишението на скоростта
водачът на моторно превозно средство освен, че поставя в риск себе си, поставя
в риск и другите граждани. Именно превишението на скоростта е една от основните
причини за тежки пътно-транспортни произшествия. С оглед на това, извършеното
нарушение не би могло да се характеризира като такова с ниска степен на
обществена опасност.
Предвид горното, съдът при извършената проверка по
чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено
без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационни основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което
същото следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, основателно и своевременно
направено се явява направеното от процесуалния представител на ответника искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на ответника сумата в размер на 80.00 лева, съставляваща
юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на осн.
чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд –
Варна, втори тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260652 от
31.05.2021г. на Районен съд гр.Варна, тридесет и втори състав, постановено по
н.а.х.д. № 5235/2020г.
ОСЪЖДА Н.К.Н. – П., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА Областна дирекция на МВР гр. Варна сумата в размер на 80.00 лева,
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: