МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД №
522/2018 ГОДИНА ПО ОПИСА НА ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА:
Варненският окръжен
прокурор е внесъл в Окръжен съд Варна обвинителен акт срещу Х.И.Д. и е
повдигнал обвинение :
ЗА ТОВА,
ЧЕ:
На 23.09.2016 г. в гр.Варна, на
ул."Мир", в района на кръстовището с улица „Д-р Анастасия
Железкова" при управление на моторно превозно средство - лек автомобил -
„Ягуар", с рег.№ ** ** **, нарушил правилата за движение:чл.21 ал.1 от ЗДвП- „При избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: За пътно превозно средство от
категория „В" - 50 km/h в
населено място, като по непредпазливост причинил смъртта на Т. С. Т. от
гр.Варна, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване
помощ на пострадалия- по чл. 343а, ал.1 б."б" вр. чл.343 ал.1
б."в" вр.чл.342 ал.1 пр.З от НК
В съдебно разпоредително заседание
пред първоинстанционния съд се явят подс.Д. и упълномощения му защитник адв.Ж.Г.
от ВАК.
Не се явява,редовно призована, сестрата
на пострадалия и не заявява конституирането си като страна.
В хода на разпоредителното заседание страните
не са направили искания по чл.248 от НПК ,като подс. и неговия защитник са
поискали разглеждане на делото по реда
на глава 27 чл.371 т.2 от НПК,което искане е уважено .
Разпитан в
досъдебното производство подс. Д. в качеството на обвиняем дава
обяснения относно начина на възникване на ПТП .
В съдебно заседание
подс. и защитата му изразяват желание към съдът за разглеждане на делото по
реда на чл. 371 т.2 от НПК като признава изцяло фактите ,изложени в
обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства ,извън събраните
на досъдебното производство.
Съдебното производство
е по реда на чл. 371 т.2 от НПК
. Съдът с определение е постановил ,че
самопризнанията на подс. се подкрепят от доказателствата събрани в досъдебното
производство и с определение по чл.372 ал.4от НПК е обявил ,че ще използва
самопризнанията на подс.Д. без да събира
доказателства за фактите ,изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съдебно заседание по
съществото на делото представителят на прокуратурата поддържа обвинението по
чл. 343а ал.1 б.б/ вр. с чл.343 ал.1 б. „в" от НК
като приема ,че престъплението е доказано по безспорен начин ,както и че
самопризнанията на подс. се подкрепят изцяло от доказателствата по делото. Моли
съдът да признае подс. за виновен ,като при налагането на наказанието да отчете
наличието на множество смекчаващи отговорността обстоятелства: наличието на
съпричиняване от страна на пострадалия, предприел
непозволено и неправомерно пресичане ,чрез колебливи движения ,които не са дали
достатъчно възможност на
водача да избере по-адекватен начин на реагиране. По отношение на оказаната
помощ на пострадалия – същата е била не само до прозвъняване на телефон 112, а
и по придържане без разместване на пострадалия, подаване на вода и посещения в
болницата с информация за здравословното му състояние, докато след
неколкократни посещения там,пострадалия го е изгонил. Навеждат се и други смекчаващи
отговорността обстоятелства като младата възраст на подс.,образован човек
,който има две малолетни деца и ежедневно работи като водач на МПС ,както и
обстоятелството ,че като водач на МПС предходните нарушения не са влияещи върху
безопасността на движението.Относно налагане на подходящо по вид и размер
наказание предлага на съда да приложи чл.55 от НК и да наложи наказание
пробация при двете задължителни пробационни мерки за срок от една година и
лишаване от правоуправление за срок от шест месеца.
В съдебно заседание защитата на
подс. адв.Ж.Г. поддържа становището на прокурора с оглед установената по делото
фактическата обстановка, с оглед
процедурата, по която се разглежда настоящото производство.Акцентира в
позицията си на съпричиняването на престъпния резултат поради нарушенията на
правилата за движение ,извършени и от пешеходеца и счита, че са съществени за определяне на
санкцията, която следва да бъде наложена по отношение на подзащитния му.
Защитата, с оглед на всички събрани доказателства в хода на проведеното ДП
категорично счита, че пострадалият със своите действия, нарушавайки нормите на
чл. чл. 113, 114 и 115 от ЗДвП сам се е поставил в неблагоприятно
положение, което е довело до настъпване на съставомерния резултат. По отношение
скоростта на движение на подзащитния му, с оглед процедурата, на производството не се оспорва , че нарушението
е извършено при излизане от кръстовище
при разрешен зелен сигнал на светофарната уредба. Съгласно нормите на ЗДвП
водачите на пътни превозни средства са длъжни по най-бързия начин да освободят
зоната на кръстовището. Поради това и счита ,че подс. не може да очаква неправомерно,
неадекватно поведение от страна на пострадалия, тъй като поведението на
влизане, връщане на пътното платно са довели именно до невъзможността на
своевременна реакция от страна на подс. и за евентуално предотвратяване на
съставомерния резултат. В този смисъл аз категорично считам, че именно с
поведението си пострадалият е станал основна причина за настъпване на ПТП. Не
оспорват разликата в скоростта, в нито един момент в хода на ДП. С оглед
цялостното процесуално поведение на подс. в хода на воденото ДП и съгласно
практиката на тълкувателно решение № 1,
също счита, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
които кореспондират и с цялостното процесуално поведение на подс.
По отношение на
наказанието моли съдът да приложи разпоредбата на чл. 55, като наложи на подс.
наказание „пробация“, към минималния
размер. Счита, че по този начин биха
могли да бъдат изпълнени целите както на генералната, така и на индивидуалната
превенция, очертани в нормата на чл. 36 от НК . Моли при определяне на
санкцията по чл. 343г от НК съдът да
наложи лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца,
В последната си
дума подс.се признава за виновен и съжалява много за станалото и постъпката си.
Съдът като взе
предвид събраните по делото доказателства и становището на страните прие за
установено от фактическа страна следното:Подс.Х.И.Д. бил правоспособен водач от
2008 г., категории „В", „М".
На
23.09.2016г., няколко минути преди 12.00 ч., подс. Д. управлявал лек автомобил
„Ягуар Екстайп", с рег.№ ** ** **по ул."Мир" , в гр. Варна, в
посока на бензиностанция ОМВ. Времето било ясно и слънчево, а пътната настилка
била суха. Управляваният от подс.Д. лек автомобил се движил в средна пътна
лента, в посока направо. На кръстовището на ул. „Мир" и ул."Д-р
Анастасия Железкова", светофарната уредба светила със зелен сигнал, поради
което и подс.Д. навлязъл в кръстовището, като управлявания от него автомобил се
движил със скорост 56.26 км./ч., при разрешена скорост за този пътен участък-
50 км./ч. По същото време, на светофарната уредба светели следните светлинни
сигнали: зелен за движещите се по ул. „Мир" във всички посоки, червен за
движещите се по същата улица, но в обратна посока, червен за движещите се по
ул. „Д-р Железкова" и червен за пешеходците, пресичащи пътното платно, по
което се е движил л.а. „Ягуар", управляван от подс.
В този момент, в района на кръстовището,
отляво-надясно от разделителната ивица, спрямо посоката на движение на лекия
автомобил на подс.Д., на около 4.43м.
след пешеходната пътека, пресичал пешеходеца
Т. С. Т., като за него светофарната уредба светела с червен сигнал. Подс.Д.
възприел пешеходеца Т. и намалил скоростта на движение на лекия автомобил, като
преминал на по-ниска скоростна предавка. Т. Т. също възприел автомобила и
направил няколко крачки напред-назад. Подс.Д. отклонил движението на автомобила
в ляво, като в този момент Т. Т. отново започнал да извършва колебливи
движения, като направил няколко крачки напред-назад, при което бил ударен от
предната част на управлявания от подс. автомобил, в областта на лявото бедро и
дясната подбедрица /тъй като пешеходецът е бил ударен в крачка- с десен крак
напред и ляв крак назад/. В момента на удара, който настъпил на около 4.43м.
след пешеходната пътека, лекият автомобил се движил със скорост 46.94км/ч . В
резултат на удара, тялото на пострадалия Т. паднало върху капака на автомобила/
с тазобедрената част към капака/ и след преплъзване по капака се ударило в
предното панорамно стъкло на лекия автомобил, като от удара от главата на Т.,
то се счупило. След това, тялото на Т. се превъртяло назад към тавана на
автомобила, като след спиране на лекия автомобил, тялото му паднало на пътното
платно, на около 5 метра напречно на пътната настилка, като двете му обувки
преди това са се събули и били отхвърлени в ляво и в дясно на пътното плътно.
Подс.Д.
веднага излязъл от автомобила и отишъл да види в какво състояние е пострадалия,
попитал го как се чувства и Т. му отговорил, че го боли крака. Подс.Д. веднага,
в 12.02ч., от своя мобилен телефон с № ******** пръв е подал сигнал за случилото
се на тел.112 /л. 9-10, том 2/, като не след дълго време, на мястото пристигнал
екип на спешна медицинска помощ и екип на сектор ГШ -КАТ - Варна. До тяхното
пристигане, подс. придържал Т., осигурил му и вода за пиене.
Пострадалия
Т. Т. бил откаран в МБАЛ Св.Анна - Варна и настанен в Клиника по ортопедия и
травматология, където били проведени медицински интервенции в т.ч. и
оперативни.
По
делото е приобщена чрез прочитането й съдебно- медицинска експертиза /СМЕ/л.67-69
т.1/ от която се установило, че вследствие настъпилото ПТП, Т. е получил
счупване на тялото на лявата бедрена кост, счупване на горния край на дясната
подбедрица - голям и малък пищяли, счупване на 2-ри и 3-ти поясни прешлени,
разкъсно-контузни рани по главата.
На
19.10.2016 г. била извършена операция и извършено открито наместване с вътрешна
фиксация на счупването на бедрената кост на Т..
Установените
травматични увреждания били резултати от удари с или върху твърди тъпи предмети
и са могли да се получат по време и начин, на посочената дата, при удар
(блъскане) на пешеходеца в областта на дясната подбедрица от предната част на
лек автомобил, попадане върху предния капак, отхвърляне и падане на пострадалия
върху пътното платно.
Счупването
на тялото на лявата бедрена кост обусловило трайно затруднение на движенията на
левия долен крайник за около 8-9 месеца при благоприятно протичане на
оздравителния процес.
Счупването
на дясната подбедрица причинило трайно затруднение на движенията на десния
долен крайник за 5-6 месеца.
Счупването
на тялото и дъгите на 2-ри и на дясната дъга на 3-ти поясни прешлени,
обусловило трайно затруднение на движенията на снагата за около 10-11 месеца,
ако не настъпят усложнения.
Останалите
травматични увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота.
Посочените увреждания представлявали
средни телесни повреди по смисъла на чл.129 ал.1 от НК.
Т.
бил изписан от болничното заведение на 11.11.2016 г. и бил откаран на носилка в
дома си от св.Е. Б., който бил съсед на Т.
Т. и ходил, когато имал възможност до дома му, като го обгрижвал и му носил
храна. Пострадалият бил неподвижен от кръста надолу, поради което и не ставал
от леглото. Живеел при лоши битови и хигиенни условия, без електричество,без
бблизки хора ,които да му помагат . Понякога се чувствал зле, поради което св.Б.
му давал лекарства, основно парацетамол. Св. Б. забелязал, че Т. започнал да
спи повече. На 18.12.2016 г. св.Б. отново посетил Т. Т., но последният не
проявявал признаци на живот, поради което св. Б. се обадил на Бърза помощ.
Пристигналият на място екип на спешна медицинска помощ, констатирал смъртта на Т..
По делото е
приобщена чрез прочитане и тройна СМЕ,чието
заключение установило, че при извършената
аутопсия на трупа на Т. е било констатирано състояние след счупване на лявата
бедрена кост, дясната подбедрица, счупване тялото на 2-ри и дъгата на 3-ти
поясни прешлени, състояние след операция на лявото бедро, изразени дълбоки
пролежни рани (декубитални, от залежаването) в областта на гръдния кош,
кръстната и седалищната област, хълбочната област, в областта на левия лакът,
двете бедра и дясната пета, с тежки некротично-атрофични промени по кожата в
областта на половия орган, аналното отвърстие; гнойна бронхопневмония и гноен
плеврит, хроничен активен хепатит с неизяснена етиология и изразени фиброзни
промени с преход към чернодробна цироза, миокардна фиброза, дискретни белези на
повишено кръвно налягане - уголемяване на сърцевите мускулни клетки и задебеляване
на среднокалибрени бъбречни артерии, хиалинизирани бъбречни гломерули,
белодробен и мозъчен оток -обичайни
признаци на бавно настъпила смърт. Вещите лица са били на различно мнение
относно причинната връзка между деянието и настъпилата на смърт на Т., но са
били единодушни относно факта, че преди ПТП, Т. е бил в добро здравословно
състояние, както и относно получените в
резултат на ПТП телесни увреждания и последвалото от тях залежаване, получените
пролежни рани и пневмония, поради което е била назначена петорна СМЕ.
От
заключението на изготвената по делото петорна СМЕ по писмени данни №
И-39/17г./л. 87-97, том 1/се установява, че в хода на проведения болничен
диагностичен процес, при Т. са установени следните травматични увреждания:
-гръбначно-
мозъчна травма със счупване на телата и страничните израстъци на 2 и 3 поясни
прешлени; закрито счупване на бедрена кост на ляв крак и счупване в коленната
става на голямопищялната кост на дясна подбедрица; мекотъканни травми по лицето
и главата.
След
постъпване на болничното заведение и проведеното оперативно и медикаментозно
лечение, Т. е бил изписан в добро общо състояние, като е препоръчано да не
натоварва крайниците общо 3 месеца след операцията, да се проведе рехабилитация
и т.н. Вещите лица са заключили, че проведеното в болницата лечение е било
правилно и съобразено с медицинските стандарти, както и с добрата медицинска
практика.
Непосредствена причина за смъртта на Т.
е била непреодолима дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност настъпила на
базата на тежки възпалителни и дистрофични промени с водеща роля на
възпалителните промени на белите дробове (двустранна гнойна бронхопневмония,
гноен бронхит, трахиобронхит, гноен плеврит).
В
основана на настъпването на възпалителните и дистрофични процеси довели до
смъртта, било обездвижване и залежаването по гръб на пострадалия. От това е
била смутена трофиката и дренажа на белите дробове и са се създали условия за
застой и възпаление в тях. Паралелно с това е настъпило и генерализиране на възпалителните
процеси, съществена роля за което са изиграли навлизане на болестотворни
микроорганизми в кръвното русло, през „входна врата", - образуваните от
продължително притискане пролежните рани в нисколежащите части.
В
следстационарния период, поради травмата, засягаща едновременно двата долни
крайника и гръбначния стълб, пострадалия не е имал възможност да се придвижва,
да стъпва на краката си, движенията на снагата му са били затруднени и
болезнени. Последния е бил в съзнание и
не е бил парализиран, а уврежданията му са били локализирани от кръста надолу,
поради което според вещите лица, той самостоятелно е можел да извършва
движения, вкл. и такива подпомагащи дихателна система „дихателна
гимнастика" и водещи до предотвратяване на образуване на пролежни рани -
промяна на положението на тялото и крайниците. Макар и изискващи усилия и
съпроводени от болка, подобни действия не са били невъзможни самостоятелно.
Това е дало основание на експертите да заключат , че не се доказвала пряка причинна връзка между телесните увреждания и
настъпилата смърт на лицето.
Прокурорът
не споделя този извод на вещите лица,същия не се
споделя възприема и от съда , защото по
съществото си той съставлява правен извод, който те не са компетентни да правят.
Аргументите
за това още са следните :
Във
връзка с липсата на активност от страна на пострадалия при оздравителния процес
и данните относно употребата на алкохол по делото е изготвена и приобщена СПЕ, която е дала заключение, че към момента
на пътнотранспортното произшествие пострадалия Т. е разбирал свойството и
значението на извършеното е и могъл да ръководи постъпките си.
По
отношение на настъпилата смърт на пострадалия в един продължителен период от
време след възникналото ПТП следва да се обоснове наличието на
причинно-следствена връзка между деянието на подс.Д. и настъпилата смърт на
пострадалия. В наказателно-правната наука наличието на причинно-следствена
връзка се обосновава, като се приема, че тя е налице винаги, когато деянието на
извършителя представлява condicio sine qua non по отношение на настъпилия вредоносен
резултат.
В конкретния случай, от деянието на подс.Д.
първоначално са настъпили средни телесни повреди, които обаче са довели до
обездвижване на пострадалия и до залежаването му, а от там са възникнали и
пролежните рани /предизвикани също пряко и непосредствено от залежаването/ ,
които от своя страна са довели до възникването на възпалителни процеси в тялото
на Т. Т., които са предизвикали възпалението на белите дробове, изразило се в
гнойна пневмония и гноен плеврит, довели до остра дихателна и сърдечна
недостатъчност на лицето, което състояние непосредствено е причинило смъртта.
Така обстоятелствата относно грижите полагани
за пострадалия след изписването му от болничното заведение, непроследяването на
състоянието му, неизвършването на определени двигателни и дихателни упражнения
от негова страна са без правно значение за извода за наличието на причинна
връзка между деянието на подс.Д. и настъпилата смърт, тъй като без настъпилото
ПТП и причинените с него травми не би било сложено началото на
причинно-следствения процес, при който вследствие на породилата се верига от
факти ,описана по-горе се е стигнало до смъртта на пострадалия т.е. в крайна сметка, без деянието на подс.Д.
не би настъпила смъртта на пострадалия Т. Т..
В тази насока е константната съдебна практика-
Решения на ВКС: 83/09.03.88г. по н.д. 52/88г. на 3-то н.о.; 91/04.05.12. по
н.д. 137/12г.; 191/21.05.12г. по н.д. 477/12г. на Второ н.о, 383/10г. по н.д.
351/10г. на Трето н.о, 320/12г. по н.д. 1023/12г. на Второ II н.о. и др.
В
този смисъл е налице причинна връзка между деянието на подс. Д. , получените
при пътно-транспортното произшествие травматични увреждания от пострадалия и
настъпилата впоследствие негова смърт.
От
Протоколи за химическа експертиза за определение концентрацията на алкохол или
друго упойващо вещество в кръвта № 1613/26.09.2016г. и № 1615/27.09.2016 г. се
установява, че в изследваните проби кръв, взети от подс.Х.И.Д. и постр. Т. Т.,
не е установено наличие на етилов
алкохол / том.1, л.55 и л. 58/
От
прочетеното и приобщено заключение на изготвената в хода на досъдебното
производство автотехническа експертиза/ л. 103-112, том1/, се установява
следното:
Разположение
на мястото на удара по посока на огледа е на около 3.88м. след т.А и на около
4.43м. след пешеходната пътека, а мерено напречно по посока на огледа най-
вероятно се е намирало на около 5.44м. в ляво от нея.
Непосредствено,
преди водачът да е реагирал, л.а.
„Ягуар" се е движил със скорост 56.21км./ч.
При
движение със скорост 56.21км./ч., опасната зона на спиране на л.а. „Ягуар"
е била 34.40м., а при движение с разрешената скорост от 50 км./ч., тя би била
29.06км./ч.
Управлявайки
лекия автомобил „Ягуар" със скорост от 56.21 км./ч., водачът технически не
би могъл да предотврати ПТП, включително и да е реагирал в момента, в който
пешеходецът е стъпил върху пътното платно, тъй като практически опасната зона
за спиране 34.40м. е по- голяма от отстоянието
на автомобила до мястото на
удара- 29.86м., когато пешеходецът стъпва върху пътното
платно, т.е. когато пешеходецът попада в опасната зона за спиране на
автомобила.
При управление на лекия автомобил „Ягуар" от водача със скорост не по- висока от разрешената за този пътен участък- 50 км./ч. и е
реагирал в момента, в който пешеходецът е станал опасност, т.е когато е стъпил
върху пътното платно, технически е могъл да предотврати ПТП чрез спиране, тъй
като опасната зона за спиране /29.06м./ би била по- малка от отстоянието на
автомобила / 29.86m./.
Причина да настъпването на ПТП е
движението на л.а. „Ягуар" със скорост над разрешената за този участък от
50 км./ч., а именно със скорост 56.21км./ч., която скорост технически
предизвиква опасна зона за спиране, по- голяма от отстоянието на автомобила от
мястото на удара, когато пешеходецът става опасност. За настъпването на ПТП
допринася и навлизането на пешеходеца в пътното платно на л.а. „Ягуар" на
забраняващ за пешеходеца сигнал на светофарната уредба.
От
приложеното по делото удостоверение за наследници е установено,че постр. Т. не е други наследници освен сестра му- св. П.С.И., която обаче не е
предявила претенции в настоящето производство.
Горните
факти са безспорни ,а доказателствата взаимно допълващи се и без съществени
противоречия по между си . Приобщените от съда доказателства : протокол за оглед в том 1 от делото, лист 18 и следващите; фотоалбум;
привличане в качеството на обвиняем и разпит на обвиняемия; свидетелство за
съдимост на подсъдимия; пълномощно за адвокат Г.; справка за нарушител на лист
36; показания на свидетеля Т. и на другите свидетели, посочени в ОА на лист 39,л.40,П.,
У.и следващите; протокол за доброволно предаване от страна на сестрата на
починалото лице; удостоверение за наследници; препис от акт за смърт; съдебно
химическа експертиза на лист 54 – 65 за пострадалия 0 % в кръвта алкохол;
химическа експертиза 5759 за обвиняемия, съответно 0 % алкохол в кръвта;
съдебно медицинските експертизи, посочени в ОА на д-р Михова аутопсия в том 1,
лист 61 – 64; том 1 на д-р Виктор Михайлов; тройна съдебно медицинска
експертиза на проф. Радойнова, д-р Доков и д-р Калчев, ведно с особеното мнение
на д-р Доков; петорна експертиза на медиците от ВМА - София; съдебно психиатрична експертиза в том
1, лист 99 на д-р Румяна Бояджиева; в том 2 са приложени всички медицински
документи както от личен лекар на пострадалото лице, така и всички медицински
документи относно провежданото лечение по повод ПТП.
При
обсъждане на правната страна на
въпроса за отговорността на подс. съдът обсъди всички фактически обстоятелства
,и прие ,че е налице пряка причинна връзка между превишението на скоростта на
подс. в градски условия макар и с само с няколко километра повече от
разрешената 50 км/ч-представляващо нарушение на чл.21 от ЗДП,тъй като при
движение с разрешена скорост, дори при неправомерното движение,каквото е
предприел пешеходеца,този резултат не би настъпил.
Същевременно
с това прие ,че водачът се е движил при зелен светофар на уредбите на пътя ,а
пешеходецът се е намирал на място ,непредназначено за пресичане от пешеходци и
на червен за него светофар /при наличие в близост на пешеходна
пътека/,следователно пешеходецът е нарушил разпоредбите на чл.113 и чл.114 от
ЗДП,довело до съпричиняване на резултата и невъзможност за спиране поради
колебливото движение на пешеходеца и забранената скорост на движение.
От
друга страна, съдът прие с оглед установеното от протокола за оглед ,че са
касае в конкретния случай за място с отлична видимост и за водача и за
пешеходеца при отлично регулирано кръстовище и ненатоварено движение в този
момент ,при което всеки един от двамата, ако е спазил правилата по ЗДП ,то
резултата не би и настъпил.
Поради
изложеното и съдът призна подс. Д. за
виновен,тъй като е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343а, ал.1 б."б" вр. чл.343 ал.1 б."в"
вр.чл.342 ал.1 пр.З от НК,и го осъди за това ,че на 23.09.2016 г. в
гр.Варна, на ул."Мир", в района на кръстовището с улица „Д-р
Анастасия Железкова" при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил - „Ягуар", с рег. ** * ** *, нарушил правилата за движение:
чл.21 ал.1 от ЗДвП- „При избиране на скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: За пътно превозно средство от
категория „В" - 50 km/h в
населено място, като по непредпазливост причинил смъртта на Т. С. Т. от
гр.Варна, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване
помощ на пострадалия.
От
обективна страна деянието е извършено чрез действие, от субективна - при форма
на вината непредпазливост.
Разпитан
по досъдебното производство, подс. Д. е дал обяснения, като е изразил съжаление
за извършеното.Подс. Д. е правоспособен водач на МПС. Притежава свидетелство за
правоуправление на МПС от 2008 г. Преди настоящото ПТП е санкциониран
многократно за допуснати административни нарушения на разпоредбите на
ЗДвП,които обаче не представляват висока обществена опасност застрашаващи
живота и здравето на околните .Същият е с чисто съдебно минало ,с много добри
трудови данни, като е с висше образоване и се грижи за жената, с която живее на
съпружески начала и за двете си деца /малолетни съответно на една и
на три години./.
Следователно
съдът, освен оказаната адекватна помощ ,от която пострадалия се нуждаел ,приема
и като такава действията на водача по посещенията в болницата ,интереса и
загрижеността ,която е проявил при лечението в болницатата на пострадалия.
Особено
значение съдът отдава и на действията на
самия пострадал,който с поведението си не само е нарушил основни правила за
движение ,но и при загрижеността на подс. за него ,се е държал грубо и след
няколко посещения на подс. и въпреки загрижеността му в болничното заведение ,
го е изгонил.
При това положение
съдът отчете наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по
отношение на подс., които наред със съжалението, съдействието за разкриване на
обективната истина, съпричиняването от страна на пешеходеца и личната ниска
обществена опасност на дееца ,сочат на наличието на многобройност на обстоятелствата по чл.55 от НК ,поради което и на основание чл.58а ал.4 вр. с
55 ал.1 т.2 от НК намери и за адекватно,подходящо и за справедливо
налагането на наказание „Пробация“ при следните пробационни мерки: по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК - „Задължителна регистрация по настоящ
адрес” за срок от 10 месеца, с периодичност 2 пъти седмично; по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК -
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 10 месеца;
На
основание чл. 343г от НК ЛИШИ подсъдимия Х.И.Д.
от правото да управлява моторно превозно средство за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът прие ,че
именно с това наказание ,ще бъдат изпълнени целите на и на генералната и на специалната превенция ,които могат за бъдат постигнати
именно и само с това наказание.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪДИ подсъдимия
Х.И.Д. да заплати направените по делото
разноски в размер на 2679.16 лв. (две хиляди шестотин седемдесет и
девет лева и шестнадесет стотинки) в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР
– Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :