Решение по дело №238/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение N172/27.01.2011г., постановено по Г.д. N1402/2010г., Кърджалийският районен съд е приел за установено по отношение на "С." Е., със седалище и адрес на управление Г.К., че дължи на "Д." О., със седалище и адрес на управление Г.К., сумата в размер на 10 162, 92 лева, предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №2142/02.07.2010г. по ч.Г.д. № 1122/2010г. по описа на КРС, представляваща неплатено парично задължение по фактура № 625/29.12.2007г. за продажба на РVС-2000х12000x24 мм профили, РVС врата, РVС прозорец, щори, и РVС облицовка, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 30.06.2010г. до окончателното изплащане на сумата.

Постъпила е въззивна жалба от пълномощника на "С." Е., Г.К.. Жалбодателят излага съображения за неправилност и необоснованост на атакуваното решение. Моли съда да отмени решението на рÓйонния съд и да реши спора по същество като отхвърли предявения иск. В съдебно заседание не изпраща представител. В писмени бележки на пълномощника на същия се сочат доводи по съществото на спора. Претендират се деловодни разноски.

Въззиваемият "Д." О., Ч. пълномощника си оспорва жалбата.

Пред въззивната инстанция и двете страни не сочат нови доказателства.

Окръжният съд, като прецени доказателствата по делото по повод и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното:

Районен съд-К. е сезиран с искова молба, подадена от "Д." О., Г.К., с правно основание чл.422 от ГПК.

По делото е приобщено като доказателство ч.Г.д.№ 1122/2010г. по описа на КРС, изготвена е съдебно-счетоводна експертиза, както и са разпитани свидетелите С. С. Ю., А. П.К., С. В. Ш. и Г. А. Г..

Установява се, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №2142/02.07.2010г. по ч.Г.д. № 1122/2010г. по описа на КРС е разпоредено ответника да заплати на ищеца сумата от 10 162,92 лева, представляваща неплатено парично задължение по фактура № 625/29.12.2007г. за продажба на РVС профили, РVС врата, РVС прозорец, щори, и РVС облицовка, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 30.06.2010г., до окончателното изплащане на сумата.

С оглед подадено от длъжника възражение, кредиторът, в случая ищецът "Д." О., Г.К., е предявил процесния установителен иск по чл.422 от ГПК, за установяване по отношение на длъжника дължимостта на сумата, предмет на заповедното производство.

Прието по делото е заверено копие на фактура № */29.12.2007г., видно от която същата е издадена от доставчик - "Д." Е., Г.К. на получателя "С." Е., Г.К., за доставката на РVС-2000х 12000x24 мм профили, РVС врата, РVС прозорец, щори, и РVС облицовка, на обща стойност 10 162,92 лева с включено ДДС.

От заключението на вещото лице, по съдебно-счетоводната експертиза, която не е оспорена от страните, и която съдът изцяло възприема, се установява, че ответникът "С." Е. е получил от ищеца "Д." О. процесната фактура № 625/29.12.2007г. на стойност 10 162,92 лева и същата е осчетоводена по надлежния ред в ответното дружество, включена е в дневника за покупки, и в справка – декларация по ЗДДС вх.№ *3/14.01.2008г. Установява се, че от доставчика "Д." О. не били съставяни експедиционни бележки, пътни листове или двустранно подписани протоколи за предаване-приемане на стоката. По фактурата нямало извършени плащания от ответника. В счетоводството на ищеца "Д." О. било отразено вземането от клиента "С." Е. по процесната фактура. В счетоводството на ответника "С." Е. било отразено задължението към "Д." О.. Към датата на изготвяне на заключението крайното салдо по сметка 401 "Доставчици" - контрагент "Д." О. било кредитно в размер на 10 162, 92 лв., която сума по счетоводни документи на ответника представлявала задължението по фактура № 625/29.12.2007г. към "Д." О. за фактурираната дограма.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна въззивният съд намира предявеният иск за основателен и доказан, като на осн.чл.272 от ГПК препраща към мотивите, изложени в атакуваното решение на първоинстанционния съд.

Между страните по делото са били налични облигационни отношения, по силата на които ищецът изработил, доставил и монтирал на ответното дружество РVС дограма на стойност, посочена в процесната фактура № 625/29.12.2007г. Това се установява както от гласните доказателства – показанията на св.Г. и св. Ш., така и от заключението по извършената съдебно-счетоводна експертиза. Фактът, че по сметка 401 при ответника за доставчик с контрагент "Д." О. е отразено кредитно салдо в размер на 10 162,92 лева, т.е. отразено е задължение на ответника към ищеца за сумата, равняваща се с тази по процесната фактура в размер на 10 162,92 лева сочи на признаване от негова страна на задължението.

Фактурата е първичен счетоводен документ, като основанието за плащане не е самата фактура, а извършената доставка. Доставката, респективно получаването от ответника на стоката по процесната фактура, съдът приема за установен от показанията на свидетелите Ш. и Г.. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, защото същите са логични, последователни и кореспондират с действията на ответника по надлежното завеждане и осчетоводяване на фактурата, и отразяване в счетоводството му на задължението към ищеца в размер на исковата сума. Също така, съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 от ТЗ, установените от вещото лице редовно водени от страните счетоводства, също може да се приеме като доказателство за установяване на търговските сделки между търговците, страни в настоящия процес.

С оглед изложеното по-горе, Окръжният съд намира предявеният иск по чл.422 от ГПК за основателен и доказан, а атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото разноски за въззивната инстанция в полза на въззивника не се следват.

Ето защо, и на осн.чл.271 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решениеN 172/27.01.2011г., постановено по Г.д.N 1402/2010г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.